Защо Мъск иска Twitter? И може ли да си го позволи?
Ден след офертата на Илон Мъск да закупи 100% от Twitter и да я направи частна, а не обществена компания, светът чака със спотаен мирис решението на борда на шефовете на Twitter.
На пръв взор договорката наподобява " опечена " - със своя 9,2% дял и опасността да го продаде, Мъск е хванал мениджмънта на обществената платформа натясно. Неговото евакуиране от компанията може да докара до съществени загуби за безусловно всички акционери.
Налице е и въпросът какво тъкмо ще прави Мъск с компанията, в случай че я купи. Макар болшинството акционери в Twitter да са вложили единствено за облага, измежду тях има и хора с визия за обществената платформа - като да вземем за пример основателят Джак Дорси, който към този момент не е изпълнителен шеф, само че още държи порядъчен дял и има въздействие измежду акционерите.
Мъск няма толкоз пари
Звучи необичайно, нали? Илон Мъск е един от най-богатите хора в света, като персоналните му активи се правят оценка на към 265 милиарда $. При всички положения би трябвало да има 42 милиарда, които предлага за Twitter.
Истината е, че болшинството от тези средства са в Tesla и SpaceX и не могат да бъдат елементарно извадени. Мъск не държи милиарди в огромен трезор, като Скрудж Макдък от анимациите на Дисни. Лъвският къс от неговите пари са вложени.
Мъск може да продаде акции на Tesla, само че от това ще пострада личната му компания. Може и да употребява акциите си като гаранция за заем - само че към този момент е употребява половината от тях с тази цел, по информация на " Форбс ".
Самият Мъск призна през вчерашния ден в изявление пред TED:
" Ще бъде в някаква степен мъчително, и не съм сигурен, че ще съумея да събера парите. "
Истината обаче е, че в случай че Мъск умее нещо в действителност, то е да намира пари.
" Не желая да изкарвам пари "
Това са най-опасните думи, които можеш да чуеш от един предприемач, предлагащ 42 милиарда $ за компания. Мъск изрече тезата, че неговата цел с Twitter няма да е облага, а обезпечаване на свободна платформа съгласно неговите разбирания за независимост на словото.
Това е и повода да желае да смъкна компанията от борсата - единственият късмет една платформа от този вид да бъде ръководена като някакво обществено богатство, е, по подигравка на разпоредбите на капитализма, тя да не бъде обществена. Публичните компании имат единствено едно обвързване - да обезпечават облага на акционерите. Идеалите и публичното богатство постоянно са на второ място.
Много наблюдаващи обаче се съмняват в искреността на Мъск. Той не се е колебал да блокира хора в Twitter, които го подлагат на критика, а и не е пропущал да дезинформира публиката, изключително по време на пандемията.
Стана ясно, че Мъск желае да бъдат отстранени ботовете и спам профилите - което значи повече модерация. И до момента бе невероятно, тъй като този вид интензивност също носи пари на акционерите. От друга страна, зове за повече бистрота при модериране - да се знае кои туитове са желани от логаритмите на платформата, кои не са, за какво, и за какво биват блокирани някои профили. В предишното Мъск се е определял като " абсолютист за свободното слово ", само че до момента не е ясно какво тъкмо схваща той под този етикет.
Всъщност " независимост на словото " във връзка с една онлайн платформа е извънредно неразбираем термин. Платформите работят с логаритми и програмен код, който желае ясни дефиниции. Според това по какъв начин тъкмо ще бъде изменен този код, Twitter може да стане по-свободен и по-прозрачен, само че може да се трансформира и в по-голям пропагандатор на дезинформация и подправени вести.
Twitter може да не се съгласи на договорката
Офертата на Мъск от 54,20 $ на акция е малко ниска сега - акциите на компанията се продаваха за над 70 $ в последната година.
Мениджмънта на Twitter също по този начин надали се радва на метода, по който бе поднесена офертата.
Важно е да се означи, че това не е " враждебно усвояване ", както го дефинираха някои медии. Враждебното усвояване на компания значи опит да се превземе компания без единодушието на управлението, нормално с разнообразни тактики за заобикалянето им - пазаруване на акции непосредствено, изхвърляне на мениджъри посредством подставени лица, консолидация на споделени акционерски пакети. В случая е налице изцяло публична и транспарантна оферта.
Има обаче и различен детайл - опасността на Мъск, че ще продаде акциите си, в случай че договорката бъде отхвърлена. Макар това да не го прави " враждебно усвояване ", е при всички случаи неприятелски ход.
Напълно е допустимо управлението на Twitter да отхвърли офертата - като изясни, че има доста по-високи вътрешни оценки на акциите. А по-късно да заложи клопки против същинско враждебно усвояване, в случай че Мъск реши да предприеме такова.
На пръв взор договорката наподобява " опечена " - със своя 9,2% дял и опасността да го продаде, Мъск е хванал мениджмънта на обществената платформа натясно. Неговото евакуиране от компанията може да докара до съществени загуби за безусловно всички акционери.
Налице е и въпросът какво тъкмо ще прави Мъск с компанията, в случай че я купи. Макар болшинството акционери в Twitter да са вложили единствено за облага, измежду тях има и хора с визия за обществената платформа - като да вземем за пример основателят Джак Дорси, който към този момент не е изпълнителен шеф, само че още държи порядъчен дял и има въздействие измежду акционерите.
Мъск няма толкоз пари
Звучи необичайно, нали? Илон Мъск е един от най-богатите хора в света, като персоналните му активи се правят оценка на към 265 милиарда $. При всички положения би трябвало да има 42 милиарда, които предлага за Twitter.
Истината е, че болшинството от тези средства са в Tesla и SpaceX и не могат да бъдат елементарно извадени. Мъск не държи милиарди в огромен трезор, като Скрудж Макдък от анимациите на Дисни. Лъвският къс от неговите пари са вложени.
Мъск може да продаде акции на Tesla, само че от това ще пострада личната му компания. Може и да употребява акциите си като гаранция за заем - само че към този момент е употребява половината от тях с тази цел, по информация на " Форбс ".
Самият Мъск призна през вчерашния ден в изявление пред TED:
" Ще бъде в някаква степен мъчително, и не съм сигурен, че ще съумея да събера парите. "
Истината обаче е, че в случай че Мъск умее нещо в действителност, то е да намира пари.
" Не желая да изкарвам пари "
Това са най-опасните думи, които можеш да чуеш от един предприемач, предлагащ 42 милиарда $ за компания. Мъск изрече тезата, че неговата цел с Twitter няма да е облага, а обезпечаване на свободна платформа съгласно неговите разбирания за независимост на словото.
Това е и повода да желае да смъкна компанията от борсата - единственият късмет една платформа от този вид да бъде ръководена като някакво обществено богатство, е, по подигравка на разпоредбите на капитализма, тя да не бъде обществена. Публичните компании имат единствено едно обвързване - да обезпечават облага на акционерите. Идеалите и публичното богатство постоянно са на второ място.
Много наблюдаващи обаче се съмняват в искреността на Мъск. Той не се е колебал да блокира хора в Twitter, които го подлагат на критика, а и не е пропущал да дезинформира публиката, изключително по време на пандемията.
Стана ясно, че Мъск желае да бъдат отстранени ботовете и спам профилите - което значи повече модерация. И до момента бе невероятно, тъй като този вид интензивност също носи пари на акционерите. От друга страна, зове за повече бистрота при модериране - да се знае кои туитове са желани от логаритмите на платформата, кои не са, за какво, и за какво биват блокирани някои профили. В предишното Мъск се е определял като " абсолютист за свободното слово ", само че до момента не е ясно какво тъкмо схваща той под този етикет.
Всъщност " независимост на словото " във връзка с една онлайн платформа е извънредно неразбираем термин. Платформите работят с логаритми и програмен код, който желае ясни дефиниции. Според това по какъв начин тъкмо ще бъде изменен този код, Twitter може да стане по-свободен и по-прозрачен, само че може да се трансформира и в по-голям пропагандатор на дезинформация и подправени вести.
Twitter може да не се съгласи на договорката
Офертата на Мъск от 54,20 $ на акция е малко ниска сега - акциите на компанията се продаваха за над 70 $ в последната година.
Мениджмънта на Twitter също по този начин надали се радва на метода, по който бе поднесена офертата.
Важно е да се означи, че това не е " враждебно усвояване ", както го дефинираха някои медии. Враждебното усвояване на компания значи опит да се превземе компания без единодушието на управлението, нормално с разнообразни тактики за заобикалянето им - пазаруване на акции непосредствено, изхвърляне на мениджъри посредством подставени лица, консолидация на споделени акционерски пакети. В случая е налице изцяло публична и транспарантна оферта.
Има обаче и различен детайл - опасността на Мъск, че ще продаде акциите си, в случай че договорката бъде отхвърлена. Макар това да не го прави " враждебно усвояване ", е при всички случаи неприятелски ход.
Напълно е допустимо управлението на Twitter да отхвърли офертата - като изясни, че има доста по-високи вътрешни оценки на акциите. А по-късно да заложи клопки против същинско враждебно усвояване, в случай че Мъск реши да предприеме такова.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ