От палатки до танкове - една съдбовна година в Украйна за съюзниците от НАТО
Ден, откакто Русия нахлу в Украйна, водачите на 30 страни членки на НАТО организираха изключителна среща на върха, с цел да обсъдят най-сериозната опасност за евроатлантическата сигурност от десетилетия, а точно експлоадирането на спор, който ще се трансформира в най-голямата война на територията на Европа от 1945 година насам.
" В тази сложна и непрекъснато изменяща се обстановка не е елементарно да се каже какво ще (се случи) в бъдеще, само че все пак съдружниците оказват поддръжка и са решени да продължат да го вършат ", сподели за кореспонденти генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Що се отнася до каква тъкмо може да е тази поддръжка обаче въпросът остана отворен.
През последвалите месеци поддръжниците на Украйна от НАТО и от други точки на света ѝ изпратиха гориво, каски, медикаменти и друга филантропична помощ. След дълготрайно гледище и увещание обаче стартира да идва и военна помощ, като бойни машини на пехотата и системи за противовъздушна защита, с вярата, че това няма да провокира ответна реакция от страна на съветския президент Владимир Путин.
Като цяло НАТО подхождаше внимателно, с цел да не се окаже въвлечена в открита война с притежаващата нуклеарно оръжие Русия. Предполага се, че и в този момент към момента подхожда внимателно, само че година след експлоадирането на спора Контактната група за даване на отбранителна помощ на Украйна организира диалози предходната седмица в централата на НАТО в Брюксел, където нормално заседават водачи, министри и пратеници на Алианса.
След като получи заричане за доставка на по този начин нужните ѝ бойни танкове, Украйна изиска и друго - изтребители.
" Украйна би трябвало да завоюва тази война ", сподели естонският министър на защитата Хано Певкур. Естония - балтийска страна, която граничи с Русия и която има дълга история с нея, е извънредно обезпокоена по отношение на желанията на Путин. Естонското държавно управление ускори военната тегоба, а НАТО усили военното си наличие в тази страна.
" Тогава си задавахме доста въпроси, като да вземем за пример да изпратим ли танкове, само че в този момент това решение е взето. Винаги първо се слага въпросът и по-късно се дава отговор. Знаем, че Украйна се нуждае от всевъзможен тип помощ, а това значи, че тя има потребност и от изтребители, добави Певкур.
Може да се каже, че на бойното поле в Украйна само липсват войските на Алианса и че обществеността в Европа и Северна Америка има право да счита, че нейните налози, с които се поддържа най-могъщата организация за сигурността в света, в действителност отиват за финансиране на война с Русия.
От началото на съветската инвазия Съединени американски щати предоставиха на Украйна военна помощ, възлизаща на повече от 27 милиарда $, а помощта от други съдружници е на стойност над 19 милиарда $, като по над един милиард $ са пристигнали надлежно от Англия, Канада, Германия, Италия, Нидерландия и Полша, съгласно оценка, направена предходната седмица от двама висши чиновници на защитата.
Освен средствата, отпуснати за военна помощ, Западът изпраща на Украйна десетки милиарди, с цел да държи на повърхността съществено потърпевшата ѝ икономка. За националистическото държавно управление на Унгария, която е също членка на НАТО, няма подозрение какво значи това.
" Ако пращаш оръжия, в случай че осигуряваш целия годишен бюджет на една от страните в спора, в случай че обещаваш от ден на ден и повече оръжие, все по-модерно оръжие, каквото и да казваш, какъвто и предлог да имаш, ти си замесен във войната ", сподели предишния месец унгарският министър председател Виктор Орбан.
Това обаче не е тъкмо по този начин, споделя Столенберг. Миналата седмица някогашният норвежки министър председател убеди съдружниците и сътрудниците от Алианса да дадат на Украйна още оръжие и муниции и акцентира в отговор на въпрос на АП, че НАТО не е във война с Русия.
" Нито НАТО, нито съдружниците на НАТО са една от страните в спора. Това, което вършим... е да предоставяме поддръжка на Украйна, която се пази. А типът поддръжка, която предоставяме, се трансформира съгласно хода на войната ", сподели той.
Помощта, от която се нуждае Украйна, в действителност се е трансформирала и даже е мъчно да се подсигури макар опитите на Запада. В Украйна се изстрелват дневно толкоз артилерийски снаряда, що се касае за година в една дребна страна членка на НАТО в спокойно време, което значи, че европейската отбранителна промишленост просто не може да смогне с темпото.
" Това се трансформира в мъчителна война на безсилие, вследствие на което и в логистична борба, изискваща от съдружниците да поставят големи старания, с цел да дават нужните муниции, гориво и аварийни елементи ", сподели Столенберг.
Може би едно от най-важните изводи, до които се стигна вследствие на войната, е че гаранцията за групова защита на НАТО, а точно, че залогът, че офанзива против един от съдружниците ще бъде посрещната от всички, към този момент не е нереално разбиране.
Бившият американски президент Доналд Тръмп подкопа доверието в тази гаранция, като заплаши да изостави всеки съдружник, който съгласно него не влага задоволително в армията си.
В началото на войната обаче американският президент Джо Байдън даде обещание, че НАТО ще пази " всеки инч от територията си " за да разубеди Путин, в случай че той има намерение да нападна страни членки на Алианса, а Финландия и Швеция даже се отхвърлиха от обичайна си позиция на необвързаност, с цел да аплайват дружно за участие в НАТО, с цел да си подсигурят тъкмо тази отбрана.
Година след началото на спора в Украйна към 40 000 бойци в Източна Европа (от Естония до България) са под командването на НАТО. Общо към 100 000 американски бойци са ситуирани в Европа. Около 140 военни кораба кръстосват европейските води, въздушното пространство се следи непрекъснато, а общо 130 самолета са в непрекъсната подготвеност.
Тези сили са ситуирани единствено на територията на съдружниците, само че страните членки покрай границата с Русия, като Литва, споделят, че са подготвени " да преминат оттатък това " в поддръжката си за Украйна и считат, че на тази страна би трябвало да бъде разрешено да се причисли към НАТО, без значение дали има война или не в нея.
На идната среща на водачите на НАТО в литовската столица Вилнюс през юли се чака да се разиска опцията да се " вдигне летвата " с повече високотехнологично съоръжение. Трудно е човек да си намерения, че някои от съдружниците може да обмисля изпращането на войски, само че въпреки всичко преди 18 месеца даже и НАТО не вярваше, че Путин ще нападне Украйна.
Превод Десислава Николова (БТА)
" В тази сложна и непрекъснато изменяща се обстановка не е елементарно да се каже какво ще (се случи) в бъдеще, само че все пак съдружниците оказват поддръжка и са решени да продължат да го вършат ", сподели за кореспонденти генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Що се отнася до каква тъкмо може да е тази поддръжка обаче въпросът остана отворен.
През последвалите месеци поддръжниците на Украйна от НАТО и от други точки на света ѝ изпратиха гориво, каски, медикаменти и друга филантропична помощ. След дълготрайно гледище и увещание обаче стартира да идва и военна помощ, като бойни машини на пехотата и системи за противовъздушна защита, с вярата, че това няма да провокира ответна реакция от страна на съветския президент Владимир Путин.
Като цяло НАТО подхождаше внимателно, с цел да не се окаже въвлечена в открита война с притежаващата нуклеарно оръжие Русия. Предполага се, че и в този момент към момента подхожда внимателно, само че година след експлоадирането на спора Контактната група за даване на отбранителна помощ на Украйна организира диалози предходната седмица в централата на НАТО в Брюксел, където нормално заседават водачи, министри и пратеници на Алианса.
След като получи заричане за доставка на по този начин нужните ѝ бойни танкове, Украйна изиска и друго - изтребители.
" Украйна би трябвало да завоюва тази война ", сподели естонският министър на защитата Хано Певкур. Естония - балтийска страна, която граничи с Русия и която има дълга история с нея, е извънредно обезпокоена по отношение на желанията на Путин. Естонското държавно управление ускори военната тегоба, а НАТО усили военното си наличие в тази страна.
" Тогава си задавахме доста въпроси, като да вземем за пример да изпратим ли танкове, само че в този момент това решение е взето. Винаги първо се слага въпросът и по-късно се дава отговор. Знаем, че Украйна се нуждае от всевъзможен тип помощ, а това значи, че тя има потребност и от изтребители, добави Певкур.
Може да се каже, че на бойното поле в Украйна само липсват войските на Алианса и че обществеността в Европа и Северна Америка има право да счита, че нейните налози, с които се поддържа най-могъщата организация за сигурността в света, в действителност отиват за финансиране на война с Русия.
От началото на съветската инвазия Съединени американски щати предоставиха на Украйна военна помощ, възлизаща на повече от 27 милиарда $, а помощта от други съдружници е на стойност над 19 милиарда $, като по над един милиард $ са пристигнали надлежно от Англия, Канада, Германия, Италия, Нидерландия и Полша, съгласно оценка, направена предходната седмица от двама висши чиновници на защитата.
Освен средствата, отпуснати за военна помощ, Западът изпраща на Украйна десетки милиарди, с цел да държи на повърхността съществено потърпевшата ѝ икономка. За националистическото държавно управление на Унгария, която е също членка на НАТО, няма подозрение какво значи това.
" Ако пращаш оръжия, в случай че осигуряваш целия годишен бюджет на една от страните в спора, в случай че обещаваш от ден на ден и повече оръжие, все по-модерно оръжие, каквото и да казваш, какъвто и предлог да имаш, ти си замесен във войната ", сподели предишния месец унгарският министър председател Виктор Орбан.
Това обаче не е тъкмо по този начин, споделя Столенберг. Миналата седмица някогашният норвежки министър председател убеди съдружниците и сътрудниците от Алианса да дадат на Украйна още оръжие и муниции и акцентира в отговор на въпрос на АП, че НАТО не е във война с Русия.
" Нито НАТО, нито съдружниците на НАТО са една от страните в спора. Това, което вършим... е да предоставяме поддръжка на Украйна, която се пази. А типът поддръжка, която предоставяме, се трансформира съгласно хода на войната ", сподели той.
Помощта, от която се нуждае Украйна, в действителност се е трансформирала и даже е мъчно да се подсигури макар опитите на Запада. В Украйна се изстрелват дневно толкоз артилерийски снаряда, що се касае за година в една дребна страна членка на НАТО в спокойно време, което значи, че европейската отбранителна промишленост просто не може да смогне с темпото.
" Това се трансформира в мъчителна война на безсилие, вследствие на което и в логистична борба, изискваща от съдружниците да поставят големи старания, с цел да дават нужните муниции, гориво и аварийни елементи ", сподели Столенберг.
Може би едно от най-важните изводи, до които се стигна вследствие на войната, е че гаранцията за групова защита на НАТО, а точно, че залогът, че офанзива против един от съдружниците ще бъде посрещната от всички, към този момент не е нереално разбиране.
Бившият американски президент Доналд Тръмп подкопа доверието в тази гаранция, като заплаши да изостави всеки съдружник, който съгласно него не влага задоволително в армията си.
В началото на войната обаче американският президент Джо Байдън даде обещание, че НАТО ще пази " всеки инч от територията си " за да разубеди Путин, в случай че той има намерение да нападна страни членки на Алианса, а Финландия и Швеция даже се отхвърлиха от обичайна си позиция на необвързаност, с цел да аплайват дружно за участие в НАТО, с цел да си подсигурят тъкмо тази отбрана.
Година след началото на спора в Украйна към 40 000 бойци в Източна Европа (от Естония до България) са под командването на НАТО. Общо към 100 000 американски бойци са ситуирани в Европа. Около 140 военни кораба кръстосват европейските води, въздушното пространство се следи непрекъснато, а общо 130 самолета са в непрекъсната подготвеност.
Тези сили са ситуирани единствено на територията на съдружниците, само че страните членки покрай границата с Русия, като Литва, споделят, че са подготвени " да преминат оттатък това " в поддръжката си за Украйна и считат, че на тази страна би трябвало да бъде разрешено да се причисли към НАТО, без значение дали има война или не в нея.
На идната среща на водачите на НАТО в литовската столица Вилнюс през юли се чака да се разиска опцията да се " вдигне летвата " с повече високотехнологично съоръжение. Трудно е човек да си намерения, че някои от съдружниците може да обмисля изпращането на войски, само че въпреки всичко преди 18 месеца даже и НАТО не вярваше, че Путин ще нападне Украйна.
Превод Десислава Николова (БТА)
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ