Шокиращ анализ: Демографска криза в България означава много...
" Демографска рецесия " за България е еквивалентно на " доста гибел ". Проблемът не е, че не се раждат деца, а че доста хора умират.
Последните данни на европейската статистика за коефициента на плодовитост зарадваха мнозина – преди всичко сме в Европейски Съюз по брой родени деца на жена – 1,72 при приблизително 1,34 в съюза. Този позитивен демографски индикатор не е изненада – България води в броя родени от една жена деца през последните няколко години. Той удостоверява упованията, че изборът за това какъв брой деца да се раждат се прави според от разнородни фактори – както персонални, по този начин и стопански и публични. Високият коефициент на плодовитост се отразява и в удобен общ коефициент на раждаемост, който е малко над междинния за Европейски Съюз през 2024 година (8,3‰ у нас по отношение на 7,9‰ за ЕС).
По-големият брой родени деца обаче не поправя тъжната демографска картина у нас, която демонстрира, че популацията на страната понижава с един от най-бързите темпове, а повода за това е най-много в доста високата смъртност. Тя е с 50% по-висока от междинната за Европейски Съюз и с към 2,5 пъти по-висока от тази в Ирландия и Люксембург, сочат изводите на икономистите от ИПИ, представени от " Фокус ".
Причините за високата смъртност не са една и две, само че тук ще се спрем на тези, които имат директно отношение към ролята на страната в провеждането на здравната политика.
Много висока е общата смъртност от сърдечно-съдови и мозъчносъдови болести, част от която е предотвратима – съвсем тройно над междинната за Европейски Съюз. Тук роля играе лимитираната профилактика и предварителна защита на рискови фактори, които покачват риска от тези болести.
Все още липсва работеща всеобща стратегия за скрининг на най-смъртоносните типове рак, което постоянно води до късна диагностика и неприятна прогноза за преживяемост на пациентите.
Налице са районни неравенства в достъпа до основни здравни услуги, изключително във връзка с достъпа до извънболнична помощ.
Липсват стратегии, които да предизвикват здравословен метод на живот, а здравното обучение в учебните заведения е оставено в ръцете на учители-ентусиасти и не се приоритизира в образователните стратегии.
Финансовият модел предизвиква хоспитализации в болничната помощ, а не по-ранно разкриване на болести, сполучливо лекуване в извънболнични условия, както и реализиране на здравни резултати.
Демографската картина у нас не е удобна – забележителен дял от популацията е над 65 година Това обаче не изяснява за какво коефициентът на смъртност в страни с сходно равнище на застаряване като Италия, Испания и Гърция не е също толкоз висок, колкото у нас.
Това е и посоката на дейности, в случай че желаеме да ограничим преждевременната и забележителна смъртност у нас – скрининги; профилактика, която да е ефикасна, проведена, комфортна за пациента и масова; поощряване на здравословен метод на живот и не на последно място – заплащане за положително здраве, а не за прекосяване през болница.
Последните данни на европейската статистика за коефициента на плодовитост зарадваха мнозина – преди всичко сме в Европейски Съюз по брой родени деца на жена – 1,72 при приблизително 1,34 в съюза. Този позитивен демографски индикатор не е изненада – България води в броя родени от една жена деца през последните няколко години. Той удостоверява упованията, че изборът за това какъв брой деца да се раждат се прави според от разнородни фактори – както персонални, по този начин и стопански и публични. Високият коефициент на плодовитост се отразява и в удобен общ коефициент на раждаемост, който е малко над междинния за Европейски Съюз през 2024 година (8,3‰ у нас по отношение на 7,9‰ за ЕС).
По-големият брой родени деца обаче не поправя тъжната демографска картина у нас, която демонстрира, че популацията на страната понижава с един от най-бързите темпове, а повода за това е най-много в доста високата смъртност. Тя е с 50% по-висока от междинната за Европейски Съюз и с към 2,5 пъти по-висока от тази в Ирландия и Люксембург, сочат изводите на икономистите от ИПИ, представени от " Фокус ".
Причините за високата смъртност не са една и две, само че тук ще се спрем на тези, които имат директно отношение към ролята на страната в провеждането на здравната политика.
Много висока е общата смъртност от сърдечно-съдови и мозъчносъдови болести, част от която е предотвратима – съвсем тройно над междинната за Европейски Съюз. Тук роля играе лимитираната профилактика и предварителна защита на рискови фактори, които покачват риска от тези болести.
Все още липсва работеща всеобща стратегия за скрининг на най-смъртоносните типове рак, което постоянно води до късна диагностика и неприятна прогноза за преживяемост на пациентите.
Налице са районни неравенства в достъпа до основни здравни услуги, изключително във връзка с достъпа до извънболнична помощ.
Липсват стратегии, които да предизвикват здравословен метод на живот, а здравното обучение в учебните заведения е оставено в ръцете на учители-ентусиасти и не се приоритизира в образователните стратегии.
Финансовият модел предизвиква хоспитализации в болничната помощ, а не по-ранно разкриване на болести, сполучливо лекуване в извънболнични условия, както и реализиране на здравни резултати.
Демографската картина у нас не е удобна – забележителен дял от популацията е над 65 година Това обаче не изяснява за какво коефициентът на смъртност в страни с сходно равнище на застаряване като Италия, Испания и Гърция не е също толкоз висок, колкото у нас.
Това е и посоката на дейности, в случай че желаеме да ограничим преждевременната и забележителна смъртност у нас – скрининги; профилактика, която да е ефикасна, проведена, комфортна за пациента и масова; поощряване на здравословен метод на живот и не на последно място – заплащане за положително здраве, а не за прекосяване през болница.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ