Денят е 19 март 2021 г. Минавам преглед в дежурен

" Денят е 19 март 2021 година Минавам обзор в дежурен кабинет на Инфекциозна клиника във Варна. Приемат ме в 8.20 часа без ПСР тест. Тъй като съм неуточнена, ме настаняват в стая за изчакване. Поставят ми абокат и система. Леглото е детско. Аз съм с растеж 170. Оставам там до към 19.00 часа. Тогава излиза резултата ми - Covid+.

 

Около 19.00 часа ме местят на първия етаж  в стая номер 4, за covid заболели.

 

Следват 20 и 21 март, събота и неделя...те са си събота и неделя даже и в болничното заведение.

20 март, 17.00 часа, зелен кулоар за рентген в Терапия...очакванията за двустранна пневмония са доказани. Лекуват ме с антибиотик на 12 часа, вливат го през абокат.

 

22 март, понеделник. Раздвижване. Смелите лекари се доближават до мен със слушалка. Останалите с апаратче на показалец мерят дишането. Дали дишаш е най-важното нещо пра covid болните. Имам температура 37.6 - 37.8 градуса. Тя не е забавна. Над 38 би трябвало да я оповестя. Така ми изясняват.

 

24 март - 7.30...8.00 часа, влиза сестра в пенсионна възраст. Очилата са замъглени от дишането и маската. Ще ми вземат кръв. Помпи! Стисни! Така близо 10 минути. Ръката ми се вдървява. Кръв няма. Нищо...ще се върне отново. Връща се. Примряла съм, само че подготвена да помпам. " Спокойно! " ми споделя, така и така е объркала. Не и би трябвало моята кръв. Има и друга пациентка с моето име на етажа. Ръката ми с изключение на вдървена става и лилаво синя. Пръснала е вената ми....случва се.

25 март, същата сестра, този път сигурно би трябвало да ми вземат кръв. Резултатите не демонстрират усъвършенстване, влошени са. Правят проби за нов антибиотик. Никой не ги регистрира. Сестрата влиза с новите медикаменти.

Междувременно абокатът ми тече и кърви... Нищо, въпреки всичко нещо влиза. Успокояват ме.

 

26 март, изписват съкилийничката ми.

 

27 март, местят ме в стая номер 8, ет.1. Освободило се е легло. Жената, лежала на него, е ориентирано към реанимация. Преместват ме със старите чаршафи от стая номер 4. Подпирам се на новото легло. Мигновено чаршафът става жълт. Попил е телесните течности на предходната пациентка. Леглото е вид " русенско ", матракът е нацепен. Викам санитарка. Тя не схваща за какво съм недоволна. Обръщат ми матрака назад. Дават ми нови чаршафи. Лягам със боязън. Сухо е. Засега. Нощта на 26 против 27.03 ще бъде тежка. В 5 сутринта се разсънвам с влажен тил. Отнаво съм в телесните течности на предходната пациентка. Не могат да създадат нищо. Няма свободни кревати. Трябва да очаквам доктор и да изпишат някого. Чакам. В 15.00 часа изписват. Разрешават да се преместя на чистото легло. До тук 10 часа съм прекарала седнала в крайчето на леглото. Така ми слагат и система. Можело. Всичко може. Да ми донесат валидол.

 

28 март, 17.00 часа е, към този момент населявам стая номер 5, четвърта подред за престоя ми.

 

29 март, понеделник, абоката ми към момента тече. Ще го сменят.  Друг път. 21.00 часа. Под ръката ми е мокро, системата тече вън от вената. Съобщавам на сестрата. Ядосана е. Нищо...все отново влиза нещо. Ще го смени. В 22.30 го прави. Придружено от крясъци...Стисни! Пусни! Вената бяга...остави...отпусни...правя го. Поставен ми е детски абокат.

 

Оттук нататък ще давам отговор на поредност от въпроси...защо ми е подложен подобен, за какво там... Аз съм икономист. Не мога да отговоря. Ще се окаже, че от тук натам при всяка система би трябвало да се апелирам да тече, тъй като е въпрос на шанс. Моля се! Да тече!

 

Очаквам нови проучвания и вероятно изписване на 2 април.

 

Доживявам 2 април. Влиза сестра, споделя: Абокат! Подавам. Тръгва с моята система към другата пациентка. Тя й споделя, че системата е за мен. Сестрата схваща, че ми е сложила антибиотика, предопределен за другата пациентка. Изхвърчам в коридора при старшата сестра.

 

Обяснява ми, че в случай че получа алергичен потрес, един урбазон ще оправи нещата. Аз съм просто изнервена. Грешки се случват. Трябва да проявя схващане.

 

Естествено за всяка операция благодаря. На всички приказвам на Вие. При изясняване на случая въпросната сестра безочливо лъже, че е попитала за имената.

 

Старшата ми дава обещание да извърши оставащите ми операции за деня персонално тя. Следва тъгата със системата и детския абокат. 30 мин не тече. Сменят стойки, въртят ми ръката... Тръгва. Замръзвам. Тече... Все отново поради антибиотика съм там.

 

14.30 часа, изписват ме. Жива съм. Въпреки грижите в Инфекциозна клиника.

 

През целия престой чаках и се молех да са дежурни двама лекари - доктор Илиян Тодоров и доктор Тодорова. Млади и загрижени за пациента лекари. Обичам ги.

 

Има и положителни сестри в клиниката, ведри и благи. Сред санитарките също.

 

15 дни престой в болничното заведение, при съответно лекуване и обширен обзор, сигурно би могъл да се редуцира.

 

Спортист съм. Практикувам йога 11 години. Тичам всяка заран по 6 км под 40 мин. Веган.

Това е. Всъщност е доста повече. Много нерви, сълзи. Освен заболяването. Тези хора са там на работа, получават пари. И работят в границите на потенциала кревати. Не съм съгласна, че са свръх натоварени. А ние не сме отговорни, че сме заболели. ", разяснява варненката, която показа за медията ни и фотоси от престоя си в клиниката.