Ден след публикуването на Топлинният удар на Ковачки“ – анализа

Ден след публикуването на „ Топлинният удар на „ Ковачки “ – разбора на „ Грийнпийс “ – България на Пенсионноосигурителното сдружение „ Топлина “ , Комисията за финансов контрол (КФН) излезе с позиция. Това оповестиха от „ Грийнпийс “ – България в позиция, публикувана до медиите, в която написа:

„ Вместо същински отговори, сме очевидци на един ден изгубено институционално време, с което регулаторът не сподели нищо. Резюмираме главните прозрения в позицията на регулатора, както и поясненията, които от „ Грийнпийс “ – България предоставяме още веднъж.

КФН споделя:

„ По отношение на ПОД „ Топлина “ – от основаването му до в този момент не са съставяни актове за определяне на административни нарушавания за вложения в свързани лица, както такива за количествените ограничавания за вложения в един емитент, респ. икономическа група. “

„ Грийнпийс “ – България показва:

„ Топлинният удар на „ Ковачки “ разказва съответно всички техники, употребявани за заобикаляне на свързаността. Използването на офшорни компании и лица, за които е налице обосновано съмнение, че са подставени, би трябвало да е сериозна индикация за риск. Това, че възрастни английски жители, освен това сменящи се през няколко години, се водят действителни притежатели на основни компании от българската енергетика, със стотици чиновници и стотици милиони левове оборот, мъчно може да се одобри за чиста монета от внимателен контрол.

От позицията на КФН не излиза наяве дали поставя някакви старания да разкрие, че някои сдружения може действително да имат общ надзор, без самите те да са заявили това. Ако не е положила такова изпитание, е обикновено и да не са открити административни нарушавания.

Както научихме мъчително и от проблема с КТБ преди над десетилетие, някои регулатори внезапно виждат тези връзки, чак откакто казусът гръмне в ръцете им.

КФН споделя:

„ В портфейлите на ръководените от ПОД „ Топлина “ АД фондове, които са обществени и са оповестени на страницата на сдружението, попадат някои вложения, упоменати в медийните материали. Те обаче не са в свързани лица с сдружението по смисъла на закона. Също по този начин понижават в безспорна стойност и са много по-малко от вложенията в ДЦК, да вземем за пример. “

„ Грийнпийс “ – България показва:

„ Топлинният удар на „ Ковачки “ категорично акцентира, че поради офшорните компании и задгранични действителни притежатели сред обсъжданите сдружения няма съгласуваност „ по смисъла на закона “. Именно възможното заобикаляне на съгласуваност „ по смисъла на закона “ е тематика на разбора на „ Грийнпийс “ – България. Регулаторът би трябвало да се интересува рисковете да се минимизират и при потребност да упорства законът да се трансформира.

Наличието на вложения в компании, които от години обществено се свързват с Христо Ковачки, въпреки и самият той да отхвърля да е притежател, би трябвало да е непрекъсната алена лампа. Още повече след публикуването на следствия като това на Антикорупционния фонд – „ Тайният холдинг на Чичко Тревичко “.

Между другото след публикуването на следствието на АКФ в телевизионно изявление Делян Добрев, народен представител и някогашен енергиен министър, обществено съобщи, че не вижда нищо ново в материалите и се демонстрират от дълго време известни неща, че тези компании са следени от Ковачки. Лидерът на КТ „ Подкрепа “ Димитър Манолов, също в телевизионно изявление, пита „ Има ли някой подозрения, че Христо Ковачки е огромен състезател в българската енергетика? “ и декларира, че за самия него ролята на предприемача е ясна.

Това, че делът в вложенията е по-малък от тези в ДЦК, може да е единствено минимално утешение.

КФН споделя:

„ Осъждаме остро квалификации като „ средствата на вложителите са надали не изгубени “. Пенсионните фондове са изцяло отделени юридически и финансово от пенсионноосигурителните сдружения, които ги ръководят. Това значи, че даже обещано сдружение да изпадне в усложнение или престане да съществува (което не се е случвало в никакъв случай в България), средствата на обезпечените лица не са застрашени. “

„ Активите на пенсионните фондове се съхраняват в лицензирани от Българска народна банка банки-попечители, които наблюдават всяко придвижване на паричните потоци и осъществяваните вложения, удостоверяват верността на оценките и чистата стойност на активите “, пишат още от КФН.

„ Грийнпийс “ – България показва:

В случая КФН показва буквализъм. От една страна, точният откъс в „ Топлинният удар на „ Ковачки “ е „ вложенията в персоналните пенсионни партиди на чиновниците са застрашени от изгубване “. От друга страна, ясно е, че не става дума за директна кражба на средства.

На кардинално равнище, в случай че вземеш парите на обезпечените и ги вложиш в нещо, което е надценено и за което никой различен не би платил същата цена, това дефакто поврежда активите на пенсионния фонд. Оценките на акциите на тези сдружения се базират на борсовата им цена, само че когато в тях няма значими външни вложители отвън групата (с изключение на случаите на кръстосани вложения, в детайли прегледани в анализа), тя може елементарно да бъде манипулирана. Това като технология е изложено в елементи и в сигнала от пенсионни фондове до КФН от 2015 година, представен и в разбора на „ Грийнпийс “ – България.

От позицията на КФН не излиза наяве и дали регулаторът вижда нараснал риск за обезпечените от централизация на вложенията в един бранш или група, защото даже и без официална съгласуваност има много индикации, че тези компании се ръководят координирано.

С позиция излезе и пресцентърът на ПОД „ Топлина “, представена от БНР.

ПОД „ Топлина “ споделя:

„ Внушенията, които се вършат, не дават отговор на истината и имат за цел да уронят положителното име на сдружението и подкопават доверието в спомагателното пенсионно обезпечаване като цяло. Дружеството влага средствата на фондовете за в допълнение пенсионно обезпечаване в цялостно сходство с българското законодателство, спазвайки нормативните ограничавания и диверсификация на риска “.

„ Грийнпийс “ – България показва:

В своята позиция ПОД „ Топлина “ действително не дава отговор на нито една от констатациите, а по-скоро излиза с лозунги. Данните, на които се базира анализът на „ Грийнпийс “ – България, са от докладите на самата компания и от КФН, тъй че по тяхната меродавност мъчно може да има спор и да бъдат наречени „ внушения “.

Що се отнася до това дали действителният надзор над всички тези въглищни централи, топлофикации, мини и други действително е в ръцете на Христо Ковачки, това е тематика, по която има голям брой медийни изявления и следствия през годините. Регулаторите, най-много КФН и Комисията за защита на конкуренцията, с неналичието си на деяние по откриване на връзките, са в дълг към обществото.

Дори и да приемем обаче, че всички тези сдружения не са под контрола на Ковачки, те явно се ръководят координирано като една група, което също поражда съществени опасности. “

Присъединете се към нашия 

Дунав мост 3 чака над 20 години, Китай строи най-дългия мост за 4