Деница Караславова: Музиката претърпява катарзис в момента и чакам наистина добри отзиви за пазара в България
Деница Караславова - певица, някогашна хористка в " Детска китка ", участник в " Гласът на България " в изявление за предаването " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Продължаваме на музикална тематика. В студиото ни към този момент е певицата Деница Караславова. Откъде ви звучи толкоз познато това име? От известния формат " Гласът на България “. Друга забавна детайлност е, че Деница е и някогашна хористка в хор " Детска китка “. За музиката, живота си и плановете си в този момент ще ни опише самата тя.
Много ми е прелестно да съм във вашето студио през днешния ден, извънредно съм признателна за поканата. Благодаря!
Кажи ни по какъв начин реши да се занимаваш с музика и от дребна ли това беше твоето нещо?
Ще звучи малко постоянно употребявано, само че в действителност от ужасно дребна се занимавам с музика, тегли ме. Винаги съм пяла у дома пред родителите си, на огледалото с дезодоранта в ръка и така нататък и това постоянно съм желала да е моята специалност, моят път в живота. И ето, че стана.
Стана, сигурно. Днес е 15 септември, няма по какъв начин да не те попитам.
Да. Между другото, честито на всички възпитаници и ученички, които са сега, и това им е първият образователен ден. Пожелавам им една в действителност хубава година да имат.
Спомняш ли си твоя първи образователен ден?
Спомням си, припомням си.
И по какъв начин беше?
Беше доста притеснително, тъй като аз се реалокирах от различен град в различен апартамент и доста скоростно ми се случиха нещата, и беше в действителност огромен потрес за мен. Но пък учителката ми тогава, началната учителка беше страхотна, учениците бяха доста готини и общо взето, те ме предразположиха да си изкарам добре първите четири години.
Всъщност това пренасяне не ти се случва за първи път. Ти си от Пловдив и в този момент към този момент живееш в София.
Да, безусловно. Вече съм привикнала по този начин бързо да влизам в темп.
А от кое място стартира цялата ти история с музиката?
В интерес на истината, първият човек, който ме сграбчи и видя гения в мен, беше Яна Делирадева, която доколкото разбрах, доскоро е била в студиото.
Да, доскоро имахме изявление – по телефона в действителност, тъй като и тя беше в различен град.
По телефона, да. Всъщност хор " Детска китка “ е мястото, където стартира моето развиване с музиката. Освен чисто вокално, хоровият състав " Детска китка “ в действителност ми оказа помощ да работя в екип, тъй като това е доста значимо. И виждам в последно време какъв брой малко хора в действителност могат да работят в екип. Защото ти даже когато си независим реализатор, самичък си на сцена, още веднъж има хора, които седят зад теб, и би трябвало в действителност да съумяваш да балансираш нещата и да можеш да работиш в екип.
Да, и екип се гради мъчно.
Абсолютно, да.
Ходили сте по турнета – с Яна Делирадева го коментирахме това нещо. Сега сещаш ли се за някоя забавна преживелица от някое от тези турнета и кое ти беше обичаното?
Те не са една или две. Ами, обичаното ми турне беше във Виена. Ходихме на един фестивал – забравих му името в този момент, ще ви излъжа, в случай че го кажа. И беше във Виена, бяхме в " Златната зала “ и беше едно необикновено преживяване. Тогава спечелихме и първо място в действителност на този фестивал. Беше международен и беше изключително… беше " Уау “ за нас в действителност, тъй като ние се подготвяхме може би три или четири месеца. Работихме с Лили Илиева, която е изключителна оперна певица, с целия екип на " Детска китка “. Беше в действителност вълнуващо. А за забавни случки – те не са една и две, както споделих. Най-интересните постоянно се случват, когато пътуваме, т.е. в рейсовете, във влаковете, в самолетите, където и да сме пътували, когато сме отвън сцена, постоянно се случват забавни неща.
Ако в този момент имаше опция да се върнеш обратно, би ли трансформирала нещо?
Не, в никакъв случай не бих трансформирала нещата, които съм правила, тъй като те са ме построили подобен човек, какъвто съм сега. Аз обичам да върша неточности, тъй като от грешките се изучавам. Но естествено, се пробвам да ги заобикалям.
Създаде ли в хора другарства, които поддържаш и до през днешния ден?
О, несъмнено, да. Може би с две или три, хайде, няма да поставям цифра, тъй като може би са повече, само че с доста девойки поддържаме връзки и излизаме, когато се прибирам в Пловдив, и прочие.
А ти работеше и за Софийската опера и балет, в случай че не се неистина.
Да.
Там работехте по плана " Клетниците “?
Да, " Клетниците “.
Разкажи ни малко.
Това в действителност е един тежък мюзикъл и извънредно неповторим самичък по себе си. Той даже и на международен мащаб е един от най-известните мюзикъли. Освен на " Клетниците “, сме работили и по " Шрек “. Изключително прекрасен екип са в операта. Сварих в действителност положителни хора, тъй като в музикалния свят постоянно се случва да няма… всеки да желае да те спъне и така нататък, само че там в действителност бяха стойностни хора, доста приятни. Станахме си извънредно добър екип. Излизаме, даже отвън " Клетниците “ и в действителност е вълнуващо, вълнуващо. Аз си влязох на 16 години, в този момент съм на 20.
Да, към този момент четири години.
Четири години, да, сме с този екип. Уау, какъв брой доста звучи.
Да. А има още, още доста да се гради напред.
Да, уау, в действителност.
Да върнем малко лентата обратно в този смисъл и да поговорим за " Гласът на България “. Как реши въобще да се запишеш и какво ти даде този формат?
Аз не го взех решение, в полза на истината, това е забавният факт – че ме записа една другарка, която беше моя съученичка тогава. И общо взето не чаках въобще да мина напред, нито пък чаках да отида даже на столовете, на Blind аudition-а. Беше… сърцето ми туптеше на цялостен оборот, в действителност на цялостен оборот и не си припомням съвсем нищо. Бях толкоз обезпокоена, че не си припомням нищо, само че това…
Мозъчна мъгла. (смее се)
Да, само че това беше в действителност едно учебно заведение за мен, което ми сподели пред какъв брой хора можеш да пееш физически, пред какъв брой хора можеш да пееш и пред дребния екран. И това си е в действителност едно учебно заведение, една школа, която те гради, с изключение на като човек, и като актьор, тъй като ти би трябвало да знаеш по какъв начин да общуваш, по какъв начин да приказваш, да имаш дипломатичност, такт на избрани моменти. Това се учи в такива среди на процедура.
А какво съставляват сходен вид формати в България? Толкова ли са тежки, колкото споделят твои сътрудници, които също са излезли от тях? Обясни на слушателите ни.
Форматите в България не са толкоз тежки физически, по-скоро са тежки чисто душевен. Защото доста хора мислят и мечтаят, че влезеш ли по малкия екран, към този момент всичко… ти си прочут, доста е хубаво, прелестно е. Да, това е прелестно в първите няколко часа, след което избрани хора навлизат в персоналното ти пространство, ставаш по-разпознаваем, не можеш да излезеш примерно на бар или някъде, където да те посочат с пръст. Това в един миг става много неприятно за теб и даже за хората към теб, с които си излязъл, и така нататък Форматите са… Да не забравяме, че това е шоу и бизнес в едно, в никакъв случай не се гледа единствено гения, гледа се и по какъв начин образно стоиш на сцена, по какъв начин интерпретираш нещата по отношение на своята призма и прочие. Общо взето, доста са съставените елементи, с цел да бъдеш в такова предаване, само че в случай че искаш да влезеш, аз съм с две ръце и го предлагам, тъй като в действителност няма кой да те научи на това нещо.
Предполагам те разпознават по улицата, стопират те за фотоси?
Ами, преди беше повече по този начин. Аз и не обичам да споделям, че имам такова творчество, в този момент го изпитах на мой тил, влизайки в Музикалната академия. Аз не се представях като Деница Караславова – певицата, аз се представях като естествен човек.
Като Дени.
Като Дени, да, като тяхната колежка. Обаче доста хора от интерес са проучили и са видели творчеството ми и в един миг имаше малко отдалеченост от мен, чисто… " Сега тази има песни, тя е отишла към този момент там, където аз желая да бъда “, тъй като множеството хора това им е фантазията, което няма нищо неприятно, естествено. Но аз не се схващам като освен това и постоянно виждам да заобикалям такива събития, за фотоси, за подписи, в смисъл, в случай че съм пред доста хора на обществено място.
Да. А по какъв начин прекарваш времето си в Музикалната академия, каква е програмата ти?
Тя е доста рехава, в полза на истината. Учим извънредно доста. Боря се за стипендия, въпреки че не съм учила музика в никакъв случай през живота си, с изключение на в " Детска китка “. И влизам там примерно в 7.00 часа, имам лекция, завършвам до към 12.00, от 12.00 часа имам свободно време, пия кафе, след това имам още една лекция и седнал съм до 21.00 часа. Взимам си стая с сътрудниците, свирим, пеем, вършим джемове. Много е забавно в действителност и общо взето си извозвам времето с нещо, което обичам.
Работите и се забавлявате, надграждате се.
Точно, да. А какво по-хубаво от това да работиш нещо, което обичаш?
Да, да. А съгласно теб има ли музикален пазар у нас? Как мислиш, хората правят оценка ли новата българска музика?
Между другото, желае ми се да кажа не, тъй като много съм била недооценявана, само че дано да изключим егото ми в тази ситуация. Да, има, въпреки и по-трудно, има пазар. Просто би трябвало да се бориш, да се запознаваш, нещо, което не е присъщо на доста хора. Освен това, колкото и да е, би трябвало да вървиш, да се запознаваш, както споделих, да приказваш благо, дипломатично, само че въпреки всичко има пазар. Постепенно виждам по какъв начин музиката се променя, има неща, които към този момент се възприемат повече. Джазовата музика да вземем за пример – тя до неотдавна не беше по никакъв начин позната на българския пазар. Дори и тези източноправославни песни, които сме пели в хора, към този момент доста повече хора се радват на тази музика и я схващат, което е най-ценното. И считам, че музиката претърпява катарзис сега, тъй че очаквам в действителност положителни мнения за музикалния пазар в България и за музиката като цяло.
Миналата година, в случай че не се неистина, ти взе присъединяване в един много влиятелен конкурс в Русия – " Нова вълна “. Разкажи ни за него.
" Нова вълна “ беше едно доста готино прекарване сигурно. Отидох там, нямах в действителност концепция къде отивам. То се оказа като един лагер. Ти отиваш и 20 дни работиш със театрален продуцент, който ти изяснява по какъв начин, къде, какво и общо взето за душeвността ти е доста смазващо. Беше неповторимо, не скърбя, че съм отишла, научи ме на доста неща и общо взето, продължаваме напред, както е споделил един изтъкнат състезател.
Мечтател ли си?
Абсолютен. Без фантазии не става.
Може да те затрудня малко с този въпрос – в случай че можеш да опишеш живота си със заглавие на филм, какво би било то?
О, боже! То няма да е един, аз съм такава шизофренна личност… (смее се) Ами, като минем през " Ла, ла Ленд “, тъй като въпреки всичко би трябвало да има малко филм в цялото нещо и някакъв заблуда да вкараме, продължаваме към " Матрицата “, тъй като непрекъснато влизам и излизам от едното и влизам в другото. Ами доста са филмите в действителност, доста са.
И като за край, какво ще кажеш на всички дребни деца, а може би и по-големи, които ти се възхищават и желаят да се запишат да вземат участие в някой конкурс, формат или просто да се занимават с музика?
Да се запишат в конкурс или формат съм постоянно с две ръце, тъй като сами ще научат по какъв начин би трябвало да се върви по пътя. А за хората, които желаят да се занимават с музика съвет: правете го, тъй като в действителност това е нещо, което храни душата. Има време, когато да храним нещо друго, и фамилии, и така нататък Докато мога, аз съм си споделила, че желая да храня душата си и да не преставам да се занимавам с музика по този начин, както аз го разбирам.
Благодарим ти доста, Дени, за това присъединяване при нас. Изключително доста го оценяваме и доста се радваме, че беше тук.
И аз благодаря.
Продължаваме на музикална тематика. В студиото ни към този момент е певицата Деница Караславова. Откъде ви звучи толкоз познато това име? От известния формат " Гласът на България “. Друга забавна детайлност е, че Деница е и някогашна хористка в хор " Детска китка “. За музиката, живота си и плановете си в този момент ще ни опише самата тя.
Много ми е прелестно да съм във вашето студио през днешния ден, извънредно съм признателна за поканата. Благодаря!
Кажи ни по какъв начин реши да се занимаваш с музика и от дребна ли това беше твоето нещо?
Ще звучи малко постоянно употребявано, само че в действителност от ужасно дребна се занимавам с музика, тегли ме. Винаги съм пяла у дома пред родителите си, на огледалото с дезодоранта в ръка и така нататък и това постоянно съм желала да е моята специалност, моят път в живота. И ето, че стана.
Стана, сигурно. Днес е 15 септември, няма по какъв начин да не те попитам.
Да. Между другото, честито на всички възпитаници и ученички, които са сега, и това им е първият образователен ден. Пожелавам им една в действителност хубава година да имат.
Спомняш ли си твоя първи образователен ден?
Спомням си, припомням си.
И по какъв начин беше?
Беше доста притеснително, тъй като аз се реалокирах от различен град в различен апартамент и доста скоростно ми се случиха нещата, и беше в действителност огромен потрес за мен. Но пък учителката ми тогава, началната учителка беше страхотна, учениците бяха доста готини и общо взето, те ме предразположиха да си изкарам добре първите четири години.
Всъщност това пренасяне не ти се случва за първи път. Ти си от Пловдив и в този момент към този момент живееш в София.
Да, безусловно. Вече съм привикнала по този начин бързо да влизам в темп.
А от кое място стартира цялата ти история с музиката?
В интерес на истината, първият човек, който ме сграбчи и видя гения в мен, беше Яна Делирадева, която доколкото разбрах, доскоро е била в студиото.
Да, доскоро имахме изявление – по телефона в действителност, тъй като и тя беше в различен град.
По телефона, да. Всъщност хор " Детска китка “ е мястото, където стартира моето развиване с музиката. Освен чисто вокално, хоровият състав " Детска китка “ в действителност ми оказа помощ да работя в екип, тъй като това е доста значимо. И виждам в последно време какъв брой малко хора в действителност могат да работят в екип. Защото ти даже когато си независим реализатор, самичък си на сцена, още веднъж има хора, които седят зад теб, и би трябвало в действителност да съумяваш да балансираш нещата и да можеш да работиш в екип.
Да, и екип се гради мъчно.
Абсолютно, да.
Ходили сте по турнета – с Яна Делирадева го коментирахме това нещо. Сега сещаш ли се за някоя забавна преживелица от някое от тези турнета и кое ти беше обичаното?
Те не са една или две. Ами, обичаното ми турне беше във Виена. Ходихме на един фестивал – забравих му името в този момент, ще ви излъжа, в случай че го кажа. И беше във Виена, бяхме в " Златната зала “ и беше едно необикновено преживяване. Тогава спечелихме и първо място в действителност на този фестивал. Беше международен и беше изключително… беше " Уау “ за нас в действителност, тъй като ние се подготвяхме може би три или четири месеца. Работихме с Лили Илиева, която е изключителна оперна певица, с целия екип на " Детска китка “. Беше в действителност вълнуващо. А за забавни случки – те не са една и две, както споделих. Най-интересните постоянно се случват, когато пътуваме, т.е. в рейсовете, във влаковете, в самолетите, където и да сме пътували, когато сме отвън сцена, постоянно се случват забавни неща.
Ако в този момент имаше опция да се върнеш обратно, би ли трансформирала нещо?
Не, в никакъв случай не бих трансформирала нещата, които съм правила, тъй като те са ме построили подобен човек, какъвто съм сега. Аз обичам да върша неточности, тъй като от грешките се изучавам. Но естествено, се пробвам да ги заобикалям.
Създаде ли в хора другарства, които поддържаш и до през днешния ден?
О, несъмнено, да. Може би с две или три, хайде, няма да поставям цифра, тъй като може би са повече, само че с доста девойки поддържаме връзки и излизаме, когато се прибирам в Пловдив, и прочие.
А ти работеше и за Софийската опера и балет, в случай че не се неистина.
Да.
Там работехте по плана " Клетниците “?
Да, " Клетниците “.
Разкажи ни малко.
Това в действителност е един тежък мюзикъл и извънредно неповторим самичък по себе си. Той даже и на международен мащаб е един от най-известните мюзикъли. Освен на " Клетниците “, сме работили и по " Шрек “. Изключително прекрасен екип са в операта. Сварих в действителност положителни хора, тъй като в музикалния свят постоянно се случва да няма… всеки да желае да те спъне и така нататък, само че там в действителност бяха стойностни хора, доста приятни. Станахме си извънредно добър екип. Излизаме, даже отвън " Клетниците “ и в действителност е вълнуващо, вълнуващо. Аз си влязох на 16 години, в този момент съм на 20.
Да, към този момент четири години.
Четири години, да, сме с този екип. Уау, какъв брой доста звучи.
Да. А има още, още доста да се гради напред.
Да, уау, в действителност.
Да върнем малко лентата обратно в този смисъл и да поговорим за " Гласът на България “. Как реши въобще да се запишеш и какво ти даде този формат?
Аз не го взех решение, в полза на истината, това е забавният факт – че ме записа една другарка, която беше моя съученичка тогава. И общо взето не чаках въобще да мина напред, нито пък чаках да отида даже на столовете, на Blind аudition-а. Беше… сърцето ми туптеше на цялостен оборот, в действителност на цялостен оборот и не си припомням съвсем нищо. Бях толкоз обезпокоена, че не си припомням нищо, само че това…
Мозъчна мъгла. (смее се)
Да, само че това беше в действителност едно учебно заведение за мен, което ми сподели пред какъв брой хора можеш да пееш физически, пред какъв брой хора можеш да пееш и пред дребния екран. И това си е в действителност едно учебно заведение, една школа, която те гради, с изключение на като човек, и като актьор, тъй като ти би трябвало да знаеш по какъв начин да общуваш, по какъв начин да приказваш, да имаш дипломатичност, такт на избрани моменти. Това се учи в такива среди на процедура.
А какво съставляват сходен вид формати в България? Толкова ли са тежки, колкото споделят твои сътрудници, които също са излезли от тях? Обясни на слушателите ни.
Форматите в България не са толкоз тежки физически, по-скоро са тежки чисто душевен. Защото доста хора мислят и мечтаят, че влезеш ли по малкия екран, към този момент всичко… ти си прочут, доста е хубаво, прелестно е. Да, това е прелестно в първите няколко часа, след което избрани хора навлизат в персоналното ти пространство, ставаш по-разпознаваем, не можеш да излезеш примерно на бар или някъде, където да те посочат с пръст. Това в един миг става много неприятно за теб и даже за хората към теб, с които си излязъл, и така нататък Форматите са… Да не забравяме, че това е шоу и бизнес в едно, в никакъв случай не се гледа единствено гения, гледа се и по какъв начин образно стоиш на сцена, по какъв начин интерпретираш нещата по отношение на своята призма и прочие. Общо взето, доста са съставените елементи, с цел да бъдеш в такова предаване, само че в случай че искаш да влезеш, аз съм с две ръце и го предлагам, тъй като в действителност няма кой да те научи на това нещо.
Предполагам те разпознават по улицата, стопират те за фотоси?
Ами, преди беше повече по този начин. Аз и не обичам да споделям, че имам такова творчество, в този момент го изпитах на мой тил, влизайки в Музикалната академия. Аз не се представях като Деница Караславова – певицата, аз се представях като естествен човек.
Като Дени.
Като Дени, да, като тяхната колежка. Обаче доста хора от интерес са проучили и са видели творчеството ми и в един миг имаше малко отдалеченост от мен, чисто… " Сега тази има песни, тя е отишла към този момент там, където аз желая да бъда “, тъй като множеството хора това им е фантазията, което няма нищо неприятно, естествено. Но аз не се схващам като освен това и постоянно виждам да заобикалям такива събития, за фотоси, за подписи, в смисъл, в случай че съм пред доста хора на обществено място.
Да. А по какъв начин прекарваш времето си в Музикалната академия, каква е програмата ти?
Тя е доста рехава, в полза на истината. Учим извънредно доста. Боря се за стипендия, въпреки че не съм учила музика в никакъв случай през живота си, с изключение на в " Детска китка “. И влизам там примерно в 7.00 часа, имам лекция, завършвам до към 12.00, от 12.00 часа имам свободно време, пия кафе, след това имам още една лекция и седнал съм до 21.00 часа. Взимам си стая с сътрудниците, свирим, пеем, вършим джемове. Много е забавно в действителност и общо взето си извозвам времето с нещо, което обичам.
Работите и се забавлявате, надграждате се.
Точно, да. А какво по-хубаво от това да работиш нещо, което обичаш?
Да, да. А съгласно теб има ли музикален пазар у нас? Как мислиш, хората правят оценка ли новата българска музика?
Между другото, желае ми се да кажа не, тъй като много съм била недооценявана, само че дано да изключим егото ми в тази ситуация. Да, има, въпреки и по-трудно, има пазар. Просто би трябвало да се бориш, да се запознаваш, нещо, което не е присъщо на доста хора. Освен това, колкото и да е, би трябвало да вървиш, да се запознаваш, както споделих, да приказваш благо, дипломатично, само че въпреки всичко има пазар. Постепенно виждам по какъв начин музиката се променя, има неща, които към този момент се възприемат повече. Джазовата музика да вземем за пример – тя до неотдавна не беше по никакъв начин позната на българския пазар. Дори и тези източноправославни песни, които сме пели в хора, към този момент доста повече хора се радват на тази музика и я схващат, което е най-ценното. И считам, че музиката претърпява катарзис сега, тъй че очаквам в действителност положителни мнения за музикалния пазар в България и за музиката като цяло.
Миналата година, в случай че не се неистина, ти взе присъединяване в един много влиятелен конкурс в Русия – " Нова вълна “. Разкажи ни за него.
" Нова вълна “ беше едно доста готино прекарване сигурно. Отидох там, нямах в действителност концепция къде отивам. То се оказа като един лагер. Ти отиваш и 20 дни работиш със театрален продуцент, който ти изяснява по какъв начин, къде, какво и общо взето за душeвността ти е доста смазващо. Беше неповторимо, не скърбя, че съм отишла, научи ме на доста неща и общо взето, продължаваме напред, както е споделил един изтъкнат състезател.
Мечтател ли си?
Абсолютен. Без фантазии не става.
Може да те затрудня малко с този въпрос – в случай че можеш да опишеш живота си със заглавие на филм, какво би било то?
О, боже! То няма да е един, аз съм такава шизофренна личност… (смее се) Ами, като минем през " Ла, ла Ленд “, тъй като въпреки всичко би трябвало да има малко филм в цялото нещо и някакъв заблуда да вкараме, продължаваме към " Матрицата “, тъй като непрекъснато влизам и излизам от едното и влизам в другото. Ами доста са филмите в действителност, доста са.
И като за край, какво ще кажеш на всички дребни деца, а може би и по-големи, които ти се възхищават и желаят да се запишат да вземат участие в някой конкурс, формат или просто да се занимават с музика?
Да се запишат в конкурс или формат съм постоянно с две ръце, тъй като сами ще научат по какъв начин би трябвало да се върви по пътя. А за хората, които желаят да се занимават с музика съвет: правете го, тъй като в действителност това е нещо, което храни душата. Има време, когато да храним нещо друго, и фамилии, и така нататък Докато мога, аз съм си споделила, че желая да храня душата си и да не преставам да се занимавам с музика по този начин, както аз го разбирам.
Благодарим ти доста, Дени, за това присъединяване при нас. Изключително доста го оценяваме и доста се радваме, че беше тук.
И аз благодаря.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ