3 март – между освобождението и зависимия разказ. И все пак – чес...
Денят се празнува за първи път през 1880 година След въвеждането на Григорианския календар през 1916 година датата стартира да се отбелязва по нов жанр на 3 март. През 1951 година е анулиран като формален празник, възобновен е през 1987 година, а след политическите промени още веднъж е одобрен като народен празник.
Историческият подтекст и разногласията
3 март бележи подписването на предварителния кротичък контракт сред Руската и Османската империя след Руско-турската война от 1877–1878 година Договорът планува основаването на самостоятелна българска страна, само че няколко месеца по-късно решенията са ревизирани на Берлинския конгрес.
Именно тук стартират и част от актуалните разногласия. Едни историци акцентират, че Санстефанският контракт е прелиминарен и че окончателният интернационален статут на България е организиран в Берлин. Други слагат акцент върху обстоятелството, че Освобождението е резултат както от интернационална война, по този начин и от напъните на българското националноосвободително придвижване и саможертвата на българските опълченци.
В обществото от време на време се слага въпросът дали 3 март е най-подходящата дата за народен празник. Част от причините са, че денят е обвързван с интернационален контракт сред империи, а не с вътрешен български държавен акт. Като опция най-често се показва 24 май – Денят на българската култура и просвета и на славянската книжовност, който съгласно последователите му сплотява повече към културната и духовната еднаквост.
Засега обаче 3 март остава националният празник, а дебатът продължава да бъде част от по-широкия диалог за историческата памет и идентичността.
Чествания на връх Шипка
Официалното национално честване тази година е на връх Шипка, с хазаин Община Казанлък. Програмата включва признателен молебен в храм-паметника „ Св. Рождество Христово “ в град Шипка, заупокойна молитва и поднасяне на венци пред Паметника на свободата.
В церемонията вземат участие представителни елементи на Българската войска. Предвиден е и концерт с присъединяване на отбор „ Българе “, фолклорен отбор „ Детелини “ и трио „ Тримата тенори “. Паметникът на свободата ще бъде с вход свободен след края на формалната гала.
Заради упования огромен брой гости е въведена краткотрайна организация на придвижването през прохода Шипка.
Програма в София
В столицата се организират церемонии по издигане на националния байрак, промяна на почетния гвардейски часовой и вечерна заря-проверка на площад „ Народно заседание “. В строя са изнесени знамена-светини на българската войска.
В централната част на града са въведени краткотрайни ограничавания на придвижването и ограничения за сигурност. Достъпът до зоните на събитията се реализира през контролно-пропускателни пунктове.
Така 3 март се отбелязва по едно и също време като държавен празник и като дата, която продължава да бъде предмет на исторически и политически тълкования.
Повод за размисъл
Макар да е народен празник, 3 март за мнозина е и ден за сериозен размисъл. Той припомня за комплицирания път към възобновяване на българската държавност и за цената, платена в човешки животи.
Същевременно все по-често се насочва рецензия, че в обществения роман за Освобождението съветската роля се натрапва като единствена и решаваща. Фокусът върху Санстефанския контракт и Руско-турската война постоянно изтласква на назад във времето българските старания – Априлското въстание, активността на революционните комитети, присъединяване на българските опълченци и дългия развой на създаване на държавни институции след 1878 година
Историци припомнят и че самият Санстефански контракт е прелиминарен документ сред две империи и не основава дефинитивна, суверенна българска страна. Международното признание и действителните граници са избрани по-късно, а цялостната самостоятелност е оповестена едвам през 1908 година В този смисъл поражда въпросът дали националният празник не възпроизвежда подвластен роман, в който свободата идва извън, а не като резултат от лична политическа воля.
Критиците на 3 март показват, че акцентът върху „ освобождението “ засенчва други основни дати – Съединението и Независимостта, които са напълно български държавни актове. Според тях националният празник би трябвало да акцентира зрелостта на българската нация, а не контракт, подписан без българско присъединяване.
Независимо от тези разногласия, 3 март остава част от историческата памет. Но точно като народен празник той все по-често се възприема освен като ден за тържества, а и като мотив за сериозен взор към метода, по който описваме личната си история и избираме знаците на държавността си през днешния ден.
Честит празник.
Историческият подтекст и разногласията
3 март бележи подписването на предварителния кротичък контракт сред Руската и Османската империя след Руско-турската война от 1877–1878 година Договорът планува основаването на самостоятелна българска страна, само че няколко месеца по-късно решенията са ревизирани на Берлинския конгрес.
Именно тук стартират и част от актуалните разногласия. Едни историци акцентират, че Санстефанският контракт е прелиминарен и че окончателният интернационален статут на България е организиран в Берлин. Други слагат акцент върху обстоятелството, че Освобождението е резултат както от интернационална война, по този начин и от напъните на българското националноосвободително придвижване и саможертвата на българските опълченци.
В обществото от време на време се слага въпросът дали 3 март е най-подходящата дата за народен празник. Част от причините са, че денят е обвързван с интернационален контракт сред империи, а не с вътрешен български държавен акт. Като опция най-често се показва 24 май – Денят на българската култура и просвета и на славянската книжовност, който съгласно последователите му сплотява повече към културната и духовната еднаквост.
Засега обаче 3 март остава националният празник, а дебатът продължава да бъде част от по-широкия диалог за историческата памет и идентичността.
Чествания на връх Шипка
Официалното национално честване тази година е на връх Шипка, с хазаин Община Казанлък. Програмата включва признателен молебен в храм-паметника „ Св. Рождество Христово “ в град Шипка, заупокойна молитва и поднасяне на венци пред Паметника на свободата.
В церемонията вземат участие представителни елементи на Българската войска. Предвиден е и концерт с присъединяване на отбор „ Българе “, фолклорен отбор „ Детелини “ и трио „ Тримата тенори “. Паметникът на свободата ще бъде с вход свободен след края на формалната гала.
Заради упования огромен брой гости е въведена краткотрайна организация на придвижването през прохода Шипка.
Програма в София
В столицата се организират церемонии по издигане на националния байрак, промяна на почетния гвардейски часовой и вечерна заря-проверка на площад „ Народно заседание “. В строя са изнесени знамена-светини на българската войска.
В централната част на града са въведени краткотрайни ограничавания на придвижването и ограничения за сигурност. Достъпът до зоните на събитията се реализира през контролно-пропускателни пунктове.
Така 3 март се отбелязва по едно и също време като държавен празник и като дата, която продължава да бъде предмет на исторически и политически тълкования.
Повод за размисъл
Макар да е народен празник, 3 март за мнозина е и ден за сериозен размисъл. Той припомня за комплицирания път към възобновяване на българската държавност и за цената, платена в човешки животи.
Същевременно все по-често се насочва рецензия, че в обществения роман за Освобождението съветската роля се натрапва като единствена и решаваща. Фокусът върху Санстефанския контракт и Руско-турската война постоянно изтласква на назад във времето българските старания – Априлското въстание, активността на революционните комитети, присъединяване на българските опълченци и дългия развой на създаване на държавни институции след 1878 година
Историци припомнят и че самият Санстефански контракт е прелиминарен документ сред две империи и не основава дефинитивна, суверенна българска страна. Международното признание и действителните граници са избрани по-късно, а цялостната самостоятелност е оповестена едвам през 1908 година В този смисъл поражда въпросът дали националният празник не възпроизвежда подвластен роман, в който свободата идва извън, а не като резултат от лична политическа воля.
Критиците на 3 март показват, че акцентът върху „ освобождението “ засенчва други основни дати – Съединението и Независимостта, които са напълно български държавни актове. Според тях националният празник би трябвало да акцентира зрелостта на българската нация, а не контракт, подписан без българско присъединяване.
Независимо от тези разногласия, 3 март остава част от историческата памет. Но точно като народен празник той все по-често се възприема освен като ден за тържества, а и като мотив за сериозен взор към метода, по който описваме личната си история и избираме знаците на държавността си през днешния ден.
Честит празник.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ