Ден 1-ви: Мило дневниче, днес искам да ти споделя, че

Ден 1-ви: Мило дневниче, през днешния ден желая да ти споделя, че всяка заран ставам с готовност. Дори преди алармата на телефона да ме е стреснала с гръмкия си тон. Още в 07:30 ч. съм на крайник. Да не закъснея. Набързо си върша утринния тоалет, обличам се и съвсем припкайки включвам кафемашината да загрява. През това време пущам тв приемника и чувствам пеперудите в стомаха си - единствено да не окъснея! Правя си кафе с бързината на мълния и ето, че се настанявам комфортно на дивана. Излиза той. Генералният изпълнителен шеф на генералното ръководство на Република България (била в миналото " Народна " ). Стои там възвишен и праволинеен. Предстои ни нова среща в 17:00 ч.
.........
Ден 23-ри: Мило дневниче, влюбена съм. С всеки минал ден привързаността ми към утринните ми срещи с него става все по-силна. Как ловко съумява да се измъкне от неуместните въпроси и какъв брой отговорно се отнася към обстановката. Очакваме пикът на болестта. Малко ме е боязън, само че знам, че той ще ни пази. Вече се виждаме малко по-рядко - единствено заран. Преживявам някак си това ограничаване - всички вършим жертви в изискванията на пандемия.
.........
Ден 49-ти: Мило дневниче, към този момент имаме единствено 30 минути заран да се насладим и да се порадваме на любимците си от " Шоуто на Вируса ". Не знам за какво ограничиха още времето на нашите срещи. Може би, наближава краят на пика, който още чакаме. Рекоха и отсекоха - единствено половин час, кой питал, питал. Който не - да е. И на следващия ден е ден.
.........
Ден 55-ти: Мило дневниче, пикът отново наближава .   Контролно-пропускателните пунктове още са в деяние, само че ограниченията са разхлабени. Разрешиха разходка в парка. Чудя се дали и аз да изляза, или да си остана у дома до край. По-добре да си заставам вкъщи, с цел да не изпусна някой епизод от " Шоуто на Вируса ". Пък и по този начин ми е добре. Е, правилно парите са на приключване, само че нищо, ще се зареждам с духовна храна.
.........
Ден 199-ти: Мило дневниче, към този момент в действителност чакаме пика на болестта. Този път бил близо. Страхувам се. Храна няма. Пари няма. И пика го няма. Кафето свърши. Въпросите - и те. Участниците в брифингите оредяха. Започвам да се запитвам има ли живот и след короната...
Месец след месец и седмица след седмица отминават в очакване. Живеем от 08:00 ч. през днешния ден до 08:00 ч. на следващия ден. И от на следващия ден до новия ден. Вместо да броим седмиците, оставащи до пътуването ни до морето, ние сме в непрестанно очакване на противоположното броене на часовете до идващия брифинг за ковид. Сякаш скоро ще се взривим.  От толкоз ежеминутно повторение какъв брой е ужасяваща и рискова обстановката у нас, внимавайте да не се превърнем в страната с най-вече инфаркти и инсулти, вместо със болни от COVID-19.
Възникват и голям брой въпроси. Дали съкращаването от два на един брифинг на ден има нещо общо с настъпващото всеобщо разпространяване на болестта? Да не забравяме, че първо бяха насрочили брифингите за вечерта в 17:00 ч. А след това това отпадна и взеха решение да се организират в 08:00 ч. сутринта. Доколкото се познаваме и това, с 30-те минути, няма да издържи дълго. Дали ограничението на времето за осъществяване на утринния брифинг има нещо общо със свободата на словото у нас? Изобщо скоро ще продължи ли да има брифинги, откакто към този момент ограниченията са леко поразхлабени, а ние още занапред чакаме пика на болестта?
Едно е несъмнено: пониженото количество работа значи повече аудитория за брифингите. Иначе щеше ли да има смисъл да се демонстрират по тв приемника?

Автор: Моника Георгиева