Зависими днес, имаме нужда да си спомним волята за независимост
Денят на Независимостта е изключително церемониален празник за всяка страна. Всеки народ почита и уважава стремежа си към независимост, към достолепие, към единение. Обикновено след мъчно извоюваната самостоятелност следва трънливият път към сполучливата автономия - политическа, обществена, икономическа.
Много нации съумяват да употребяват този скъп първичен капитал и да стартират да градят бъдеще, в което намират достойното си място в света. Много нации оползотворяват дейно ресурса на своята автономия, развивайки самостоятелна вътрешна и външна политика, стопанска система и обществен ред.
В България, за жалост, до момента не съумяваме да се възползваме от независимостта си пълноценно.
Зависими сме във външната си политика. Умираме от боязън " началниците ", които и да са те, само че постоянно присъстващи, да не ни скастрят за някое безчинство. Прекланяме глава пред всеки по-силен интернационален състезател, а поради надълбоко вкоренения ни комплекс за непълноценност, нерядко позволяваме фриволно държание и от страни в по-неизгодна позиция и съвсем в никакъв случай не се възползваме, когато козовете са у нас. Самостоятелните ни решения се броят на пръсти, тъй като не сме привикнали да действаме самоуверено и да следваме себе си, а първо търсим нечие непознато утвърждение.
Зависими сме и във вътрешните си работи . Зависими са политиците, бизнесът, медиите, всички ние. Зависими сме от страха да не изгубим и дребното, което имаме. Зависими сме да не рискуваме с някой непремерен акт на неодобрение скъсването на тънката нишка, крепяща оцеляването ни. Зависими сме от системата, която ненавиждаме, само че без която не можем, тъй като не познаваме нищо друго.
Зависими сме и в мозъците си. От това какво ще кажат хората, от това дали изпълняваме нечии упования. Никой не прави това, което би трябвало, тъй като е подвластен от първата мисъл, която му минава: " Ами другите? ".
И по този начин в илюзорна самостоятелност живеем ден след ден, година след година, ядосвайки се на личното си изтощение е на границите, които сами сме си сложили.
А може и по-иначе .
Може да си спомним за какво ни е било значимо да сме свободен, заслужен и самостоятелен народ. Защо сме рискували всичко, с цел да можем сами да избираме бъдещето си. Не е невероятно този дух да е още жив, само че да сме го затрупали под купчините страхове, комплекси и неверие.
Независимостта - политическата, икономическата, духовната ни самостоятелност, не е нещо, което просто ни се е случило. Борили сме се за него. И е добре да си спомним за какво.
Честит празник
Автор: Десислава Любомирова
Много нации съумяват да употребяват този скъп първичен капитал и да стартират да градят бъдеще, в което намират достойното си място в света. Много нации оползотворяват дейно ресурса на своята автономия, развивайки самостоятелна вътрешна и външна политика, стопанска система и обществен ред.
В България, за жалост, до момента не съумяваме да се възползваме от независимостта си пълноценно.
Зависими сме във външната си политика. Умираме от боязън " началниците ", които и да са те, само че постоянно присъстващи, да не ни скастрят за някое безчинство. Прекланяме глава пред всеки по-силен интернационален състезател, а поради надълбоко вкоренения ни комплекс за непълноценност, нерядко позволяваме фриволно държание и от страни в по-неизгодна позиция и съвсем в никакъв случай не се възползваме, когато козовете са у нас. Самостоятелните ни решения се броят на пръсти, тъй като не сме привикнали да действаме самоуверено и да следваме себе си, а първо търсим нечие непознато утвърждение.
Зависими сме и във вътрешните си работи . Зависими са политиците, бизнесът, медиите, всички ние. Зависими сме от страха да не изгубим и дребното, което имаме. Зависими сме да не рискуваме с някой непремерен акт на неодобрение скъсването на тънката нишка, крепяща оцеляването ни. Зависими сме от системата, която ненавиждаме, само че без която не можем, тъй като не познаваме нищо друго.
Зависими сме и в мозъците си. От това какво ще кажат хората, от това дали изпълняваме нечии упования. Никой не прави това, което би трябвало, тъй като е подвластен от първата мисъл, която му минава: " Ами другите? ".
И по този начин в илюзорна самостоятелност живеем ден след ден, година след година, ядосвайки се на личното си изтощение е на границите, които сами сме си сложили.
А може и по-иначе .
Може да си спомним за какво ни е било значимо да сме свободен, заслужен и самостоятелен народ. Защо сме рискували всичко, с цел да можем сами да избираме бъдещето си. Не е невероятно този дух да е още жив, само че да сме го затрупали под купчините страхове, комплекси и неверие.
Независимостта - политическата, икономическата, духовната ни самостоятелност, не е нещо, което просто ни се е случило. Борили сме се за него. И е добре да си спомним за какво.
Честит празник
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ