Съдът отхвърли искове за близо 2 млн. лв. срещу Христо Бисеров и семейството му
Делото в Софийски градски съд пък беше прекъснато през 2019 година и от апелативния съд, а по-късно Върховният касационен съд постанови то да бъде спряно, до момента в който Съд на Европейския съюз се произнесе по преюдициално питане от България за гражданската конфискация, неоснована на присъда. В запитването се искаше съдът в Люксембург да уточни дали българският Закон за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество (старият конфискационен закон от 2012 г.) подхожда на Директива 2014/42 за застраховане и конфискация на средства и облаги от незаконна активност в Европейски Съюз. Заради преюдициалното питане единствено в Софийски градски съд бяха спрени 33 каузи. То беше отправено по делото за конфискация на имуществото против някогашната шефка на Клиниката по дерматология във ВМА проф. Мирослава Кадурина, брачна половинка ѝ и сина ѝ, както и сдружението " Дерма прим ". По него КОНПИ претендира 2,8 млн. лева
В края на 2021 година Съд на Европейския съюз реши, че Директива 2014/42 има за цел да задължи страните членки да вкарат общи минимални правила за конфискация на средства и доходи, свързани с закононарушения, предвид на улеснение на взаимното признание на решения за конфискация по наказателни каузи. Съдът акцентира обаче, че директивата " не урежда конфискацията на средства и облаги от противозаконни действия, постановена от съд на страна членка в хода на или след произвеждане, което не се отнася за установяването на едно или няколко закононарушения ".
Докато се чакаха решенията на съда по делата за конфискация, Христо Бисеров заведе иск по Закона за отговорността и страната за вреди против прокуратурата за 70 000 лв. поради противозаконните обвинявания против него за пране на пари и данъчни и валутни закононарушения. Първоначално градският съд му присъди обезщетение от 15 000 лв., само че то по-късно беше понижено до 7500 лв., откакто и апелативният, и Върховният касационен съд одобриха, че делото не е нанесло на Бисеров по-големи от нормалните вреди. В решението на апелативния съд се споделяше, че изгубените от Бисеров партийни и държавни постове са оказали доста по-сериозно влияние върху персоналното му достолепие и висока самокритика, в сравнение с обвиняванията, за които беше оневинен.
В края на 2021 година Съд на Европейския съюз реши, че Директива 2014/42 има за цел да задължи страните членки да вкарат общи минимални правила за конфискация на средства и доходи, свързани с закононарушения, предвид на улеснение на взаимното признание на решения за конфискация по наказателни каузи. Съдът акцентира обаче, че директивата " не урежда конфискацията на средства и облаги от противозаконни действия, постановена от съд на страна членка в хода на или след произвеждане, което не се отнася за установяването на едно или няколко закононарушения ".
Докато се чакаха решенията на съда по делата за конфискация, Христо Бисеров заведе иск по Закона за отговорността и страната за вреди против прокуратурата за 70 000 лв. поради противозаконните обвинявания против него за пране на пари и данъчни и валутни закононарушения. Първоначално градският съд му присъди обезщетение от 15 000 лв., само че то по-късно беше понижено до 7500 лв., откакто и апелативният, и Върховният касационен съд одобриха, че делото не е нанесло на Бисеров по-големи от нормалните вреди. В решението на апелативния съд се споделяше, че изгубените от Бисеров партийни и държавни постове са оказали доста по-сериозно влияние върху персоналното му достолепие и висока самокритика, в сравнение с обвиняванията, за които беше оневинен.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ




