Проф. Пламен Павлов: Празник на измисленото "Народно въстание" или на омразата?
Денят 11 октомври е отбелязван в някогашната република на несъществуващата от години псевдо-федеративна страна Югославия като формален, държавен празник на " … националното востание на македонскиот народ "! Разбира се, " въстанието " е срещу " бугарскиот фашистични окупатор ", а самото събитие е възхвалявано от примитивната и злостна агитация на управляващите в Скопие като значим стадий в " битката за самородност и самостойност " на така наречен македонски народ… Нещо повече – като надали не фундаментален " принос към успеха над фашизма " в международен мащаб по време на Втората международна война!
Какво се е случило на 11 октомври 1941 година, с цел да е толкоз значимо за политиците на днешната самостоятелна република, член на НАТО и претендент за влизане в Европейския съюз? Според формалната агитация и нейната функционалност, наричана " историческа просвета ", на въпросната дата стартира епична " ослободителна битка ", чиито акомпанименти отекват и през днешния ден! За нейно начало е оповестена една всъщност дребна акция на шестнадесет участници в така наречен Прилепския партизански отряд " Гоце Делчев " в самия град Прилеп. В същина, сходни прояви, също незначителни като мащаб, е имало и преди този момент. Те обаче са дело най-вече на онази секта на македонските комунисти, които държат на българската си народност, скъсват с подчинението си на югославската компартия и на процедура се вливат в българската.
Техен лидер е популярният Методи Шаторов (1898-1944) – македонски българин и комунистически функционер от интернационална големина, същият, който изумените от болестта на македонизма язвително назовават " Стариот бугарин " … Естествено, за скопската агитация, в случай че желаете, историческа " просвета " това е неуместна, неразрешена тематика, тъй че на фундамент е сложено " героичното " събитие от 11 октомври 1941 година До каква степен участниците в тази " епопея " са имали съзнание на " македонци " може да се дискутира – въпреки всичко не е ли куриозно, че командирът на " бутиковия " отряд се споделя Аспарух (!) Йосифовски (1919-1990)? При това е по-малък брат на оповестения за " национален воин " Кузман Йосифовски – Питу (1915-1944), погубен на 25 февруари 1944 година край Скопие. Ще напомним, че Питу е подложен на критика остро от управлението на комунистическата опозиция и е считан за извънредно обезсърчителен от Тито и близкия му асистент Светозар Вукманович – Темпо.
Така е, тъй като Кузман Йосифовски поддържа връзки с българските комунисти и е последовател на концепцията Македония да се откъсне от бъдещата Титова Югославия! Познавачите на епохата позволяват, че е напълно допустимо да е премахнат по заповед на високопоставените си югославски " приятели ". Такава е и ориста на " Стариот бугарин " Шаторов… Един от участниците в акцията е бъдещият публицист, драматург, политик и посланик Никола Кепев (1921-2009), прочут като Коле Чашуле – син на Илия Кепев, шеф на българската гимназия в Прилеп по време на Първата международна война… Нека се върнем обаче към " баталната " битка на Аспарух Йосифовски и неговите партизани с " бугарскиот фашистички окупатор " на 11 октомври 1941 година
Хората на командира с името на " турано-бугарскиот хан " Аспарух се разделят на три групи от по няколко индивида. Първите две атакуват полицейския сектор и локалния затвор, третата би трябвало да прекъсне телефонните жици и електричеството в града. При нападението над сектора, в случай че въобще можем да го назовем по този начин, при привидно инцидентна среща и диалог подло е погубен от упор " български фашистки служител на реда " – в същина подобен е мобилизираният локален българин Петър Колев от Смилево, татко на три деца, който на всичкото от горната страна е племенник на апостола на македонските българи Даме Груев!
За терориста Душан Наумовски/Душко Наумов (1921-1961) не е изключително мъчно да го простреля, защото двамата се познават, освен това – " фашистът " е персонален другар на бащата на Душко и техен комшия! Докато Душко прави този " героизъм ", Аспарух хвърля бомба в сектора, от която няма необикновен резултат. Втората група не реализира нищо, а третата съумява " героично " да пререже няколко кабела… След убийството на Колев стартира пукотевица, а " храбрите борци " плюят на петите си и се измъкват от града, бягайки около реката… Любознателният четец може да прочете повече за всичко това в добре написаната публикация в българската страница на " Уикипедия ", както и в един прекрасен материал в уеб страницата " Трибуна " от 11 октомври 2019 година
С няколко думи, Душко, който е на едвам двадесет години, извършва поставената му задача, само че, осъзнавайки най-малко ненапълно мерзостта на стореното, разбираемо изпада в тежка меланхолия. Скоро е хванат от полицията. Според тогавашното българско законодателство към момента е малолетен, заради което не е наказан на гибел, а изпратен в пандиза. Освободен е през есента на 1944 година и стартира полицейска кариера, само че поради осъществена кражба още веднъж е в пандиза, този път на мечтаната от него Югославия… Поради престъпните си прояви не е награждаван с оценки, нито пък е разгласен за " национален воин " … Загива в злополука през 1961 година И, както следва да се чака, името му се пропуща в гръмките речи, отдадени на " националното въстание ".
Ето какво споделя някогашният министър председател на районен съд Македония Зоран Заев на 11 октомври 2021 година: " На този ден 16 младежи, партизани от Прилепския партизански отряд " Гоце Делчев ", нападнаха полицейското ръководство на тогавашните фашистки окупационни сили и прекъснаха телефонните и електрическите връзки с града./…/ Тази шепа младежи имат мощен подтик, мощната воля и решимостта да се изправят против фашистките окупационни армии. Да продължат държавно-строителната активност на всички предходни генерации, мечтали за самостоятелна македонска страна. Те направиха личния си живот оръжие за тази концепция, тъй като знаеха, тъй като видяха, тъй като разпознаха, че свободата, справедливостта и страната са на една крачка от реализацията… "
Коментарът е непотребен, само че е изцяло допустимо днешният министър председател да надмине своя предходник, който въпреки всичко беше надалеч по-умерен в изявленията си за България. Ако се съди по изявите на Мицкоски, ще е още по-зле... Вместо отговор на патетичните речи на македонските политици ще цитираме това, което е написал чужд за мен участник в един интернет конгрес. Казаното от него е малко, само че пък пределно тъкмо: " Днешната власт в Скопие е оповестила 11-ти октомври за ден на " въстанието на македонскиот народ срещу фашизма ". На тази дата, доколкото можах да намеря данни, някакъв гамен от Прилеп убива български жандарм пред полицейския сектор в града. Стражарят, с изключение на, че е персонален другар на татко му, по националност е българин от Македония. Други няколко индивида отиват до телефонната централа и прерязват няколко кабела. Та това им е цялото въстание. Някой, в случай че има по-точни данни за това, което се е случило в Прилеп на 11-ти октомври 1941-ва, дано каже. По-интересното е друго: днешната власт всяка година прави възстановки на събитието. Интересно, каква ще е тази възстановка – някакъв убива собствен съгражданин, другар на татко си, без другия да го чака (защото са разговаряли преди това) и това се води за въстание... "
Извинявам се на читателите за изразите в кавички, многото многоточия и удивителни, само че е невероятно тази " сага " да бъде разказана без подигравка и жлъч, а и с надълбоко страдание. Докога откровените неистини ще не престават да са основа на политиката на Скопие към страната, която първа в целия свят призна македонската самостоятелност, оказа на младата република каква ли не помощ, включително военна, и така нататък?! Какво печели република Северна Македония от всичко това или става дума за необикновен тип тежка патология… В броя на " Труд " от 13 октомври 2022 година известният политик Александър Йорданов, някогашен ръководител на Народното събрание и дипломат в Скопие, написа във връзка на фамозния 11 октомври: " Омразата против България – формален празник! " – оценка, с която няма по какъв начин да не се съгласим.
Източник: Труд
Какво се е случило на 11 октомври 1941 година, с цел да е толкоз значимо за политиците на днешната самостоятелна република, член на НАТО и претендент за влизане в Европейския съюз? Според формалната агитация и нейната функционалност, наричана " историческа просвета ", на въпросната дата стартира епична " ослободителна битка ", чиито акомпанименти отекват и през днешния ден! За нейно начало е оповестена една всъщност дребна акция на шестнадесет участници в така наречен Прилепския партизански отряд " Гоце Делчев " в самия град Прилеп. В същина, сходни прояви, също незначителни като мащаб, е имало и преди този момент. Те обаче са дело най-вече на онази секта на македонските комунисти, които държат на българската си народност, скъсват с подчинението си на югославската компартия и на процедура се вливат в българската.
Техен лидер е популярният Методи Шаторов (1898-1944) – македонски българин и комунистически функционер от интернационална големина, същият, който изумените от болестта на македонизма язвително назовават " Стариот бугарин " … Естествено, за скопската агитация, в случай че желаете, историческа " просвета " това е неуместна, неразрешена тематика, тъй че на фундамент е сложено " героичното " събитие от 11 октомври 1941 година До каква степен участниците в тази " епопея " са имали съзнание на " македонци " може да се дискутира – въпреки всичко не е ли куриозно, че командирът на " бутиковия " отряд се споделя Аспарух (!) Йосифовски (1919-1990)? При това е по-малък брат на оповестения за " национален воин " Кузман Йосифовски – Питу (1915-1944), погубен на 25 февруари 1944 година край Скопие. Ще напомним, че Питу е подложен на критика остро от управлението на комунистическата опозиция и е считан за извънредно обезсърчителен от Тито и близкия му асистент Светозар Вукманович – Темпо.
Така е, тъй като Кузман Йосифовски поддържа връзки с българските комунисти и е последовател на концепцията Македония да се откъсне от бъдещата Титова Югославия! Познавачите на епохата позволяват, че е напълно допустимо да е премахнат по заповед на високопоставените си югославски " приятели ". Такава е и ориста на " Стариот бугарин " Шаторов… Един от участниците в акцията е бъдещият публицист, драматург, политик и посланик Никола Кепев (1921-2009), прочут като Коле Чашуле – син на Илия Кепев, шеф на българската гимназия в Прилеп по време на Първата международна война… Нека се върнем обаче към " баталната " битка на Аспарух Йосифовски и неговите партизани с " бугарскиот фашистички окупатор " на 11 октомври 1941 година
Хората на командира с името на " турано-бугарскиот хан " Аспарух се разделят на три групи от по няколко индивида. Първите две атакуват полицейския сектор и локалния затвор, третата би трябвало да прекъсне телефонните жици и електричеството в града. При нападението над сектора, в случай че въобще можем да го назовем по този начин, при привидно инцидентна среща и диалог подло е погубен от упор " български фашистки служител на реда " – в същина подобен е мобилизираният локален българин Петър Колев от Смилево, татко на три деца, който на всичкото от горната страна е племенник на апостола на македонските българи Даме Груев!
За терориста Душан Наумовски/Душко Наумов (1921-1961) не е изключително мъчно да го простреля, защото двамата се познават, освен това – " фашистът " е персонален другар на бащата на Душко и техен комшия! Докато Душко прави този " героизъм ", Аспарух хвърля бомба в сектора, от която няма необикновен резултат. Втората група не реализира нищо, а третата съумява " героично " да пререже няколко кабела… След убийството на Колев стартира пукотевица, а " храбрите борци " плюят на петите си и се измъкват от града, бягайки около реката… Любознателният четец може да прочете повече за всичко това в добре написаната публикация в българската страница на " Уикипедия ", както и в един прекрасен материал в уеб страницата " Трибуна " от 11 октомври 2019 година
С няколко думи, Душко, който е на едвам двадесет години, извършва поставената му задача, само че, осъзнавайки най-малко ненапълно мерзостта на стореното, разбираемо изпада в тежка меланхолия. Скоро е хванат от полицията. Според тогавашното българско законодателство към момента е малолетен, заради което не е наказан на гибел, а изпратен в пандиза. Освободен е през есента на 1944 година и стартира полицейска кариера, само че поради осъществена кражба още веднъж е в пандиза, този път на мечтаната от него Югославия… Поради престъпните си прояви не е награждаван с оценки, нито пък е разгласен за " национален воин " … Загива в злополука през 1961 година И, както следва да се чака, името му се пропуща в гръмките речи, отдадени на " националното въстание ".
Ето какво споделя някогашният министър председател на районен съд Македония Зоран Заев на 11 октомври 2021 година: " На този ден 16 младежи, партизани от Прилепския партизански отряд " Гоце Делчев ", нападнаха полицейското ръководство на тогавашните фашистки окупационни сили и прекъснаха телефонните и електрическите връзки с града./…/ Тази шепа младежи имат мощен подтик, мощната воля и решимостта да се изправят против фашистките окупационни армии. Да продължат държавно-строителната активност на всички предходни генерации, мечтали за самостоятелна македонска страна. Те направиха личния си живот оръжие за тази концепция, тъй като знаеха, тъй като видяха, тъй като разпознаха, че свободата, справедливостта и страната са на една крачка от реализацията… "
Коментарът е непотребен, само че е изцяло допустимо днешният министър председател да надмине своя предходник, който въпреки всичко беше надалеч по-умерен в изявленията си за България. Ако се съди по изявите на Мицкоски, ще е още по-зле... Вместо отговор на патетичните речи на македонските политици ще цитираме това, което е написал чужд за мен участник в един интернет конгрес. Казаното от него е малко, само че пък пределно тъкмо: " Днешната власт в Скопие е оповестила 11-ти октомври за ден на " въстанието на македонскиот народ срещу фашизма ". На тази дата, доколкото можах да намеря данни, някакъв гамен от Прилеп убива български жандарм пред полицейския сектор в града. Стражарят, с изключение на, че е персонален другар на татко му, по националност е българин от Македония. Други няколко индивида отиват до телефонната централа и прерязват няколко кабела. Та това им е цялото въстание. Някой, в случай че има по-точни данни за това, което се е случило в Прилеп на 11-ти октомври 1941-ва, дано каже. По-интересното е друго: днешната власт всяка година прави възстановки на събитието. Интересно, каква ще е тази възстановка – някакъв убива собствен съгражданин, другар на татко си, без другия да го чака (защото са разговаряли преди това) и това се води за въстание... "
Извинявам се на читателите за изразите в кавички, многото многоточия и удивителни, само че е невероятно тази " сага " да бъде разказана без подигравка и жлъч, а и с надълбоко страдание. Докога откровените неистини ще не престават да са основа на политиката на Скопие към страната, която първа в целия свят призна македонската самостоятелност, оказа на младата република каква ли не помощ, включително военна, и така нататък?! Какво печели република Северна Македония от всичко това или става дума за необикновен тип тежка патология… В броя на " Труд " от 13 октомври 2022 година известният политик Александър Йорданов, някогашен ръководител на Народното събрание и дипломат в Скопие, написа във връзка на фамозния 11 октомври: " Омразата против България – формален празник! " – оценка, с която няма по какъв начин да не се съгласим.
Източник: Труд
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ