Окончателна развръзка по делото за смъртта на сина на пловдивския адвокат Давчев
Делото за гибелта на 18-годишния Теодор Давчев – наследник на известния пловдивски юрист Йордан Давчев – дефинитивно завърши в правосъдната система. Виновникът за трагичния случай Христо Симеонов получи условно наказване от Окръжен съд – Пловдив, а преди дни Пловдивският апелативен съд удостовери присъдата като законосъобразна и обективна.
Прочетете още
23-годишният получи на първа инстанция 1 година и 4 месеца отнемане от независимост, отсрочено с 3 години изпитателен период. Книжката му ще бъде отнета за две години.
Припомняме, че Йордан Давчев загуби 18-годишния си наследник на 10 септември 2021 година. Теодор бил признат в Неврохирургията на университетската болница „ Свети Георги “, откакто блъснал главата си при тежко рухване. Момчето претърпяло случай край Карлово. То се прибрало с рана на тила и болки в главата. По гледище на юрист Давчев и брачната половинка му Теодор бил откаран в Спешното поделение на УМБАЛ „ Свети Георги “.
Според Окръжната прокуратура Давчев-младши посетил вила в землището на Песнопой със свои другари. През нощта те решили да отидат до мост край селото, откъдето се откривала красива панорама. Някои от тях, измежду които и Теодор, тръгнали пешком, а негов 23-годишен другар потеглил натам с лек автомобил. В един миг той спрял колата, като върху предния похлупак се настанили двама от младежите, а върху задния седнал Давчев, с тил към придвижването. 23-годишният потеглил, като се движел по метод, който не бил безвреден, защото върху капаците имало седнали хора.
В един миг Теодор паднал по тил върху неравния черен път и си блъснал главата. Групата му помогнала, качила го в автомобила и се върнала във вилата, където той прекарал нощта, усещайки неразположение. След това се прибрал у дома, а малко по-късно постъпил за лекуване в болница, където умрял на 10 септември 2021 година След случая било формирано досъдебно произвеждане.
Три месеца след края на делото в Окръжния съд въпросът мина в ръцете на магистратите от Апелативния съд.
След цялостна инспекция на делото, въззивната инстанция удостовери напълно изводите на първата инстанция. Магистратите одобриха, че доказателствата изрично откриват механизма на случая, виновността на лидера и причинната връзка сред нарушаването и настъпилата гибел. По отношение на формата на виновността апелативният съд напълно споделя извода на първата инстанция, че действието е осъществено при несъобразителност под формата на немарливост. В претекстовете се приема, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасния резултат, само че е бил задължен и е могъл да го планува, защото всяко рационално лице, а изключително лидер на моторно транспортно средство, би осъзнало риска от транспортиране на хора върху автомобил в придвижване по неравномерен и мрачен черен път. Съдът категорично отхвърля тезата за самоувереност, защото не са налице доказателства подсъдимият да е разчитал на съответни ограничения за попречване на резултата или да е имал субективна убеденост, че той няма да настъпи.
Апелативният съд намира още, че не са налице учредения за по-тежка подготовка или за увеличение на наказването, като приема, че първата инстанция вярно е индивидуализирала глобата при превес на смекчаващите отговорността условия, в това число чистото правосъдно минало на подсъдимия, младата му възраст, изразеното страдание и обстоятелството, че е минал забележителен интервал от време от случая. Съдът смята, че не се открива висока степен на социална заплаха на дееца, която да постанова изолираност от обществото посредством дейно изтърпяване на наказването.
В умозаключение въззивната инстанция приема, че наложеното наказване от една година и четири месеца отнемане от независимост с тригодишен изпитателен период, както и лишаването от право да ръководи моторно транспортно средство, са обективни и съответни на осъщественото действие, като в същото време извършват задачите на закона за коригиране и превъзпитание на дееца и за влияние върху обществото. С тези претекстове апелативният съд удостоверява напълно присъдата, с което делото завършва дефинитивно в правосъдната система.
Прочетете още
23-годишният получи на първа инстанция 1 година и 4 месеца отнемане от независимост, отсрочено с 3 години изпитателен период. Книжката му ще бъде отнета за две години.
Припомняме, че Йордан Давчев загуби 18-годишния си наследник на 10 септември 2021 година. Теодор бил признат в Неврохирургията на университетската болница „ Свети Георги “, откакто блъснал главата си при тежко рухване. Момчето претърпяло случай край Карлово. То се прибрало с рана на тила и болки в главата. По гледище на юрист Давчев и брачната половинка му Теодор бил откаран в Спешното поделение на УМБАЛ „ Свети Георги “.
Според Окръжната прокуратура Давчев-младши посетил вила в землището на Песнопой със свои другари. През нощта те решили да отидат до мост край селото, откъдето се откривала красива панорама. Някои от тях, измежду които и Теодор, тръгнали пешком, а негов 23-годишен другар потеглил натам с лек автомобил. В един миг той спрял колата, като върху предния похлупак се настанили двама от младежите, а върху задния седнал Давчев, с тил към придвижването. 23-годишният потеглил, като се движел по метод, който не бил безвреден, защото върху капаците имало седнали хора.
В един миг Теодор паднал по тил върху неравния черен път и си блъснал главата. Групата му помогнала, качила го в автомобила и се върнала във вилата, където той прекарал нощта, усещайки неразположение. След това се прибрал у дома, а малко по-късно постъпил за лекуване в болница, където умрял на 10 септември 2021 година След случая било формирано досъдебно произвеждане.
Три месеца след края на делото в Окръжния съд въпросът мина в ръцете на магистратите от Апелативния съд.
След цялостна инспекция на делото, въззивната инстанция удостовери напълно изводите на първата инстанция. Магистратите одобриха, че доказателствата изрично откриват механизма на случая, виновността на лидера и причинната връзка сред нарушаването и настъпилата гибел. По отношение на формата на виновността апелативният съд напълно споделя извода на първата инстанция, че действието е осъществено при несъобразителност под формата на немарливост. В претекстовете се приема, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасния резултат, само че е бил задължен и е могъл да го планува, защото всяко рационално лице, а изключително лидер на моторно транспортно средство, би осъзнало риска от транспортиране на хора върху автомобил в придвижване по неравномерен и мрачен черен път. Съдът категорично отхвърля тезата за самоувереност, защото не са налице доказателства подсъдимият да е разчитал на съответни ограничения за попречване на резултата или да е имал субективна убеденост, че той няма да настъпи.
Апелативният съд намира още, че не са налице учредения за по-тежка подготовка или за увеличение на наказването, като приема, че първата инстанция вярно е индивидуализирала глобата при превес на смекчаващите отговорността условия, в това число чистото правосъдно минало на подсъдимия, младата му възраст, изразеното страдание и обстоятелството, че е минал забележителен интервал от време от случая. Съдът смята, че не се открива висока степен на социална заплаха на дееца, която да постанова изолираност от обществото посредством дейно изтърпяване на наказването.
В умозаключение въззивната инстанция приема, че наложеното наказване от една година и четири месеца отнемане от независимост с тригодишен изпитателен период, както и лишаването от право да ръководи моторно транспортно средство, са обективни и съответни на осъщественото действие, като в същото време извършват задачите на закона за коригиране и превъзпитание на дееца и за влияние върху обществото. С тези претекстове апелативният съд удостоверява напълно присъдата, с което делото завършва дефинитивно в правосъдната система.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ