Защо Борисов не смее да пипне Пеевски
" Делян Пеевски си отиде, напуща страната. Какво ще приказват след това, не знам ", съобщи министър председателят Борисов през 2016 година Две години по-късно ГЕРБ покорно гласоподава за " Закона Пеевски ", който циментира медийното статукво, посочено от Брюксел като проблем за България
© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Веселин Желев Вместо да постави завършек на модела КТБ, той избра да го употребява. Още по тематиката
Една Камара майстори
Камарата на строителите в България постоянно е " представител " за дребна група огромни компании. Другата функционалност е да поддържа ръководещите, от които компаниите зависят
23 ное 2018
Усещането за управническа рецесия остава
Нуждата от договаряне на " стабилността " ще нараства дружно с ерозията в публичната поддръжка
23 ное 2018
Кой е " лейтенантът на Пеевски " и по какъв начин той ще управлява подслушванията
Движение за права и свободи издигна Илко Желязков за член на Бюрото за надзор на СРС
9 ное 2018
Веселин Желев в отворено писмо до министър-председателя, оповестено в " Клуб Z "
Господин Борисов,
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Признавам си, че до момента в който бях представител на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, ме беше боязън единствено от един въпрос: за положението на медиите в България. Неотдавна разбрах, че той не ви плаши.
Аз обаче се опасявах, тъй като нямаше метод да отговоря на подобен въпрос хем почтено, хем вярно. Ако трябваше да бъде вярно, нямаше да бъде почтено. Ако трябваше да бъде почтено, нямаше да бъде вярно.
Не че нямах опорни точки. Имах и ги знаех. Те са сходни на вашите: 1. Медиите от заран до вечер подлагат на критика държавното управление, от време на време неуважително, и никой нищо не им прави; 2. Повечето от тях са в частни ръце и не е работа на властта да се меси в сектора; 3. Документите за разпределение на европейски средства за разпространение на стратегии на Европейски Съюз са оповестени, затова всичко е напълно транспарантно.
Знаех обаче, че тези точки можеха да минат единствено вкъщи, откъдето беше малко евентуално да дойдат въпроси по тематиката. Нямаше метод да ги пробутам на тогавашните ми сътрудници от прескорпуса в Брюксел. И в случай че те не ми задаваха сложния въпрос, би трябвало да благодаря на събитието, че Европейски Съюз има по-тежки проблеми от " забележителното утежняване на медийната среда в България ".
За шестте месеца на председателството един-единствен български вестник ми прати въпроси, засягащи част от тази обширна тематика, и сътрудниците ми от дирекция " Пресцентър и връзки с обществеността " му дадоха отговор с част от въпросните опорки.
За последните 10 години множеството от българските медии престанаха да задават сложни въпроси и даже въобще да задават въпроси. Вероятно това наподобява добре за вас, за сътрудниците и за съветниците Ви. Ще се опитам да обясня за какво съгласно мене такава " непоклатимост " е заблуда. И за какво медийният проблем, за който Европейската комисия приказва в последния си отчет за България, е проблем на държавното управление.
Краткият отговор е: тъй като той не е професионален или класов проблем, а проблем на обществото и демокрацията у нас, който не може да бъде обособен от цялостното положение на страната. Медиите постоянно съществуват в икономическа, политическа и културна среда и носят нейните белези.
Ако би трябвало да дефинирам казуса на вашето държавно управление с медиите в резюме, той е, че публицистиката в България към този момент застрашително е сменена от агитация и шоу и това значително се дължи на връзките й с властта. При това властта напълно не е пасивната страна в тези връзки.
Този проблем не стартира от вашите три държавни управления, само че по време на тяхното ръководство очевидно се задълбочи и стана забележим на открито, което демонстрира цитираният отчет на Комисията.
Не се пробвам да стоваря върху вас цялата отговорност за деградацията (думата не е силна) на българската публицистика. Тя има справедливи аргументи - неспособността на някои обичайни медии у нас да се приспособят в точния момент към измененията, свързани с интернет и новите медии; икономическата рецесия, която освен в България докара до декласиране на маси от хора, до лумпенизация, до подем на популизма, до рецесии в образованието и културата, а оттова и до промени в медийната среда; емиграцията, която лиши страната ни от част от евентуалната й междинна класа, а затова и от дейната и сериозно мислеща публика; комерсиализацията; разцветът на подправените вести в международен мащаб.
В такава обстановка политическата власт има избор: да помогне да бъде опазено от резултатите на рецесията здравето на медиите, т.е. бистрото ежедневно схващане на обществото, или да се възползва от тези резултати едностранно, за краткосрочни цели. Опасявам се, че вие избрахте второто (не знам дали умишлено или не).
В упоменатия си отчет Европейската комисия се базира на " Репортери без граници ", които пък поименно показват казуса на българската медийна среда: Делян Пеевски. Неговият случай от дълго време не е частен и личен. Под вашия взор Пеевски стана нарицателно за слепване сред капитал, политическа и правосъдна власт и медии.
Проблемът не е, че медиите, които Пеевски има де юре, и тези, които зависят от парите му, са булевардни. Такива има по целия свят и те нормално са най-евтините и с най-голямата публика.
Проблемът е, че страната разреши те с непозволени средства да убият съвсем напълно качествената публицистика в България и да наложат усет и " стандарти ", които връщат страната ни години обратно. Няма да е пресилено за кажем, че през днешния ден България е медийният глупак на Европа. Тя стана такава през вашето ръководство.
Кризата засегна медиите във всички страни в Европейския съюз, само че измежду тях само България изпъква със 111-ото си място в класацията на " Репортери без граници " - най-зле от всички страни членки и даже надалеч зад разрастващи се страни. Да твърдите, че този факт няма отношение към българското държавно управление, е освен несериозно. То е и неприлично за министър-председател.
Когато се появят подозрения за публични поръчки, вие не се колебаете да наредите анулирането им даже при подписани контракти. Ваши министри оферират страната да контролира ту цените на хляба, ту на съществени хранителни артикули. Когато става дума за регулация на медийния пазар обаче, твърдите разпалено, че това не е ваша работа.
Красноречив е фактът, че последният медиен закон беше прокаран от опозицията, която през днешния ден желае оставката ви. При това негов създател беше депутатът и олигархът, който " Репортери без граници " сочат като основен медиен проблем на страната. В разделения и поляризиран български парламент ненадейно се появи огромна коалиция в поддръжка на " Закона Пеевски ".
Проблемът, който ни сочи Европа, освен че не е отхвърлен. Той написа закон, с цел да се самоциментира. При това с поддръжката на ръководещото болшинство. Това е цинизъм, на който биха могли да завидят и Владимир Путин, и Доналд Тръмп, и Реджеп Ердоган. И това ли не ви смущава като водач на ръководещата партия и министър-председател?
След злополуката край Своге вие отстранихте трима ваши министри, които не носеха директна отговорност за нея. Те заплатиха политическата цена поради публичното мнение и поради репутацията на държавното управление Ви. Изглежда обаче забравяте за тази известност, когато върху кабинета ви падне дебелата сянка на медийния олигарх от Движение за права и свободи. Между другото, какво общо има олигархията с демокрацията? Или ще кажете, че и това е въпрос, който не визира държавното управление?
Надявам се разбирате, че при тези условия става незаобиколим въпросът: за какво Борисов не смее да пипне Пеевски?
Добре знае се, че до разрива сред Пеевски и Цветан Василев финансов тил на медиите на първия беше банкрутиралата по-късно Корпоративна комерсиална банка (КТБ). Нейните пари им позволяваха да продават под себестойността и по този начин да убиват конкуренцията. Сигурно си спомняте, че в тази банка бяха парите на най-богатите държавни сдружения. С тях тя финансираше частните медии на олигархията, които пък усърдно обслужваха всяка нова власт, в това число и вашата. С други думи, българският поданик самичък си плащаше, с цел да му промиват мозъка. Вие можехте да сложите завършек на този циничен модел, само че не го направихте. Предпочетохте да го употребявате.
Ще пропусна де факто господстващото състояние на компаниите, свързани с Пеевски, на пазара на разпространяване на печата и че само Комисията за защита на конкуренцията сякаш не вижда това състояние. Мисля, че роля на държавното управление с неговата законодателна самодейност и на ръководещото болшинство е да се погрижат в България да има самостоятелни регулатори, в това число и в медийния бранш.
Работейки в Брюксел, бях персонален очевидец на напъните, които българската страна постави, с цел да спре още в предварителната му фаза следствие на Европейската комисия за противозаконна държавна помощ против КТБ. Днес ви слушам да казвате: " Олигарх – основал си медия да си пази това, което е откраднал. Който и да е той. Всеки обвиняем може да си прави медия. " Любопитно ми е кого тъкмо имате поради и в случай че инцидентно това е Цветан Василев, за какво не му попречихте да краде и да си прави медии, когато имахте цялостната власт за това?
Докато работех в държавната администрация, бях очевидец на това по какъв начин немалка част от бюджетните пари за разпространение на българското председателство на Европейски Съюз отиваха в сметките на медии с открити антиевропейски позиции. Когато повдигнах въпроса, сътрудниците ми дадоха отговор, че те имат максимален тираж или най-вече посещаемост в интернет. Ако това можеше да бъде решаващият аршин, Европейски Съюз би трябвало да разпореди популяризирането си на най-еврофобските английски таблоиди, на които значително дължи триумфа си акцията за " Брекзит ". Оставям настрани въпроса до каква степен са достоверни данните за тиражите и за интернет трафика у нас. Но се и чудя - не ви ли смущава вас, " Гражданите за европейско развиване на България ", че част от най-влиятелните й медии са антиевропейски?
Накратко, вашето държавно управление абдикира от длъжността си да откри равно игрално поле на медийния пазар. Това е основната причина ситуацията на него да се утежни и рецензията на Европейската комисия е основателна. Тя е и към вас, би трябвало да я приемете.
Номинираната от Вас българска еврокомисарка Мария Габриел излезе с самодейност за битка с подправените вести. Вие обаче посочвате изобилието им у нас като доказателство, че медиите са свободни. Казвате:
" Няма нещо по тази тематика, което да ни тормози. Няма нещо, което да е прикрито и да не е оповестено в България. Напротив – подправени, жълти вести колкото искаш. "
Наистина ли смятате това за симптом на свободни и плуралистични медии? Наистина ли това ви успокоява? Струва ми се, че би трябвало да ви тревожи.
До какво докара откритият с ваше подпомагане (или бездействие) модел " Пеевски "? Главният резултат е, че съвсем не останаха медии, които да служат на жителите и на публичния интерес. Преобладават медиите, обслужващи (често в най-вулгарния смисъл на думата) частни ползи, в това число на ръководещите.
Обслужването води до дисторция на наличието – то се дели на два огромни блока: (а) окепазяване и възхвали; (б) разпръскване на публиката с жълтини и пошлости. Тук-там мъждукат следи от тогавашната просветителска и лидерска задача на медиите.
Водещи политически излъчвания се оказват две музикално-сатирични шоута, където настоящите тематики са сред голите бедра на балерини и адреналинки.
Нелоялната конкуренция от групата на Пеевски, съчетана с натиска на рецесията, накара някои от най-големите западни вложители в българския медиен бранш да го изоставен, а с тях си отидоха и професионалните стандарти, които постановяваха, въпреки от време на време и ненапълно.
Моделът " Пеевски " се възпроизвежда. Той отглежда аудитория, която желае още от същото. Вероятно тя е комфортна за ръководство, тъй като е елементарно манипулируема, само че вие не сте единственият, който може да я манипулира.
Днес възходящи елементи от тази аудитория блокират пътища и желаят оставката Ви с косонастръхвателни претенции като по-евтин бензин и " съд и затвор за виновните България да бъде най-бедната страна в Европейски Съюз ".
Най-интересното е, че зад тези митинги (поне съгласно партийния ви заместител Цветан Цветанов) са точно виновните за българската беднотия - тези, които са отговорни и за външния дълг, и за грабежа при държавното управление на " Мултигруп ", и за рецесията от 1996-1997 година, и за АЕЦ " Белене ", и за " Южен поток ", и за абсурда с КТБ.
Ако през днешния ден те могат да ви провокират с утопично-популистки " визии " за България и да провеждат митинги против Вашето държавно управление, в случай че те могат да слагат под въпрос европейския избор на страната ни, за това огромна заслуга има и медийният модел, на който и вие се осланяхте, модела " Пеевски ".
Той отглежда техните почитатели. Неговият краен артикул е безпаметна и безкритична маса, подготвена да бъде водена в случайна посока. Това е дълготрайната цена на краткосрочните изгоди, които извличахте от квази-медиите на корпулентния олигарх.
Няма здрава народна власт с заболели медии. За да оздравеят българските медии, би трябвало да бъдат освободени от модела " Пеевски ". А с цел да бъдат освободени от него, той би трябвало да си заплати за противозаконните преимущества, които през годините е получил със съдействието на властта. Това е работа на държавното управление. Ако не на вашето - на някое друго.
С най-хубави усеща,
Веселин Желев
© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Веселин Желев Вместо да постави завършек на модела КТБ, той избра да го употребява. Още по тематиката
Една Камара майстори
Камарата на строителите в България постоянно е " представител " за дребна група огромни компании. Другата функционалност е да поддържа ръководещите, от които компаниите зависят
23 ное 2018
Усещането за управническа рецесия остава
Нуждата от договаряне на " стабилността " ще нараства дружно с ерозията в публичната поддръжка
23 ное 2018
Кой е " лейтенантът на Пеевски " и по какъв начин той ще управлява подслушванията
Движение за права и свободи издигна Илко Желязков за член на Бюрото за надзор на СРС
9 ное 2018
Веселин Желев в отворено писмо до министър-председателя, оповестено в " Клуб Z "
Господин Борисов,
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Признавам си, че до момента в който бях представител на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, ме беше боязън единствено от един въпрос: за положението на медиите в България. Неотдавна разбрах, че той не ви плаши.
Аз обаче се опасявах, тъй като нямаше метод да отговоря на подобен въпрос хем почтено, хем вярно. Ако трябваше да бъде вярно, нямаше да бъде почтено. Ако трябваше да бъде почтено, нямаше да бъде вярно.
Не че нямах опорни точки. Имах и ги знаех. Те са сходни на вашите: 1. Медиите от заран до вечер подлагат на критика държавното управление, от време на време неуважително, и никой нищо не им прави; 2. Повечето от тях са в частни ръце и не е работа на властта да се меси в сектора; 3. Документите за разпределение на европейски средства за разпространение на стратегии на Европейски Съюз са оповестени, затова всичко е напълно транспарантно.
Знаех обаче, че тези точки можеха да минат единствено вкъщи, откъдето беше малко евентуално да дойдат въпроси по тематиката. Нямаше метод да ги пробутам на тогавашните ми сътрудници от прескорпуса в Брюксел. И в случай че те не ми задаваха сложния въпрос, би трябвало да благодаря на събитието, че Европейски Съюз има по-тежки проблеми от " забележителното утежняване на медийната среда в България ".
За шестте месеца на председателството един-единствен български вестник ми прати въпроси, засягащи част от тази обширна тематика, и сътрудниците ми от дирекция " Пресцентър и връзки с обществеността " му дадоха отговор с част от въпросните опорки.
За последните 10 години множеството от българските медии престанаха да задават сложни въпроси и даже въобще да задават въпроси. Вероятно това наподобява добре за вас, за сътрудниците и за съветниците Ви. Ще се опитам да обясня за какво съгласно мене такава " непоклатимост " е заблуда. И за какво медийният проблем, за който Европейската комисия приказва в последния си отчет за България, е проблем на държавното управление.
Краткият отговор е: тъй като той не е професионален или класов проблем, а проблем на обществото и демокрацията у нас, който не може да бъде обособен от цялостното положение на страната. Медиите постоянно съществуват в икономическа, политическа и културна среда и носят нейните белези.
Ако би трябвало да дефинирам казуса на вашето държавно управление с медиите в резюме, той е, че публицистиката в България към този момент застрашително е сменена от агитация и шоу и това значително се дължи на връзките й с властта. При това властта напълно не е пасивната страна в тези връзки.
Този проблем не стартира от вашите три държавни управления, само че по време на тяхното ръководство очевидно се задълбочи и стана забележим на открито, което демонстрира цитираният отчет на Комисията.
Не се пробвам да стоваря върху вас цялата отговорност за деградацията (думата не е силна) на българската публицистика. Тя има справедливи аргументи - неспособността на някои обичайни медии у нас да се приспособят в точния момент към измененията, свързани с интернет и новите медии; икономическата рецесия, която освен в България докара до декласиране на маси от хора, до лумпенизация, до подем на популизма, до рецесии в образованието и културата, а оттова и до промени в медийната среда; емиграцията, която лиши страната ни от част от евентуалната й междинна класа, а затова и от дейната и сериозно мислеща публика; комерсиализацията; разцветът на подправените вести в международен мащаб.
В такава обстановка политическата власт има избор: да помогне да бъде опазено от резултатите на рецесията здравето на медиите, т.е. бистрото ежедневно схващане на обществото, или да се възползва от тези резултати едностранно, за краткосрочни цели. Опасявам се, че вие избрахте второто (не знам дали умишлено или не).
В упоменатия си отчет Европейската комисия се базира на " Репортери без граници ", които пък поименно показват казуса на българската медийна среда: Делян Пеевски. Неговият случай от дълго време не е частен и личен. Под вашия взор Пеевски стана нарицателно за слепване сред капитал, политическа и правосъдна власт и медии.
Проблемът не е, че медиите, които Пеевски има де юре, и тези, които зависят от парите му, са булевардни. Такива има по целия свят и те нормално са най-евтините и с най-голямата публика.
Проблемът е, че страната разреши те с непозволени средства да убият съвсем напълно качествената публицистика в България и да наложат усет и " стандарти ", които връщат страната ни години обратно. Няма да е пресилено за кажем, че през днешния ден България е медийният глупак на Европа. Тя стана такава през вашето ръководство.
Кризата засегна медиите във всички страни в Европейския съюз, само че измежду тях само България изпъква със 111-ото си място в класацията на " Репортери без граници " - най-зле от всички страни членки и даже надалеч зад разрастващи се страни. Да твърдите, че този факт няма отношение към българското държавно управление, е освен несериозно. То е и неприлично за министър-председател.
Когато се появят подозрения за публични поръчки, вие не се колебаете да наредите анулирането им даже при подписани контракти. Ваши министри оферират страната да контролира ту цените на хляба, ту на съществени хранителни артикули. Когато става дума за регулация на медийния пазар обаче, твърдите разпалено, че това не е ваша работа.
Красноречив е фактът, че последният медиен закон беше прокаран от опозицията, която през днешния ден желае оставката ви. При това негов създател беше депутатът и олигархът, който " Репортери без граници " сочат като основен медиен проблем на страната. В разделения и поляризиран български парламент ненадейно се появи огромна коалиция в поддръжка на " Закона Пеевски ".
Проблемът, който ни сочи Европа, освен че не е отхвърлен. Той написа закон, с цел да се самоциментира. При това с поддръжката на ръководещото болшинство. Това е цинизъм, на който биха могли да завидят и Владимир Путин, и Доналд Тръмп, и Реджеп Ердоган. И това ли не ви смущава като водач на ръководещата партия и министър-председател?
След злополуката край Своге вие отстранихте трима ваши министри, които не носеха директна отговорност за нея. Те заплатиха политическата цена поради публичното мнение и поради репутацията на държавното управление Ви. Изглежда обаче забравяте за тази известност, когато върху кабинета ви падне дебелата сянка на медийния олигарх от Движение за права и свободи. Между другото, какво общо има олигархията с демокрацията? Или ще кажете, че и това е въпрос, който не визира държавното управление?
Надявам се разбирате, че при тези условия става незаобиколим въпросът: за какво Борисов не смее да пипне Пеевски?
Добре знае се, че до разрива сред Пеевски и Цветан Василев финансов тил на медиите на първия беше банкрутиралата по-късно Корпоративна комерсиална банка (КТБ). Нейните пари им позволяваха да продават под себестойността и по този начин да убиват конкуренцията. Сигурно си спомняте, че в тази банка бяха парите на най-богатите държавни сдружения. С тях тя финансираше частните медии на олигархията, които пък усърдно обслужваха всяка нова власт, в това число и вашата. С други думи, българският поданик самичък си плащаше, с цел да му промиват мозъка. Вие можехте да сложите завършек на този циничен модел, само че не го направихте. Предпочетохте да го употребявате.
Ще пропусна де факто господстващото състояние на компаниите, свързани с Пеевски, на пазара на разпространяване на печата и че само Комисията за защита на конкуренцията сякаш не вижда това състояние. Мисля, че роля на държавното управление с неговата законодателна самодейност и на ръководещото болшинство е да се погрижат в България да има самостоятелни регулатори, в това число и в медийния бранш.
Работейки в Брюксел, бях персонален очевидец на напъните, които българската страна постави, с цел да спре още в предварителната му фаза следствие на Европейската комисия за противозаконна държавна помощ против КТБ. Днес ви слушам да казвате: " Олигарх – основал си медия да си пази това, което е откраднал. Който и да е той. Всеки обвиняем може да си прави медия. " Любопитно ми е кого тъкмо имате поради и в случай че инцидентно това е Цветан Василев, за какво не му попречихте да краде и да си прави медии, когато имахте цялостната власт за това?
Докато работех в държавната администрация, бях очевидец на това по какъв начин немалка част от бюджетните пари за разпространение на българското председателство на Европейски Съюз отиваха в сметките на медии с открити антиевропейски позиции. Когато повдигнах въпроса, сътрудниците ми дадоха отговор, че те имат максимален тираж или най-вече посещаемост в интернет. Ако това можеше да бъде решаващият аршин, Европейски Съюз би трябвало да разпореди популяризирането си на най-еврофобските английски таблоиди, на които значително дължи триумфа си акцията за " Брекзит ". Оставям настрани въпроса до каква степен са достоверни данните за тиражите и за интернет трафика у нас. Но се и чудя - не ви ли смущава вас, " Гражданите за европейско развиване на България ", че част от най-влиятелните й медии са антиевропейски?
Накратко, вашето държавно управление абдикира от длъжността си да откри равно игрално поле на медийния пазар. Това е основната причина ситуацията на него да се утежни и рецензията на Европейската комисия е основателна. Тя е и към вас, би трябвало да я приемете.
Номинираната от Вас българска еврокомисарка Мария Габриел излезе с самодейност за битка с подправените вести. Вие обаче посочвате изобилието им у нас като доказателство, че медиите са свободни. Казвате:
" Няма нещо по тази тематика, което да ни тормози. Няма нещо, което да е прикрито и да не е оповестено в България. Напротив – подправени, жълти вести колкото искаш. "
Наистина ли смятате това за симптом на свободни и плуралистични медии? Наистина ли това ви успокоява? Струва ми се, че би трябвало да ви тревожи.
До какво докара откритият с ваше подпомагане (или бездействие) модел " Пеевски "? Главният резултат е, че съвсем не останаха медии, които да служат на жителите и на публичния интерес. Преобладават медиите, обслужващи (често в най-вулгарния смисъл на думата) частни ползи, в това число на ръководещите.
Обслужването води до дисторция на наличието – то се дели на два огромни блока: (а) окепазяване и възхвали; (б) разпръскване на публиката с жълтини и пошлости. Тук-там мъждукат следи от тогавашната просветителска и лидерска задача на медиите.
Водещи политически излъчвания се оказват две музикално-сатирични шоута, където настоящите тематики са сред голите бедра на балерини и адреналинки.
Нелоялната конкуренция от групата на Пеевски, съчетана с натиска на рецесията, накара някои от най-големите западни вложители в българския медиен бранш да го изоставен, а с тях си отидоха и професионалните стандарти, които постановяваха, въпреки от време на време и ненапълно.
Моделът " Пеевски " се възпроизвежда. Той отглежда аудитория, която желае още от същото. Вероятно тя е комфортна за ръководство, тъй като е елементарно манипулируема, само че вие не сте единственият, който може да я манипулира.
Днес възходящи елементи от тази аудитория блокират пътища и желаят оставката Ви с косонастръхвателни претенции като по-евтин бензин и " съд и затвор за виновните България да бъде най-бедната страна в Европейски Съюз ".
Най-интересното е, че зад тези митинги (поне съгласно партийния ви заместител Цветан Цветанов) са точно виновните за българската беднотия - тези, които са отговорни и за външния дълг, и за грабежа при държавното управление на " Мултигруп ", и за рецесията от 1996-1997 година, и за АЕЦ " Белене ", и за " Южен поток ", и за абсурда с КТБ.
Ако през днешния ден те могат да ви провокират с утопично-популистки " визии " за България и да провеждат митинги против Вашето държавно управление, в случай че те могат да слагат под въпрос европейския избор на страната ни, за това огромна заслуга има и медийният модел, на който и вие се осланяхте, модела " Пеевски ".
Той отглежда техните почитатели. Неговият краен артикул е безпаметна и безкритична маса, подготвена да бъде водена в случайна посока. Това е дълготрайната цена на краткосрочните изгоди, които извличахте от квази-медиите на корпулентния олигарх.
Няма здрава народна власт с заболели медии. За да оздравеят българските медии, би трябвало да бъдат освободени от модела " Пеевски ". А с цел да бъдат освободени от него, той би трябвало да си заплати за противозаконните преимущества, които през годините е получил със съдействието на властта. Това е работа на държавното управление. Ако не на вашето - на някое друго.
С най-хубави усеща,
Веселин Желев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ