Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука,

Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност за мен е най-хубавият празник. За мен това е националният празник и персоналният ми празник, тъй като огромна част от съзнателния ми живот е минал посредством допира с книгите и със словото. Аз работя с слово и пребивавам посредством слово, без думите сме за на никое място. Така че това е празник на всички ни. Това сподели в предаването " Утрото на фокус “ на Радио " Фокус “ с водещ Ася Александрова шефът на отдел " Комуникации “ на издателство " Сиела “ и основател на подкаста " Първа страница “ Темз Арабаджиева.

" Живеем в общество и време, което не разрешава съмненията. Хубаво е да осъзнаем, че думите, които разхвърляме по всички страни, изключително в обществените мрежи, са думи, които остават. Това, което изричаме, даже и документално, има своята мощ, своето въздействие. Думите могат да лекуват, думите могат и да нараняват, и е доста отговорно по какъв начин боравим с тях. “

По думите й обществените мрежи са както плюсове, по този начин и минусите на нашето съвремие. И е добре да се осъзнае, че те са по-скоро принадлежности за другарство, а не би трябвало да диктуват нашите взаимоотношения. " Всяка дума, която използваме е избор в последна сметка, която ни слага в един или различен подтекст и в една или друга светлина. Думата е избор, само че думата е и отговорност, “ сподели тя и уточни, че най-силната дума съгласно нея е " имам вяра “.

Темз Арабаджиева е безапелационна, че българинът чете от ден на ден и повече. И макар че   функционалната просветеност е на много ниско равнище, въпреки всичко българинът чете. " Въпросът е кой българин чете и какво чете. Младите българи извънредно доста четат, просто не четат това, което ние и нашите родители сме чели като деца. Това, което аз следя, е, че с помощта на обществените мрежи младите извънредно доста четат и се обръщат към книгите, “ уточни тя и добави, че историите, които вълнуват младежите, са написани на по-близо до техния език. Наблюдава се някаква форма и на ескейпизъм от действителността, като известни са така наречен " роментазита “, които смесват сантименталния род и миг с фентъзи и авантюристичен детайли.

" Българските създатели не престават да бъдат на топ места в класациите, което е превъзходно и потвърждава в действителност, че ние ценим нашия език, като и много млади също се обръщат към българската литература, “ описа още тя и добави, че български създатели, като Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Теодора Димова, несъмнено Здравка Евтимова и някои нови имена, които занапред пробиват на пазара, са желани от читателите, което тя дефинира като нова наклонност спрямо предходните 10-15 години. " Книгоиздаването и отношението към книгата е в разцвета си спрямо последните 10 години, което е плод на напъните на доста хора в книжния бранш, които откровено се пробваха да раздвижат сектора и да го приближат до това, което се случва в чужбина. “

" Социалните мрежи помогнаха доста на българските създатели да доближат до своите читатели и читателите да се убедят, че тези български създатели въпреки всичко съществуват и не са някаква загадка, и от време на време даже да могат да си приказват с някои от тях. Така че обществените мрежи помогнаха доста на книгите. Аз в действителност считам, че колкото и негативи да имат те, в действителност имат и извънредно доста позитиви. “

Много чуждици навлизат в ежедневния ни език, като при младежите това е доста по-забележимо, описа още Арабаджиева и изясни, че защото живеем в световен свят, това въздействие върху езика е неизбежно. " Няма по какъв начин тези чуждици да не навлизат в езика ни. Естествено, хубаво е да се стремим да го запазим, тъй като това е доста бутиков език. Имаме мотиви да се гордеем с езика си, само че не би трябвало да се сърдим на това, че младите се увличат и по непознатите езици и това, което е оттатък нашите граници. “