Демокрацията в една страна, започнала своя живот като колония на

Демокрацията в една страна, почнала своя живот като колония на европейските страни, подплатена с нечовечен геноцид към локалното население и траяла с безмилостна борба за самостоятелност, в следствие ражда и някаква забавна форма на демокрацията. В следствие ще станем очевидци на редица атентати и разнородни политически рокади, които вероятно ще трансфорат страната във велика мощ. Редом с огромните имена в сената, позицията на американски президент постоянно е обвързана с особени равнища на корупция, които преследват претендентите като сянка. Сред тях можем да открием името и на последния почтен президент – Юлисис С. Грант.

Бившият деец от Гражданската война може да се похвали със съществени военни триумфи, а по-късно служи и отдадено в Мексиканско-Американската война. Републиканицът познавал доста добре грозното лице на войната и с този опит постоянно показал опитомяването на пацифистката философия. Това пък стимулирало Републиканската партия да го издигне за президент през 1868 година

По това време Съединени американски щати към този момент е раздробена от двете войни и стопанската система е в обезверено положение. По време на първия мандат се основава Министерството на правораздаването, води се открита война с Ку-Клукс Клан, с цел да понижи расистките обвинявания стартира да назначава афро-американци и евреи на разнообразни постове в държавните институции. Отговорен е за основаването на Гражданската комисия по службите, чиято съществена задача е да избира бъдещите претенденти за държавна работа по заслуги и умения, в сравнение с по родствени връзки.

Снимка: By Unknown (Engraving); Centpacrr (Digital image) – Transferred from en.wikipedia to Commons.(Original text: Richardson, Albert D. "A Personal History of Ulysses S. Grant " Hartford: The American Publishing Company 1868 "The Cooper Collections " (uploader's personal collection)Scanned by the uploader, Centpacrr.), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=33325520

По време на втория мандат стартират обвиняванията в корупция и Грант уволнява всеки забъркан от кабинета. Опитва се да одобри анексирането на Доминиканската република, само че сената отхвърля тази концепция. По време на 8-те години на поста, той постоянно е упрекван в корупция, само че когато политическата му кариера завършва, вестниците постоянно приказват за разорения президент и всички финансови главоболия, които го преследват. Мнозина най-сетне осъзнават, че военната нравственос в този човек е повече от задоволителна, с цел да спре претенциите му за пари и власт.

След войната се пробва да започва няколко бизнеса, само че за жал се оказва, че доверчивият Грант постоянно е подвеждан от неверните хора. Приключвайки политическите задължения, Грант стартира международна обиколка за среща с всички водачи по света, прочее той е и един от първите, които слагат началото на тази процедура.

Не би трябвало да забравяме, че по време на двата мандата, президентът си потегля въпреки всичко с някакви финанси, които обаче не го трансформират в богат и състоятелен човек. По време на неговото ръководство не се дава пенсия на някогашните президенти, тази процедура ще пристигна години по-късно. Освен това всеки претендент би трябвало да се откаже от военната си пенсия, преди да стартира да преследва кариера в политиката. Въпреки това, по време на пътешествието си, мнозина правят оценка характера му. Ото Фон Бисмарк споделя, че е съумял да се запознае с образован и убеден човек. След приключването на турнето, 57-годишният мъж стартира да търси всевъзможни разновидности, с цел да изкарва препитанието си. Оказва се, че няма доста работодатели, които са подготвени да наемат някогашен президент.

Единствено името му се употребява с задоволително положително добро име, а и публиката към момента го обича. Мнозина остават с положително усещане от Грант, изключително откакто са прекарали известно време с него. Скоро взема решение да преследва кариера в бизнеса и финансите – занятие с известни опасности. През 80-те години на XIX век, Грант и неговите сътрудници Джей Гулд, както и някогашен мексикански политик на име Матиас Ромеро, влагат съществени средства в по този начин наречената „ Мексиканска южна железопътна линия “. Идеята била, че със съществуването на такава линия, търговията сред двете страни ще се ускори, надлежно и скоростта на доставките ще бъде доста по-добра.

Някъде по средата на градежа излиза наяве, че Конгресът за следващ път отхвърля всяка опция за сключване на контракт за свободна търговия, а това означавало, че железницата ще банкрутира, както се случва през 1884 година Една година по-рано Грант към този момент има предложение да влага пари във Фердинанд Уард – другар на сина му Юлисис младжи.

Снимка: By Fowx, Edgar Guy [1] – Library of Congress, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=37902213

За времето си, Уард се слави като финансов иноватор, представял се за „ Наполеон на финансите “ и мнозина се доверявали. След съществени договаряния, фамилията влага 100 000 $, последните пари, които даже за XIX век са крупна сума, равна на милиони долари. Парите се взимат от залязващата железница. Тук идва и една забавна детайлност, никой от семейството не разбирал нищо от финанси.

Въпреки това доверието било задоволително, с цел да се сложи крупната сума. Бившият президент трябвало да идва понякога в адвокатската фирма и да вдъхва доверие на клиентите. И по няколко пъти в седмицата можел да бъде видян измежду клиентите. Всичко изглеждало задоволително прелестно, до момента в който не се оказало, че Фердинанд върти финансова пирамида, освен това с доста сериозен триумф.

В множеството случаи фалшифицирал документите си и показвал един брилянтен бизнес. За известно време успявал да върти парите и да заплаща на всички, освен това на време, само че всяка приказка има своя край. Когато за първи път Грант схваща за новината, че е бил излъган, не може да повярва. Осъзнава в следствие, че няма нито цент в джоба си, къщата е била ипотекирана на името на Уард. В някакъв миг даже се появило желанието за ликвидиране на измамника, само че в следствие решил, че не желае да лежи в пандиза. Скоро се намесила и още една покруса, през 1884 година Грант отива на доктор и се оплаква от сухота в гърлото, което по този начин и не минавало. След взимане на тъкан се удостоверява диагнозата рак. Според лабораторията, в която се прави проучването, някогашният политик е жертван.

Снимка: By Howe, N.Y. – This image is available from the United States Library of Congress's Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3a10251.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16276732

Преброените дни идвали тъкмо в точния момент с банкрута. В финален опит да избави фамилията си от финансовата дупка, мъжът приема последната оферта на редактор от списание Century. Предложението е за написване на автобиография. Имайки поради, че Грант е и един от последните оживели, освен това от епохата на Линкълн и Робърт И. Лии, неговата история можела да разкрие един различен свят. Марк Твен също се присъединил в тази задача и съумял да контракти по-добри условия за публикуването на книгата, като той самият бил подготвен да бъде редактор и да напише критика.

И по този начин през цялата година Юлисис стартира да написа книгата си денонощно. По това време ракът постепенно и несъмнено завладява тялото му, изсмуква всички сили и непреклонно го тегли към бездната. Писателят не може да приема никаква храна, в случай че не е под течна форма, а що се отнася до водата, тя била изключителна мъка. В автобиографията е разказана като „ приемане на разтопено олово “.

В следствие се включват и няколко асистента, които да му оказват помощ за колекциониране на обстоятелствата. На финалът е заставен да диктува, до момента в който различен написа на машината. Макар и да не е изключително добър публицист, неговата прозаичност се оказала много положително попълнение за всяка американска библиотека. Юлисис Грант умира, без да знае дали ще успее да избави фамилията си от финансов провал. На 23 юли 1885 година издъхва в леглото си, единствено четири дни, откакто е приключил биографията си. „ Личните записки на Юлисис С. Грант “ се оказват необикновен бестселър, който в действителност вади околните от финансовата дупка. Дори и през последните години се оказва, че продължава да натрупа изключително положително усещане и да се търси от тези американци, които не престават да се впечатляват по литература – не са изключително доста. Не инцидентно и мнозина го назовават последния почтен президент, изключително откакто умира с празни джобове и вяра, че ще промени нещо в последните си часове. Не би трябвало да забравяме, че той към момента е на 50-доларовата банкнота на Съединени американски щати.

Заглавна фотография: By Brady-Handy Photograph Collection (Library of Congress) – This image is available from the United States Library of Congress's Prints and Photographs divisionunder the digital ID cwpbh.03890.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=71099775