Денят на Божията майка у нас е най-големият летен християнски

Денят на Божията майка у нас е най-големият летен християнски празник. Успение на Пресветата Богородица или Голяма Богородица е измежду 12-те християнски празника, които се празнуват и от православни, и от католици.

Според преданието 15 август е денят, в който Божията майка на 64 години напуща земния си път и отива при сина си. Смъртта ѝ била лека и приличала на заспиване, оттук идва и „ успение “- заспиване.

Този празник е обвързван с голям брой традиции и вярвания, които се съблюдават всяка година от млади и остарели. Представяме ви 10 традиции, които свързваме с най-почитания летен християнски празник.

1. Краят на двуседмичния Богородичен пост

Православната традиция гласи, че празникът започва още предходния ден. В храма се прави вечерно свещенодействие и се изнася плащеницата на Божията майка. Празникът бележи края на двуседмичния Богородичен пост.

2. Шествие с чудотворната икона

Бачковският и Троянският манастир празнуват своя патронен празник на Успение Богородично. В Троянския манастир всяка година на 15 август се прави шествие с чудотворната икона на „ Пресвета Богородица Троеручица “. Според легендата иконата била носена от Света гора към Влашко (Румъния), само че дала знак, че би трябвало да остане в Троянския манастир.

3. Пазителка на майчинството

Според традицията Голяма Богородица е най-обичаният празник измежду дамите, защото Дева Мария се счита за пазителка на майчинството, децата и фамилията. Обичай на този ден е страдащите, болните хора и тези, които не могат да имат деца да посетят храмове, носещи името на Божията майка. Традицията гласи, че трябва да се носят блага в храма и да се слагат пред Богородичните икони.

4. Плодове, мед и особено подготвен самун

Друга традиция обвързвана с празника Голяма Богородица е в храма да се носят плодове, мед и особено приготвена питка. Вярва се, че Божията майка е била постница и е живеела непретенциозно. Питката се подготвя от ново брашно – това е брашното от тазгодишната годишна продукция.

5. Първите плодове от лозето и бостана

На някои места Голяма Богородица е денят, в който се събират първите плодове от лозето и от бостана. Те се освещават от свещеник и след това се раздават. Чак след този обред фамилията, което отглежда плодовете, може да ги яде. На този ден задължително се яде грозде и любеница.

6. Покровителка на пчеларите

В някои региони на празника за първи път се вади от новия мед. Традиция е медът да се подарява в храма. Вярва се, че по този начин кошерите ще са цялостни с мед и пчелите ще се роят повече. По тези места Пресвета Богородица е почитана като настойничка на пчеларите, тъй като съгласно преданията тя също е била пчеларка.

7. Здравето на животните

На местата, където се отглеждат много животни има остаряла традиция на Голяма Богородица стопанките да замесват хляб и да го раздават за здравето на едрия добитък. В Странджанско има забрана жени в менструален цикъл и родилки до 40 ден да влизат в черква на този празник. Също по този начин те не раздават „ за здраве “.

8. Родови събирания и курбани

На Голяма Богородица се провеждат огромни курбани в цялото село. Някои фамилии вършат и курбан за къщата, наименуван за здраве и живот. На местата, където няма курбан на празника се подготвят печена или варена кокошка или петел.

9. Не се работи никаква работа

На този празник не се работи никаква работа, а положителните стопани завършват с вършитбата преди Голяма Богородица. Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, следващата година ще бъде великодушна и плодородна.

10. Молитви за чеда

Според остаряло вярване младите дами на този ден би трябвало да внимават да не се допират до нищо алено, с цел да не останат бездетни. Също по този начин Божията майка чува молбите на бездетните в този ден и те могат да заченат. Младите бездетни булки носят на светицата цветя, облекла и кърпи, които слагат под иконата и се молят за рожба.