Ден еди-кой си от домашната изолация. Не ги броя вече,

Ден еди-кой си от домашната изолираност. Не ги броя към този момент, дните минават в някаква странна симбиоза сред отпускарско и работно въодушевление. Разбира се, излиза ми се, пътува ми се, само че стартирам все по-леко да одобрявам невъзможността да осъществя тези си стремежи. Странно, чаках да става по-трудно и нетърпимо, а в действителност започнах да привиквам. Е, не се друсам от благополучие, че балконът ми с югоизточно ревю е най- екзотичната дестинация за момента, само че най-малко имам подобен. Разполагам с топла връзка с външния свят.

Няма спор, че ситуацията, в което се намираме в този момент, е меко казано обезпокоително и потискащо. Обаче какво ще реализираме, в случай че и ние станем неприятни и тревожни за себе си и близките? Секундите ще станат минути, а минутите – мъчителни и безкрайни часове. С всеки минал ден се увещавам, че най-внушителната мощ на човешкия разум, е способността му да се приспособява. Разковничето на щастието е в нашата еластичност. И до момента в който се пробвам да подобря тази на тялото си, стартирам интензивно да изобретявам интензивности и за мозъка. Напълно ми е ясно – ще би трябвало да се работи в коалиция.

Нека използваме времето, което ни се постанова да прекараме в панелено-тухлен арест, пълноценно. Нека всекидневно да предизвикваме действия за себе си и близките и да се стараем да се усмихваме два пъти повече от елементарното. Няма да е елементарно, никой не споделя, че ще бъде. Но, както всички добре знаем, придвижването е здраве и не би трябвало да си разрешаваме лукса да стопираме задълго.

Предлагам ви 10 съвета, благодарение на които можем да създадем наложителния си престой вкъщи по-търпим и даже прелестен. Хвърлете им, както шеговито обичам да споделям, едно оЧо.

1. Да научим нов език с онлайн курс или мобилно приложение

Много от нас се разтапят, когато чуят някой да приказва на мелодичния и експресивен италиански език или на темпераментната и сантиментална испанска тирада. Доста постоянно евентуално ни се е желало да можем да приказваме на обичан език или с лекост да запяваме обичано музикално парче на същия.

Сега, когато се постанова да прекарваме толкоз време затворени, можем да отделим време на един прелестен и потребен езиков онлайн курс. Има и платени, има и безвъзмездни – за всекиго по нещо. Това занятие е отлично разпръскване и метод, по който ще се предпазим от мисловен застой. Let’s do this!

2. Да се научим да рисуваме с видео уроци

Ако се разровим в историята, ще открием, че доста от огромните създатели (писатели, художници и пр.) са преживявали някакъв тип психическа или физическа принуда в живота си. Дали поради нравите на времето, в което са живели, дали по здравословни или някакви други характерни аргументи, дали по виновност на някакво естествено бедствие… Сякаш най-дълбокото творчество се ражда тогава, когато душата е пределно смачкана и притисната.

Сещам се за Никос Казандзакис и неговия „ Алексис Зорбас “. Във връзка с писането на творбата му, в биографичната си книга, брачната половинка на Казандзакис споделя по този начин: „ … В най-мрачните ни дни на апетит Никос пишеше своята изпълнена с най-вече въодушевление книга – „ Алексис Зорбас “! “ Семейството на създателя претърпява съществени ограничения, апетит и мизерия по време на немската окупация на Гърция. И явно изкуството е това нещо, което съумява да приспи чувството за безизходност.

Не споделям, че „ окупацията “ ще ни трансформира във велики литератори или художници, само че съм изцяло уверена, че изкуството има силата на мощен катализатор на отрицателна сила. Защо мислите, че всички велики мозъци са се обръщали към него в най-трудните си интервали? Давам ви концепция с уроците по изобразяване. Можете да извършите същото с писането, да вземем за пример. Освободете се от напрежението с цветове или думи. Пуснете го в пространството, не го дръжте в себе си.

3. Да изпробваме някакъв тип фитнес предизвикателство

Цяла година сме отлагали да се захванем с извайването на по този начин мечтаното съвършено тяло. Цяла година не намираме половин час да стартираме с тренировките или не можем да си харесаме съответен спорт. Възможностите на актуалните технологии към този момент разрешават съвсем всяка активност да се прави в комфорта на домашния уют. Този уют обаче постоянно пречи на това да бъдем съществени и непрекъснати.

Опитът ми като фен на спорта демонстрира, че безредните и разнообразни тренировки, не водят до изключително положителни резултати. Трябва да има повтаряемост, последователност и поредност. Това, което предлагам, е или да си инсталирате някое фитнес приложение с висок рейтинг, или да се обърнете към известни фитнес инструктори, които да ви изготвят стратегия в домашни условия и без нужда от специфични уреди. Грабвайте маратонките и започнете да загрявате с разноски до трапезарията и назад, до момента в който измислите на кой вид да се спрете. Промяната стартира от… незабавно!

4. Да организираме видео среща с другари

На всички ни липсват радостните вечери с приятна компания, когато сме лимитирани да ги реализираме. Все отново, приятелите в действителност са фамилията, което си избираме сами и тяхното неявяване не се отразява добре на настроението ни.

За да не се отчайваме от неналичието на конски дози смях и съкровени споделяния, предлагам да си организираме седмично по една конферентна видео колекция с другари посредством някое известно приложение. Можем да задаваме и тематика на срещата – вино, ретро празненство, женско празненство, мъжка вечер… Единственото наложително изискване е да се забавляваме.

5. Да си харесаме „ Направи си самичък “ план от някоя обществена мрежа

Така наречените DIY (do it yourself) хрумвания можем да намерим доста елементарно в YouTube като просто изпишем абревиатурата в търсачката. Pinterest също може да ни зареди с промишлени количества подобаващи материали. Между другото, тази обществена мрежа е доста потребна при търсенето на хрумвания за обзавеждане, усъвършенстване на пространство, готварски рецепти… Все неща, с които сега можем да отвлечем вниманието си за дълго и да свършим малко потребна работа.

6. Да се погрижим за душeвността си

Психолозите споделят, че в интервали на карантина, човек желае или не остава уединено със себе си в цялостния смисъл на думата. Няма по какъв начин да се скрием в безбройните задания от естественото си всекидневие, в пътешествията или в лудешките рандевута по питейни заведения с другари. По този мотив, се сещам за думите на писателя Валери Петров: „ В самия себе си човек би трябвало да влиза въоръжен до зъби. “

Това, че е мъчно да се срещнем със себе си не трябва да ни стопира. Защо да не си дадем равносметка за някои неща и да се опитаме да ги изправим?! Защо да не използваме времето на изолираност, с цел да се пробваме да излекуваме най-малко малко душите си?! Има задоволително литература и съответни публикации (нека не забравяме доста деликатно да сортираме източниците си… и, не, форумите не са изключително надеждни такива), които ни демонстрират техники за справяне с психическото напрежение. Можем да се обърнем и към уроците по йога и медитация. Всеки целеустремен опит ще даде резултат.

Отново желая да наблегнем обаче на следното – грижата за душeвността изрично не се състои в четене на текстове за заболявания или конгреси с персонални нещастия на непознати хора. И не трябва да забравяме, че не сме експерти. Ако душeвността ни е съществено наранена, добре е да се обърнем към експерт.

7. Да си спретнем кино маратон на тематика пътешествия

Не знам вие дали сте от тази порода хора, които усещат свободата най-добре, когато са на път. Ако сте от тях – добре пристигнали в клуба на пътешественика в абстиненция! Хубаво нещо е киното в такива моменти на прочувствена рецесия.

Филмите на тематика пътешествия биха могли да утолят ненапълно жаждата за миризма на бензин и кафе в картонена чашка, взето от крайпътна бензиностанция. Предлагам да се поразровим из нета и да се заредим с каквито разполагаме вкусотии, с цел да осъществим предложение номер 7 още довечера!

8. Да подредим значимите си документи в комфортна и функционална система

Всички гледаме със благоговение и патогенен мързел оня долап с значими хартийки, от които ни зависят доста неща. Като се сетим какъв брой остарели документи ще изскочат, какъв брой ненужни касови бележки, изтрити от времето ще открием… никак не ни се припарва до него. В един миг обаче би трябвало да сложим ред, тъй като растящият безпорядък най-после, както споделят старите хора, ще ни изяде ушите.

За тази цел можем да се обърнем за хрумвания за картотекиране към познатите ни обществени мрежи. А може и да желаяме помощ от другар. Може и да го създадем прелестно, като се постараем да вложим малко изкуство в цялата тази неприятна работа – цветни листчета с надписи, тук-таме по някой стикер. Всичко, с каквото разполагаме, може да ни влезе в приложимост. Да запретваме ръкави и да се гмурнем в мътните води на остарялата документи.

9. Да развеселим някого

Извънредното състояние не се отразява добре на никого. Няма по какъв начин обаче – би трябвало да сме виновни и да съблюдаваме рекомендациите. Някои от нас го одобряват почти добре, други не устоят на напрежението и изпадат в положение на тревога или суматоха. Тези от нас, които към момента държат фронта и намират сили да не се отдават на мрачни мисли, могат да влязат в ролята на, нагледно казано, аниматори за пораснали.

Ако наш родственик е печален и обезпокоен, можем да му изпратим занимателно клипче или да му разкажем някой анекдот, смешна история. Да се снимаме с неуместен филтър във видео или просто да се заснемем по какъв начин изпълняваме някое известно поп парче, също е порядъчен вид да повдигнем нечие въодушевление. Вариантите са доста и зависят от възприятието за комизъм и на двете страни. Важното е просто да имаме предпочитание да подарим усмивка. Светът е оживял, тъй като се е смял, нали по този начин?

10. Да си създадем караоке вечер

Пускаме си обичаната ария в YouTube в караоке версия и започваме да се вихрим с дезодорант за микрофон в ръка. Ако скуката ни е направила задоволително смели, можем да си подадем носа на балкона и да създадем съседите очевидци на това представление. Сега, дали ще се включат или ще поздравят нашите родители за това, че са ни основали, нас не ни интересува. Интересува ни музиката и посланието, което носи. С ария всичко е по-леко. И един съвет – дано не избираме меланхолични и тъжни песни. Нека се спрем на нещо, от което кръвта ни да кипне, а ханшът ни да покаже на тия хора по какъв начин се мята, по какъв начин се движи…

Искрено се надявам тези хрумвания да ви влязат в приложимост и най-малко малко да отвлекат мислите ви от неприятното състояние, в което се намираме. От сърце искам на всички вас, които четете това (а и на тези, които не го четат), да бъдете здрави и да преминете с усмивка през това тестване.