Ден след като българският президент Румен Радев македонските българи да

Ден откакто българският президент Румен Радев македонските българи да бъдат вписани в конституцията на югозападната съседка, македонският външен министър Буяр Османи още веднъж се застъпи за концепцията.

Политически сензитивната в Скопие стъпка по принцип се поддържа от премиера Зоран Заев, само че с спогодба - тя може да стане преди влизането в Европейския съюз, а не незабавно, за бъдат разблокирани договарянията с блока.

Вчера Радев говореше за потребността да бъдат подписани двустранни протоколи, а по-късно - да бъде направена пътна карта и включена в преговорната рамка, с цел да бъде свалено ветото. Той не посочи в какви области са протоколите, които по думите му се чакат през ноември. Според българската и македонската страна към този момент са разискали пет от шест точки (не се прецизира дали приказва за същите протокили, които има поради Радев):
- по какъв начин ще се употребява късото име на Северна Македония;
- превъзмогването на словото на омразата ;
- работата на историческата комисия;
- правата на малцинствата (най-вероятно - на македонските българи);
- ненамесата във вътрешните работи на другата страна.

Почти всички тези точки бяха изредени като области, в които министър председателят Зоран Заев към този момент бе декларирал, че е подготвен да направи отстъпки. Фокусът на Радев в мненията му пред медиите след вчерашната среща със Заев преди форума на върха Европейски Съюз - Западни Балкани обаче бе върху правата на българите - както върху отбраната им, по този начин и върху потребността да са част от конституцията и преброяването да отразява действителния им брой.

По думите на македонския външен министър (който е от етническия албански Демократичен съюз за интеграция, съдружния сътрудник на социалдемократите на Заев) шеста точка е включването на българите в конституцията - концепция, към този момент изразявана от български представители седмици преди (етническите данни от него няма да са налични евентуално в идващите месеци). Само преди две седмици той.

Османи счита, че с сходна стъпка българите се отмятат от фразата " един народ, две страни " и подхожда на позицията, че " в (Северна - бел. ред.) Македония има разнообразни народи ". Тук Османи повтаря споделяната и от ДУИ, и от социалдемократите теза - че няма проблем нито със записването на българите, нито с това на хърватската или други (споменавана от Заев е " австрийската " ) общности.

В опозицията не мислят по този начин

За властта в Скопие казусът е по-сложен на дело, в сравнение с думи. Конституцията към този момент бе " отворена " поради Преспанския контракт, с който страната смени името си, опозицията и огромна част от последователите ѝ мъчно преглътнаха тази отстъпка. Притеснение има и измежду ръководещите, че след еднократния компромис поради решение на историческия спор с Гърция този ход ще сътвори нов, рисков казус и и други страни ще насочат претенции.

Решението, което предложи опозиционната ВМРО-ДПМНЕ - 10 дни преди локалните избори, на които евентуално ще реализира положителни резултати, - е поддръжка за сходна мярка против взаимност. Според водача Християн македонците също би трябвало да бъдат вписани в българската конституция.

В македонската са записани голям брой " общности " - албанци, турци, управляващи, сърби, бошняци, роми. Те не се назовават малцинства, евентуално частично по тази причина употребяваният от Радев термин бе " част от народ ", само че има още една причина: България не би могла да впише непризнаваното от нея " македонско малцинство ", тъй като даже да го признаваше, няма такава процедура за етническите групи в страната.

Много незнайни

Това се пробва да и Османи, по чиито думи българите " не признават други общности в преброяването " (всъщност човек може да се самоопредели ва преброяването, само че сдружаването на етническа основа или даването на привилегии на нейна база не е от конституцията).

Дори в кабинета на Заев да имаше консенсус, без гласовете на Мицкоски (които най-малко предизборно той няма да даде) не би се постигнало болшинство от две трети в Народното събрание, с цел да се промени конституцията. Засега даже не е известно каква част от записаните в двустранните протоколи и бъдещата пътна карта (в момента единствено София приказва за два обособени документа - протоколи и пътна карта) ще би трябвало да бъде изпълнена, с цел да бъде свалено ветото и каква - в хода на договарянията с Европейски Съюз, нито даже дали при идване на постоянно държавно управление то няма да промени българския метод.

Интерпретациите на предложенията на Радев в македонските медии в това време варират. Те биват в МКД като " нов правнообвързващ документ за македонските българи ", а в - като " нездравословни за македонските жители " ; по този въпрос е представен самият Заев. Премиерът изясни след срещите си сутринта, че е отчаян и от Радев, и от България. Остро изказване по тематиката от пресслужбата на кабинета.

Разделения за този метод има и в България и то постоянно - по партиен симптом. Особено очевидно е това в реакциите на българските евродепутати. Илхан Кючюк (АЛДЕ) счита, че двустранният протокол може да обезпечи " спомагателни гаранции за двете страни ", че Договорът за добросъседство, другарство и съдействие от 2017 година ще се извършва в целокупност, като даде " спомагателен инструмент ". Андрей Ковачев от Европейската национална партия счита, че " лист хартия " не е задоволителен, Андгел Джамбазки от Европейските консерватори и реформисти се съгласява, само че приветства стъпката като " добра ".