Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта

Денят на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България се отбелязва годишно у нас в деня на гибелта на Христо Ботев – 2 юни (1876 г.). За първи път това се прави във Враца и Пловдив през 1884 година Официално се отбелязва от 1901 година, когато на връх Вола участват и живи Ботеви четници.

На 2 юни 1948 година пък, тъкмо в 12 часа, е даден първият сигнал за едноминутно безмълвие в цялата страна. През интервала сред 1953-1988 година празникът се отбелязва като Ден на Ботев и починалите срещу турското иго, капитализма и фашизма и в Отечествената война.

През 1988 година обаче името е заменено на Ден на Ботев и на починалите за национално и обществено избавление на България, и по този начин се празнува до 1990 г.  От 1991 година до 1993 година – като Ден на Ботев и на починалите за свободата на България. С днешното си име денят с отбелязва от 1993 година

Историята на България постоянно е писана с кръв и сълзи, напряко върху свещената ни родна земя, не заради липса на мастило и хартия, а по логиката на бурни събития и всеобщи саможертви. Въпреки това, летописци постоянно се намират, даже измежду необразованото локално население, което не може да срича и написа, само че умее да помни и тачи героите си.

И ето – повече от столетие по-късно, ние – потомците на ония презрени раи на падишаха, си спомняме за хората, дали живота си за свободата и независимостта на България.

1. Христо Ботев

На 2 юни България отбелязва годишнината от гибелта на поета-революционер Христо Ботев. Той е роден 6 януари 1848 година (по нов стил) в Калофер в фамилията на Ботьо Петков и Иванка Ботева. На 5 май 1876 година издава бр. 1 на в. „ Нова България “ със известия за Априлското въстание. Той развива трескава активност по образуване на чета, на която става челник. Тя е една от най-известните български революционни чети, образувана през април 1876 година Последните останали живи от четата на Ботев, умират на 3 юни 1876 година в местността Рашов дол, където се натъкват на турска засада.

2. Васил Левски

„ Каквото съм правил, в изгода народу е! “
Васил Левски е народен воин на България. Революционер, идеолог и уредник на българската национална гражданска война. Основател на Вътрешна революционна организация (ВРО) и Български революционен централен комитет (БРЦК). Истинското му име е Васил Иванов Кунчев.  Известен е с прозвището Апостола на свободата, поради организирането и създаването на тактика за освобождение на България от османско робство. Неговата фантазия и цел е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, без значение от етническата си и религиозна принадлежност. През 2007 година посредством национално телевизионно допитване на Българска национална телевизия е определен за най-великия българин за всички времена. Дяконът е хванат от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч) на 27 декември 1872 година Съден и обесен в София на 18 февруари (6-ти, по остарял стил) 1873 година, където през днешния ден се издига неговия монумент.

3. Георги Бенковски

„ Моята цел е реализирана към този момент! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която в никакъв случай няма да заздравее!„
Истинското му име е Гаврил Хлътев. Той е роден в Копривщица на 21 септември 1843 година,  в фамилията на локален търговец и майстор. Качествата на Бенковски се демонстрират най-добре в навечерието на Априлското въстание. След приемането на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той незабавно афишира експлоадирането на въстанието и в Панагюрище. Сформира фамозната Хвърковата чета, с която обикаля околните села, с цел да ги вдигне на оръжие. След погрома на въстанието, Бенковски дружно с група приятели е предаден от дядо Въльо на турците. При прекосяването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Георги Бенковски пада покосен от турските патрони. По този метод си отива един от най-енергичните дейци на националноосвободителното придвижване.

4. Георги Обретенов

Георги Тихов Обретенов е роден в Русе и е най-малкият наследник на Тонка Обретенова. През 1870 година постъпва в юнкерското учебно заведение в Одеса. През 1875 година се включва в проведената в Търново чета. След неуспеха на Старозагорското въстание отпътува за Румъния. Гюргевският комитет го изпраща за асистент на Иларион Драгостинов и боен инструктор във втори сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание. Началото на въстанието в Сливенски революционен окръг стартира на 3-ти май, когато в дома на братя Кутеви се събира дребна група от просветените в революционното дело сливенци. След освещаване на знамето те потеглят към сборния пункт “Куш Бунар ”. По пътя срещат Стоил челник и неговите сподвижници. Чакат няколко дни с вярата още четници да се причислят към тях, само че уви единствено 5 индивида от Ямбол го вършат. В своя път напред четата се насочва към с. Нейково. Тя заема селото настъпвайки в две колони и пеейки бунтовни песни. Тук тя е посрещната задушевно от популацията и към нея се причисляват към 30 момци. Оттам четата се насочва към с. Жеравна.  Междувременно турската власт, известена към този момент за дейностите на четата, изпраща по дирите ѝ башибозушки потери и постоянните войски. Над село Раково четата още веднъж води пикантен и неравномерен пердах, в който умира безстрашният бунтовник Георги Обретенов.

5. Иларион Драгостинов

Иларион Драгостинов е роден към 1852 година в Арбанаси, Търново. Той е второто дете на заможния търговец Иван Димитров Драгостинов, българин от Елена женен за дъщерята на видния търговец Панайот Анастасоглу. Иларион Драгостинов е изпратен от Гюргевския комитет да заеме поста основен деятел на II революционен окръг – Сливенския. Той имал сложната задача да приготви популацията, да възвърне и развие Сливенския революционен комитет и да набави оръжие. За страдание не разполагал с нужното време за това. Вестта за избухналото въстание пристигнала, а подготовката не била на разположение. След боевете край село Раково на процедура четата тя се разпада на няколко по-малки дружини, чиито участници скоро намират гибелта си. На 10 май при стълкновение към прохода вратник с потерята на Осман бюлюкбаши Иларион Драгостинов умира.

6. Поп Сокол

„ Аз не се признавам за отговорен!„
Никола Апостолов Троянов – Поп Сокол е роден през 1824 година в Брацигово в оскъдно семейство.
Избран е за ръководител на локалния революционен комитет по подготовката и организирането на въстание. Независимо, че е бил към 60-годишен той работи с огромна жизненост и убеденост. Седемнадесет дни брациговци държат героичен позициите и остават в историята на Априлското въстание като най-подготвеното населено място. След вестта за кланетата и края на въстанието във всички останали пунктове бунтовниците вземат решение да спасят мирното население и смъкват оръжие.
На 7 май поп Сокол бива хванат, с вързани ръце и крайници, влачен по улиците и малтретиран. Почти мъртвец бива наказан на гибел и обесен за наставление на 24 юни 1876 година край един от мостовете на река Марица в Пловдив.

7. Бачо Киро

Истинското му име е Киро Петров Занев. Роден е на 7 юли 1835 година в село Бяла църква, Търновско в фамилията на селския пастир. Киро е български преподавател, литератор, историк, читалищен деятел и фолклорист. Участва в националното революционно придвижване и е определен за ръководител на локалния революционен комитет. С помощта на свои съидейници и съратници той съумява да провежда в Бяла църква чета от повече от 100 юнаци, които отвел до сборния пункт в с. Мусина. Там се образувала по-голяма чета под общата команда на именития поп Харитон Халачев. След като четата е разрушена при Дряновския манастир, Бачо Киро съумява да избяга, само че по-късно е предаден и задържан. В Търново е наказан на гибел посредством обесване. Присъдата е изпълнена на 28 юни 1876 година

8. Тодор Каблешков

Тодор Лулчов Каблешков е изтъкнат български бунтовник, участник в Априлското въстание. Той е индивидът написал фамозното „ кърваво писмо “. Роден в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица на 1 януари 1851 година През 1872 година Каблешков основава сдружението „ Трудолюбие “ – кооперативно сдружение за икономическо и културно издигане. Взима присъединяване в подготовката на Старозагорското въстание. По време подготовката на Априлското въстание Каблешков получава от Панайот Волов пълномощие, което потвърждава, че е оторизиран да основава революционни комитети от самото управление на въстанието. След потушаване на въстанието оживелите въстаници се изтеглят в планините и се пробват да преминат Дунав и да се укрият в Румъния. На 8 май от четата на Каблешков са останали едвам 4 души. Бивакът им е атакуван изненадващо от турци и двама бунтовници са убити на място. Каблешков и Найден Попстоянов са пленени. На път към Пловдив, знаейки какво го чака, Каблешков се възползва от невниманието на едно заптие, лишава револвера му и се прострелва в главата. Датата е 16 юни 1876 година, а Каблешков е едвам 25 годишен.

9. Хаджи Димитър

Димитър Николов Асенов е роден в Сливен в фамилията на търговеца Никола Асенов. Когато е на 2 години фамилията му пътува до Йерусалим и по този начин става хаджия. През 1862 година Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 година се включва в четата на Стоян челник от Сливен като знаменосец. През пролетта на 1868 година в Румъния се образува четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 18 юли 1868 година при връх Бузлуджа в Шипченския проход, при последното стълкновение на четата, едвам на 28 години Хаджи Димитър пада погубен. По мотив гибелта му Христо Ботев написва едноименната поема.

10. Стефан Караджа

Стефан Тодоров Димов е роден на 11 май 1840 година в село Ичме, през днешния ден Стефан Караджово, Ямболско. Български народен воин, бунтовник и челник. Той е един от първите доброволци в Първа българска легия проведена от Раковски в Белград. През 1868 година постъпва и във Втората българска легия. На 6 юли дружно със Хаджи Димитър, отпред на 127 души, минават Дунав в посока България. На 9 юли (21 юли по нов стил) в Канлъдере, околност в землището на Вишовград, става кръвопролитно стълкновение, в което четата е разрушена а Стефан Караджа ранен и покорен. Осъден е на гибел посредством обесване, само че умира от раните си в Русенския затвор.

„ Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира… “

____________________________________________
С поддръжката на Сабя Дамаскиня
и ентусиазъм от: www.bulgarianhistory.org