Демографската криза и миграцията ще доведат до това, че работната

Демографската рецесия и миграцията ще доведат до това, че работната мощ на България да се стопи с една трета до 2050-а година. Това разбираме от последния отчет на Allianz Trade за трудовия пазар в Европейски Съюз. Според специалистите, работещите хора на възраст 20-64 години от България са с най-лош индикатор в европейската общественост.
Основните аргументи за това са:
- Демографска криза;
- Миграция;
- Условия на труд.
На този декор близо 900 000 българи работят и живеят повече от една година в страна членка на Европейски Съюз, демонстрират настоящите данни на Евростат. Най-много са в Германия - над 400 000. В същото време 23 000 са разрешителните за работа у нас на жители от трети страни. 12 000 са сезонни служащи, други 4000 са наети дълготрайно в строителството.
Според данните в отчета на Allianz Trade към 50% от мигрантите към трудовия пазар в EС от началото на 21 век са пристигнали от България, Румъния и Полша. Затова прогнозата за стесняване на популацията в трудоспособна възраст и в Полша е за 26% до 2050-а година. За прилежаща Румъния е с 22%. Драстично се чака да намалее то и в страни като Литва и Латвия.
Според анализаторите опциите за намаляване на отрицателните трендове и за възстановяване на вероятностите за България са:
- Подобряване на изискванията на труд;
- Увеличаване на трудовите възнаграждения;
- Намаляване на мигрантския поток на открито.
Заради сериозните демографски проблеми на Стария континент специалистите на Allianz Trade чакат задълбочаване на дефицита на квалифицирана работна ръка в съвсем всички страни в Европейски Съюз, като до 2050-а година приблизително популацията сред 20 и 64 години ще намалее с 20 на 100.
Те преглеждат няколко вероятни сюжета за противопоставяне на негативите в четирите най-големи стопански системи - Германия, Франция, Италия и Испания с потребление на разнообразни комбинации от принадлежности - промени на политиките на пазара на труда, повишение на продуктивността и привличане на мигранти.
Анализът демонстрира, че нито една от четирите страни не може да откри стабилно решение, в случай че разчита единствено на приток на работна ръка извън. При подобен сюжет те ще се нуждаят от сред 100 000 и 500 000 мигранти на година. Конкретно в Германия биха били нужни по към 482 000 души, в Италия - 414 000, в Испания - 338 000, а във Франция - 115 000.
Ситуацията наподобява най-сложна в Германия, където даже при увеличение на пенсионната възраст на 68 години и целенасочени старания за разширение на присъединяване на дамите и пенсионерите в трудовия пазар, изчисленията демонстрират, че ще търсят 200 000 мигранти годишно.
Испания и Италия имат по-голям запас от население, което все още не е заето в трудовия пазар. При сполучливото му привличане и активиране там биха били нужни в допълнение надлежно към 89 000 и 131 000 мигранти годишно.
Най-благоприятни са вероятностите във Франция, където сходни ограничения биха били задоволителни за разрешаване на казуса даже без потребност от спомагателна работна мощ извън.
Кой е положителният образец и какви са вероятните решения за България?
Безспорно най-хубавият образец е Швеция. В скандинавската страна вероятностите за опазване на работната мощ и надлежно стабилността на стопанската система, все още наподобяват най-оптимистични, акцентират специалистите.
Що се отнася до България, усилването на трудовата подвижност сега затруднява най-вече отбраната на правата на служащите, стана ясно от полемика на кръгла маса за трудовия ни пазар наскоро.
По данни на Агенцията по заетостта междинната възраст на българския служащ е 50 години, а профилът на българския незает - жена над 55 с главно обучение.
Недостигът на работна мощ и наемането на служащи от трети страни са част от въпросите, върху които би трябвало да се концентрира вниманието, както на бизнеса, по този начин и на страната, безапелационни са специалистите.

Мoney.bg