До Барселона и обратно… II
Ден 4
Наспахме се след продължителната разходка. Баща ми сготви обичайното за Испания ядене – Паеля. То се прави с разнообразни типове морски блага и 2 или 3 типа месо. В случая имаше миди, скариди и пилешко. Отделно татко ми подготви огромен октопод с доматен сос, от който не ядох, само че споделиха, че бил доста апетитен.
Вечерта отидохме до Барселона. Испания е разграничена на провинции или както е тук в България – области. Барселона е столицата на провинция Каталуня, която е 6,7 млн. поданици. Барселона е вторият по величина град в Испания с 1, 580 хиляди поданици. Типично за испанците е, че слагат на фундамент положителната храна и хубавото вино. Държат доста на фамилията си и на традициите. Редовно в Испания се честват разнообразни фиести (като фестивали) в памет на някой светец, някои от които не престават по няколко дни. Интересно за Барселона е, че градът е разграничен на общности – латиноси, северно-американци, мюсюлмани и други. Има голям брой паркове и редица забележителности като благоприятни условия за отдих и разглеждане. В учебните заведения децата учат два испански езика и на доста места табелите бяха двуезични, защото публично се приказват катала и кастилиано (който е и формален за цяла Испания). По малкия екран споделиха, че до август Испания е привлякла 48 млн. туристи, като всеки четвърти посещава провинция Каталуня. Годишно Барселона приема над 10 млн. от тях.
Ден 5
Отново станахме рано, само че този път в 5.30 ч. Насочихме се към Андора, която е на към 200 км. от Барселона и е на границата на Франция. Това е град-държава, която се намира в планината Пиринеи. Концентрира природа, спорт, просвета, гастрономия и покупки, които целогодишно се оферират. През зимата пейзажът се облича в бяло, с цел да притегли милиони туристи – фенове на зимните спортове. Цялата страна е 468 кв. м. и в нея живеят 84 082 поданици. Андора има най-голямата ски писта в Южна Европа: Grandvalira и Vallnord, които образуват 285 км. През пролетта страната предлага неповторими прекарвания посредством вело туризъм, спорт, субмаринизъм нависоко, голф в полето най-високо в Европа. В Андора се намира и най-големият център в Южна Европа с термални извори за балнео-лечение и СПА – Caldea.
Известно е, че страната на Пиринеите е безмитна зона и някои от стоките се оферират на доста преференциални цени. Основно там обикаляхме търговски центрове и пазарувахме. С колата обикаляхме из улиците и снимах страхотни планински пейзажи. Направи ми усещане, че не усетих границата сред Испания и Андора. Нямаше прекъсване за инспекция на документи. Само на излизане бяхме една от дребното коли, които отклониха. Баща ми отвори багажника и сподели какво сме купували. Не ни караха да отваряме торбите. Граничарите преценявали кои коли да стопират. Принципно контролът е за да се предотврати прекаляването на някои лимитни артикули като цигари и алкохол.
Нямаше време да се разхождаме измежду природата. Иначе видяхме туристи с раници, които се изкачваха по стръмните пътеки. Сградите бяха доста забавни. Имаше такива направени напълно от камък. По уличните лампи бяха закрепени саксийни растения на високо и минаваха с цистерна да ги поливат, като чиновник се качваше по стълба, с цел да стигне до тях.
Наспахме се след продължителната разходка. Баща ми сготви обичайното за Испания ядене – Паеля. То се прави с разнообразни типове морски блага и 2 или 3 типа месо. В случая имаше миди, скариди и пилешко. Отделно татко ми подготви огромен октопод с доматен сос, от който не ядох, само че споделиха, че бил доста апетитен.
Вечерта отидохме до Барселона. Испания е разграничена на провинции или както е тук в България – области. Барселона е столицата на провинция Каталуня, която е 6,7 млн. поданици. Барселона е вторият по величина град в Испания с 1, 580 хиляди поданици. Типично за испанците е, че слагат на фундамент положителната храна и хубавото вино. Държат доста на фамилията си и на традициите. Редовно в Испания се честват разнообразни фиести (като фестивали) в памет на някой светец, някои от които не престават по няколко дни. Интересно за Барселона е, че градът е разграничен на общности – латиноси, северно-американци, мюсюлмани и други. Има голям брой паркове и редица забележителности като благоприятни условия за отдих и разглеждане. В учебните заведения децата учат два испански езика и на доста места табелите бяха двуезични, защото публично се приказват катала и кастилиано (който е и формален за цяла Испания). По малкия екран споделиха, че до август Испания е привлякла 48 млн. туристи, като всеки четвърти посещава провинция Каталуня. Годишно Барселона приема над 10 млн. от тях.
Ден 5
Отново станахме рано, само че този път в 5.30 ч. Насочихме се към Андора, която е на към 200 км. от Барселона и е на границата на Франция. Това е град-държава, която се намира в планината Пиринеи. Концентрира природа, спорт, просвета, гастрономия и покупки, които целогодишно се оферират. През зимата пейзажът се облича в бяло, с цел да притегли милиони туристи – фенове на зимните спортове. Цялата страна е 468 кв. м. и в нея живеят 84 082 поданици. Андора има най-голямата ски писта в Южна Европа: Grandvalira и Vallnord, които образуват 285 км. През пролетта страната предлага неповторими прекарвания посредством вело туризъм, спорт, субмаринизъм нависоко, голф в полето най-високо в Европа. В Андора се намира и най-големият център в Южна Европа с термални извори за балнео-лечение и СПА – Caldea.
Известно е, че страната на Пиринеите е безмитна зона и някои от стоките се оферират на доста преференциални цени. Основно там обикаляхме търговски центрове и пазарувахме. С колата обикаляхме из улиците и снимах страхотни планински пейзажи. Направи ми усещане, че не усетих границата сред Испания и Андора. Нямаше прекъсване за инспекция на документи. Само на излизане бяхме една от дребното коли, които отклониха. Баща ми отвори багажника и сподели какво сме купували. Не ни караха да отваряме торбите. Граничарите преценявали кои коли да стопират. Принципно контролът е за да се предотврати прекаляването на някои лимитни артикули като цигари и алкохол.
Нямаше време да се разхождаме измежду природата. Иначе видяхме туристи с раници, които се изкачваха по стръмните пътеки. Сградите бяха доста забавни. Имаше такива направени напълно от камък. По уличните лампи бяха закрепени саксийни растения на високо и минаваха с цистерна да ги поливат, като чиновник се качваше по стълба, с цел да стигне до тях.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ