На крачка от мечтата под вертикалния вятър! Как Макс и Стефан преполовиха океана
Денят е 25 август и на дребна лодка в Атлантическия океан татко и наследник честват рождените си дни. Това е 73-ият ден от предизвикването, в което Макс и татко му Стефан Иванов пробват да изминат дистанцията от Европа до Южна Америка единствено с гребане. С тази експедиция те желаят да насочат публичното внимание към потребността от донорство на органи в България и да привлекат повече поддръжка
Откакто потеглиха на 14 юни от пристанищното градче Портимао в Португалия, двамата живеят непрекъснато на лодката Neverest, която построиха сами в гаража си в София. Те гребаха непрестанно на смени от по 2 часа и за последните близо 3 месеца изминаха над 6000 км. Експедицията обаче продължава по-дълго от предстоящото поради непредвидени затруднения, породени от механически повреди, метеорологични особености и промени в първичния маршрут, налагащи се поради пандемията от ковид.
Все отново куражът на двамата не стихва макар компликациите, може би тъй като всеки ден е изпълнен с неподозирани прекарвания - истории за китове, косатки, делфини, летящи риби, развалени и поправени с подръчни материали навигационни уреди и слънчеви панели, собственоръчно уловено и приготвено суши, проблеми в " Междутропичната конвергентна зона ", безветрие, стихии, горещина, черни облаци и тропически дъждове.
В близо едночасово телефонно изявление за Свободна Европа Макс и Стефан съумяха да опишат единствено част от прекарванията си, като сами трябваше да се обадят посредством сателитния телефон на лодката. В този миг – на 25 август към 15 часа следобяд българско време - двамата се намираха на почти 700 морски благи североизточно от крайбрежията на Френска Гвиана, покрай Средноатлантическия било на Атлантическия океан. Докато четете това, те решително не престават към Венецуела, а
Двоен рожден ден в океана
Стефан и Макс са родени в два следващи дни – на 24 август Стефан става на 48, а на 25-и Макс навършва 17 години. Тази година рождените им дни са изключително специфични, тъй като ги заварват в намерено море, а и са единствено двамата – надалеч от близки и другари, с които другояче биха били заобиколени.
" Празнуваме доста друго. За мен през вчерашния ден празникът стартира още в първите минути на деня – в 12 часа и няколко минути. Хвърлихме въдица да хванем някоя огромна океанска риба и единствено след няколко минути се хвана махи-махи (делфинова риба - б. р.). Това е една сребриста, фосфоресциращо синя риба с жълта опашка, която е огромен див звяр и е доста дейна. Месото е доста нежно. Макс филетира рибата и си направихме ужасно суши ", споделя Стефан при започване на телефонния ни диалог с изненадващо положително качество.
Редовно Стефан или Макс съумяват да заловен риба, която по-късно почистват и ядат като известното японско ядене " Сашими "
Нямат торта, нито свещички, само че пък по случай двата празника те отделят повече време от нормалното, с цел да се чуят със фамилията си и приятелите в България. На идващия ден, за рождения ден на Макс, Стефан взема решение да направи още нещо особено. Синът му получава 4 пакета от сухата храна, с която главно се изхранват, от които може да си избере.
" Това беше доста благо. Да си избера аз особено от всички тези пакети какво бих желал да хапвам през днешния ден и да имам избор за първи път. Обикновено просто взимаш пакета и каквото ти се падне, това ядеш. Днес имам кокосов поридж (овесени ядки - б. р.) за закуска, за обяд ще имам макарони с кашкавал и за вечеря мисля да хапвам фарфале, които са отново макарони във формата на панделки със сос от горгонзола и лук ", споделя Макс с осезаемо неспокойствие в гласа.
Освен " пиршеството ", което двамата си устройват на 24 и 25 август, необикновени за експедицията до момента са и метеорологичните условия, в които посрещат рождените си дни. През първите два месеца от приключението двамата гребци изминават приблизително по 100 км дневно. Спазват " желязна дисциплинираност във връзка с гребането ", сменяйки се по график на всеки 2 часа. Около 70-ия ден от експедицията обаче те попадат в Междутропичната конвергентна зона (Intertropical convergence zone), в която царува безветрие. Това доста ги забавя.
По случай рожденния си ден Макс за първи път има опция да избере кой пакет със суха храна да изяде
" Това е зоната сред 5 градуса северна широчина и 5 градуса южна широчина, където няма водоравен вятър, а има съвсем единствено отвесен вятър, защото в северната част на тази зона минават северните Пасати, а в южната - южните Пасати ", изяснява Стефан.
Тук вятърът е доста изменчив и не разрешава на лодката да се движи, даже и те да гребат " с всички сили ".
" От малко повече от една седмица сме в тази зона и би трябвало да оставим греблата, да хвърлим морската котва, не тъй като е рисково, а тъй като е безсмислено да се борим с този вятър ", споделя Стефан.
Друга специфичност на зоната е, че и времето е доста изменчиво и в границите на едно денонощие около двамата мореплаватели минават всевъзможни разнообразни метеорологични условия.
" Буквално в границите на няколко часа можеш да видиш най-различно време. Дори като се огледаш към лодката на 360 градуса, можеш да видиш две, три, четири, пет, някой път и 6 зони към себе си, където все едно са разнообразни дни. В някои зони има черни облаци, в други превалявания. И зависи от кое място ще задуха вятърът, с цел да те вкара в някои от тези зони. Така че се радваме на доста изменчиво време. Вчера беше най-горещият ден откогато сме тръгнали, беше 38 градуса на сянка. Но след тропически дъждове на два пъти, температурата падна на 28 градуса. Така че през вчерашния ден беше страховит, спокоен и прелестен рожден ден измежду природата ", Стефан разказва 24 август на лодката Neverest.
Все отново ми е мъчно да си показва двамата ми събеседници на другия завършек на телефонния диалог. Когато Макс взима слушалката, го апелирам да опише какво вижда към себе си.
" Представи си в този момент един съвсем тотално водоравен небосвод на 360 градуса към нас със напълно мънички вълнички, към 20-30 сантиметра. Аз седнал съм извън на гребната позиция и си приказваме, до момента в който татко ми е вътре и се оправя да гребе. Неговият ред би трябвало да стартира по-късно ", споделя Макс.
Допълва, че в най-горещите часове намират единствена хладина, потапяйки се във водата за 30 минути.
" Като гребеш извън, те пече слънцето супер блестящо и като е 35-38 градуса, ти напряко все едно се печеш на грил. После си казваш, че ще влезеш в каютата и ще ти е съвършено. Всъщност те изненадва една задушна и извънредно топла кабина като сауна ", добавя той.
Приключенците си имат придружители
Освен че им дава по този начин нужната хладина, океанът към Neverest в тихите води, където се намират сега, е цялостен с живот. Макс споделя, по какъв начин към лодката им се е образувала " екосистема ", която той изследва с неотслабващ интерес.
" Има към 30-40 махи-махи и други риби, които от десетина дни ни наблюдават непрекъснато. Те са непрекъснато към лодката и считаме, че има няколко аргументи за това. Едната от тях е, че се усещат в сигурност към лодката, тъй като действително като пристигна акула, тя доста рядко се доближава покрай лодката. Тя стои по-далеч, тъй като се чуди какво е това ", споделя Макс.
Втората причина съгласно тях е светлината от топовата лампа на лодката, която притегля животните през нощта. Всяка вечер двамата следят десетки риби, които се гонят и скачат.
" Ние се възползваме от това, тъй като като падне някоя летяща риба в лодката, ние я използваме за примамка. Като я закачим на кукичката и я метнем, до момента постоянно се е хващала махи-махи с този трик ".
Тези придружители са огромни към 80 см и надалеч не са най-едрите жители на океана, с които Макс и Стефан към този момент са се разминавали. Една от най-вълнуващите им срещи, се случва няколко дни преди диалога ни, през нощта.
" Докато гребяхме, чухме един или два кита по какъв начин дишат и издишат! ", възкликва Макс. През нощта те виждат единствено на 10 метра към лодката, по тази причина и не е имало по какъв начин да видят големите бозайници в тъмнината на океана. Сега спорят какъв брой близко е евентуално да са били китовете.
" Според татко ми са били на 30-40 метра, обаче съгласно мен са били по-скоро на 100 метра, тъй като не се чуваше толкоз мощно. Аз си представям, че един кит като издиша се чува супер мощно, с всесилен, мощен тон ", споделя Макс.
Във всеки случай, двамата са към този момент една стъпка по-близо до осъществяването на една от фантазиите на Стефан, който преди потегляне си е поискал да види наследник кит по време на пътешествието. Те са заплашен тип, който се среща рядко, а и се считат за най-едрото животно на планетата.
Макс прецизира, че има " мъничко терзание " от големия бозайник, който би могъл да побутне и преобърне лодката " без да желае ", само че шансът това да се случи съгласно него е доста дребен. Той самият си е поискал да види косатки в океана и към този момент му е провървяло. Един ден, до момента в който гребе, Макс вижда десетки перки във водата, които му вършат усещане, тъй като са по-черни и по-извити от тези на делфините.
" И тогава две от тях плиснаха с опашка и ни поздравиха. И това беше супер забавно. Мен не ме беше боязън тъй като знам, че няма нито един смъртен случай от косатки. Но те в действителност бяха доста – несъмнено към 30, в случай че не и повече. Едно семейство от големи, големи животни. И тъкмо това желаех да видя и се веселя, че ни подминаха ", спомня си Макс.
Да се " оморячиш "
Колкото и да е забавно пребиваването в спокойните води на Междутропичната конвергентна зона, то в действителност съществено забавя скоростта на корабоплаване на Neverest. На онлайн тракера, който обновява местоположението им непрекъснато, елементарно се вижда смяната в метода им на придвижване след 59-ия ден. Ако до тогава, те са движеха в права линия, през последните две седмици следата, която оставят, се вие нагоре надолу като панделка, а дистанциите, които изминават всеки ден постоянно са по-малки от 20 км и то не в посоката, в която желаят.
Следата на лодката криволичи доста повече през последните 2 седмици
Въпреки това закъснение Стефан споделя, че резервират жизнен дух. " Неприятно е, когато си на котва, защото времето тече, а на теб ти се желае да плаваш, да стигнеш, само че не е нещо рисково. "
Използват множеството свободно време да наваксат със съня, за който не им остава задоволително време, когато гребат интензивно.
" Човек привиква и тук един ден минава като половин ден на сушата. Като си на котва или се движим доста постепенно е по-труден миг, само че не е неосъществим. Още сме в положително въодушевление. Просто е мъчно някак си за душата да седиш тук и да чакаш и да не можеш да се движиш напред ", споделя Макс.
Това надалеч не е първият проблем, с който бащата и синът се сблъскват по време на предизвикването. Още преди да стигнат до португалските острови Кабо Верде, които са на към една трета от целия път, се скапва автопилотът на лодката и би трябвало да бъде сменен. Докато чакат той да бъде доставен, се постанова да прекарат на пристанището в Лазароте 9 дни. В намерено море пък ремонтират сами с подръчни материали три от четирите си слънчеви панела, които са корозирали от солената вода. Развалят им се и двата руля, които по думите на Макс оправят " по доста забавни способи ".
На 6 септември поради влагата в океана се скапва и сателитният телефон и хот-спот устройството на Neverest, което значи, че Макс и Стефан не могат да пращат повече фотоси. Тъй като са добре готови, те имат втора сателитна връзка и няма заплаха да останат без контакт със сушата. Продължават да изпращат къси известия и да приказват със фамилията и навигаторите си.
Но нито една от изброените компликации не може да откаже мореплавателите. Дори са превъзмогнали доста от терзанията, които имаха преди да отплават. което организирахме пред дома на Иванови в София при започване на юни, Макс показа, че най-вече го е боязън от цялостната изолираност, от това да е надалеч от всички. Да си в средата на океана Макс тогава разказа като " там, където може да се каже, че най-близкият човек е в космоса, а не на сушата. "
" Вече 60 дни на море просто бих споделил, че съм се " оморячил " и този боязън не ме тормози изобщо. Няма го ", споделя Макс във второто ни изявление близо 3 месеца по-късно.
Бащата и синът съблюдават доста прецизен режим на гребане и се сменят на всеки 2 часа през цялото денонощие " Ние сме оптимисти, че няма да останем до безспир в морето "
Според първичния проект Макс и Стефан трябваше за към 70 дни да изминат малко над 6000 км от Европа до Южна Америка и да дойдат в Бразилия. Но след отплаването им от Португалия, епидемията с ковид обхвана съществено Южна Америка и изключително Бразилия, която сега е Забранени бяха всички интернационалните полети от северните крайбрежия, където Neverest трябваше да дебаркира и обстановката в страната основава прекомерно доста въпросителни за експедицията.
" С оглед на това взехме решение да подминем Бразилия и да акостираме във Френска Гвиана и натам се отправихме. Но за жалост атмосферните условия ни изиграха неприятна смешка (…) и нашите опитни навигатори ни посъветваха изобщо да не се доближаваме до Френска Гвиана, а да продължим на запад, което ние вършим сега. Подминаваме Суринам и Гвиана, защото има много незнайни, свързани с тези страни, и се насочваме към Венецуела и Тринидад и Тобаго ", споделя Стефан.
За да се зачита предизвикването им за приключено, лодката би трябвало да стигне до континентален бряг на Южна Америка. Акостиране в островна страна като Тринидад и Тобаго няма да е задоволително. Затова те са решили да гребат до пристанище в северната част на Венецуела, където да завършат експедицията. Оттам възнамеряват да се транспортират бързо до Тринидад и Тобаго, чийто пристанища имат по-добре развита инфраструктура и могат да провеждат изпращането на лодката назад към Европа, както и личното си прибиране до България със аероплан.
" Така че към първичния ни проект да изминем към 6 000 км се прибавят още 1 000 км гребане в океана най-малко ", споделя Стефан, съгласно който им остава не по-малко от 20 дни корабоплаване.
Местоположението на лодката Neverest на 9 септември
" Там също има неизвестности с Covid-19. Дали ще ни пуснат и в Тринидад и във Венецуела, дали марините са отворени. Но ние сме оптимисти, че няма да останем до безспир в морето ", пошегува се той и разяснява, че е съвсем невероятно да се даде точна прогноза поради променливите ветрове и течения.
Откакто организирахме изявлението на 25 август, двамата съвсем се измъкнаха от зоната на тихите води, в която се намираха, до момента в който разговаряхме. Набраха скорост в посока Венецуела, само че на 7 септември Атлантическият океан им даде идващото предизвикателство по маршрута.
" Втори ден на морска котва поради ветрове от 10 до 20 + възела, идващи от запад и югозапад, породени от тропическата стихия, която минава на няколкостотин морски благи северно от нас. Очакваме да прекараме най-малко още два дни преди да подновим гребането ", се споделя във В момента Стефан праща известия на брачната половинка си Жени Иванова, която обновява страниците на в с най-актуалната информация за местоположението им.
" Нищо чудно, че нито една океанска гребна лодка не е минала Атлантическия океан от Европа до Южна Америка по време на сезона на ураганите (Юли до Октомври). Прикрепихме 2 морски котви към носа на Неверест, с цел да сведем до най-малко завличането на изток, само че все пак лодката скача във вълните като див кон, който отхвърля да бъде питомен ", написа Стефан.
Краткият роман незабавно минава в привичния за двамата положителен звук, като добавя, че ще употребяват това време, с цел да наваксат пропуснатия през последните дни сън. Този път лодката се съпровожда от делфини и гребците ги следят на драго сърце.
След десетина дни прекарани измежду безветрието на Междутропичната конвергентна зона, Макс и Стефан се измъкнаха единствено с цел да се натъкнат на тропическа стихия, която е толкоз мощна, че още веднъж би трябвало да пуснат котва и да изчакат да отмине, с цел да могат да загребат още веднъж Едночасов душ, студено легло и храна в леглото
В края на телефонния ни диалог, Макс споделя, че най-вече му липсва спокойствието, което човек изпитва на сушата.
" Това успокоение, което всеки човек има, сигурно не е за занемаряване. Тук непрекъснато би трябвало да се движиш, непрекъснато би трябвало да мислиш по какъв начин можеш да направиш нещо, по какъв начин може да подобриш скоростта на лодката. В всекидневието си човек няма такива терзания, всичко е доста по-лежерно. Това съм го пренебрегвал през целия си живот, обаче като се върна несъмнено ще се веселя на всеки ден, в който няма да имам това непрекъснато напрежение, което имам в този момент – да загребвам, да загребвам, да загребвам, да почивам, след това отново да загребвам ", споделя 17-годишният приключенец с типичния си дълбокоаналитичен метод към света.
Иначе не се сеща да му липсват някакви материални неща от живота на сушата. И въпреки всичко знае тъкмо какво ще побърза да направи, когато стигнат – " доста бих желал един топъл, доста дълъг, едночасов душ, както и едно студено легло и може би някаква храна в леглото ".
Теодора Бързакова, svobodnaevropa.bg
Откакто потеглиха на 14 юни от пристанищното градче Портимао в Португалия, двамата живеят непрекъснато на лодката Neverest, която построиха сами в гаража си в София. Те гребаха непрестанно на смени от по 2 часа и за последните близо 3 месеца изминаха над 6000 км. Експедицията обаче продължава по-дълго от предстоящото поради непредвидени затруднения, породени от механически повреди, метеорологични особености и промени в първичния маршрут, налагащи се поради пандемията от ковид.
Все отново куражът на двамата не стихва макар компликациите, може би тъй като всеки ден е изпълнен с неподозирани прекарвания - истории за китове, косатки, делфини, летящи риби, развалени и поправени с подръчни материали навигационни уреди и слънчеви панели, собственоръчно уловено и приготвено суши, проблеми в " Междутропичната конвергентна зона ", безветрие, стихии, горещина, черни облаци и тропически дъждове.
В близо едночасово телефонно изявление за Свободна Европа Макс и Стефан съумяха да опишат единствено част от прекарванията си, като сами трябваше да се обадят посредством сателитния телефон на лодката. В този миг – на 25 август към 15 часа следобяд българско време - двамата се намираха на почти 700 морски благи североизточно от крайбрежията на Френска Гвиана, покрай Средноатлантическия било на Атлантическия океан. Докато четете това, те решително не престават към Венецуела, а
Двоен рожден ден в океана
Стефан и Макс са родени в два следващи дни – на 24 август Стефан става на 48, а на 25-и Макс навършва 17 години. Тази година рождените им дни са изключително специфични, тъй като ги заварват в намерено море, а и са единствено двамата – надалеч от близки и другари, с които другояче биха били заобиколени.
" Празнуваме доста друго. За мен през вчерашния ден празникът стартира още в първите минути на деня – в 12 часа и няколко минути. Хвърлихме въдица да хванем някоя огромна океанска риба и единствено след няколко минути се хвана махи-махи (делфинова риба - б. р.). Това е една сребриста, фосфоресциращо синя риба с жълта опашка, която е огромен див звяр и е доста дейна. Месото е доста нежно. Макс филетира рибата и си направихме ужасно суши ", споделя Стефан при започване на телефонния ни диалог с изненадващо положително качество.
Редовно Стефан или Макс съумяват да заловен риба, която по-късно почистват и ядат като известното японско ядене " Сашими "
Нямат торта, нито свещички, само че пък по случай двата празника те отделят повече време от нормалното, с цел да се чуят със фамилията си и приятелите в България. На идващия ден, за рождения ден на Макс, Стефан взема решение да направи още нещо особено. Синът му получава 4 пакета от сухата храна, с която главно се изхранват, от които може да си избере.
" Това беше доста благо. Да си избера аз особено от всички тези пакети какво бих желал да хапвам през днешния ден и да имам избор за първи път. Обикновено просто взимаш пакета и каквото ти се падне, това ядеш. Днес имам кокосов поридж (овесени ядки - б. р.) за закуска, за обяд ще имам макарони с кашкавал и за вечеря мисля да хапвам фарфале, които са отново макарони във формата на панделки със сос от горгонзола и лук ", споделя Макс с осезаемо неспокойствие в гласа.
Освен " пиршеството ", което двамата си устройват на 24 и 25 август, необикновени за експедицията до момента са и метеорологичните условия, в които посрещат рождените си дни. През първите два месеца от приключението двамата гребци изминават приблизително по 100 км дневно. Спазват " желязна дисциплинираност във връзка с гребането ", сменяйки се по график на всеки 2 часа. Около 70-ия ден от експедицията обаче те попадат в Междутропичната конвергентна зона (Intertropical convergence zone), в която царува безветрие. Това доста ги забавя.
По случай рожденния си ден Макс за първи път има опция да избере кой пакет със суха храна да изяде
" Това е зоната сред 5 градуса северна широчина и 5 градуса южна широчина, където няма водоравен вятър, а има съвсем единствено отвесен вятър, защото в северната част на тази зона минават северните Пасати, а в южната - южните Пасати ", изяснява Стефан.
Тук вятърът е доста изменчив и не разрешава на лодката да се движи, даже и те да гребат " с всички сили ".
" От малко повече от една седмица сме в тази зона и би трябвало да оставим греблата, да хвърлим морската котва, не тъй като е рисково, а тъй като е безсмислено да се борим с този вятър ", споделя Стефан.
Друга специфичност на зоната е, че и времето е доста изменчиво и в границите на едно денонощие около двамата мореплаватели минават всевъзможни разнообразни метеорологични условия.
" Буквално в границите на няколко часа можеш да видиш най-различно време. Дори като се огледаш към лодката на 360 градуса, можеш да видиш две, три, четири, пет, някой път и 6 зони към себе си, където все едно са разнообразни дни. В някои зони има черни облаци, в други превалявания. И зависи от кое място ще задуха вятърът, с цел да те вкара в някои от тези зони. Така че се радваме на доста изменчиво време. Вчера беше най-горещият ден откогато сме тръгнали, беше 38 градуса на сянка. Но след тропически дъждове на два пъти, температурата падна на 28 градуса. Така че през вчерашния ден беше страховит, спокоен и прелестен рожден ден измежду природата ", Стефан разказва 24 август на лодката Neverest.
Все отново ми е мъчно да си показва двамата ми събеседници на другия завършек на телефонния диалог. Когато Макс взима слушалката, го апелирам да опише какво вижда към себе си.
" Представи си в този момент един съвсем тотално водоравен небосвод на 360 градуса към нас със напълно мънички вълнички, към 20-30 сантиметра. Аз седнал съм извън на гребната позиция и си приказваме, до момента в който татко ми е вътре и се оправя да гребе. Неговият ред би трябвало да стартира по-късно ", споделя Макс.
Допълва, че в най-горещите часове намират единствена хладина, потапяйки се във водата за 30 минути.
" Като гребеш извън, те пече слънцето супер блестящо и като е 35-38 градуса, ти напряко все едно се печеш на грил. После си казваш, че ще влезеш в каютата и ще ти е съвършено. Всъщност те изненадва една задушна и извънредно топла кабина като сауна ", добавя той.
Приключенците си имат придружители
Освен че им дава по този начин нужната хладина, океанът към Neverest в тихите води, където се намират сега, е цялостен с живот. Макс споделя, по какъв начин към лодката им се е образувала " екосистема ", която той изследва с неотслабващ интерес.
" Има към 30-40 махи-махи и други риби, които от десетина дни ни наблюдават непрекъснато. Те са непрекъснато към лодката и считаме, че има няколко аргументи за това. Едната от тях е, че се усещат в сигурност към лодката, тъй като действително като пристигна акула, тя доста рядко се доближава покрай лодката. Тя стои по-далеч, тъй като се чуди какво е това ", споделя Макс.
Втората причина съгласно тях е светлината от топовата лампа на лодката, която притегля животните през нощта. Всяка вечер двамата следят десетки риби, които се гонят и скачат.
" Ние се възползваме от това, тъй като като падне някоя летяща риба в лодката, ние я използваме за примамка. Като я закачим на кукичката и я метнем, до момента постоянно се е хващала махи-махи с този трик ".
Тези придружители са огромни към 80 см и надалеч не са най-едрите жители на океана, с които Макс и Стефан към този момент са се разминавали. Една от най-вълнуващите им срещи, се случва няколко дни преди диалога ни, през нощта.
" Докато гребяхме, чухме един или два кита по какъв начин дишат и издишат! ", възкликва Макс. През нощта те виждат единствено на 10 метра към лодката, по тази причина и не е имало по какъв начин да видят големите бозайници в тъмнината на океана. Сега спорят какъв брой близко е евентуално да са били китовете.
" Според татко ми са били на 30-40 метра, обаче съгласно мен са били по-скоро на 100 метра, тъй като не се чуваше толкоз мощно. Аз си представям, че един кит като издиша се чува супер мощно, с всесилен, мощен тон ", споделя Макс.
Във всеки случай, двамата са към този момент една стъпка по-близо до осъществяването на една от фантазиите на Стефан, който преди потегляне си е поискал да види наследник кит по време на пътешествието. Те са заплашен тип, който се среща рядко, а и се считат за най-едрото животно на планетата.
Макс прецизира, че има " мъничко терзание " от големия бозайник, който би могъл да побутне и преобърне лодката " без да желае ", само че шансът това да се случи съгласно него е доста дребен. Той самият си е поискал да види косатки в океана и към този момент му е провървяло. Един ден, до момента в който гребе, Макс вижда десетки перки във водата, които му вършат усещане, тъй като са по-черни и по-извити от тези на делфините.
" И тогава две от тях плиснаха с опашка и ни поздравиха. И това беше супер забавно. Мен не ме беше боязън тъй като знам, че няма нито един смъртен случай от косатки. Но те в действителност бяха доста – несъмнено към 30, в случай че не и повече. Едно семейство от големи, големи животни. И тъкмо това желаех да видя и се веселя, че ни подминаха ", спомня си Макс.
Да се " оморячиш "
Колкото и да е забавно пребиваването в спокойните води на Междутропичната конвергентна зона, то в действителност съществено забавя скоростта на корабоплаване на Neverest. На онлайн тракера, който обновява местоположението им непрекъснато, елементарно се вижда смяната в метода им на придвижване след 59-ия ден. Ако до тогава, те са движеха в права линия, през последните две седмици следата, която оставят, се вие нагоре надолу като панделка, а дистанциите, които изминават всеки ден постоянно са по-малки от 20 км и то не в посоката, в която желаят.
Следата на лодката криволичи доста повече през последните 2 седмици
Въпреки това закъснение Стефан споделя, че резервират жизнен дух. " Неприятно е, когато си на котва, защото времето тече, а на теб ти се желае да плаваш, да стигнеш, само че не е нещо рисково. "
Използват множеството свободно време да наваксат със съня, за който не им остава задоволително време, когато гребат интензивно.
" Човек привиква и тук един ден минава като половин ден на сушата. Като си на котва или се движим доста постепенно е по-труден миг, само че не е неосъществим. Още сме в положително въодушевление. Просто е мъчно някак си за душата да седиш тук и да чакаш и да не можеш да се движиш напред ", споделя Макс.
Това надалеч не е първият проблем, с който бащата и синът се сблъскват по време на предизвикването. Още преди да стигнат до португалските острови Кабо Верде, които са на към една трета от целия път, се скапва автопилотът на лодката и би трябвало да бъде сменен. Докато чакат той да бъде доставен, се постанова да прекарат на пристанището в Лазароте 9 дни. В намерено море пък ремонтират сами с подръчни материали три от четирите си слънчеви панела, които са корозирали от солената вода. Развалят им се и двата руля, които по думите на Макс оправят " по доста забавни способи ".
На 6 септември поради влагата в океана се скапва и сателитният телефон и хот-спот устройството на Neverest, което значи, че Макс и Стефан не могат да пращат повече фотоси. Тъй като са добре готови, те имат втора сателитна връзка и няма заплаха да останат без контакт със сушата. Продължават да изпращат къси известия и да приказват със фамилията и навигаторите си.
Но нито една от изброените компликации не може да откаже мореплавателите. Дори са превъзмогнали доста от терзанията, които имаха преди да отплават. което организирахме пред дома на Иванови в София при започване на юни, Макс показа, че най-вече го е боязън от цялостната изолираност, от това да е надалеч от всички. Да си в средата на океана Макс тогава разказа като " там, където може да се каже, че най-близкият човек е в космоса, а не на сушата. "
" Вече 60 дни на море просто бих споделил, че съм се " оморячил " и този боязън не ме тормози изобщо. Няма го ", споделя Макс във второто ни изявление близо 3 месеца по-късно.
Бащата и синът съблюдават доста прецизен режим на гребане и се сменят на всеки 2 часа през цялото денонощие " Ние сме оптимисти, че няма да останем до безспир в морето "
Според първичния проект Макс и Стефан трябваше за към 70 дни да изминат малко над 6000 км от Европа до Южна Америка и да дойдат в Бразилия. Но след отплаването им от Португалия, епидемията с ковид обхвана съществено Южна Америка и изключително Бразилия, която сега е Забранени бяха всички интернационалните полети от северните крайбрежия, където Neverest трябваше да дебаркира и обстановката в страната основава прекомерно доста въпросителни за експедицията.
" С оглед на това взехме решение да подминем Бразилия и да акостираме във Френска Гвиана и натам се отправихме. Но за жалост атмосферните условия ни изиграха неприятна смешка (…) и нашите опитни навигатори ни посъветваха изобщо да не се доближаваме до Френска Гвиана, а да продължим на запад, което ние вършим сега. Подминаваме Суринам и Гвиана, защото има много незнайни, свързани с тези страни, и се насочваме към Венецуела и Тринидад и Тобаго ", споделя Стефан.
За да се зачита предизвикването им за приключено, лодката би трябвало да стигне до континентален бряг на Южна Америка. Акостиране в островна страна като Тринидад и Тобаго няма да е задоволително. Затова те са решили да гребат до пристанище в северната част на Венецуела, където да завършат експедицията. Оттам възнамеряват да се транспортират бързо до Тринидад и Тобаго, чийто пристанища имат по-добре развита инфраструктура и могат да провеждат изпращането на лодката назад към Европа, както и личното си прибиране до България със аероплан.
" Така че към първичния ни проект да изминем към 6 000 км се прибавят още 1 000 км гребане в океана най-малко ", споделя Стефан, съгласно който им остава не по-малко от 20 дни корабоплаване.
Местоположението на лодката Neverest на 9 септември
" Там също има неизвестности с Covid-19. Дали ще ни пуснат и в Тринидад и във Венецуела, дали марините са отворени. Но ние сме оптимисти, че няма да останем до безспир в морето ", пошегува се той и разяснява, че е съвсем невероятно да се даде точна прогноза поради променливите ветрове и течения.
Откакто организирахме изявлението на 25 август, двамата съвсем се измъкнаха от зоната на тихите води, в която се намираха, до момента в който разговаряхме. Набраха скорост в посока Венецуела, само че на 7 септември Атлантическият океан им даде идващото предизвикателство по маршрута.
" Втори ден на морска котва поради ветрове от 10 до 20 + възела, идващи от запад и югозапад, породени от тропическата стихия, която минава на няколкостотин морски благи северно от нас. Очакваме да прекараме най-малко още два дни преди да подновим гребането ", се споделя във В момента Стефан праща известия на брачната половинка си Жени Иванова, която обновява страниците на в с най-актуалната информация за местоположението им.
" Нищо чудно, че нито една океанска гребна лодка не е минала Атлантическия океан от Европа до Южна Америка по време на сезона на ураганите (Юли до Октомври). Прикрепихме 2 морски котви към носа на Неверест, с цел да сведем до най-малко завличането на изток, само че все пак лодката скача във вълните като див кон, който отхвърля да бъде питомен ", написа Стефан.
Краткият роман незабавно минава в привичния за двамата положителен звук, като добавя, че ще употребяват това време, с цел да наваксат пропуснатия през последните дни сън. Този път лодката се съпровожда от делфини и гребците ги следят на драго сърце.
След десетина дни прекарани измежду безветрието на Междутропичната конвергентна зона, Макс и Стефан се измъкнаха единствено с цел да се натъкнат на тропическа стихия, която е толкоз мощна, че още веднъж би трябвало да пуснат котва и да изчакат да отмине, с цел да могат да загребат още веднъж Едночасов душ, студено легло и храна в леглото
В края на телефонния ни диалог, Макс споделя, че най-вече му липсва спокойствието, което човек изпитва на сушата.
" Това успокоение, което всеки човек има, сигурно не е за занемаряване. Тук непрекъснато би трябвало да се движиш, непрекъснато би трябвало да мислиш по какъв начин можеш да направиш нещо, по какъв начин може да подобриш скоростта на лодката. В всекидневието си човек няма такива терзания, всичко е доста по-лежерно. Това съм го пренебрегвал през целия си живот, обаче като се върна несъмнено ще се веселя на всеки ден, в който няма да имам това непрекъснато напрежение, което имам в този момент – да загребвам, да загребвам, да загребвам, да почивам, след това отново да загребвам ", споделя 17-годишният приключенец с типичния си дълбокоаналитичен метод към света.
Иначе не се сеща да му липсват някакви материални неща от живота на сушата. И въпреки всичко знае тъкмо какво ще побърза да направи, когато стигнат – " доста бих желал един топъл, доста дълъг, едночасов душ, както и едно студено легло и може би някаква храна в леглото ".
Теодора Бързакова, svobodnaevropa.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ