Празнуваме Деня на народните будители, запазили жив духа на ...
Денят на националните будители е един от най-светлите празници в България. Днес почитаме всички тези, които през вековете са събуждали националното схващане, поддържали са искрата на знанието и са вдъхвали обич към родината.
Празникът е отдаден на писатели, просветители, революционери и духовници, които с делото си са запазили духа на България жив. Сред тях блестят имената на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, братя Миладинови, Христо Ботев, Васил Левски, Георги С. Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и безчет други, които с перо, слово и дело са посочили пътя на народа ни към прояснение и независимост.
Началото
След Освобождението на България, както интелигенцията, по този начин и всеобщият човек осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които основали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе битка за държавен суверенитет.
Пловдив е пръв
За първи път празникът се празнува през 1909 година в Пловдив. През 1922 година Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. От 1 ноември 1923 година с декрет на цар Борис III е разгласен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. От 1922 до 1945 година е общонационален празник. От 1945 година празникът е анулиран и след дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-то Народно заседание, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника.
Съвременни будители
Днес той се трансформира освен в респект към предишното, само че и в увещание за потребността от нови будители – учители, учени, публицисти, създатели и всеки, който със своя труд и добрина оказва помощ на обществото да върви напред.
В цялата страна през днешния ден ще се проведат тържества, учебни празници, концерти и възпоменателни церемонии, отдадени на делото на българските просветители. На този ден доста учебни заведения и институции провеждат начинания, които предизвикват любовта към книгите, образованието и духовните полезности.
Празникът е отдаден на писатели, просветители, революционери и духовници, които с делото си са запазили духа на България жив. Сред тях блестят имената на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, братя Миладинови, Христо Ботев, Васил Левски, Георги С. Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и безчет други, които с перо, слово и дело са посочили пътя на народа ни към прояснение и независимост.
Началото
След Освобождението на България, както интелигенцията, по този начин и всеобщият човек осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които основали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе битка за държавен суверенитет.
Пловдив е пръв
За първи път празникът се празнува през 1909 година в Пловдив. През 1922 година Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. От 1 ноември 1923 година с декрет на цар Борис III е разгласен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. От 1922 до 1945 година е общонационален празник. От 1945 година празникът е анулиран и след дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-то Народно заседание, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника.
Съвременни будители
Днес той се трансформира освен в респект към предишното, само че и в увещание за потребността от нови будители – учители, учени, публицисти, създатели и всеки, който със своя труд и добрина оказва помощ на обществото да върви напред.
В цялата страна през днешния ден ще се проведат тържества, учебни празници, концерти и възпоменателни церемонии, отдадени на делото на българските просветители. На този ден доста учебни заведения и институции провеждат начинания, които предизвикват любовта към книгите, образованието и духовните полезности.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




