Джендър хороскоп
Ден първи от работната стратегия на държавното управление за 2018 година стартира с точка първа от дневния ред – богоугодното дело да бъде гласувана Истанбулската спогодба преди ратификацията й в Народното събрание. Конвенцията на Съвета на Европа е за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение. И вместо гласуването да е с цялостно болшинство, държавното управление се раздели на две и я одобри единствено с един глас повече от гласувалите срещу. Вътрешно съдружното противоречие прерасна в национално недоволство и сграбчи фокуса на публичното внимание повече от Европредседателството и вота на съмнение, толкоз добре плануван от Българска социалистическа партия, че и те малко да влязат в тв приемниците, а освен Борисов да се шири в новините. Конвенцията се оказа буре с барут, на което не беше време да му се пали фитила. Какво ни споделят някои от по-важните аспекти в хороскопа в деня и часа на гласуването на конвенцията в Министерски съвет:
Слънцето в Козирог преждевременно подтиква към предпочитание за следващия висок отскок на България посредством решението на държавното управление, само че поради асцедента в Риби в часа на гласуването е подценена заплахата от рухване след скока, с необратими контузии – от душевни и физически, до брожения против държавното управление, война. Уран в дома на асцедента подкрепя лесното отнемане и инатливото, едностранчиво отстояване на мнението. Аспектът приказва за осъзнато предпочитание да се опита неразрешения плод, който в един миг, колкото и да е отдалечен, ще стане единственият разрешен.
Най-неприятното комбиниране на знак, планети и аспекти е обвързвано с заплахата да бъде легитимиран безразборният секс (аспекти съществували и по време на римската империя), еднополовите двойки, които и с цената на физическо принуждение ще желаят да наложат своите правила, противоречащи на кармичните закони и разпоредбите на незримия свят, досега, в който мъжа, дамата и бракът в смисъла на Божията промисъл, ще се трансфорат в болестно единство, което би трябвало да бъде унищожено.
Проблемът е бил съдбоносен, макар че е могъл да бъде избегнат.
Обществото се раздели на две. Оформиха се две гневни групи на поддръжници и съперници. Първите укоряваха вторите, че с настояването си конвенцията да не се ратифицира са срещу “една Европа, свободна от принуждение над дами и домашно принуждение ”. Първите се правеха на нечули и неразбрали за страха на вторите от неведнъж упоменатата дума “джендър ” в текста на конвенцията, която на български е преведена като “социален пол ”, нещо друго от мъж и жена. Да, обаче думата от дълго време има пояснение на британски и в интернет пространството можем да я забележим в 29 разновидността на полово разграничение. Например обособен пол било, когато някой в друго време се чувствал ту мъж, ту жена. От независим пол били хората, които отхвърлят съществуването на полови стандарти, които не пасват на никой от тях. Последните несъмнено не раждат, а се пъпкуват. За независим пол се броели и хората с две души, по какъв начин са ги открили, не знам. Отделен пол били всеполовите, каквото и да значи това и безполовите. Самостоятелно място има и третият пол, без пояснение що е това “трети пол ”. Всички тези революционно-еволюционни прозрения и изказвания на демократичната западна народна власт няма да ги откриете в Истанбулската спогодба.
Там не става дума за гейбракове и все пак обществото ни се развълнува, към този момент като мъртво неспокойствие, само че поради деня на приемането й от Министерски съвет глухият екот може да премине в разрушителен вихър. Българската православна черква отхвърли конвенцията и стартира молебствия във всички храмове за прояснение на мислите на заблудените. Гледах повече от тричасовата открита полемика в Софийския университет и с цел да имам моето без значение мнение, прочетох българският превод на Истанбулската спогодба. Всеки може да си я смъкна от уеб страницата на Съвета на Европа. Прочетох я три пъти. Първият път всичките 32 страници, по-късно единствено до глава седма – два пъти.
Категоричното ми мнение е, че тази спогодба е като доста привлекателен бонбон – битка с насилието против дами и домашното принуждение, сърцевината на който е постепенно настояща за естествения, Божествен ред на живота отрова, планувана да унищожи фамилията във типа, в който биологично е предопределено и да го трансформира в нещо друго. Трябва ли да бъде утвърдена от Народното събрание? Поне в сегашния си български превод – НЕ, доколкото нов превод ще промени смисъла и не тъй като тук там преводът е интелектуална мистерия: “всички съответстващи ограничения ”, “всичките съответстващи организации ” “всички съответстващи участници ” /чл. 7, 1, 2, 3/; …задължението на страните “да събират неагрегирана съответстваща статистическа информация /чл. 11, 1 а/; “улесняване на интернационалния бенчмаркинг ” /чл. 11,3/; “превенция на вторична виктимизация ” /чл. 14, 1/.
Предполагам, че в речника, който употребяват преводачите на Съвета на Европа, тези думички са възприети за български, евентуално старобългарски, каквато била и думата “джендър ” преведена като “социален пол ” (gender), изрично разграничена от “пол ” (sex). Социален пол е разбиране, което не съществува и няма смисъл в българския език, както и в правораздаването. С ратификацията от Народното събрание “социалният пол ” ще бъде узаконен.
Какво значи “социален пол ”, учреден на джендър философията?
Човекът се ражда със своя биологичен пол, като мъж или жена, само че неговата душeвност /психе – душа/ е безполова, заради което всеки е свободен да избере своя обществен пол и се припознае като жена в мъжко тяло или обратното… или каквото щете в 29 вариации.
Къде е грешката?
В мига на кончината Душата се отделя от тялото. Тя е безплътна, ефирна, само че с формата и пола на тялото на умрелия човек. Душата няма физически чувства, половите влечения на мъжкото или женското тяло са й непознати, както и чувството за болежка, само че изпитва мощна обич, мощна ненавист и неистово предпочитание за отплата.
Мигът на гибелта поставя началото на пребиваването на Душата до четиридесетия ден от кончината на Земята към нас, а по-късно в ниските, околоземни енергийни равнища до несъмнено равнище на филтриране. Колко ще е неговата дълготрайност, за всяка Душа е друго.
Когато Душата е видяла своите неточности, осъзнала ги е и се е пречистила, тя излетява във висшите астрални равнища. Формата й още веднъж е ефирна, само че към този момент е изменена и не е обвързвана с последното й физическо прераждане. На висшите астрални равнища Душата минава в еманацията на безконечния Дух. Той няма пол, а типът му е ефирно искрящо зарево. В този си тип Духът продължава да живее епохи, даже хилядолетия, до момента в който се приготви за своето последващо прераждане, макар че може да получи позволение за него след седмици, месеци, няколко години.
Кога и къде ще е новото прераждане, зависи от позволените и към момента непоправени неточности, насъбраната отрицателна или положителна карма, както и дилемите в бъдещото олицетворение.
Ако Духът към този момент има право, му се позволява да избере планетата, на която да се прероди. Ако приказваме за нас, хората, това нормално е планета на по-високо равнище на развиване.
Ако към момента цикълът на прераждания на Земята не е завършил, тогава се избира континентът и страната, където най-добре ще учи уроците си и ще извърши новите си задания. Духът към този момент знае, че в своето последващо прераждане той ще населява женско или мъжко тяло, заради което в проявлението си като Душа той към този момент има съответния вид женско или мъжко схващане. Душата няма пол във физическия смисъл, само че когато се въплъщава в края на четвъртия месец от бременността в плода, тя има съзнанието за мъж или жена. Тази е повода поради недовиждане на плода в утробата на бъдещата майка Душата да избере неправилното тяло – вместо женско – мъжко, или назад.
Тази джендър ориентировка прозира най-малко на няколко места в Истанбулската спогодба:
Чл. 3, в: “пол ” значи обществено построена роля, държания, действия и характерности, които несъмнено обществото счита за подобаващи за дамите или мъжете ”.
Чл. 4,3: Прилагането на наредбите на актуалната конвенция… да бъде обезпечено без всякаква дискриминация, учредена на пол, обществен пол,… сексиална ориентировка, еднаквост, учредена на пола… ”.
В член 14, 1, 2 се приказва за включване на въпросите, свързани с “нестереотипните функции на пола ” в “официалните образователни стратегии и на всички просветителни нива ”, както и в “неофициални просветителни структури, както и спортни, културни и развлекателни структури и в медиите. ”
Всичко е ясно и тъкмо. Някой желае да тласне човечеството по път, друг от отредения му, да трансформира индивида от еволюиращ артикул на Творец в създател освен на личната си Съдба, само че и на личния си пол. Когато е изключение, поради недовиждане на Душата, избрала неверно тяло – задоволително е, тези хора не са щастливи поради половата си ориентировка. От човек Бог не става. Създателят е един. Когато обаче биологичният пол стане вторичен, а общественият пол – социална мярка, каквато причина основава Истанбулската спогодба, това е пътят към деградацията на човешката цивилизация, водещ до нейното заличаване.
Ето за какво за утвърждението на конвенцията имам съществени терзания. Датата 3 януари 2018 изисква непоклатимост от страна на държавното управление, разсъдък, а не страсти, тъй като текстът, който прочетох, има противоречиви и двузначни фрази, които може да се изродят в неверно, само че някому угодно пояснение и бъдещи необратими проблеми в нашето общество. От нас зависи потомците ни да не разплащат нова тежка карма за България, карма, която не би могла да се обезврежда с съгласие и компромис, а само с нападателно опълчване.
Слънцето в Козирог преждевременно подтиква към предпочитание за следващия висок отскок на България посредством решението на държавното управление, само че поради асцедента в Риби в часа на гласуването е подценена заплахата от рухване след скока, с необратими контузии – от душевни и физически, до брожения против държавното управление, война. Уран в дома на асцедента подкрепя лесното отнемане и инатливото, едностранчиво отстояване на мнението. Аспектът приказва за осъзнато предпочитание да се опита неразрешения плод, който в един миг, колкото и да е отдалечен, ще стане единственият разрешен.
Най-неприятното комбиниране на знак, планети и аспекти е обвързвано с заплахата да бъде легитимиран безразборният секс (аспекти съществували и по време на римската империя), еднополовите двойки, които и с цената на физическо принуждение ще желаят да наложат своите правила, противоречащи на кармичните закони и разпоредбите на незримия свят, досега, в който мъжа, дамата и бракът в смисъла на Божията промисъл, ще се трансфорат в болестно единство, което би трябвало да бъде унищожено.
Проблемът е бил съдбоносен, макар че е могъл да бъде избегнат.
Обществото се раздели на две. Оформиха се две гневни групи на поддръжници и съперници. Първите укоряваха вторите, че с настояването си конвенцията да не се ратифицира са срещу “една Европа, свободна от принуждение над дами и домашно принуждение ”. Първите се правеха на нечули и неразбрали за страха на вторите от неведнъж упоменатата дума “джендър ” в текста на конвенцията, която на български е преведена като “социален пол ”, нещо друго от мъж и жена. Да, обаче думата от дълго време има пояснение на британски и в интернет пространството можем да я забележим в 29 разновидността на полово разграничение. Например обособен пол било, когато някой в друго време се чувствал ту мъж, ту жена. От независим пол били хората, които отхвърлят съществуването на полови стандарти, които не пасват на никой от тях. Последните несъмнено не раждат, а се пъпкуват. За независим пол се броели и хората с две души, по какъв начин са ги открили, не знам. Отделен пол били всеполовите, каквото и да значи това и безполовите. Самостоятелно място има и третият пол, без пояснение що е това “трети пол ”. Всички тези революционно-еволюционни прозрения и изказвания на демократичната западна народна власт няма да ги откриете в Истанбулската спогодба.
Там не става дума за гейбракове и все пак обществото ни се развълнува, към този момент като мъртво неспокойствие, само че поради деня на приемането й от Министерски съвет глухият екот може да премине в разрушителен вихър. Българската православна черква отхвърли конвенцията и стартира молебствия във всички храмове за прояснение на мислите на заблудените. Гледах повече от тричасовата открита полемика в Софийския университет и с цел да имам моето без значение мнение, прочетох българският превод на Истанбулската спогодба. Всеки може да си я смъкна от уеб страницата на Съвета на Европа. Прочетох я три пъти. Първият път всичките 32 страници, по-късно единствено до глава седма – два пъти.
Категоричното ми мнение е, че тази спогодба е като доста привлекателен бонбон – битка с насилието против дами и домашното принуждение, сърцевината на който е постепенно настояща за естествения, Божествен ред на живота отрова, планувана да унищожи фамилията във типа, в който биологично е предопределено и да го трансформира в нещо друго. Трябва ли да бъде утвърдена от Народното събрание? Поне в сегашния си български превод – НЕ, доколкото нов превод ще промени смисъла и не тъй като тук там преводът е интелектуална мистерия: “всички съответстващи ограничения ”, “всичките съответстващи организации ” “всички съответстващи участници ” /чл. 7, 1, 2, 3/; …задължението на страните “да събират неагрегирана съответстваща статистическа информация /чл. 11, 1 а/; “улесняване на интернационалния бенчмаркинг ” /чл. 11,3/; “превенция на вторична виктимизация ” /чл. 14, 1/.
Предполагам, че в речника, който употребяват преводачите на Съвета на Европа, тези думички са възприети за български, евентуално старобългарски, каквато била и думата “джендър ” преведена като “социален пол ” (gender), изрично разграничена от “пол ” (sex). Социален пол е разбиране, което не съществува и няма смисъл в българския език, както и в правораздаването. С ратификацията от Народното събрание “социалният пол ” ще бъде узаконен.
Какво значи “социален пол ”, учреден на джендър философията?
Човекът се ражда със своя биологичен пол, като мъж или жена, само че неговата душeвност /психе – душа/ е безполова, заради което всеки е свободен да избере своя обществен пол и се припознае като жена в мъжко тяло или обратното… или каквото щете в 29 вариации.
Къде е грешката?
В мига на кончината Душата се отделя от тялото. Тя е безплътна, ефирна, само че с формата и пола на тялото на умрелия човек. Душата няма физически чувства, половите влечения на мъжкото или женското тяло са й непознати, както и чувството за болежка, само че изпитва мощна обич, мощна ненавист и неистово предпочитание за отплата.
Мигът на гибелта поставя началото на пребиваването на Душата до четиридесетия ден от кончината на Земята към нас, а по-късно в ниските, околоземни енергийни равнища до несъмнено равнище на филтриране. Колко ще е неговата дълготрайност, за всяка Душа е друго.
Когато Душата е видяла своите неточности, осъзнала ги е и се е пречистила, тя излетява във висшите астрални равнища. Формата й още веднъж е ефирна, само че към този момент е изменена и не е обвързвана с последното й физическо прераждане. На висшите астрални равнища Душата минава в еманацията на безконечния Дух. Той няма пол, а типът му е ефирно искрящо зарево. В този си тип Духът продължава да живее епохи, даже хилядолетия, до момента в който се приготви за своето последващо прераждане, макар че може да получи позволение за него след седмици, месеци, няколко години.
Кога и къде ще е новото прераждане, зависи от позволените и към момента непоправени неточности, насъбраната отрицателна или положителна карма, както и дилемите в бъдещото олицетворение.
Ако Духът към този момент има право, му се позволява да избере планетата, на която да се прероди. Ако приказваме за нас, хората, това нормално е планета на по-високо равнище на развиване.
Ако към момента цикълът на прераждания на Земята не е завършил, тогава се избира континентът и страната, където най-добре ще учи уроците си и ще извърши новите си задания. Духът към този момент знае, че в своето последващо прераждане той ще населява женско или мъжко тяло, заради което в проявлението си като Душа той към този момент има съответния вид женско или мъжко схващане. Душата няма пол във физическия смисъл, само че когато се въплъщава в края на четвъртия месец от бременността в плода, тя има съзнанието за мъж или жена. Тази е повода поради недовиждане на плода в утробата на бъдещата майка Душата да избере неправилното тяло – вместо женско – мъжко, или назад.
Тази джендър ориентировка прозира най-малко на няколко места в Истанбулската спогодба:
Чл. 3, в: “пол ” значи обществено построена роля, държания, действия и характерности, които несъмнено обществото счита за подобаващи за дамите или мъжете ”.
Чл. 4,3: Прилагането на наредбите на актуалната конвенция… да бъде обезпечено без всякаква дискриминация, учредена на пол, обществен пол,… сексиална ориентировка, еднаквост, учредена на пола… ”.
В член 14, 1, 2 се приказва за включване на въпросите, свързани с “нестереотипните функции на пола ” в “официалните образователни стратегии и на всички просветителни нива ”, както и в “неофициални просветителни структури, както и спортни, културни и развлекателни структури и в медиите. ”
Всичко е ясно и тъкмо. Някой желае да тласне човечеството по път, друг от отредения му, да трансформира индивида от еволюиращ артикул на Творец в създател освен на личната си Съдба, само че и на личния си пол. Когато е изключение, поради недовиждане на Душата, избрала неверно тяло – задоволително е, тези хора не са щастливи поради половата си ориентировка. От човек Бог не става. Създателят е един. Когато обаче биологичният пол стане вторичен, а общественият пол – социална мярка, каквато причина основава Истанбулската спогодба, това е пътят към деградацията на човешката цивилизация, водещ до нейното заличаване.
Ето за какво за утвърждението на конвенцията имам съществени терзания. Датата 3 януари 2018 изисква непоклатимост от страна на държавното управление, разсъдък, а не страсти, тъй като текстът, който прочетох, има противоречиви и двузначни фрази, които може да се изродят в неверно, само че някому угодно пояснение и бъдещи необратими проблеми в нашето общество. От нас зависи потомците ни да не разплащат нова тежка карма за България, карма, която не би могла да се обезврежда с съгласие и компромис, а само с нападателно опълчване.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ