Всичко живее в нас: И добро, и лошо
Ден след ден, в продължение на дълги часове, Леонардо да Винчи бродил по Миланските улици в търсене на подобаващите облици за апостолите Вартоломей, Яков, Андрей, Петър, Йоан, Тома, Филип, Матей, Симон... Така един по един били нарисувани всички като се изключи Иисус и Юда.
Веднъж по време на свещенодействие в храма Леонардо видял облика на Христос в лицето на един млад артист в църковния хор. Художникът го поканил в ателието си и след няколко часа прелестният облик на Иисус оживял на платното. Но обликът на Юда все си оставал незавършен. Цели три години Леонардо се вглеждал в лицата на минувачите. Не оста вил нито едно мрачно, тъмно, долнопробно място, където да не е надзърнал.
Веднъж щастието му се усмихнало – намерил най-подходящия за този облик човек. Мръсен, пийнал и плачевен се търкалял в една канавка. Бързо намерил няколко помощника и несретникът бил отведен в ателието му. Той изписвал един по един пороците, които събрало в себе си това прибързано състарено лице – самолюбие, завист, нарцисизъм, надменност, злоба, гняв…
След няколко часа, когато пияният модел почнал да идва в схващане, погледнал към платното и с голяма горест в гласа възкликнал:
- Аз познавам тази картина!
- Това не е допустимо, не може да я познаваш, никой не я е виждал още. До през днешния ден тя беше незавършена! – в неразбиране дал отговор Леонардо.
- Преди три години, когато в живота ми към момента нямаше място за прегрешението и пеех в църковния хор, по моя облик един художник нарисува Христос…
Всичко живее в нас. И положителното, и неприятното. И светлото, и тъмното. Ние решаваме кое от лицата си ще покажем на света.
