Денят на независимостта на Украйна е много голям празник. Но

Денят на независимостта на Украйна е доста огромен празник. Но и тази година няма да се организират всеобщи тържества поради ракетните удари. Но и без такива всеобщи тържества, всеки украинец ще отбелязва този празник с изключително възприятие в родната си страна, която проливайки кръв се бори за своята самостоятелност.

Тази година ще означаваме борбен празник.

Това сподели в изявление за БГНЕС доцент Олена Чмир, учител по български език в Киевския народен университет „ Тарас Шевченко ".

Олена Чмир описа, че преди постоянно е взела участие със фамилията си в шествията, отдадени на Деня на независимостта на Украйна. Тя показа също, че е взела участие и в митинга пред Върховната Рада на 24 август 1991 година, когато тогавашната Украинска руска социалистическа република приема Декларация за самостоятелност от Съюза на руските социалистически републики (СССР).

Вчера, на 23 август, Украйна означи и Деня на знамето. Още през 1918 година синьо-жълтият байрак, символизиращ синьото небе и жълтите поля, е признато за формален знак на новосъздадената Украинска национална република, само че след приемането на страната в Съюз на съветските социалистически републики, знамето стопира да се употребява. Синьо-жълтото знаме още веднъж става публично след оповестяването на независимостта на Украйна.

Олена Чмир напомни, че преди три десетилетия хиляди хора са скандирали пред Върховната рада „ Прапор на Раду! " („ Знамето да се вдигне на Върховната Рада! " ). „ Много добре си напомням тези събития – този протест на 24 август, когато преди малко сме изживели въпросния опит за държавен прелом в Съветския съюз ", съобщи тя и добави, че подписването на Декларацията за независимостта на Украйна е било посрещнато с огромен екстаз.

Въпреки, че през днешния ден има украински територии, които са окупирани и даже включени в конституцията на Руската федерация (РФ), Олена Чмир е безапелационна, че това е краткотрайно. „ Международното право признава целостта на Украйна в границите на границите ѝ, т.е. и Крим, и Донецка област, и Луганска област, и Херсонска област от интернационалното право и от конституцията на Украйна се признават като принадлежащи на Украйна. И милиони хора в Украйна не слагат под подозрение това, че всички тези територии, които са краткотрайно окупирани, се отнасят към Украйна ", акцентира тя.

Университетският учител означи, че Украйна е потвърдила своята самостоятелност пред интернационалната общественост, изключително през последните 2 година

На въпроса счита ли, че в случай че западните медии и политици вместо да величаят Путин, се бяха вслушали в думите на проверяващата журналистка Анна Политковская, която приживе предупреждаваше за същинската му същина, щяхме да избегнем войната в Украйна, доцент Чмир отговори: „ Аз постоянно четях Анна Политковская и я смятах за огромна хуманистка и доста добра журналистка. Но вижте какво, ние знаем, че историята няма условно наклонение. Не знам дали щяхме да избегнем тази война, в случай че западните водачи се бяха вслушали в нейните думи. "

Според нея в този момент май в РФ няма такива публицисти като Политковская, които да пишат за тези неща. „ Предполагам, че в случай че имаше като нея, западните водачи, може би, щяха да реагират по-отговорно и по-сериозно против първата експанзия, по този начин да я назовем, макар че не е първа, против Грузия през 2008 година По-сериозно да реагират върху анексията на Крим през 2014 година – със наказания, с някакви такива интернационалните дейности. Тогава, може би, щяхме да избегнем тази война ", добави тя.

Доц. Чмир добави, че над 300 година украинците са живеели в Руската империя и в Съюз на съветските социалистически републики, и доста добре знаят какво е тоталитаризъм и съветски империализъм. Тя акцентира, че през днешния ден съветският народ е под въздействие на отвратителна фашистка агитация и хората, които не са живеели в една страна с Русия, които нямат опит в тоталитарно общество, които живеят, спазвайки човешките права, не могат да си показват доста неща.

Университетският преподавал изясни, че още през 2021 година е имало изказвания, че незабавно откакто се довърши построяването на „ Северен поток 2 " Путин ще стартира война, само че и в това не са се вслушали западните водачи. „ Но войната се води за полезности и защото съветският режим в този момент, отпред с Путин, подкрепян от съветския народ, се опълчва на западния свят, допускам, че войната е била неизбежна ", съобщи доцент Чмир.

Тя разяснява и дали би трябвало да се задълбочат дипломатическите връзки сред България и Украйна. „ Впрочем български дипломат няма в Киев и до ден-днешен. Разбира се, че би трябвало такова съдействие да се развива и да се задълбочава. Предполагам, че Посолството на България в Украйна действа. Разбира се, че би трябвало да се задълбочават и дипломатическите, и такива публични връзки, само че би трябвало да се задълбочават и човешките връзки, туризъм, икономическо съдействие и други ", сподели преподавателят по български език в Киевския народен университет.

Доц. Чмир е безапелационна, че Украйна се нуждае доста от поддръжката на хората по света. „ Аз, апропо, бях в България август месец. Участвах в Семинар по българския език и просвета и бях доста прелестно сюрпризирана от такава човешка поддръжка за Украйна ", показа тя и добави, че има доста трогателни случки, свързани с хора, изказващи поддръжката си.

„ Войната при нас тече от 2014 година След началото на пълномащабната война, доколкото знам, приказва се при нас за мъглата на войната. Такива неща не се разискват нашироко, само че разбрах, че още в първите дни на пълномащабното нахлуване България е продавала някакви амуниции или въоръжения на Украйна. Виждам, че повече се е говорило за това, което не са създали, не са ни дали, само че знам, че в този момент България поддържа Украйна, предава въоръжения, взе участие в обединението на НАТО, тъй че коства ми се, че нещата са тръгнали към по-доброто ", сподели още доцент Чмир.

На въпроса за какво към момента е в Украйна и не се ли опасява от бомбардировките, тя отговори, че продължава да работи и да преподава на студентите в Киевския народен университет, както и че от началото на пълномащабната война на РФ в Украйна е напускала страната си единствено един път, с цел да участва на Семинара по български език и просвета в София. „ Ние при започване на март м.г. се изнесохме от Киев, тъй като имам внучка, имам семейство. Имам доста близки хора, които са военнослужещи, участващи в тези събития. Да, има и починали, не от нашето семейство, само че доста близки до нас хора. Вчера, да вземем за пример, на страницата на нашия Институт по лингвистика към Киевския народен университет „ Тарас Шевченко ", се появи известие, че е умрял студент от трети курс, който е изучавал японски език. Всъщност, доста наши студенти и преподаватели още от първите дни потеглят като доброволци да пазят Украйна. Има и един студент българист от трети курс, с който напълно скоро приказвах и споделя, че ще прекъсне образование, тъй като му е доста мъчно ", описа доцент Чмир.

„ Нали това е една от задачите на Путин – или да ни убие, или да ни изгони. Ние не желаеме да напущаме ", акцентира тя, като добави, че доста хора чак в този момент схващат каква чудесна страна имат.

По мотив днешния празник доцент Чмир пожела победа на украинския народ. „ Ние в никакъв случай няма да се предадем. Просто хората да го знаят. Но и няма да позволим да ни убият всички, ние ще се борим и ще победим. Само победа поисквам ", заключи тя./БГНЕС