Делтапланерист, осъден на 8 г. затвор, твърди че е невинен.

Делтапланерист, наказан на 8 година затвор, твърди че е почтен. Животът Стайко Иванов е като кино сюжет. Иванов излежава присъда за ликвидиране на македонски жител, което твърди, че не е направил. Попада в Ловешкия затвор преди няколко месеца, откакто години наред се укрива и бяга през европейски и освен европейски граници. Негови другари предизвикаха петиция делото му да бъде преразгледано поради неналичието на доказателства. „ Стана ясно, че съм попаднал на несъответствуващото място в несъответствуващото време. Никой, като излиза от къщи, не знае къде ще попадне и какво ще се случи “, сподели Иванов пред bTV от пандиза. Според юриста му – Пламен Димитров, той е човек, смачкан от правосъдната система, по легален и противозаконен метод. Всичко стартира на 11 май 1997 година, когато Иванов се връща на автостоп от Пловдивския панаир, където гледа летателни машини. Тогава той е на 31 години, само че към този момент е обучил доста хора да летят. Спира му македонски микробус, пътуващ за Турция. Не познава водача, само че той му споделя, че вози волейболен тим, който сега е на съревнование. По-късно водачът качва и втори пасажер в микробуса, твърди наказаният. „ На детелината за Хасково желаех да сляза. В тоя миг индивидът откъм гърба сподели: „ Карайте, недейте стопира “. Обърнах се – държеше оръжие. Не мога да го опиша, не знаеш какво става. Може би към 300 метра по-късно проехтя изстрел. В момента, в който видях, че водачът клюма, хванах кормилото и го завъртях на една страна. Това е, което помня “, описа Иванов. Първоначално полицията проверява случая като злополука. А индивидът, за който Иванов твърди, че е стрелял, изчезва мистериозно. Никой не го и търси. Междувременно на петия ден Стайко Иванов е притеглен като обвинен за ликвидиране. Оръжие по този начин и не е намерено. Мотив няма. В микробуса проверяващите откриват тайници за контрабанда. Дрехите на убития и бусът обаче са върнати месец след случая, вместо да бъдат държани за доказателства с години, каквато е практиката. „ Защо не са изследвани тайниците на микробуса? Защо микробусът и трупът са върнати месец след злополуката? Кой е разпоредил връщането? Ето това са въпроси, които нито съдът, нито прокуратурата са сложили. Съдът не е направил информация по кое време Тодоровски е влезнал в България, за къде е пътувал, кого е трябвало да вземе “, разяснява юрист Димитров. „ Някакъв канал е за нещо, някой с някого е имал среща и с цел да не е самичък, е качил някакъв стопаджия, за жалост, в този случай бях аз “, сподели наказаният Иванов. „ Не бяха събрани детайлности за личността на убития водач. Не можем са кажем претекстове. Не знаем дали се познават, или не се познават. За нас главното доказателство беше, че е стреляно от упор и в колата не е имало различен “, изясни обаче прокурор Атанас Гичев. Пропуските в обвиняването не престават с другия химичен състав на барутните натривки под ноктите на Стайко и от раната на убития. При Стайко не е открито веществото барий. Съдията прави съмнение, че барият се е изпарил. „ Барият се топи на 727 градуса температура. Кой напудри изрязаните нокти на Стайко с барут? “, попита бранителят Димитров. Всъщност присъдата на Иванов идва, инцидентно или не, откакто той взема решение да съди страната за 18 хиляди лв. за това, че седем месеца е бил държан зад решетките без доказателства, където се разболява. През 2005 година хасковският прокурор Кольо Митев приключва делото против него поради липса на доказателства. Само година по-късно Иванов още веднъж е обвинен без да се появили нови. Защото прокурор Гичев го възобновява. „ Доколкото си припомням това дело беше открито при една проверка “, изясни Гичев. В последна сметка Стайко Иванов е наказан на 8 години затвор от Хасковския областен съд. Делото е обсъждано повече от 14 години, като неведнъж е връщано с инструкции на Върховния касационен съд за изясняване на основни несъгласия, както на движимостите лица, по този начин и на разпитаните очевидци. Те по този начин и не са изяснени. Съдията по делото – Кольо Димитров, изрично отхвърли да приказва по тематиката, защото недоволни от присъди постоянно имало. Иванов схваща, че ще бъде наказан и след едно от съвещанията съумява да избяга, по думите му – накъдето му видят очите - Гърция, Италия, Франция, Беларус. Веднъж го хващат и го пускат. Хапе го змия. Минати граници не брои. В Италия стартира работа на летище, където го канят да остане. Миналата година Стайко Иванов е задържан в Беларус. Оттогава още веднъж е в пандиза. Миналата седмица той стартира гладна стачка в Ловешкия затвор, а от през вчерашния ден е изместен в Пазарджишкия затвор. Негови другари излязоха да го поддържат пред правосъдната палата. Момчил Риладжиев описа, че го познава от повече от 20 години около авиацията и беше безапелационен: „ Знаем, че той не е палач. Той е доста почтен човек, естествен, като всички нас. Мен ме шокира последната реакция на правораздаването – не може, откакто той е оповестил гладна стачка на 6 юни, изненадващо, вместо някаква друга човешка, съответна реакция, да го реалокират в най-тежкия затвор в България ", разяснява различен от присъстващите Еленко Божков.