Денят на освобождението“ на Доналд Тръмп с предполагаемите реципрочни мита“

„ Денят на освобождението “ на Доналд Тръмп с хипотетичните „ реципрочни мита “ против останалия свят - евентуално най-ексцентричното предложение за комерсиална политика, правено в миналото - се трансформира в комерсиална война с Китай след оттегляне на пазарите. Може би това е било замислено през цялото време, а може би и не.

И по този начин, може ли Тръмп да завоюва тази война против Китай? Могат ли Съединени американски щати, такива, каквито са в този момент, след второто идване на Тръмп, да се надяват на триумф в по-широкото си съревнование с Китай?

Според Financial Times отговорът на тези въпрос е „ не “.

Това не е по този начин, тъй като Китай е несломим - надалеч не е по този начин. Това е по този начин, тъй като Съединени американски щати изхвърлят всички активи, от които се нуждаят, в случай че желаят да запазят статута си в света против една толкоз голяма, способна и решителна мощ като Китай.

„ Търговските войни са положителни и лесни за продобиване “, написа Тръмп през 2018 година Като общо изказване това е погрешно: комерсиалните войни вредят и на двете страни. Възможно е да бъде реализирана договорка, която да сложи и двете страни в по-добро състояние, в сравнение с преди. Но по-вероятно е всяка договорка да слага едната страна в по-добро състояние от преди, а другата - в по-лошо. Вероятно Тръмп се надява, че ще се стигне точно до такава договорка: Съединени американски щати ще завоюват, а Китай ще загуби.

В момента Съединени американски щати постановат 145% мито върху китайския импорт, а Китай - 125% мито върху стоките от Съединени американски щати. Китай също по този начин е лимитирал износа на редкоземни детайли за Съединени американски щати. Това са доста високи, на процедура забранителни бариери пред търговията.

Планът на Съединени американски щати, в случай че има подобен, е да „ убедят “ комерсиалните си сътрудници да наложат тежки бариери върху вноса от Китай в подмяна на удобно комерсиално съглашение, което може да обгръща и сигурността, със Съединени американски щати.

Вероятен ли е този резултат?

И тук отговорът, съгласно Financial Times, е „ не “.

Една от аргументите е, че Китай също има мощни карти. Много значими сили към този момент търгуват повече с Китай, в сравнение с със Съединени американски щати: измежду тях са Австралия, Бразилия, Индия, Индонезия, Япония и Южна Корея. Съединени американски щати са по-голям експортен пазар от Китай за доста значими страни, частично заради комерсиалните дефицити, от които се оплаква Тръмп. Но Китай също е важен пазар за доста от тях. Освен това Китай е източник на значителен импорт, доста от който не може да бъде елементарно сменен. А вносът в последна сметка е задачата на търговията.

Преди всичко, Съединени американски щати са станали ненадеждни, тъй като всички виждат, че тяхната съществена цел е по-добрата договорка. Никоя рационална страна не би желала да залага бъдещето си на подобен сътрудник, изключително против Китай.

В това отношение държанието на Тръмп към Канада беше определящият миг. Канадците дадоха отговор, като преизбраха либералите.

Ще се поучи ли Тръмп от това? Надали. Той е подобен, какъвто е. Той е и индивидът, който американските гласоподаватели са избрали два пъти.

Освен това скъсването с Китай би било рисковано: азиатският колос няма да не помни и е малко евентуално да елементарни.

Не на последно място, Китай има вяра, че народът му може да понесе икономическата болежка по-добре от американците. Освен това за него комерсиалната война е най-вече потрес за търсенето, до момента в който за Съединени американски щати тя е най-вече потрес за предлагането. По-лесно е да се размени изгубеното търсене, в сравнение с изчезналото предложение.

Всичко това демонстрира, че Съединени американски щати няма да получат покупко-продажбите, които явно търсят, и успеха над Китай, на която се надяват. Когато това стане ясно на Белия дом, Тръмп най-малко отчасти ще се отдръпна от комерсиалните си войни, обявявайки победа, като в същото време ще продължи в някаква друга посока, считат доста екпсерти.

И въпреки всичко това не трансформира действителността, че Съединени американски щати в действителност се конкурират с Китай за световно въздействие. Те обаче не са в най-хубавата си кондиция.

Населението на страната е една четвърт от това на Китай, а стопанската система - съвсем същата по мярка, тъй като е доста по-производителна. Влиянието на Съединени американски щати - културно, интелектуално и политическо - към момента е доста по-голямо от това на Китай. Вашингтон е основал мощни съюзи със сходно мислещи страни, които ускоряват това въздействие. По различен метод казано Съединени американски щати сащ исторически разполагат с големи активи.

Но какво се случва при режима на Тръмп: опити за преобразяване на върховенството на закона в инструмент за отмъщение; разглобяване на американското правителство; пренебрежение към законите, които са в основата на законното управление; офанзиви против научните проучвания и независимостта на огромните американски университети; войни против достоверни статистически данни; неприязън към имигрантите (и освен към нелегалните), макар че те са били в основата на триумфа на Съединени американски щати във всяко поколение; цялостно отменяне на здравната просвета и науката за климата; цялостно отменяне на най-основните хрумвания в стопанската система на търговията. Не на последно място - намерено пренебрежение към редица съюзи и институции за съдействие, на които се основава построеният от Съединени американски щати международен ред.

Съединени американски щати, които се пробват да заменят върховенството на закона и конституцията с подкупен крони капитализъм, няма да надминат Китай. Чисто транзакционни Съединени американски щати няма да получат безрезервната поддръжка на своите съдружници. Светът се нуждае от Съединени американски щати, които се конкурират и си сътрудничат с Китай. Тези Съединени американски щати, уви, няма да съумеят да създадат нито едно от двете, написа в умозаключение Financial Times.