„Златните” череши пак са на пазара. Ликуй, народе!
Ден след Велики понеделник, когато Христос е прогонил търговците от храма, нашите медии огласиха свои репортажи за „ златните ” череши, които някои търгаши оферират за по 60-100 лв. килото. Понеже България е страната, в която всичко може, това едва ли изненадва някой. Обаче си е цялостно безсрамие, безконтролност, алчност и лакомия.
И черешите са измежду овошките, които всеобщо се унищожават през последните години – даже в региона на Добрич преди време сигнализираха, че стопаните всеобщо изкореняват дърветата от своите градини и подхващат зърнопроизводството. Ясно е за какво – за него се дават най-вече дотации както от страна на Европейски Съюз, по този начин и от нашата страна.
Такива са квотните условия на общия европейски пазар,
а кои са нашите политици, че да се осмелят, да пази господ, да оспорят каквото и да е решение на „ началниците от Европейски Съюз ”!
Преди две години компаниите, които се сочат най-големите производители на сладките дребни плодове от пловдивското село Катуница, огласиха информацията, че черешовите градини са редуцирани до 10 000 хектара, а преди са били стотици хиляди в страната.
Сн. нова тв
В един от регионите, славещи се с произвеждане на череши – Кюстендилския, където даже има Празник на черешата, също производството им е спаднало съвсем два пъти, изкупните цени са паднали, а и няма къде плодовете и зеленчуците да се преработват, тъй като „ демокрацията изяде ” консервните комбинати по места.
И по този начин се стигна до парадоксите, Българска национална телевизия да ни излъчва репортажи за пазари в София, където кило череши се продават за по 60-100 лв.. А „ 24 часа ” да ни споделя за производители от Златна Тракия, които настояват, че им изкупуват продукцията по 6-8 лв., а на пазара в Пловдив я продават за по 30 лв. на кг.
Впрочем,
такова е ситуацията и с други плодове – ябълки, круши, праскови, кайсии, сливи .
Стопаните бяха принудени зорлем да се откажат от градините си, да ги изкоренят и унищожат, тъй като изнемогваха от високите цени, от неналичието на опция за експорт, от нелоялната конкуренция извън, от неналичието на субсидиране и така нататък.
Това е ситуацията. До него сами се докарахме с избора ни на нефелни политици – преди и в този момент, които нехаят за българското и родното, за природата, за производството, само че най-много за нас, хората, и които се интересуват единствено от постъпленията в личните си джобове. И нека не пристигна време, когато плодородна България, която е изхранвала съюзническите войски по време на война, да изпадне в снабдителен апетит. Дано!
