Д-р Радко Ханджиев – Демографският срив на България – възможни решения и практически стъпки за изход
Демографският срив на България – вероятни решения и на практика стъпки за излаз.
Днес в София се организира научна конференция на тематика „ Демографският срив на България – вероятни решения и на практика стъпки за излаз “. Обсъдени бяха отчети на изтъкнати социолози, научни сътрудници от Центъра за демографски проучвания, представители на неправителствени, цивилен организации и сдружения, като чл.кор. проф. Васил Проданов, проф. Пенка Найденова, проф. Чавдар Младенов, проф. Максим Мизов, проф. Нако Стефанов, доцент Геновева Михова, доцент Десислава Ванкова, доцент Спас Ташев, доктор Юлия Владкова, доктор Владимир Шейтанов, доктор Диана Богданова, доктор Радко Ханджиев. Част от деклариралите присъединяване бяха възпрепятствани да участват, заради емидемичната конюнктура, само че показват отчетите си онлайн.
От години у нас се приказва за „ демографска рецесия ”. Справочните издания дефинират понятието като „ понижаване числеността на популацията в даден район, заради ниско ниво на раждаемост, междинни стойности на смъртност, без натурален (нулев) или с негативен натурален приръст. ” Иначе казано, демографската рецесия е разследване от съществуването на повече или по-малко естествени фактори. В редица страни от Западна и Северна Европа, под въздействие на философията на консумеризма и на други идейни или обществени трендове, младежи не желаят да раждат или в случай че основават фамилии, не желаят да имат деца, макар високия си витален стандарт. Това те правят умишлено и непринудено. Тоест, за демографската рецесия в тези страни главният фактор е ниското ниво на раждаемост.
Този фактор намира проявяване и у нас. Но основният – преценяван от академичната общественост като най-голяма опасност за сегашното и бъдещето на Отечеството, е високото ниво на смъртността у нас. Пишат се отчети, разгласяват се проучвания, вършат се оферти. От страна на трите управляващи обаче, до момента няма съответна реакция за предприемане на неотложни ограничения в сходство с настоящите конституционни разпореждания и съответстващите Евросъюзни правила, макар алармиращите данни на Националния статистически институт; Доклада за положението на националната сигурност през 2017 година, признат от Народното събрание в края на 2018 г.; демографската прогноза на „ Евростат; данните на Централно разузнавателно управление на САЩ в CIA Factbook; и други През 2017 година популацията на страната е наброявало 7 101 510 души, през 2020 година – 6 966 899 души, през 2021 година – към този момент сме под 6 919 180 души, при смъртност 18/1000, а раждаемост – 8/1000. Обобщено, тези данни навеждат на два пъти по-ускорен ритъм на елиминиране спрямо първите 100 години след Османското настъпление, или към края на 2021 година над 23% от българската нация са пратени в отвъдното.
Докладите на конференцията разискват както обективните (нежелание да раждат или в случай че основават фамилии, не желаят да имат деца; обезлюдяване на обширни региони на страната; утежняване здравният статус на населението; естествено стареене и смъртност и др.), по този начин и отрицателните фактори за демографския срив като: наложения на страната ни неолиберален модел; каналите, посредством които се реализира демографския срив; възрастовото деструктуриране на населението; рисковите фактори, водещи до отключване на болести с евентуален летален изход; опитът за налагане на джендър и други деструктиращи идеологии… Същевременно, набелязват се ограничения за противопоставяне и на практика стъпки за изход; оферти за политики, съответстващи на потребностите на актуалното демографско развитие; за капацитета на историческите български общности за превъзмогване дефицита на работна мощ в България; и други
Сборник с отчетите от конференцията се чака да бъде оповестен в околните седмици.
Днес в София се организира научна конференция на тематика „ Демографският срив на България – вероятни решения и на практика стъпки за излаз “. Обсъдени бяха отчети на изтъкнати социолози, научни сътрудници от Центъра за демографски проучвания, представители на неправителствени, цивилен организации и сдружения, като чл.кор. проф. Васил Проданов, проф. Пенка Найденова, проф. Чавдар Младенов, проф. Максим Мизов, проф. Нако Стефанов, доцент Геновева Михова, доцент Десислава Ванкова, доцент Спас Ташев, доктор Юлия Владкова, доктор Владимир Шейтанов, доктор Диана Богданова, доктор Радко Ханджиев. Част от деклариралите присъединяване бяха възпрепятствани да участват, заради емидемичната конюнктура, само че показват отчетите си онлайн.
От години у нас се приказва за „ демографска рецесия ”. Справочните издания дефинират понятието като „ понижаване числеността на популацията в даден район, заради ниско ниво на раждаемост, междинни стойности на смъртност, без натурален (нулев) или с негативен натурален приръст. ” Иначе казано, демографската рецесия е разследване от съществуването на повече или по-малко естествени фактори. В редица страни от Западна и Северна Европа, под въздействие на философията на консумеризма и на други идейни или обществени трендове, младежи не желаят да раждат или в случай че основават фамилии, не желаят да имат деца, макар високия си витален стандарт. Това те правят умишлено и непринудено. Тоест, за демографската рецесия в тези страни главният фактор е ниското ниво на раждаемост.
Този фактор намира проявяване и у нас. Но основният – преценяван от академичната общественост като най-голяма опасност за сегашното и бъдещето на Отечеството, е високото ниво на смъртността у нас. Пишат се отчети, разгласяват се проучвания, вършат се оферти. От страна на трите управляващи обаче, до момента няма съответна реакция за предприемане на неотложни ограничения в сходство с настоящите конституционни разпореждания и съответстващите Евросъюзни правила, макар алармиращите данни на Националния статистически институт; Доклада за положението на националната сигурност през 2017 година, признат от Народното събрание в края на 2018 г.; демографската прогноза на „ Евростат; данните на Централно разузнавателно управление на САЩ в CIA Factbook; и други През 2017 година популацията на страната е наброявало 7 101 510 души, през 2020 година – 6 966 899 души, през 2021 година – към този момент сме под 6 919 180 души, при смъртност 18/1000, а раждаемост – 8/1000. Обобщено, тези данни навеждат на два пъти по-ускорен ритъм на елиминиране спрямо първите 100 години след Османското настъпление, или към края на 2021 година над 23% от българската нация са пратени в отвъдното.
Докладите на конференцията разискват както обективните (нежелание да раждат или в случай че основават фамилии, не желаят да имат деца; обезлюдяване на обширни региони на страната; утежняване здравният статус на населението; естествено стареене и смъртност и др.), по този начин и отрицателните фактори за демографския срив като: наложения на страната ни неолиберален модел; каналите, посредством които се реализира демографския срив; възрастовото деструктуриране на населението; рисковите фактори, водещи до отключване на болести с евентуален летален изход; опитът за налагане на джендър и други деструктиращи идеологии… Същевременно, набелязват се ограничения за противопоставяне и на практика стъпки за изход; оферти за политики, съответстващи на потребностите на актуалното демографско развитие; за капацитета на историческите български общности за превъзмогване дефицита на работна мощ в България; и други
Сборник с отчетите от конференцията се чака да бъде оповестен в околните седмици.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ