Делян Балев: Доброволчеството ни учи да бъдем толерантни и отговорни
Делян Балев е единственият господин измежду четиримата номинирани за второто издание на Националната премия за млад гений в актуалното изкуство и просвета, проведена от Национален дарителски фонд „ 13 века България “.
За наградата могат да аплайват български жители на възраст до 35 години със приключено висше обучение в областта на изкуството и науката и новаторски достижения. Задължително изискване е кандидатите да са признати за следдипломна подготовка в упълномощени висши образователни заведения на територията на Европа, без България.
Победителят ще стане вторият джентълмен на премията, ще получи статуетка и парична награда в размер на 5 000 лв., обезпечени от Фонда, и се дава за разноски за образование.
Във „ Великолепната четворка “ Делян изпъква с разнообразната си и наситена доброволческа активност и влечението към непознатите езици и филантропичните науки. Затова и въпросите към него са на тази тематика.
-
- Във Вашата биография най-ярко усещане прави присъединяване Ви в многочислени планове като доброволец, какъв е претекстът, който ви движи?
- Доброволческата активност носи извънредно потребен темперамент за подрастващите младежи. След като България публично се причислява към Европейския съюз през 2007 година, за всички нас стартират да се появяват нови благоприятни условия.
Навлизат интернационалните планове за възпитаници и студенти по стратегии като „ Youth in action “и „ Erasmus + “, които в огромна степен подкрепят асоциацията на младежта от всички европейски страни. Споделят се опит и познания, основават се нови запознанства, построяват се другарства и по този метод светът придобива един нов образ в лицето на всеки един от участниците в сходни интернационалните, районни и общински планове.
Доброволческата активност развива нашата комуникативност, учи ни да бъдем инициативни, толерантни и виновни. Създава връзки сред хората. А едно от най-големите преимущества е, че възпитава с мисъл за богатството обществото, в което живеем. Благодарен съм на своето семейство за това, че ме е подкрепяло и поддържа, и е било постоянно до мен във всички инициативи.
- Много българи избират да продължат образованието си на Запад. В момента сте във Виена, само че сте учили и в Русия. С какво се отличава просветителната система там?
Дисциплина. В Русия всичко е по-различно. Начинът на мислене на хората, усещането за заобикалящия ни свят и даже личностните и професионалните цели. Образованието там ме научи на обективност – да преглеждам всяка една обстановка от всеки един неин аспект и опция за развиване.
Русия и Санкт-Петербург ми дадоха доста. Оценявам го и съм признателен.
- В момента вършиме магистратура по „ Културни разлики и транснационални процеси “ в каква област ще прилагате наученото на практика?
- Специалността „ Културни разлики и транснационални процеси “, предоставена като опция за образование от Виенския университет, в цялост с наученото във Факултета по интернационалните връзки към най-старото висше образователно заведение в Русия, биха могли да бъдат приложени по ефикасен метод тук – в България.
Практиката от време на време се отличава от теорията, само че теорията е познание. Знанието е информация. А информацията е един от най-ценните запаси на нашето съвремие, без който всяка процедура би била мъчно осъществима.
В интервала на Студената война, светът е бил разграничен на два идеологически лагера, които са вярвали, работили и живели в конкурентно-градивна среда на опълчване. Балансът на силите е основополагаща идеология в актуалните интернационалните връзки.
Поради тази причина, още през 2001 година (6-7 години преди международната финансова криза) Джим О`Нийл – американски анализатор, показва концепцията за „ БРИКС “ – абревиатура, формирана от първите букви на петте страни (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), които ще играят основна роля на интернационалната политическа сцена след началото на новото хилядолетие, бивайки конкурентноспособни на Запада.
В числа тази група страни наподобява по следния метод – 42% от популацията на света, 26% от сушата на Земята, 27% от международното Брутният вътрешен продукт. Всичко това приказва за прекосяването от еднополюсна – към полицентрична система, в която връзките в връзките сред държавните управления се усложняват.
От друга страна - Европейският съюз, Съединените американски щати и Англия, дружно с всички страни от Британската общественост образуват най-големият стопански алианс съществувал в миналото в човешката история.
България и българският народ, към този момент над 1300 години се намират на кръстопът – сред изтока и запада. Ключовите роля и местонахождение на нашата страна, и тяхното значение, постоянно са били обект на ползи. От тази позиция, имам вяра, че за родната дипломация е належащо да съумява да съхранява другарски и добросъседски връзки, построени върху основите на взаимното почитание, толерантността и прозрачността, като част от правилата на интернационалното право, заложени в Устава на Организацията на обединените народи.
- Мечтаете България да се трансформира в положителен модел както за Европа, по този начин и за света. Как, съгласно Вас, това би могло да се реализира? И какъв би бил Вашият принос?
- Това би могло да се реализира единствено и само посредством всеобщи старания и градивни решения на цялото общество. Всеки един от нас е детайл, който способства по един или различен метод за построяването на облика на България пред света.
Начинът, по който се отнасяме към себе си и към близките, фантазиите и задачите, които си слагаме, решенията, които взимаме или не взимаме - предопределят това, което сме.
Представете си страна, в която всеки мисли с вероятност за утрешния ден и за това, което може да завещае като образец на бъдещите генерации. Място, на което желанието за личностно развиване върви ръка за ръка с желанието за разцвет на обществото. Държава, в която хората с горделивост да живеят и да се развиват, знаейки, че оставят след себе си трайна диря в историята освен на родината си, само че и на света. Би ли могъл подобен народ да се трансформира в положителен образец?!
Мечтите се трансформират в действителност тогава, когато имаме смелостта и волята, с цел да ги изпълним!
За наградата могат да аплайват български жители на възраст до 35 години със приключено висше обучение в областта на изкуството и науката и новаторски достижения. Задължително изискване е кандидатите да са признати за следдипломна подготовка в упълномощени висши образователни заведения на територията на Европа, без България.
Победителят ще стане вторият джентълмен на премията, ще получи статуетка и парична награда в размер на 5 000 лв., обезпечени от Фонда, и се дава за разноски за образование.
Във „ Великолепната четворка “ Делян изпъква с разнообразната си и наситена доброволческа активност и влечението към непознатите езици и филантропичните науки. Затова и въпросите към него са на тази тематика.
-
- Във Вашата биография най-ярко усещане прави присъединяване Ви в многочислени планове като доброволец, какъв е претекстът, който ви движи?
- Доброволческата активност носи извънредно потребен темперамент за подрастващите младежи. След като България публично се причислява към Европейския съюз през 2007 година, за всички нас стартират да се появяват нови благоприятни условия.
Навлизат интернационалните планове за възпитаници и студенти по стратегии като „ Youth in action “и „ Erasmus + “, които в огромна степен подкрепят асоциацията на младежта от всички европейски страни. Споделят се опит и познания, основават се нови запознанства, построяват се другарства и по този метод светът придобива един нов образ в лицето на всеки един от участниците в сходни интернационалните, районни и общински планове.
Доброволческата активност развива нашата комуникативност, учи ни да бъдем инициативни, толерантни и виновни. Създава връзки сред хората. А едно от най-големите преимущества е, че възпитава с мисъл за богатството обществото, в което живеем. Благодарен съм на своето семейство за това, че ме е подкрепяло и поддържа, и е било постоянно до мен във всички инициативи.
- Много българи избират да продължат образованието си на Запад. В момента сте във Виена, само че сте учили и в Русия. С какво се отличава просветителната система там?
Дисциплина. В Русия всичко е по-различно. Начинът на мислене на хората, усещането за заобикалящия ни свят и даже личностните и професионалните цели. Образованието там ме научи на обективност – да преглеждам всяка една обстановка от всеки един неин аспект и опция за развиване.
Русия и Санкт-Петербург ми дадоха доста. Оценявам го и съм признателен.
- В момента вършиме магистратура по „ Културни разлики и транснационални процеси “ в каква област ще прилагате наученото на практика?
- Специалността „ Културни разлики и транснационални процеси “, предоставена като опция за образование от Виенския университет, в цялост с наученото във Факултета по интернационалните връзки към най-старото висше образователно заведение в Русия, биха могли да бъдат приложени по ефикасен метод тук – в България.
Практиката от време на време се отличава от теорията, само че теорията е познание. Знанието е информация. А информацията е един от най-ценните запаси на нашето съвремие, без който всяка процедура би била мъчно осъществима.
В интервала на Студената война, светът е бил разграничен на два идеологически лагера, които са вярвали, работили и живели в конкурентно-градивна среда на опълчване. Балансът на силите е основополагаща идеология в актуалните интернационалните връзки.
Поради тази причина, още през 2001 година (6-7 години преди международната финансова криза) Джим О`Нийл – американски анализатор, показва концепцията за „ БРИКС “ – абревиатура, формирана от първите букви на петте страни (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), които ще играят основна роля на интернационалната политическа сцена след началото на новото хилядолетие, бивайки конкурентноспособни на Запада.
В числа тази група страни наподобява по следния метод – 42% от популацията на света, 26% от сушата на Земята, 27% от международното Брутният вътрешен продукт. Всичко това приказва за прекосяването от еднополюсна – към полицентрична система, в която връзките в връзките сред държавните управления се усложняват.
От друга страна - Европейският съюз, Съединените американски щати и Англия, дружно с всички страни от Британската общественост образуват най-големият стопански алианс съществувал в миналото в човешката история.
България и българският народ, към този момент над 1300 години се намират на кръстопът – сред изтока и запада. Ключовите роля и местонахождение на нашата страна, и тяхното значение, постоянно са били обект на ползи. От тази позиция, имам вяра, че за родната дипломация е належащо да съумява да съхранява другарски и добросъседски връзки, построени върху основите на взаимното почитание, толерантността и прозрачността, като част от правилата на интернационалното право, заложени в Устава на Организацията на обединените народи.
- Мечтаете България да се трансформира в положителен модел както за Европа, по този начин и за света. Как, съгласно Вас, това би могло да се реализира? И какъв би бил Вашият принос?
- Това би могло да се реализира единствено и само посредством всеобщи старания и градивни решения на цялото общество. Всеки един от нас е детайл, който способства по един или различен метод за построяването на облика на България пред света.
Начинът, по който се отнасяме към себе си и към близките, фантазиите и задачите, които си слагаме, решенията, които взимаме или не взимаме - предопределят това, което сме.
Представете си страна, в която всеки мисли с вероятност за утрешния ден и за това, което може да завещае като образец на бъдещите генерации. Място, на което желанието за личностно развиване върви ръка за ръка с желанието за разцвет на обществото. Държава, в която хората с горделивост да живеят и да се развиват, знаейки, че оставят след себе си трайна диря в историята освен на родината си, само че и на света. Би ли могъл подобен народ да се трансформира в положителен образец?!
Мечтите се трансформират в действителност тогава, когато имаме смелостта и волята, с цел да ги изпълним!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ