Дунавските козове на ВМС на Украйна и НАТО: Ще потапят руските кораби
Делтата на река Дунав бързо се трансформира в една от най-горещите точки в Европа. Руините на украинските пристанища Измаил, Килия и Рени, формирани след многократни удари на съветски дронове по техните кейове и зърнени терминали, към момента не са демонтирани.
А от понеделник, 11 септември 2023 година, американски и украински специфични сили, румънски бронекатер Posada, десантни катери и десантни бронетранспортьори, специфичен водолазен транспортен съд Venus, експерти по разминиране и водолази от Англия, Франция, България и Турция ще стартират да разполагат в същия регион. Действията им ще бъдат следени от въздуха от патрулен и разследващ аероплан вид Poseidon на Военноморски сили на Съединени американски щати.
Официално всичко това ще се назовава взаимно обучение „ Морски бриз 23.3 “. Румънският флот твърди, че главната цел на учението ще бъде „ насърчаване на оперативната и тактическа съгласуемост на съюзническите страни.
По-специално се възнамерява да се работи по обезпечаване на свободата на корабоплаването и разминиране на акваторията.
На пръв взор тази активност е извънредно настояща по тези места. Тъй като с експлоадирането на военните дейности сред Русия и Украйна, минната заплаха във водите на Черно море, където Дунав се влива в тях, в действителност се усили доста. Особено в региона на устието на Бистрое, което принадлежи на Украйна.
На 28 юли 2022 година при сондиране на дълбочини на фарватера тук беше взривен украинският дребен хидрографски транспортен съд „ Шляховик “.
Три дни по-късно, на 31 юли, пилотската лодка " Орлик ", плаваща под същия байрак, се удари в мина и потъна. След детонацията на морска мина на 3 август беше развален плаващ кран, изпратен да се издигне от дъното на Орлик.
Изглеждаше и към момента наподобява в действителност обезпокоително. Но – забелязахте ли? — изброените обстоятелства не получиха огромен отзив в света. Защо?
Без подозрение, тъй като и трите загуби на украинския граждански флот в устието на Дунав са поради украински мини. Същите, които незабавно след началото на нашата спецоперация бяха всеобщо и не изключително ловко дислоцирани от Киев в региона на Одеса, с цел да попречат на десанта на съветската морска пехота там.
И тогава, откъснати от котвите си от стихии, те започнаха да се втурват из Черно море само по волята на вълните. И те бяха видяни освен на устието на Бистрое, само че даже и на входа на турския Босфор. Което е на няколкостотин благи от Одеса.
Така че - нищо чудно. Но какво, разумно, би трябвало да направи първо международната общественост, която е основателно загрижена за сигурността на корабоплаването в Черно море? Да помолят Киев повече да не си прави смешки със смъртоносни оръжия.
Особено в случай че, като това, което беше покрай Одеса, е съвсем древен, създаден в Съветския съюз през 50-те години на предишния век. И в случай че Киев се подчини, всичко по Дунава още веднъж ще стане безшумно и умерено.
Но съдейки по обстоятелството, че Украйна е в листата на участниците в учението Sea Breeze 23.3, следва, че изброените нагоре страни от НАТО имат намерение да упражняват дружно с нея в търсене на други морски мини.
И като се вземат поради военните събития, които се случват през днешния ден в зоната на Северния боен окръг, даже е елементарно да се отгатне: чии тъкмо?
Не ни се дава опция да се вгледаме в „ легендите “ на ученията, които постоянно и на всички места се развиват в хода на подготовката за сходни бойни образователни мероприятия.
Там всичко е ясно посочено: оперативно-тактическата причина на маневрите, главният съперник, типовете оръжия и методите на тяхното потребление.
Ясно е обаче, че контрактуваните в Брюксел, Вашингтон и Киев документи се пазят под гриф „ Строго секретно “. Следователно ще би трябвало да се опитаме да прехвърлим всичко в региона на хармоничното размишление. Но – единствено на необятно оповестени обстоятелства.
За какво приказват? Фактът, че Украйна, под ударите на съветските въоръжени сили, от дълго време загуби флота, който имаше. Последният останал на вода военен транспортен съд на Военноморски сили на Украйна СДК „ Юрий Олефиренко “ беше погубен от нашата авиация на 29 май 2023 година в региона на Одеса.
Но Киев и неговите съдружници не пестят нито старания, нито средства, с цел да възстановят способността на Украйна по някакъв метод да управлява Черно море. Или най-малко северозападната му част.
За тази цел към този момент е направено и продължава да се прави доста. Освен това е доста надалеч от украинските крайбрежия.
По този метод Турция, по поръчка на Киев, от 2020 година продължава да строи за Военноморски сили на Украйна серия от много съвременни и мощни противолодъчни корвети от вида Ada / MILGEM с детайли на стелт технология.
Основното въоръжение е осем противокорабни ракети Harpoon, една пускова установка (21 ракети на единица) RAM-116 Mk 31, 76-mm оръдие OTO Melara Super Rapid, усъвършенствано леко противоподводно торпедо MU90/IMPACT, което е в работа с военноморските сили на Германия, Франция и Италия, Дания, Австралия и Полша.
През октомври 2022 година първата такава корвета, наречена Hetman " Иван Мазепа ", с тактически номер F211 на борда, беше спусната на вода от Истанбулската корабостроителница.
Сега завършването му на повърхността, инсталирането на въоръжение и съоръжение продължава. Корабът би трябвало да влезе в държавни тествания тази година. Киев чака да се причисли към бойните редици на победените украински военноморски сили през 2024 година
В Истанбул турците незабавно стартират работа по построяването на втори транспортен съд от същия вид за Военноморски сили на Украйна. Според слуховете той ще се споделя " хетман Павел Скоропадски ".
Важното е, че когато беше подписан договорът, се предполагаше, че турците, употребявайки личните си уреди, ще доведат водещия транспортен съд до 80 % подготвеност.
И тогава първият „ хетман “ ще бъде изтеглен до украинския град Николаев, където ще стартират да го довеждат до осъществяване. Там обаче от нулата, по турски технологии, възнамеряват да построят други корвети от серията.
Но в този момент, несъмнено, всичко това отиде по дяволите. Някогашният прочут руски град на корабостроителите Николаев няма да може да заложи нищо в своите корабостроителници в обозримо бъдеще. Никой и нищо. Защото фронтът е наоколо, тъкмо оттатък Днепър.
Следователно отговорността за осъществяване на договорката с корвети за Военноморски сили на Украйна падна напълно на Турция. За което несъмнено е ужасно щастлива.
Защото такава работа под патронажа на НАТО и със западни заеми й дава обещание доста пари. Все отново цената на всеки подобен транспортен съд е към 8 милиарда гривни (или 218 милиона долара).
По-нататък. На 11 юли 2023 година по киевската телевизия тогавашният министър на защитата на Украйна Алексей Резников ненадейно декларира:
„ Ние към този момент имаме противоминни кораби. Два противоминни кораба са ситуирани във Англия под украински байрак и с украински екипаж. И скоро ще получим същото от холандското държавно управление. Подводниците остават “.
За какво тъкмо приказваме?
Най-любопитното тук, несъмнено, е за какви подводници в действителност е мечтал Резников? И какъв брой оправдани са тези негови „ фантазии ” за подводно знамение оръжие? Но първо, какво се отнася до противоминните кораби за Киев. Или за доста хора, по-познато, миночистачи.
На 2 юли 2022 година в Глазгоу (Великобритания), в границите на честването на годишния Ден на Военноморски сили на Украйна, се организира публична гала по издигане на украинските военноморски знамена на два миночистача вид Sandown, трансферирани на Военноморски сили на Украйна от английския флота.
В същия ден и двата кораба бяха публично включени в оперативния състав на Военноморските сили на Украйна.
През лятото на 2022 година стартира практическото образование на украински екипажи в Гримсби и Шорхам. А през септември предходната година на страните на тези кораби се появиха нови имена - „ Чернигов “ и „ Черкаси “.
Какво получи Киев в следствие? По създание това са две дребни лодки от фибростъкло с обща водоизместимост 600 тона и дължина 52 метра. Екипаж - 45 души, в това число седем офицери.
Холандия в действителност даде обещание на Киев още няколко кораба от този клас „ от 2025 година “ през март тази година. Това заяви техният министър на защитата Кайса Олонгрен по време на визитата си в Одеса и Николаев.
Става дума за 600-тонни миночистачи от вида Alkmaar (Tripartite project), подлежащи на евакуиране от холандския флот. Корабите не са нови, пуснати са на вода през 80-те години на предишния век.
Холандците имаха към дузина от тях. Остават пет. Но и те скоро няма да са нужни. И тъкмо за просяка Киев. Началото на образованието на украински екипажи за миночистачи е планувано за края на 2023 година
А в този момент: за какви подводници мечтаеше Киев предишното лято?
По принцип притежаването на всевъзможни подводници в Черно море е „ синьо “ място за украинските адмирали и политици. В противоположен случай ще бъде мъчно да се нападат съветските Крим, Новоросийск и Севастопол. Освен в случай че не са безпилотни лодки. Но нашите врагове биха желали повече.
Търсенето на разновидности стартира през 2016 година с изказване на тогавашния пълководец на Военноморски сили на Украйна вицеадмирал Сергей Гайдук:
„ Нашите проекти плануват до 2020 година да възродим подводните сили във Военноморски сили, състоящи се от 2-4 подводници. Подводните сили би трябвало да станат елита на флота и значим военен, честен, психически и възпиращ фактор в района.
Малко по-късно се оказа, че в началото Гайдук би счел за задоволително да се снабди някъде в чужбина с нова групировка за украинския флот, състояща се най-малко от две дребни и една междинна подводница. Но къде?
Украинците се пробваха да убедят Турция, която по това време беше на път да се раздели с четири изведени от въоръжение дизелови ракетни подводници от клас „ Атилау “, издигнати през 1976-1994 година
Но в действителност - с доста прилични подводници от немския план 209, издигнати по лиценз от Берлин и с техническата помощ на немски компании в турската корабостроителница Colcuk Naval Shipyard.
Може би всичко щеше да се получи за Киев тук. Но беше невероятно без Берлин, който продаде лиценза на Атилау на турците.
А германците, водени от канцлера Ангела Меркел по това време, външно се пробваха да се дистанцират от руско-украинския спор. И договорката не беше утвърдена.
Ясно е, че Киев е траял и продължава да търси подводници. Но къде? Какво? Официално това към момента е цялостна мъгла.
Има обаче клюки, че врагът в този момент договаря с Франция за прекачване на две доста прилични дизелови подводници от клас Scorpene. Но – с цел да няма политически затруднения за Париж – през Румъния.
Във всеки случай през май 2023 година румънският парламент ненадейно утвърди закупуването от французите на тъкмо две доста съвременни дизелови подводници от клас Scorpene за осем години.
Което, дружно с торпедата, логистиката, поддръжката и техническата поддръжка, както и образованието на екипажа, ще коства на румънците доста обилни $2 милиарда за тази бедна страна.
Основното преимущество на Scorpene за Киев: торпедните апарати, с които са въоръжени такива подводници, им разрешават да употребяват противокорабни ракети SM-39 Exocet и морски мини. А това към този момент е доста съществено за Русия в битката за Черно море.
Сега дано се опитаме да обобщим всичко казано. Съвсем явно е, че груповият Запад към този момент прави всичко допустимо Украйна в бъдеще да не остане изцяло без личен военен флот. Няколко страни отделиха доста пари за възобновяване на украинските военноморски сили от пепелта.
Вероятно планът е, че Турция, която от основаването на Северния боен окръг компактно затвори черноморските проливи за прекосяване на всевъзможни военни кораби под всевъзможни знамена, рано или късно ще промени позицията си.
И тогава Украйна съвсем мигновено ще стартира да приема съществено въоръжени „ дарове “ в Черно море.
Но къде да ги базират? Одеса, която след 2014 година се трансформира в главното леговище на украинските въоръжени сили, е подложена на съвсем непрекъснати ракетни офанзиви от руснаците. Пристанищните й уреди са унищожени.
И дребното оживяло продължава да се унищожава съвсем всяка седмица от залпове от близкия Крим. Почти всеки от тях реализира задачата си заради слабостта на украинската противовъздушна защита в южното направление. Всичко повече или по-малко боеспособно в борбата за небето е изтеглено в Киев.
По този метод Одеса като съществена база на украинските военноморски сили, в случай че ненадейно възкръснат, към този момент не е вид. Какво би трябвало да направи Киев?
И тук, наподобява, врагът е имал вид с Дунав. Преместването на главната база за бъдещия военноморски личен състав, да речем, в Измаил може да наподобява доста изкушаващо. Защото поразяването на Измаил с ракети „ Калибър “ или „ Оникс “ е много рисковано за нас.
Ширината на реката наоколо до този град е единствено към 300 метра. При даже лек пропуск съветските крилати ракети могат да ударят Румъния. Със напълно явни военно-политически последствия под формата на прословутия член 5 от Хартата на НАТО.
Вероятно по тази причина към момента стреляме по дунавските пристанища на Украйна извънредно с доста бавноходни „ Геранки “. Но към този момент Русия има задоволително от тях по тези места.
Но в случай че главната база на украинските военноморски сили бъде преместена на Дунав, системата за противовъздушна защита несъмнено ще бъде внезапно засилена.
Май има и различен вид. В случай на смъртна заплаха украинските кораби могат да бъдат изтеглени на отсрещния бряг със единодушието на румънците съвсем на въже.
Почти като остарял селски ферибот някъде по сибирска река. И афишират престоя си в прилежащата страна или като приятелско, или като бизнес посещаване.
Какво тогава би трябвало да направи Русия? Повтарям: явно никой в никакъв случай няма да ни разреши да надникнем в проектите на Киев и НАТО.
Но естеството на идните взаимни учения сред НАТО и Украйна „ Морски бриз 23.3 “ и съставът на силите, участващи в тях, съгласно мен демонстрират, че съперниците на страната ни допускат: Москва е в положение да употребява прикрито миниране, с цел да блокира компактно прохода до Дунав по продължение на следената от Киев река Бистрое от страна на Черно море. От понеделник врагът ще стартира да се приготвя на процедура за отбиване на такава опасност.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
А от понеделник, 11 септември 2023 година, американски и украински специфични сили, румънски бронекатер Posada, десантни катери и десантни бронетранспортьори, специфичен водолазен транспортен съд Venus, експерти по разминиране и водолази от Англия, Франция, България и Турция ще стартират да разполагат в същия регион. Действията им ще бъдат следени от въздуха от патрулен и разследващ аероплан вид Poseidon на Военноморски сили на Съединени американски щати.
Официално всичко това ще се назовава взаимно обучение „ Морски бриз 23.3 “. Румънският флот твърди, че главната цел на учението ще бъде „ насърчаване на оперативната и тактическа съгласуемост на съюзническите страни.
По-специално се възнамерява да се работи по обезпечаване на свободата на корабоплаването и разминиране на акваторията.
На пръв взор тази активност е извънредно настояща по тези места. Тъй като с експлоадирането на военните дейности сред Русия и Украйна, минната заплаха във водите на Черно море, където Дунав се влива в тях, в действителност се усили доста. Особено в региона на устието на Бистрое, което принадлежи на Украйна.
На 28 юли 2022 година при сондиране на дълбочини на фарватера тук беше взривен украинският дребен хидрографски транспортен съд „ Шляховик “.
Три дни по-късно, на 31 юли, пилотската лодка " Орлик ", плаваща под същия байрак, се удари в мина и потъна. След детонацията на морска мина на 3 август беше развален плаващ кран, изпратен да се издигне от дъното на Орлик.
Изглеждаше и към момента наподобява в действителност обезпокоително. Но – забелязахте ли? — изброените обстоятелства не получиха огромен отзив в света. Защо?
Без подозрение, тъй като и трите загуби на украинския граждански флот в устието на Дунав са поради украински мини. Същите, които незабавно след началото на нашата спецоперация бяха всеобщо и не изключително ловко дислоцирани от Киев в региона на Одеса, с цел да попречат на десанта на съветската морска пехота там.
И тогава, откъснати от котвите си от стихии, те започнаха да се втурват из Черно море само по волята на вълните. И те бяха видяни освен на устието на Бистрое, само че даже и на входа на турския Босфор. Което е на няколкостотин благи от Одеса.
Така че - нищо чудно. Но какво, разумно, би трябвало да направи първо международната общественост, която е основателно загрижена за сигурността на корабоплаването в Черно море? Да помолят Киев повече да не си прави смешки със смъртоносни оръжия.
Особено в случай че, като това, което беше покрай Одеса, е съвсем древен, създаден в Съветския съюз през 50-те години на предишния век. И в случай че Киев се подчини, всичко по Дунава още веднъж ще стане безшумно и умерено.
Но съдейки по обстоятелството, че Украйна е в листата на участниците в учението Sea Breeze 23.3, следва, че изброените нагоре страни от НАТО имат намерение да упражняват дружно с нея в търсене на други морски мини.
И като се вземат поради военните събития, които се случват през днешния ден в зоната на Северния боен окръг, даже е елементарно да се отгатне: чии тъкмо?
Не ни се дава опция да се вгледаме в „ легендите “ на ученията, които постоянно и на всички места се развиват в хода на подготовката за сходни бойни образователни мероприятия.
Там всичко е ясно посочено: оперативно-тактическата причина на маневрите, главният съперник, типовете оръжия и методите на тяхното потребление.
Ясно е обаче, че контрактуваните в Брюксел, Вашингтон и Киев документи се пазят под гриф „ Строго секретно “. Следователно ще би трябвало да се опитаме да прехвърлим всичко в региона на хармоничното размишление. Но – единствено на необятно оповестени обстоятелства.
За какво приказват? Фактът, че Украйна, под ударите на съветските въоръжени сили, от дълго време загуби флота, който имаше. Последният останал на вода военен транспортен съд на Военноморски сили на Украйна СДК „ Юрий Олефиренко “ беше погубен от нашата авиация на 29 май 2023 година в региона на Одеса.
Но Киев и неговите съдружници не пестят нито старания, нито средства, с цел да възстановят способността на Украйна по някакъв метод да управлява Черно море. Или най-малко северозападната му част.
За тази цел към този момент е направено и продължава да се прави доста. Освен това е доста надалеч от украинските крайбрежия.
По този метод Турция, по поръчка на Киев, от 2020 година продължава да строи за Военноморски сили на Украйна серия от много съвременни и мощни противолодъчни корвети от вида Ada / MILGEM с детайли на стелт технология.
Основното въоръжение е осем противокорабни ракети Harpoon, една пускова установка (21 ракети на единица) RAM-116 Mk 31, 76-mm оръдие OTO Melara Super Rapid, усъвършенствано леко противоподводно торпедо MU90/IMPACT, което е в работа с военноморските сили на Германия, Франция и Италия, Дания, Австралия и Полша.
През октомври 2022 година първата такава корвета, наречена Hetman " Иван Мазепа ", с тактически номер F211 на борда, беше спусната на вода от Истанбулската корабостроителница.
Сега завършването му на повърхността, инсталирането на въоръжение и съоръжение продължава. Корабът би трябвало да влезе в държавни тествания тази година. Киев чака да се причисли към бойните редици на победените украински военноморски сили през 2024 година
В Истанбул турците незабавно стартират работа по построяването на втори транспортен съд от същия вид за Военноморски сили на Украйна. Според слуховете той ще се споделя " хетман Павел Скоропадски ".
Важното е, че когато беше подписан договорът, се предполагаше, че турците, употребявайки личните си уреди, ще доведат водещия транспортен съд до 80 % подготвеност.
И тогава първият „ хетман “ ще бъде изтеглен до украинския град Николаев, където ще стартират да го довеждат до осъществяване. Там обаче от нулата, по турски технологии, възнамеряват да построят други корвети от серията.
Но в този момент, несъмнено, всичко това отиде по дяволите. Някогашният прочут руски град на корабостроителите Николаев няма да може да заложи нищо в своите корабостроителници в обозримо бъдеще. Никой и нищо. Защото фронтът е наоколо, тъкмо оттатък Днепър.
Следователно отговорността за осъществяване на договорката с корвети за Военноморски сили на Украйна падна напълно на Турция. За което несъмнено е ужасно щастлива.
Защото такава работа под патронажа на НАТО и със западни заеми й дава обещание доста пари. Все отново цената на всеки подобен транспортен съд е към 8 милиарда гривни (или 218 милиона долара).
По-нататък. На 11 юли 2023 година по киевската телевизия тогавашният министър на защитата на Украйна Алексей Резников ненадейно декларира:
„ Ние към този момент имаме противоминни кораби. Два противоминни кораба са ситуирани във Англия под украински байрак и с украински екипаж. И скоро ще получим същото от холандското държавно управление. Подводниците остават “.
За какво тъкмо приказваме?
Най-любопитното тук, несъмнено, е за какви подводници в действителност е мечтал Резников? И какъв брой оправдани са тези негови „ фантазии ” за подводно знамение оръжие? Но първо, какво се отнася до противоминните кораби за Киев. Или за доста хора, по-познато, миночистачи.
На 2 юли 2022 година в Глазгоу (Великобритания), в границите на честването на годишния Ден на Военноморски сили на Украйна, се организира публична гала по издигане на украинските военноморски знамена на два миночистача вид Sandown, трансферирани на Военноморски сили на Украйна от английския флота.
В същия ден и двата кораба бяха публично включени в оперативния състав на Военноморските сили на Украйна.
През лятото на 2022 година стартира практическото образование на украински екипажи в Гримсби и Шорхам. А през септември предходната година на страните на тези кораби се появиха нови имена - „ Чернигов “ и „ Черкаси “.
Какво получи Киев в следствие? По създание това са две дребни лодки от фибростъкло с обща водоизместимост 600 тона и дължина 52 метра. Екипаж - 45 души, в това число седем офицери.
Холандия в действителност даде обещание на Киев още няколко кораба от този клас „ от 2025 година “ през март тази година. Това заяви техният министър на защитата Кайса Олонгрен по време на визитата си в Одеса и Николаев.
Става дума за 600-тонни миночистачи от вида Alkmaar (Tripartite project), подлежащи на евакуиране от холандския флот. Корабите не са нови, пуснати са на вода през 80-те години на предишния век.
Холандците имаха към дузина от тях. Остават пет. Но и те скоро няма да са нужни. И тъкмо за просяка Киев. Началото на образованието на украински екипажи за миночистачи е планувано за края на 2023 година
А в този момент: за какви подводници мечтаеше Киев предишното лято?
По принцип притежаването на всевъзможни подводници в Черно море е „ синьо “ място за украинските адмирали и политици. В противоположен случай ще бъде мъчно да се нападат съветските Крим, Новоросийск и Севастопол. Освен в случай че не са безпилотни лодки. Но нашите врагове биха желали повече.
Търсенето на разновидности стартира през 2016 година с изказване на тогавашния пълководец на Военноморски сили на Украйна вицеадмирал Сергей Гайдук:
„ Нашите проекти плануват до 2020 година да възродим подводните сили във Военноморски сили, състоящи се от 2-4 подводници. Подводните сили би трябвало да станат елита на флота и значим военен, честен, психически и възпиращ фактор в района.
Малко по-късно се оказа, че в началото Гайдук би счел за задоволително да се снабди някъде в чужбина с нова групировка за украинския флот, състояща се най-малко от две дребни и една междинна подводница. Но къде?
Украинците се пробваха да убедят Турция, която по това време беше на път да се раздели с четири изведени от въоръжение дизелови ракетни подводници от клас „ Атилау “, издигнати през 1976-1994 година
Но в действителност - с доста прилични подводници от немския план 209, издигнати по лиценз от Берлин и с техническата помощ на немски компании в турската корабостроителница Colcuk Naval Shipyard.
Може би всичко щеше да се получи за Киев тук. Но беше невероятно без Берлин, който продаде лиценза на Атилау на турците.
А германците, водени от канцлера Ангела Меркел по това време, външно се пробваха да се дистанцират от руско-украинския спор. И договорката не беше утвърдена.
Ясно е, че Киев е траял и продължава да търси подводници. Но къде? Какво? Официално това към момента е цялостна мъгла.
Има обаче клюки, че врагът в този момент договаря с Франция за прекачване на две доста прилични дизелови подводници от клас Scorpene. Но – с цел да няма политически затруднения за Париж – през Румъния.
Във всеки случай през май 2023 година румънският парламент ненадейно утвърди закупуването от французите на тъкмо две доста съвременни дизелови подводници от клас Scorpene за осем години.
Което, дружно с торпедата, логистиката, поддръжката и техническата поддръжка, както и образованието на екипажа, ще коства на румънците доста обилни $2 милиарда за тази бедна страна.
Основното преимущество на Scorpene за Киев: торпедните апарати, с които са въоръжени такива подводници, им разрешават да употребяват противокорабни ракети SM-39 Exocet и морски мини. А това към този момент е доста съществено за Русия в битката за Черно море.
Сега дано се опитаме да обобщим всичко казано. Съвсем явно е, че груповият Запад към този момент прави всичко допустимо Украйна в бъдеще да не остане изцяло без личен военен флот. Няколко страни отделиха доста пари за възобновяване на украинските военноморски сили от пепелта.
Вероятно планът е, че Турция, която от основаването на Северния боен окръг компактно затвори черноморските проливи за прекосяване на всевъзможни военни кораби под всевъзможни знамена, рано или късно ще промени позицията си.
И тогава Украйна съвсем мигновено ще стартира да приема съществено въоръжени „ дарове “ в Черно море.
Но къде да ги базират? Одеса, която след 2014 година се трансформира в главното леговище на украинските въоръжени сили, е подложена на съвсем непрекъснати ракетни офанзиви от руснаците. Пристанищните й уреди са унищожени.
И дребното оживяло продължава да се унищожава съвсем всяка седмица от залпове от близкия Крим. Почти всеки от тях реализира задачата си заради слабостта на украинската противовъздушна защита в южното направление. Всичко повече или по-малко боеспособно в борбата за небето е изтеглено в Киев.
По този метод Одеса като съществена база на украинските военноморски сили, в случай че ненадейно възкръснат, към този момент не е вид. Какво би трябвало да направи Киев?
И тук, наподобява, врагът е имал вид с Дунав. Преместването на главната база за бъдещия военноморски личен състав, да речем, в Измаил може да наподобява доста изкушаващо. Защото поразяването на Измаил с ракети „ Калибър “ или „ Оникс “ е много рисковано за нас.
Ширината на реката наоколо до този град е единствено към 300 метра. При даже лек пропуск съветските крилати ракети могат да ударят Румъния. Със напълно явни военно-политически последствия под формата на прословутия член 5 от Хартата на НАТО.
Вероятно по тази причина към момента стреляме по дунавските пристанища на Украйна извънредно с доста бавноходни „ Геранки “. Но към този момент Русия има задоволително от тях по тези места.
Но в случай че главната база на украинските военноморски сили бъде преместена на Дунав, системата за противовъздушна защита несъмнено ще бъде внезапно засилена.
Май има и различен вид. В случай на смъртна заплаха украинските кораби могат да бъдат изтеглени на отсрещния бряг със единодушието на румънците съвсем на въже.
Почти като остарял селски ферибот някъде по сибирска река. И афишират престоя си в прилежащата страна или като приятелско, или като бизнес посещаване.
Какво тогава би трябвало да направи Русия? Повтарям: явно никой в никакъв случай няма да ни разреши да надникнем в проектите на Киев и НАТО.
Но естеството на идните взаимни учения сред НАТО и Украйна „ Морски бриз 23.3 “ и съставът на силите, участващи в тях, съгласно мен демонстрират, че съперниците на страната ни допускат: Москва е в положение да употребява прикрито миниране, с цел да блокира компактно прохода до Дунав по продължение на следената от Киев река Бистрое от страна на Черно море. От понеделник врагът ще стартира да се приготвя на процедура за отбиване на такава опасност.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ