Върви си човекът, а голямото му его и манталитет го следват като сянка по петите
Ден след изборите предстоящо отново „ заваляха ” рецитации най-вече кой с кого няма да се коалира и няма да поддържа. Не съм оптимист, че скоро ще имаме постоянно държавно управление, само че пък нека ме опровергаят! Ама едва ли, тъй като на терена изобилстват най-вече хора с огромно его и още по-големи партийни мераци.
Замислям се, че освен това чутовно опълчване, ненавист и разделяне, наподобява всевъзможни последващи скорошни избори са изцяло безсмислени. Защо ли? Ами тъй като няма да произведат нищо по-различно от вчерашните и онзиденшните. Мисля, че това е ясно като бял ден.
Стара истина е, че ние, българите, сме индивидуалисти – някои ярки, други не до такава степен. Но в публичен и политически аспект това не е позитивно качество, тъй като всеки дърпа чергата към себе си и не му пука за останалите.
Вотът в неделя за следващ път потвърди, че на множеството ни съграждани очевидно не желаят да вземат участие в общите ни каузи, тъй като не отидоха до машините/урните.
Не ги укорявам за недоверието в политическата ни класа – въпреки всичко имаше години в зората на така наречен „ либерален преход ”, когато помним и висока изборна интензивност. Нека тези, които през днешния ден не престават да се състезават в политическата конкуренция си задават реторичните въпроси за какво множеството българи се отхвърлиха от правото си да гласоподават.
За мен е тъжно, че България ден из ден се топи, затрива, саморазрушава и обезличава.
Днес същински се натъжих и като прочетох на стената на моята племеница размишленията на някакъв млад мъж, бежанец, който се кахъреше, че входът на блока, където е родният му дом бил опикан, зле стопанисван, занемарен и неприветлив. Според него тази бедност за 8 месеца не можела била да се оправи, само че за повече време, евентуално да!
Метафората на този юноша може и да е несръчна и погрешна, само че все пак е индикация за мисленето на не един и двама млади българи. Те си мислят, че поддръжката на входа им се дължи от страна на общината и страната, от властта и ръководството, а не че зависи от самите жители. Разсъжденията му ме връщат към соца, когато се насаждаха сходни паразитизми надали не, че страната и общината за всичко са ни длъжни и са като дойни крави. Само че мърлявщината всеки си я носи или пък не в характера, а от време на време тя избива и на открито – в поддръжката на входовете, блоковете и общите ни обитания. И повода по тази причина не е някъде на открито. А в манталитета, в егото, които преследват човек като сянка по петите – от време на време даже зад граница.
Замислям се, че освен това чутовно опълчване, ненавист и разделяне, наподобява всевъзможни последващи скорошни избори са изцяло безсмислени. Защо ли? Ами тъй като няма да произведат нищо по-различно от вчерашните и онзиденшните. Мисля, че това е ясно като бял ден.
Стара истина е, че ние, българите, сме индивидуалисти – някои ярки, други не до такава степен. Но в публичен и политически аспект това не е позитивно качество, тъй като всеки дърпа чергата към себе си и не му пука за останалите.
Вотът в неделя за следващ път потвърди, че на множеството ни съграждани очевидно не желаят да вземат участие в общите ни каузи, тъй като не отидоха до машините/урните.
Не ги укорявам за недоверието в политическата ни класа – въпреки всичко имаше години в зората на така наречен „ либерален преход ”, когато помним и висока изборна интензивност. Нека тези, които през днешния ден не престават да се състезават в политическата конкуренция си задават реторичните въпроси за какво множеството българи се отхвърлиха от правото си да гласоподават.
За мен е тъжно, че България ден из ден се топи, затрива, саморазрушава и обезличава.
Днес същински се натъжих и като прочетох на стената на моята племеница размишленията на някакъв млад мъж, бежанец, който се кахъреше, че входът на блока, където е родният му дом бил опикан, зле стопанисван, занемарен и неприветлив. Според него тази бедност за 8 месеца не можела била да се оправи, само че за повече време, евентуално да!
Метафората на този юноша може и да е несръчна и погрешна, само че все пак е индикация за мисленето на не един и двама млади българи. Те си мислят, че поддръжката на входа им се дължи от страна на общината и страната, от властта и ръководството, а не че зависи от самите жители. Разсъжденията му ме връщат към соца, когато се насаждаха сходни паразитизми надали не, че страната и общината за всичко са ни длъжни и са като дойни крави. Само че мърлявщината всеки си я носи или пък не в характера, а от време на време тя избива и на открито – в поддръжката на входовете, блоковете и общите ни обитания. И повода по тази причина не е някъде на открито. А в манталитета, в егото, които преследват човек като сянка по петите – от време на време даже зад граница.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ