Денят на труда и на международната работническа солидарност (известен като

Денят на труда и на интернационалната работническа взаимност (известен като Ден на труда) се отбелязва годишно на 1 май. На тази дата доста страни в света празнуват публичните и стопански достижения на работническото придвижване. Денят на труда е един от формалните празници в Република България.

Първият опит за честване на 1 май в България е през 1890 година от Топографското сдружение. През 1939 година 1 май е разгласен за формален празник, а от 1945 година комунистическата власт в Народна република България стартира да празнува празника годишно. Държавата отбелязва 1 май с огромни митинги из цялата страна, в които наложително взимат присъединяване държавните чиновници. Манифестациите се организират на централния площад във всяко обитаемо място.

Манифестиращите минават, марширувайки през площада, като скандират авансово заучени лозунги, които популяризират труда и работническата класа. 

След края на комунистическия режим в България през 1989 година 1 май продължава да е формален и неработен ден, само че държавната власт не се ангажира с организирането на всеобщи прояви.