Демонстрация пред Русия, пазарлък с Америка за доставката на F-16

Демонстрация пред Русия, пазарлък с Америка за доставката на F-16 или просто програмиран вътрешнополитически резултат? С позицията си против разширението на НАТО Ердоган може да чака дивиденти от няколко направления.

Турция реши към този момент да блокира началото на присъединителните договаряния с Финландия и Швеция за участие в НАТО. Вместо да прояви взаимност и да оправдае доверието на съдружниците в миг, в който съществуването на страни в Европа е застрашено, турският президент се дели от съдбовната отбранителна общественост. Ердоган се държи по този начин, тъй като схваща, че това му прави работа на няколко фронта.

От една страна дейностите му са подбудени от външнополитически съображения. Един от претекстовете би могъл да бъде да се покаже на Русия, от която Турция е по-зависима от множеството европейски страни, че Анкара най-малко затруднява разширението на НАТО. А различен претекст би могъл да бъде в границите на пазарлък с Америка да се получат отстъпки за доставката на изтребителя F-16, което обаче заплашва да се трансформира в бумеранг.

От друга страна заканите на Ердоган са предопределени и за турската аудитория. Индикациите за това, че турският президент може да насрочи нови избори, стават от ден на ден. Той употребява разширението на НАТО, с цел да се показа като мощен международен водач пред гласоподавателите, измъчвани от икономическата рецесия. Освен това си обезпечава поддръжката на държавния уред, който се активизира от ПКК и нейната сродна сирийска организация YPG повече, в сравнение с от всичко друго. Ердоган, който явно избира агресивното държание пред намирането на елегантно решение на въпроса, явно не схваща, че по този начин проиграва интернационалното доверие.