ГЕРБ: Денят на Европа е празник на нашето минало, настояще и бъдеще
Денят на Европа е празник на нашето минало, настояще и бъдеще. Днес е ден, на който европейските нации взеха решение да заместят борбата със съдействие, а разрухата от военните спорове с разцвет. Това написа ГЕРБ в позиция, публикувана до медиите.
На 5 май се навършиха 70 години от основаването на Съвета на Европа – първата по рода си пан-европейска организация, сплотяваща през днешния ден над 800 милиона европейци към общи полезности и правила.Когато бащите-основатели са положили подписите си под статута на Съвета на Европа в Двореца „ Сейнт Джеймс “ в Лондон, те са били уверени, че ужасите на Втората Световна Война не би трябвало да се повтарят. Вярвали са, че мир може да бъде реализиран единствено със правдивост и дейно съдействие. Те начертаха духовни и морални полезности, върху които се построиха европейските общества. Това завещание е същинският източник на самостоятелната и политическа независимост, както и блян за съхраняването на върховенството на закона и демокрацията. Основната им цел бе реализиране на стопански и обществен напредък в тясно съдействие сред европейските нации. Днес означаваме, че това тяхно решение преобрази Старият континент радикално, разясняват от ръководещата партия.
Ето какво още написаха те във връзка Деня на Европа.
На 9 май 1950г. Роберт Шуман – Министър на външните работи на Франция в своята станала историческа тирада показва визията си за първата европейска общественост. За малко време от руините на войната, страните включили се към общността постихнаха невиждан интервал на мир и благополучие за народите си.
Парламентарната група на „ Граждани за европейско развиване на България “ през днешния ден отдава освен респект на бащите-основатели, само че също по този начин показва своята признателност за това, че те съумяха да основат „ Обединена Европа “. България постоянно е принадлежала към европейската цивилизация, само че това и място не следва да се приема за даденост, както добре знаем от историята ни.
Нека да напомним писмото на Христо Ботев от кораба „ Радецки “ завършващо с апела „ Да живее Християнска Европа! “, присъединяване на проф. Иван Шишманов, като делегат на Царство България в първия конгрес на Пан-Европейското придвижване през 1926г. във Виена.
На Конгреса в Хага през 1948г., на който се взема решение да се институционализира европейското съдействие, България не взе участие, заради спускането на „ желязната завеса “, само че там в персонално качество вземат участие българи - някогашни дипломати и политици.
И по този начин след години, ние българите още веднъж заехме своето място на пълноправни европейци, като равни измежду равни – през 1992г. в Съвета на Европа, през 2004г. в НАТО, през 2007г. в Европейския съюз. Така най-накрая сбъднахме фантазията на нашите възрожденци.
Нещо повече, освен декларирахме, само че и предприехме безапелационни дейности, с цел да могат и страните от Западните Балкани да заемат полагащите им се места в европейското семейство.
Политическа партия ГЕРБ от своето основаване поредно показва поддръжка за европейско единение. Това бе и главното обръщение - както на българското председателство на Комитета на Министрите на Съвета на Европа през 2015 – 2016г., по този начин и на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година
Убедено поддържаме тази политика и през днешния ден, като подчертаваме, че България получава в пъти повече от това съдействие, освен в парични приходи, само че и в поддръжка във всеки един аспект от действието на страната. Ето за какво сме загрижени за продължаващото спешно положение на Европейския план, раздиран от вътрешни спорове и несъгласия, както и от външни закани и провокации.
България следва да поддържа визията за единна Европа, основана върху християнското ни културно завещание и обичайните фамилни полезности, като дирек на обществото. Ние не поддържаме налагането на ползите на „ огромните “ над „ дребните “, на „ старите “ над „ новите “ страни-членки.
Дошло е времето да се обединим към разбирането, че за Европа съществуват граници при вземането на общи решения. Неизменно, общите решения би трябвало да са съобразени с нуждата на страните-членки да пазят предпочитано ползите на жителите, които са призвани да съставляват.
Обединена Европа, посредством мир и съдействие, ценене на границите сред страните, съблюдаване на интернационалното право може да обезпечи благополучие на жителите си, само че единствено като се ползват идентични правила за всички. Относно идните промени на Европейския съюз бихме желали националните страни да поемат по-голяма отговорност при вземането на решения, въвличайки в този развой гражданското обществото в своите страни. Взетите по този метод решения постоянно имат по-голяма поддръжка от гласоподавателите, които ги одобряват като свои.
На 5 май се навършиха 70 години от основаването на Съвета на Европа – първата по рода си пан-европейска организация, сплотяваща през днешния ден над 800 милиона европейци към общи полезности и правила.Когато бащите-основатели са положили подписите си под статута на Съвета на Европа в Двореца „ Сейнт Джеймс “ в Лондон, те са били уверени, че ужасите на Втората Световна Война не би трябвало да се повтарят. Вярвали са, че мир може да бъде реализиран единствено със правдивост и дейно съдействие. Те начертаха духовни и морални полезности, върху които се построиха европейските общества. Това завещание е същинският източник на самостоятелната и политическа независимост, както и блян за съхраняването на върховенството на закона и демокрацията. Основната им цел бе реализиране на стопански и обществен напредък в тясно съдействие сред европейските нации. Днес означаваме, че това тяхно решение преобрази Старият континент радикално, разясняват от ръководещата партия.
Ето какво още написаха те във връзка Деня на Европа.
На 9 май 1950г. Роберт Шуман – Министър на външните работи на Франция в своята станала историческа тирада показва визията си за първата европейска общественост. За малко време от руините на войната, страните включили се към общността постихнаха невиждан интервал на мир и благополучие за народите си.
Парламентарната група на „ Граждани за европейско развиване на България “ през днешния ден отдава освен респект на бащите-основатели, само че също по този начин показва своята признателност за това, че те съумяха да основат „ Обединена Европа “. България постоянно е принадлежала към европейската цивилизация, само че това и място не следва да се приема за даденост, както добре знаем от историята ни.
Нека да напомним писмото на Христо Ботев от кораба „ Радецки “ завършващо с апела „ Да живее Християнска Европа! “, присъединяване на проф. Иван Шишманов, като делегат на Царство България в първия конгрес на Пан-Европейското придвижване през 1926г. във Виена.
На Конгреса в Хага през 1948г., на който се взема решение да се институционализира европейското съдействие, България не взе участие, заради спускането на „ желязната завеса “, само че там в персонално качество вземат участие българи - някогашни дипломати и политици.
И по този начин след години, ние българите още веднъж заехме своето място на пълноправни европейци, като равни измежду равни – през 1992г. в Съвета на Европа, през 2004г. в НАТО, през 2007г. в Европейския съюз. Така най-накрая сбъднахме фантазията на нашите възрожденци.
Нещо повече, освен декларирахме, само че и предприехме безапелационни дейности, с цел да могат и страните от Западните Балкани да заемат полагащите им се места в европейското семейство.
Политическа партия ГЕРБ от своето основаване поредно показва поддръжка за европейско единение. Това бе и главното обръщение - както на българското председателство на Комитета на Министрите на Съвета на Европа през 2015 – 2016г., по този начин и на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година
Убедено поддържаме тази политика и през днешния ден, като подчертаваме, че България получава в пъти повече от това съдействие, освен в парични приходи, само че и в поддръжка във всеки един аспект от действието на страната. Ето за какво сме загрижени за продължаващото спешно положение на Европейския план, раздиран от вътрешни спорове и несъгласия, както и от външни закани и провокации.
България следва да поддържа визията за единна Европа, основана върху християнското ни културно завещание и обичайните фамилни полезности, като дирек на обществото. Ние не поддържаме налагането на ползите на „ огромните “ над „ дребните “, на „ старите “ над „ новите “ страни-членки.
Дошло е времето да се обединим към разбирането, че за Европа съществуват граници при вземането на общи решения. Неизменно, общите решения би трябвало да са съобразени с нуждата на страните-членки да пазят предпочитано ползите на жителите, които са призвани да съставляват.
Обединена Европа, посредством мир и съдействие, ценене на границите сред страните, съблюдаване на интернационалното право може да обезпечи благополучие на жителите си, само че единствено като се ползват идентични правила за всички. Относно идните промени на Европейския съюз бихме желали националните страни да поемат по-голяма отговорност при вземането на решения, въвличайки в този развой гражданското обществото в своите страни. Взетите по този метод решения постоянно имат по-голяма поддръжка от гласоподавателите, които ги одобряват като свои.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ