Направо ми скри шапката. Принципите на възпитание на децата на една майка-милионер
Денис Джонсън е родена в оскъдно семейство, чийто родители били наркомани и живеели от обществени помощи. Когато била на 17 години тя претърпяла и брутално обезчестяване. През идващите години момичето било насила да изтърпи още десетки гаври, до момента в който най-сетне не се решила и избягала от фамилното огнище. Първоначално се открила на Хаваите, където проработила като сервитьорка. Една заран видяла реклама на някаква стратегия за намаляване и решила да се обади. От компанията обаче отказали да я наемат. Тя обаче не се предала и решила сама да стартира да продава стратегии за намаляване. След като била подготвена с „ справочник “ от няколко страници, тя сама си изработила листовки, които собственоръчно разлепила из града. 3 часа по-късно Джонсън към този момент била по-богата с 4 000 $.
Бизнесът й потръгнал, а в края на първата година отчела облага от цели 250 000 $. През следаващата година оборотът й се вдигнал до астрономическите 1 000 000 $, когато е била едвам на 23 години. Отворила 18 центъра за намаляване, а по-късно отворила личен уебсайт в интернет. Преди време обаче решила да зареже всичко. Днес Джонсън се препитава като преподавател по мотивация, написа книги и има щастливо семейство. Успешна бизнес-жена, майка на пет деца и баба на няколко внуци, Джонсън споделя какви са нейните правила за развъждане на децата. „ Аз пътувам в разнообразни страни и се старая да науча родителите да стартират да мислят по нов метод, с цел да не вършат грешките, които десетилетия вършат родителите в Съединените щати.
„ Нашите деца, новото потомство е съвсем изгубено. Те са привикнали да получават всичко, което са поискали в детството си и когато станат възрастни не престават да разчитат единствено на това, което към този момент имат от родителите си “, споделя Джонсън.
Целта би трябвало да бъде сложена още в детството
Богатите хора би трябвало ясно да схванат какви цели да слагат пред децата им. Да, те ще образоват бъдещите висшисти в Харвард, бъдещите топ мениджъри, бъдещите лекари или президенти. В същото време, междинният човек ражда и отглежда децата си с мисълта: А, в случай че им провърви? Ако са късметлии? „ Семейството на мои другари,собственици на издателска къща, има наследник, който не искаше да върви на учебно заведение и не знаеше какво желае да прави в живота си. Тогава бащата взе коренно решение и го изпрати за една седмица да работи в подслон за бездомни хора, без никакви средства. Една седмица по-късно този младеж се върна с огромно предпочитание да учи и да взе участие в фамилния бизнес “ сподели Джонсън.
Без тв приемник и мобилен телефон
Кой е най-хубавият другар на „ естественото “ дете? Най-вероятно тв приемникът, компютърът или мобилният телефон. Децата на Денис Джонсън са получили първите си телефони на 16 години, първият им компютър е бил остарелия компютър на татко им, а тв приемник в къщата въобще не е имало. „ Моите деца не могат да си разрешат мобилен телефон, тъй като не печелят нищо. Телефонът приучава човек да не се провежда и да не ръководи времето си, а тв приемникът демонстрира погрешен модел за живота. На какви ви учи анимационния воин Спондж Боб, да вземем за пример? Мързелив, разхлабен, без проекти, без всевъзможен смисъл, той се радва единствено когато скрои номер на някой другар. Вие желаете ли вашите синове да се държат по този начин, когато станат огромни? А желаете ли такива мъже за дъщерите си? Ако не гледате телевизия 30 дни, можете да се освободите от тази взаимозависимост “, поучава още Джонсън.
Учете вашето дете да обича работата
Приближава уикенда и какво чуват децата? Ура, петък е! Можем да си отдъхнем от тази работа. От неприятния началник, от неприятната работа….Такава позиция още от детството учи дребните, че работата е нещо неприятно, че да работиш е мъчно и неприятно. Децата, които се възпитават по този метод, не желаят да работят или да стартират собствен бизнес, обобщава Джонсън. Ако в фамилията децата още от две годишна възраст се научат да правят някои домашен работи, на 11 техния принос към този момент ще е забележителен. „ Така те ще живота си в къщата, ще заплащат храната си. В живота нищо не е гратис “, счита Джонсън. Тя не употребява услугите на готвач, камериерка или детегледачка. Всички в фамилията й се оправят сами и всеки се включва в домакинската работа с каквото може. Необходимо е децата да са способни да правят работа, която не им харесва или ги напряга, тъй като по този начин се гради темперамент и развива мощ на волята. Ако вършат единствено това, което желаят или им харесва, това няма да донесе никаква спомагателна изгода.
Ти не си на банкомат твоето дете
„ Аз давам на детето 50 $ годишно за обувки и за четири чифта дънки. Разбира се, това не са първокласни обувки, тъй като такива не биха могли да се купят с тези пари. Ако желаят по-хубави, да отидат да завоюват или да изчакат ликвидация “ споделя Джонсън и отбелязва, че детето би трябвало да е обезпечено с най-необходимите неща, само че специфичните стремежи и мечти би трябвало то единствено да си обезпечи и да измисли по какъв начин да ги получи. „ Най-лошото нещо, което родителите могат да създадат е да дават пари, с цел да обезпечат на децата това, което те самите не са имали в детството си. Израствайки децата се озовават в един свят, където към този момент не могат да си разрешат нещата, които родителите са им давали и на които са привикнали “ споделя бизнес дамата.
Да изгубиш или да спестиш?
Да управляваш парите има единствено два метода: да купуваш ненужни неща или да научиш децата си, че парите могат да се печелят, да се спестят и влагат в нещо. „ Как да мотивираме детето да не харчи парите, когато това не е належащо? В нашата къща има едно предписание: Събери 10 $ и аз ще ти дам още 10. Когато събереш добра сума, купувай си единствено неща, които ти разрешават да израстваш и да се развиваш: велосипед, музикален инструмент, пътешествие… “ споделя Джонсън. И не купувай това, което купуват другите! Обикновено непотребни неща, които единствено заемат място.
Учете детето си на благотворителност
Голяма част от сполучливите хора имат прочувствена и материална благотворителност. Те не са завистливи и са извънредно великодушни. Учете детето на почитание, поучава Джонсън. Не инцидентно в Библията се споделя, че 10% би трябвало да „ жертваш “, да подаряваш. Децата в фамилията също би трябвало да дават 10% от всеки извоюван $ на сираци. 20% би трябвало да им остава за отдих и развлечения, а останалите пари в касичката- за бъдещето и за реализирането на хрумвания.
Инфо: дамата вчас
