Спорът за депутатските заплати: Вкараха ли си анти-ГЕРБ партиите автогол?
„ Демократична България “ (ДБ) реши да ограничи депутатските бонуси – до 25% от заплатата, за чието битие малко на брой подозираха. Но излезе, че са тръгнали да раздават такива бонуси. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разгласи, че новото болшинство си подвига заплатите на по 10 000 лв..
Автогол на популисткия терен
Така вместо да изпише вежди, Демократична България избоде депутатските очи и стартира надцакване по орязване на приходите на избраниците. Българска социалистическа партия изиска да отпаднат въобще бонусите, а заплатите на депутатите да се замразят и да спрат да се актуализират на всеки три месеца. Демократична България се отхвърли въобще от бонусите. А Мая Манолова от „ Изправи се! Мутри вън! “ ги надскочи, като изиска депутатската заплата да е равна на междинната за страната, както и да се орежат приходите на премиера, министрите, шефовете на организации и други висши обществени длъжности.
Така партиите от анти-ГЕРБ обединението не просто вършат неточност, като се занимават с тематики отвън основно нужните за момента (да не загатваме и неспешните законопроекти, с които затлачват правната комисия) и по умря „ виновен, негонен бяга “ си вкарват автогол на популисткия терен на умелия манипулатор Борисов. По-лошото е, че те затвърждават таман онази визия за политиката като нечисто дело, против което в действителност се борят.
Г-жо Манолова, вие такава ли сте?
Това е визията за заемащите обществени длъжности като хора, които по хипотеза са крадци и мерзавци, по тази причина е най-добре да им се заплаща допустимо минимум. Г-жо Манолова, вие такава ли сте? И сътрудниците Ви в новото 45-о Народно заседание ли са такива? Такива ли са и всички шефове на организации, министри и впрочем, изключително бъдещите? Ако е по този начин, индивидът с пачките и кюлчетата в нощното шкафче даже може да претендира за морално предимство над вас и да изиска въобще да не получавате заплати – пък кой каквото чекмедже си има.
Това е визията, че пратениците да съставляват народа и да ръководят от негово име би трябвало да са безспорни безсребреници и надали не да живеят на пост и молитва. Да, заможните евентуално биха си разрешили да работят за ниски хонорари, само че експертите, които разчитат само на настоящи приходи от труда си, дали биха обрекли себе си и фамилиите си на по-лош живот ей по този начин, от сиромахомилско народнячество. Един правист, доктор, икономист и прочие, в случай че е почтен и не мисли за нощни шкафчета, дали би си загърбил специалността, с цел да стане народен представител за 1500 лв.? Неслучайно партиите на градската десница мъчно намираха и претенденти за районни кметове в София на предходните избори – просто не всеки честен експерт би се обрекъл на ограничения, единствено и единствено да се пести национална пара. А крайният резултат е, че най-хубавите отхвърлят да се цанят за обществени длъжности и неведнъж ги заемат просто поискалите ги. Както се споделя –евтиното постоянно е по-скъпо.
Това е визията, че работата в обществените институции не е напълно работа и всяко възнаграждение ѝ е доста. Тъкмо противоположното, един честен и в действителност работещ народен представител е изключително ангажиран – и в общуването с специалисти, заинтригувани страни и гласоподаватели по редица тематики, и с работата си в парламентарните комисии и в пленарната зала. Един министър, с изключение на голямата си оперативна претовареност, е и свръхотговорен – от подписа и от думите му има големи последствия, които не подхождат на заплатата му на междинен управител в частния бранш. Един министър председател пък на практика може в никакъв случай да няма изцяло персонално време и отговорността му е несъизмерима и с най-високата заплата в страната. Да, в случай че министър председателят се изживява като водач на джипка, сегашните 7-8 хиляди лв. са му прекалено много. И за поданството ще е надалеч по-изгодно министър председателят да взема 70 000, само че да е министър председател.
Каквото си пожелаем, такова идва!
Като цяло това е визията, че хората, които излъчваме да ни съставляват и ръководят, не ги почитаме и просто ги поносим по нужда. Което ни обрича да живеем в слаба страна с тежки дефицити на легитимност и управнически потенциал. Но пък балансите най-после постоянно излизат – каквото си пожелаем, такова идва.
Автор: Веселин Стойнев,
Автогол на популисткия терен
Така вместо да изпише вежди, Демократична България избоде депутатските очи и стартира надцакване по орязване на приходите на избраниците. Българска социалистическа партия изиска да отпаднат въобще бонусите, а заплатите на депутатите да се замразят и да спрат да се актуализират на всеки три месеца. Демократична България се отхвърли въобще от бонусите. А Мая Манолова от „ Изправи се! Мутри вън! “ ги надскочи, като изиска депутатската заплата да е равна на междинната за страната, както и да се орежат приходите на премиера, министрите, шефовете на организации и други висши обществени длъжности.
Така партиите от анти-ГЕРБ обединението не просто вършат неточност, като се занимават с тематики отвън основно нужните за момента (да не загатваме и неспешните законопроекти, с които затлачват правната комисия) и по умря „ виновен, негонен бяга “ си вкарват автогол на популисткия терен на умелия манипулатор Борисов. По-лошото е, че те затвърждават таман онази визия за политиката като нечисто дело, против което в действителност се борят.
Г-жо Манолова, вие такава ли сте?
Това е визията за заемащите обществени длъжности като хора, които по хипотеза са крадци и мерзавци, по тази причина е най-добре да им се заплаща допустимо минимум. Г-жо Манолова, вие такава ли сте? И сътрудниците Ви в новото 45-о Народно заседание ли са такива? Такива ли са и всички шефове на организации, министри и впрочем, изключително бъдещите? Ако е по този начин, индивидът с пачките и кюлчетата в нощното шкафче даже може да претендира за морално предимство над вас и да изиска въобще да не получавате заплати – пък кой каквото чекмедже си има.
Това е визията, че пратениците да съставляват народа и да ръководят от негово име би трябвало да са безспорни безсребреници и надали не да живеят на пост и молитва. Да, заможните евентуално биха си разрешили да работят за ниски хонорари, само че експертите, които разчитат само на настоящи приходи от труда си, дали биха обрекли себе си и фамилиите си на по-лош живот ей по този начин, от сиромахомилско народнячество. Един правист, доктор, икономист и прочие, в случай че е почтен и не мисли за нощни шкафчета, дали би си загърбил специалността, с цел да стане народен представител за 1500 лв.? Неслучайно партиите на градската десница мъчно намираха и претенденти за районни кметове в София на предходните избори – просто не всеки честен експерт би се обрекъл на ограничения, единствено и единствено да се пести национална пара. А крайният резултат е, че най-хубавите отхвърлят да се цанят за обществени длъжности и неведнъж ги заемат просто поискалите ги. Както се споделя –евтиното постоянно е по-скъпо.
Това е визията, че работата в обществените институции не е напълно работа и всяко възнаграждение ѝ е доста. Тъкмо противоположното, един честен и в действителност работещ народен представител е изключително ангажиран – и в общуването с специалисти, заинтригувани страни и гласоподаватели по редица тематики, и с работата си в парламентарните комисии и в пленарната зала. Един министър, с изключение на голямата си оперативна претовареност, е и свръхотговорен – от подписа и от думите му има големи последствия, които не подхождат на заплатата му на междинен управител в частния бранш. Един министър председател пък на практика може в никакъв случай да няма изцяло персонално време и отговорността му е несъизмерима и с най-високата заплата в страната. Да, в случай че министър председателят се изживява като водач на джипка, сегашните 7-8 хиляди лв. са му прекалено много. И за поданството ще е надалеч по-изгодно министър председателят да взема 70 000, само че да е министър председател.
Каквото си пожелаем, такова идва!
Като цяло това е визията, че хората, които излъчваме да ни съставляват и ръководят, не ги почитаме и просто ги поносим по нужда. Което ни обрича да живеем в слаба страна с тежки дефицити на легитимност и управнически потенциал. Но пък балансите най-после постоянно излизат – каквото си пожелаем, такова идва.
Автор: Веселин Стойнев,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ