22 април: Денят на Земята
Денят на Земята - 22 април - е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард души.
Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира дейностите на повече от 12 000 сътрудници в 174 страни ориентирани към запазване на планетата Земя и запазване на живота върху нея. Мрежата се стреми да сътвори необятна гражданска поддръжка за устойчиви и ефикасни екологични политики за развиване по целия свят.
За първи път Ден на Земята се отбелязва на 22 април 1970 година в Съединени американски щати и Канада. Милиони северно американци вземат участие в проява и упорстват политици, държавници, бизнессреди да включат в своите цели опазването на околната среда. През 1990 година празникът на нашата планета е разгласен за интернационален, като България се включва в отбелязването му през 1993 година Целта е да се обединят хората на планетата в отбрана на околната среда.
Първото честване на Деня на Земята се провежда от Гейлорд Нелсън - някогашен губернатор и сенатор от Уисконсин, който издига идеята за запазване на природата, и Денис Хейес - изявен студентски водач. В деянията на Първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно придвижване в отбрана на околната среда и са признати законите за чист въздух и чиста вода на Съединени американски щати.
България е една от първите страни, включили се към интернационалното отбелязване на Деня на Земята, почнало от 1990 година На апела за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се празнува с разнородни прояви, отдадени на опазването на околната среда.
На 22 април 1992 година президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 000 български деца се подписват под Декларацията за правомощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на Организация на обединените нации за околната среда и развиването, извършена в Рио де Жанейро през юни 1992 година Оттогава всяка година България взе участие в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за запазване на живота на планетата.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
238 година — Годината на шестимата императори: Римският сенат афишира за противозаконен императора Максимин Трак, поради неговите кръвожадни способи при ръководството на Рим и избира посредством гласоподаване двама нови императори - Пупиен и Балбин.
1378 година — Започва строителството на Бастилията.
1500 година — Португалският мореплавател Педро Кабрал доближава Бразилия и я афишира за португалска колония.
1529 година — Испания и Португалия подписват в Сарагоса контракт за делба на откритите и неоткритите още територии в източното полукълбо.
1713 година — Състои се сватбата на граф Карл Лудвиг декор Насау-Саарбрюкен и немската аристократка Кристиана Шарлота декор Насау-Отвайлер.
1838 година — Английският транспортен съд Сириус пресича за пръв път Атлантическия океан, употребявайки само своята парна машина.
1876 година — В Панагюрище е осветено въстаническото знаме за Априлското въстание, направено от Райна Княгиня.
1880 година — Владивосток получава статут на град.
1913 година — В Атина е подписан прелиминарен сръбско-гръцки протокол за обща война срещу България, доказан посредством формалните секрети контракти на 1 май и на 19 май с.г.
1915 година — Първата международна война: В борбата при Ипр германците за първи път употребяват като оръжие токсичен газ — изумени са 15 хиляди бойци, от които 5 хиляди умират.
1915 година — Яне Сандански е погубен от засада край Мелник.
1925 година — След Атентатa в църквата „ Света Неделя “ в София, Христо Ясенов е задържан.
1945 година — Втора международна война: Фюрербункер: След като научава, че руските войски са завладяли Еберсвалд без пердах, Адолф Хитлер признава провалянето във своя под земята бункер и афишира, че самоубийството е единственият излаз.
1964 година — Танганика и Занзибар афишират, че се съединяват в една страна – Танзания.
1969 година — Мореплавателят Робин Нокс-Джонстън прави за 312 дни първото околосветско странствуване, без да стопира на суша.
1969 година — В Хюстън (САЩ) е осъществена първата трансплантация на човешко око.
1970 година — За първи път в Съединени американски щати е маркиран Ден на Земята.
1972 година — Англичаните Джон Файерфакс и Силвия Кук след 361 дни корабоплаване с гребна лодка пресичат Тихия океан и доближават крайбрежията на Австралия.
1978 година — В Афганистан комунистите правят прелом благодарение на Съюз на съветските социалистически републики.
1980 година — Канада афишира решението си за бойкотиране на Московските Олимпийски игри.
1993 година — Във Вашингтон е открит музей в памет на жертвите от Холокоста.
Родени
1451 година — Исабела Кастилска, кралица на Кастилия и Леон, кралица на Арагон († 1504 г.)
1518 година — Антоан Наварски, Крал на Навара († 1562 г.)
1592 година — Вилхелм Шикард, немски астроном и математик († 1635 г.)
1610 година — Александър VIII, римски папа († 1691 г.)
1658 година — Джузепе Торели, италиански композитор († 1709 г.)
1692 година — Джеймс Стирлинг, шотландски математик († 1770 г.)
1724 година — Имануел Кант, немски мъдрец († 1804 г.)
1766 година — Ана Стал, френска писателка († 1817 г.)
1815 година — Вилхелм Петерс, немски естественик († 1883 г.)
1838 година — Аритомо Ямагата, японски офицер и политик († 1922 г.)
1854 година — Анри Лафонтен, белгийски юрист, Нобелов лауреат през 1913 година († 1936 г.)
1870 година — Владимир Илич Ленин, съветски мъдрец — болшевик, бунтовник — основател на Съюз на съветските социалистически републики († 1924 г.)
1881 година — Александър Керенски, съветски политик и общественик († 1970 г.)
1884 година — Ото Ранк, австрийски психоаналитик († 1934 г.)
1894 година — Максимилиан Фелцман, офицер († 1962 г.)
1899 година — Владимир Набоков, съветски публицист († 1977 г.)
1904 година — Робърт Опенхаймер, американски нуклеарен физик († 1967 г.)
1907 година — Иван Ефремов, съветски палеонтолог и публицист († 1972 г.)
1909 година — Рита Леви-Монталчини, италианска невроложка, Нобелова лауреатка през 1986 година († 2012 г.)
1914 година — Михаел Витман, немски пълководец († 1944 г.)
1916 година — Йехуди Менухин, американски цигулар и диригент, ексцентрик († 1999 г.)
1919 година — Доналд Крам, американски химик, Нобелов лауреат през 1987 година († 2001 г.)
1920 година — Валери Петров, български стихотворец († 2014 г.)
1923 година — Радой Ралин, български стихотворец и сатирик († 2004 г.)
1926 година — Джеймс Стърлинг, английски проектант († 1992 г.)
1927 година — Христо Пелитев, български публицист и публицист
1932 година — Никола Анастасов, български артист
1932 година — Добра Савова, българска национална певица
1933 година — Константин Димчев, български артист († 1984 г.)
1937 година — Джак Никълсън, американски артист
1938 година — Любен Петров, български политик и военачалник
1944 година — Джеймс Стивън Фосет, околосветски странник († 2007 г.)
1949 година — Вилхелм Краус, български политик
1955 година — Артър Бейкър, български политик
1960 година — Март Лаар, министър-председател на Естония
1960 година — Владимир Чуков, арабист, академични учител
1968 година — Ивайло Йорданов, български футболист
1969 година — Ани Салич, българска тв водеща
1971 година — Ерик Мабиус, американски артист
1971 година — Яне Янев, български политик
1972 година — Ана Фалки, италианско-финландски модел и актриса
1974 година — Денис Пошвата, немски барабанист
1974 година — Николай Найденов, български волейболист
1975 година — Карлос Састре, испански колоездач
1976 година — Николай Чавдаров, български футболист
1977 година — Марк ван Бомел, холандски футболист
1977 година — Теодора Недева, българска тенисистка
1979 година — Золтан Гера, маджарски футболист
1982 година — Кака, бразилски футболист
1984 година — Мишел Райън, британска актриса
1985 година — Ксения Симонова, украинска художничка
1987 година — Давид Луис, бразилски футболист
1987 година — Джон Оби Микел, нигерийски футболист
1988 година — Даниел Павлович, швейцарски футболист от хърватски генезис
1995 година — Валентин Миланов, български футболист
Починали
296 година — Кай, римски папа (* неизв.)
455 година — Петроний Максим, римски император (* ок. 396)
536 година — Агапет I, римски папа (* неизв.)
1806 година — Пиер-Шарл Вилньов, френски адмирал (* 1763 г.)
1833 година — Ричард Тревитик, британски минен инженер и откривател (* 1833 г.)
1839 година — Денис Давидов, съветски стихотворец и военачалник (* 1784 г.)
1867 година — Александър Петров, съветски шахматист (* 1794 г.)
1884 година — Мария Тальони, италианска балерина (* 1804 г.)
1892 година — Павел Карцов, съветски офицер (* 1821 г.)
1915 година — Яне Сандански, български бунтовник (* 1872 г.)
1920 година — Стоян Мълчанков, български бунтовник (* 1887 г.)
1933 година — Шандор Ференци, маджарски психоаналитик (* 1873 г.)
1933 година — Хенри Ройс, английски бизнесмен (* 1863 г.)
1953 година — Ян Чохралски, полски химик (* 1885 г.)
1956 година — Уолт Фулкнер, американски авто играч (* 1920 г.)
1969 година — Маркиан Попов, руски офицер (* 1902 г.)
1984 година — Христо Проданов, български планинар (* 1943)
1986 година — Мирча Елиаде, румънски публицист, историк на религиите (* 1907 г.)
1989 година — Емилио Сегре, италиански физик, Нобелов лауреат (* 1905 г.)
1994 година — Ричард Никсън, президент на Съединени американски щати (* 1913 г.)
1996 година — Асен Хаджиолов, български политик († 1930 г.)
2005 година — Леонид Шамкович, американски шахматист (* 1923 г.)
Празници
Бразилия — Ден на откриването
България — Празник на община Тунджа
Испания — Ден на респект към кралица Изабела I (1451 - 1504)
Русия — Ден на програмиста
Съединени американски щати — Ден на Оклахома
obekti.bg
Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира дейностите на повече от 12 000 сътрудници в 174 страни ориентирани към запазване на планетата Земя и запазване на живота върху нея. Мрежата се стреми да сътвори необятна гражданска поддръжка за устойчиви и ефикасни екологични политики за развиване по целия свят.
За първи път Ден на Земята се отбелязва на 22 април 1970 година в Съединени американски щати и Канада. Милиони северно американци вземат участие в проява и упорстват политици, държавници, бизнессреди да включат в своите цели опазването на околната среда. През 1990 година празникът на нашата планета е разгласен за интернационален, като България се включва в отбелязването му през 1993 година Целта е да се обединят хората на планетата в отбрана на околната среда.
Първото честване на Деня на Земята се провежда от Гейлорд Нелсън - някогашен губернатор и сенатор от Уисконсин, който издига идеята за запазване на природата, и Денис Хейес - изявен студентски водач. В деянията на Първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно придвижване в отбрана на околната среда и са признати законите за чист въздух и чиста вода на Съединени американски щати.
България е една от първите страни, включили се към интернационалното отбелязване на Деня на Земята, почнало от 1990 година На апела за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се празнува с разнородни прояви, отдадени на опазването на околната среда.
На 22 април 1992 година президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 000 български деца се подписват под Декларацията за правомощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на Организация на обединените нации за околната среда и развиването, извършена в Рио де Жанейро през юни 1992 година Оттогава всяка година България взе участие в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за запазване на живота на планетата.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
238 година — Годината на шестимата императори: Римският сенат афишира за противозаконен императора Максимин Трак, поради неговите кръвожадни способи при ръководството на Рим и избира посредством гласоподаване двама нови императори - Пупиен и Балбин.
1378 година — Започва строителството на Бастилията.
1500 година — Португалският мореплавател Педро Кабрал доближава Бразилия и я афишира за португалска колония.
1529 година — Испания и Португалия подписват в Сарагоса контракт за делба на откритите и неоткритите още територии в източното полукълбо.
1713 година — Състои се сватбата на граф Карл Лудвиг декор Насау-Саарбрюкен и немската аристократка Кристиана Шарлота декор Насау-Отвайлер.
1838 година — Английският транспортен съд Сириус пресича за пръв път Атлантическия океан, употребявайки само своята парна машина.
1876 година — В Панагюрище е осветено въстаническото знаме за Априлското въстание, направено от Райна Княгиня.
1880 година — Владивосток получава статут на град.
1913 година — В Атина е подписан прелиминарен сръбско-гръцки протокол за обща война срещу България, доказан посредством формалните секрети контракти на 1 май и на 19 май с.г.
1915 година — Първата международна война: В борбата при Ипр германците за първи път употребяват като оръжие токсичен газ — изумени са 15 хиляди бойци, от които 5 хиляди умират.
1915 година — Яне Сандански е погубен от засада край Мелник.
1925 година — След Атентатa в църквата „ Света Неделя “ в София, Христо Ясенов е задържан.
1945 година — Втора международна война: Фюрербункер: След като научава, че руските войски са завладяли Еберсвалд без пердах, Адолф Хитлер признава провалянето във своя под земята бункер и афишира, че самоубийството е единственият излаз.
1964 година — Танганика и Занзибар афишират, че се съединяват в една страна – Танзания.
1969 година — Мореплавателят Робин Нокс-Джонстън прави за 312 дни първото околосветско странствуване, без да стопира на суша.
1969 година — В Хюстън (САЩ) е осъществена първата трансплантация на човешко око.
1970 година — За първи път в Съединени американски щати е маркиран Ден на Земята.
1972 година — Англичаните Джон Файерфакс и Силвия Кук след 361 дни корабоплаване с гребна лодка пресичат Тихия океан и доближават крайбрежията на Австралия.
1978 година — В Афганистан комунистите правят прелом благодарение на Съюз на съветските социалистически републики.
1980 година — Канада афишира решението си за бойкотиране на Московските Олимпийски игри.
1993 година — Във Вашингтон е открит музей в памет на жертвите от Холокоста.
Родени
1451 година — Исабела Кастилска, кралица на Кастилия и Леон, кралица на Арагон († 1504 г.)
1518 година — Антоан Наварски, Крал на Навара († 1562 г.)
1592 година — Вилхелм Шикард, немски астроном и математик († 1635 г.)
1610 година — Александър VIII, римски папа († 1691 г.)
1658 година — Джузепе Торели, италиански композитор († 1709 г.)
1692 година — Джеймс Стирлинг, шотландски математик († 1770 г.)
1724 година — Имануел Кант, немски мъдрец († 1804 г.)
1766 година — Ана Стал, френска писателка († 1817 г.)
1815 година — Вилхелм Петерс, немски естественик († 1883 г.)
1838 година — Аритомо Ямагата, японски офицер и политик († 1922 г.)
1854 година — Анри Лафонтен, белгийски юрист, Нобелов лауреат през 1913 година († 1936 г.)
1870 година — Владимир Илич Ленин, съветски мъдрец — болшевик, бунтовник — основател на Съюз на съветските социалистически републики († 1924 г.)
1881 година — Александър Керенски, съветски политик и общественик († 1970 г.)
1884 година — Ото Ранк, австрийски психоаналитик († 1934 г.)
1894 година — Максимилиан Фелцман, офицер († 1962 г.)
1899 година — Владимир Набоков, съветски публицист († 1977 г.)
1904 година — Робърт Опенхаймер, американски нуклеарен физик († 1967 г.)
1907 година — Иван Ефремов, съветски палеонтолог и публицист († 1972 г.)
1909 година — Рита Леви-Монталчини, италианска невроложка, Нобелова лауреатка през 1986 година († 2012 г.)
1914 година — Михаел Витман, немски пълководец († 1944 г.)
1916 година — Йехуди Менухин, американски цигулар и диригент, ексцентрик († 1999 г.)
1919 година — Доналд Крам, американски химик, Нобелов лауреат през 1987 година († 2001 г.)
1920 година — Валери Петров, български стихотворец († 2014 г.)
1923 година — Радой Ралин, български стихотворец и сатирик († 2004 г.)
1926 година — Джеймс Стърлинг, английски проектант († 1992 г.)
1927 година — Христо Пелитев, български публицист и публицист
1932 година — Никола Анастасов, български артист
1932 година — Добра Савова, българска национална певица
1933 година — Константин Димчев, български артист († 1984 г.)
1937 година — Джак Никълсън, американски артист
1938 година — Любен Петров, български политик и военачалник
1944 година — Джеймс Стивън Фосет, околосветски странник († 2007 г.)
1949 година — Вилхелм Краус, български политик
1955 година — Артър Бейкър, български политик
1960 година — Март Лаар, министър-председател на Естония
1960 година — Владимир Чуков, арабист, академични учител
1968 година — Ивайло Йорданов, български футболист
1969 година — Ани Салич, българска тв водеща
1971 година — Ерик Мабиус, американски артист
1971 година — Яне Янев, български политик
1972 година — Ана Фалки, италианско-финландски модел и актриса
1974 година — Денис Пошвата, немски барабанист
1974 година — Николай Найденов, български волейболист
1975 година — Карлос Састре, испански колоездач
1976 година — Николай Чавдаров, български футболист
1977 година — Марк ван Бомел, холандски футболист
1977 година — Теодора Недева, българска тенисистка
1979 година — Золтан Гера, маджарски футболист
1982 година — Кака, бразилски футболист
1984 година — Мишел Райън, британска актриса
1985 година — Ксения Симонова, украинска художничка
1987 година — Давид Луис, бразилски футболист
1987 година — Джон Оби Микел, нигерийски футболист
1988 година — Даниел Павлович, швейцарски футболист от хърватски генезис
1995 година — Валентин Миланов, български футболист
Починали
296 година — Кай, римски папа (* неизв.)
455 година — Петроний Максим, римски император (* ок. 396)
536 година — Агапет I, римски папа (* неизв.)
1806 година — Пиер-Шарл Вилньов, френски адмирал (* 1763 г.)
1833 година — Ричард Тревитик, британски минен инженер и откривател (* 1833 г.)
1839 година — Денис Давидов, съветски стихотворец и военачалник (* 1784 г.)
1867 година — Александър Петров, съветски шахматист (* 1794 г.)
1884 година — Мария Тальони, италианска балерина (* 1804 г.)
1892 година — Павел Карцов, съветски офицер (* 1821 г.)
1915 година — Яне Сандански, български бунтовник (* 1872 г.)
1920 година — Стоян Мълчанков, български бунтовник (* 1887 г.)
1933 година — Шандор Ференци, маджарски психоаналитик (* 1873 г.)
1933 година — Хенри Ройс, английски бизнесмен (* 1863 г.)
1953 година — Ян Чохралски, полски химик (* 1885 г.)
1956 година — Уолт Фулкнер, американски авто играч (* 1920 г.)
1969 година — Маркиан Попов, руски офицер (* 1902 г.)
1984 година — Христо Проданов, български планинар (* 1943)
1986 година — Мирча Елиаде, румънски публицист, историк на религиите (* 1907 г.)
1989 година — Емилио Сегре, италиански физик, Нобелов лауреат (* 1905 г.)
1994 година — Ричард Никсън, президент на Съединени американски щати (* 1913 г.)
1996 година — Асен Хаджиолов, български политик († 1930 г.)
2005 година — Леонид Шамкович, американски шахматист (* 1923 г.)
Празници
Бразилия — Ден на откриването
България — Празник на община Тунджа
Испания — Ден на респект към кралица Изабела I (1451 - 1504)
Русия — Ден на програмиста
Съединени американски щати — Ден на Оклахома
obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ