Ден след отбелязването на 1 ноември решихме да ви запознаем

Ден след отбелязването на 1 ноември взехме решение да ви срещнем с едно младо момиче от гр. Кюстендил, с цел да покажем, че учителската специалност надалеч не губи своята известност и към момента е желана от младежите. Румена Никова сега учи предучилищна и начално-училищна педагогика в Благоевград. Един ден тя ще поеме по пътя на Росен Мишовски, за който ви разказахме през вчерашния ден и ще се впусне самоуверено в провокациите на учителската специалност.
Румена, от какви промени и промени в областта на образованието има потребност страната?
За жал, на днешно време, учителската специалност не е една от най-предпочитаните заради стопански и демографски фактори. Все по-малка е раждаемостта в страната, което в един миг докара до доста учители, само че малко деца и доста от учителите взеха решение да сменят специалността си. Въпреки това, наклонност в последните години е, че учителската специалност набира известност. Търсенето на учители става все по-голямо, заради откриването на нови частни учебни заведения и повишение на заплащането в бранша.
Мисля, че има какво да се промени. Например - да се акцентира на практическата устременост на изучаваната дисцилина. Да се промени метода на преподаване - той би трябвало да бъде по увлекателен и забавен за учениците. Трябва да има повече извънкласни занимания, в които учениците да посещават музеи, санаториуми, замъци, географски забележителности, за обогатяване на тяхната просвета, с цел да могат да си изградат действителен взор върху бита, географските особености, биологичното многообразие и историческите обстоятелства.
Като предстоящ преподавател, съгласно теб, резервира ли се престижът на преподавателите измежду учениците през последните години? Какво е отношението им към учителите?
- Отношението на учениците към учителите става все по-лошо. Това се дължи най-много на възпитанието на децата, което от време на време липсва, тъй като родителите в днешно време нямат задоволително време да обръщат внимание на децата си. Все още има доста учители, които всяват почит измежду учениците си с по-строг и по-твърд метод на преподаване и правила на дисциплинираност. Приятелският метод сред преподавател - възпитаник не постоянно способства за по-голям почит към учителя.
В умозаключение на диалозите ни с един сегашен и предстоящ будител от Кюстендил, приключваме с пожеланието на Росен Мишовски към Румена и всички негови сегашни и бъещи сътрудници.
“Пожелавам на сътрудниците ми преди всичко - здраве, доста успокоение и самообладание – това е належащо за нашата специалност, с цел да издържим на бързото всекидневие, част от нашата реалност. Такава е тя в България. Нека обичаме все по този начин това, което вършим, да се вслушваме повече в мнението на децата и да се надяваме децата да се вслушват и в това, което ние споделяме, тъй като нашата цел е да бъдем техни другари, да им покажем, че животът е прелестно нещо, нещо красиво. Важно е да има взаимно почитание от двете страни преподавател – възпитаник. В начална възраст е малко по-лесно, в горната - допускам малко по-трудно, да се реализира, само че не и невероятно. Разбира се, значимо е и какво ние ще сложим като основа, на която да се гради по-късно.
Пожелавам доста триумфи на всички сътрудници и се надявам, че от ден на ден младежи ще открият своето предопределение в учителската специалност.
Материал на Джулия Андонова