Денков, при цялата мекота на изказа си, се оказа доста

Денков, при цялата мекост на изрече си, се оказа много твърд против напън. Това написа в собствен коментар Иво Инджев.

SafeNews го разгласява без редакторска интервенция:

Не знам дали двама ивовци мислят по добре дружно по една тематика, само че ще прибавя още нещо към обяснението на Иво Беров за какво Борисов не желае Денков за външен министър.

Изразът “нищо персонално ” в никакъв случай не е бил годен за политика от Банкя. За него важи тъкмо противоположното. А сравнението сред неговата персона и тази на Денков, както отбелязва и адашът ми в своята публикация, е напълно в интерес на учения. Поне в очите на европейските българи, само че още повече за останалите европейци.

Последното по никакъв начин не му е все едно на новоизлюпения максимален евроатлатник у нас. Бидейки заставен да преглътне, че повече няма да е министър председател, той неведнъж заявяваше, че повече в никакъв случай тук нямало да стъпят западните водачи, тъй като никой не можел да му стъпи на дребния пръст със своята прелест.

Заредиха се на инат на Борисовата поличба обаче едни визити на западни водачи

Все при Денков отиват, несъмнено. Заради поста му, естествено, само че и заради обстоятелството, че ръководството му е ненадейно сполучливо на фона на канонадата от мрачни пророкувания от завистливата конкуренция за властта. И “изведнъж ”, Денков не ставал за външен министър, съгласно притежателя на ГЕРБ?!

Това го споделя “дяланият ” цели три премиерски мандата камък, който се виждаше като незаместим мост сред България и света, в това число към Изтока, преди този мост да бъде взривен от оногова, комуто даряваше кученце с умилението на васал, изписано на лицето му.

Чудят се в този момент по какъв начин да уязвят Денков, че да се откаже от желанието да продължи да строи мостовете със света

Но както и да го (от)тричат кафявите медии, които все по този начин се пробват да върнат любимеца си на върха на страната, сянката на Денков затъмнява от ден на ден внушителния на външен тип с размерите си някогашен охранител на диктатора.

И още нещо има в настояването тъкмо Мария Габриел да дава отговор за външната политика. Да, тя съумя да разшири кръга на симпатизиращите й българи, само че си остана онази, която се кълнеше във честност на индивида, комуто в прав текст благодареше за опцията, която й дал да израсне в кариерата ( у нас и в чужбина). За притежателя на ГЕРБ тази признателност е скъп персонален капитал. А от капиталите си той не би се отказал елементарно, в случай че ме разбирате какво желая да кажа…

Денков, при цялата мекост на изрече си, се оказа много твърд против напън

Явно някогашният троент министър председател е осъзнал, че не може да го командва. Той не му е като “моите депутати ”, или като Данчето, която приема да бъде унижавана обществено от него с констатациите, че щеше да си остане директорка на детска градина, в случай че не беше Той.

Тъй че, за какво му е на подобен притежател и раздавач на постове България да има (а персонално той да няма) външен министър, който не се поддава на вътрешния му напън, а ще приказва с непознатите водачи със самочувствието на сполучлив български министър председател, признат в чужбина като независима големина?

В умозаключение: и двамата слизат надолу, само че ББ беше бутнат по стълбите на властта надолу, до момента в който Денков извършва личното си заричане да слезе едно ходило по-ниско. На бутнатия това не му стига. Иска да го препъне, в случай че има метод.

Коментарът е оповестен в блога на Иво Инджев
Още вести четете в категория Коментари
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News