Пречи или помага американската правна система на Доналд Тръмп за изборите
Делото против вестника и публицистите Сюзън Крейг, Дейвид Барстоу и Ръсел Бютнър бе прекъснато през май. Искът на Тръмп против отделилата се от фамилията негова племенница Мери Тръмп, че е нарушила авансово подписано съглашение, предавайки данъчни документи на публицистите, към момента е в развой на разглеждане.
Нюйоркският арбитър Робърт Рийд съобщи, че поради " сложността на въпросите " по делото и други фактори е рационално Доналд Тръмп да бъде заставен да заплати на юристите на в. " Ню Йорк таймс " и публицистите общо 392 638 $ за правосъдни такси.
" Решението от петък демонстрира, че новоизмененият щатски закон против такива искове може да бъде мощна мощ за отбрана на свободата на медиите ", сподели говорителката на в. " Ню Йорк таймс " Даниъл Роудс Ха, базирайки се на нюйоркския закон, който не разрешава неоснователни правосъдни каузи, целящи да накарат критиците да замълчат. Такива искове са известни като по този начин наречените стратегически искове против присъединяване на обществеността (SLAPP).
" Съдът изпрати обръщение на тези, които желаят да злоупотребяват със правосъдната система, с цел да се опитат да заглушат публицистите ", означи Ха.
Искът на Доналд Тръмп, подаден през 2021 година, упреква в. " Ню Йорк таймс " и неговите публицисти, че непрекъснато са търсили Мери Тръмп като източник на информация и са я убеждавали да им съобщи поверителни данъчни документи. Според желае публицистите са били наясно, че нейното авансово съглашение ѝ не разрешава да разкрива наличието на документите, получени в спор за парцелите на основоположника на семейството Фред Тръмп.
В материала на в. " Ню Йорк таймс " се оспорват изказванията на Доналд Тръмп, че е забогатял самичък, като се документира по какъв начин неговият татко Фред Тръмп му е дал минимум 413 милиона $ през десетилетията , в това число посредством схеми за отбягване на заплащане на налози.
Мери Тръмп бе разпозната като източник на документите в оповестена през 2020 година книга.
В изнесеното от в. " Ню Йорк таймс " се споделя, че Доналд Тръмп и татко му са избягвали да заплащат налози върху дарения и наследствени парцели посредством способи, включващи основаване на фиктивна корпорация и понижаване на цената на активите им пред данъчните управляващи. " Ню Йорк таймс " твърди, че изнесеното се основава на над 100 000 страници финансови документи, в това число поверителни данъчни заявления за бащата и неговите компании.
Доналд Тръмп, който бе изискал обезщетение в размер на 100 милиона $, твърди, че Мери Тръмп, в. " Ню Йорк таймс " и публицистите " са били стимулирани от персонална вендета " против него. Тръмп ги упрекна, че са взели участие " в подъл скрит план за приемане на поверителни и извънредно чувствителни по естество документи, които са употребявали за лична полза ".
Неговата племенница, 58-годишната Мери Тръмп, е щерка на брата на Доналд Тръмп, Фред Тръмп-младши, който умира през 1981 година на 42-годишна възраст. Тя е неприкрит критик на чичо си, който счита за " нарушител, нечовечен човек и изменник ", отбелязва Асошиейтед прес.
Освен тези рецензии против чичо си, Мери Тръмп го упреква също, че е несъответствуващ за водач, добавя изданието " Бизнес инсайдър ".
През юли Мери Тръмп подаде срещуположен иск против Доналд Тръмп по силата на нюйоркския закон срещу тъй наречените стратегически искове против присъединяване на обществеността, като твърди, че правосъдният иск на Тръмп е " чисто наказателен и безпочвен " и има за цел да " уплаши нея и други хора да го подлагат на критика в бъдеще ".
През май нюйоркският арбитър Робърт Рийд отхвърли желае, като написа в решението си, че обвиняванията на Тръмп " не дават отговор на същността на конституционното право ", отбелязва по този мотив сп. " Ролинг стоун ".
Рийд добавя, че " съдилищата от дълго време са признали, че публицистите имат право да правят законни и нормални действия по събиране на вести, без да се опасяват да бъдат подведени под отговорност по цивилен каузи, защото тези дейности са в основата на предпазената с Първата корекция на Конституцията на Съединени американски щати активност ", и Тръмп не е съумял да показа доказателства, че " публицистите на в. " Ню Йорк таймс " са направили каквото и да е непозволено деяние, попадащо отвън обсега на естествените им трудови отговорности ".
Решението " демонстрира, че новоизмененият щатски закон срещу стратегическите искове против присъединяване на обществеността може да бъде мощна мощ за отбрана на свободата на медиите ", сподели пред в. " Индипендънт " представител на в. " Ню Йорк таймс ".
" Съдът изпрати обръщение на тези, които желаят да злоупотребяват със правосъдната система , с цел да се опитат да заглушат гласа на публицистите ", се споделя още в изказването на американския вестник.
Законът за битка срещу " стратегическите правосъдни каузи против присъединяване на обществеността " е признат за първи път през 1992 година и уголемен през 2020 година в опит да се обезвреждат евентуално смразяващи закани за клюка от високопоставени и нашумели в обществото персони.
Заповедта на съдията по делото е последният юридически удар по някогашния американски президент , който бе изправен пред голям брой правосъдни каузи и наказателни обвинявания, до момента в който се стреми към републиканската номинация за президентския пост на изборите през 2024 година.
Последното предписание, подписано на 11 януари, бе оповестено ден след появяването му в съда в долната част на Манхатън за заключителни причини в цивилен развой, произлизащ от правосъден иск, който може да заплаши големия му бизнес с недвижими парцели.
Очаква се тази седмица той да се яви във федерален съд за началото на различен правосъден развой, произлизащ от втория иск за клюка от журналистката Елизабет Джийн Каръл след миналогодишното решение на журито, което го призна за виновен за клюка и полов тормоз.
Второто дело ще дефинира какво обезщетение би трябвало да заплати Тръмп, в случай че се стигне до такова, за това, че я е оклеветил за повторно, наричайки нейните изказвания за полово посягане " изцяло погрешни ", отбелязва в. " Индипендънт ".
Под заглавие " За него това е огромният край " - 50-годишната задача на Доналд Тръмп да дискредитира американското правораздаване " изданието " Политико " отбелязва, че някогашният американски президент е изправен пред непостижим юридически риск , само че той е овладял умеенето да потиска правната система и да се възползва от нея, а това към този момент трансформира и американската народна власт.
Това, което се случи в зала 300 на окръжния съд в Ню Йорк в долната част на Манхатън през ноември, не се бе случвало в никакъв случай. Не и през предходните съвсем два века и половина от историята на Съединени американски щати, разяснява " Политико ".
Доналд Тръмп бе на свидетелската пейка. Това не беше невиждано в летописите на американската правна система единствено тъй като Тръмп бе някогашен президент, макар че това бе изцяло правилно. Беше невиждано, тъй като динамичността на властта в правосъдната зала бе преобърната - обвиненият не бе в отбрана, най-уязвимият човек в залата бе най-доминиращият човек в залата, а хората, които трябваше да имат управителна роля, не можеха да създадат съвсем нищо по въпроса.
Беше невиждано и тъй като в продължение на към четири часа Тръмп нападаше съдията, прокурора, основния прокурор, делото и процеса - атакува самата правна система, отбелязва " Политико ". Той назова основния прокурор " политически наемник ". Той назова съдията " доста неприятелски ". Нарече процеса " безразсъден ", съда - " машинация ", а делото - " срам ". Той сподели на прокурора, че би трябвало да се " срами " от себе си.
Съдията неколкократно помоли юристите на Тръмп да го " управляват " . " Ако вие не можете ", сподели съдията, " аз ще го направя ". Но не го направи, тъй като не можеше, а от улиците на града извън се чуваха непрекъснато звуците на сирени, които изглеждаха безусловно уместни, показва изданието.
" Свършихте ли ", попита прокурорът.
" Свърших ", сподели Тръмп.
Но той надалеч не бе завършил, продължава " Политико ". Показанията на Тръмп, в случай че не друго, бяха единствено една дребна част от всичко. Според изданието страната в никакъв случай не е виждала и затова е изцяло неподготвена за това, което ѝ следва да преживее в идващите мъчителни седмици и месеци - дейни провокации, учредени на конституционни ремонти след Гражданската война, които не разрешават на метежниците да гласуват; екзистенциално значими въпроси за президентския имунитет, които съвсем несъмнено ще бъдат решени от Върховния съд на Съединени американски щати, на който американците рядко са имали по-малко доверие; и претендент, който се бори за Белия дом, до момента в който е изправен пред четири обособени наказателни обвинявания в хипотетични 91 съществени закононарушения, измежду които, несъмнено, са обвиняванията, че се е опитал да анулира резултатите от изборите, които е изгубил, и да събори демокрацията, която се е клел да пази.
И въпреки мнозина да намират държанието на Тръмп в правосъдната зала в Ню Йорк за шокиращо, в действителност за него самия то въобще не е шокиращо. За Тръмп то не е толкоз отклоняване, колкото продължение, ескалация, то е кулминационна точка. Тръмп в никакъв случай не е бил тъкмо в това състояние и степента на риска, пред който е изправен, несъмнено е нещо ново, само че също толкоз правилно е, че никой не се е подготвял за това толкоз дълго, колкото той самият, отбелязва " Политико ".
Тръмп и неговите съдружници настояват, че той е жертва на превръщането на правосъдната система в оръжие, само че в реалност е тъкмо противоположното, разяснява " Политико ". Буквално в продължение на повече от 50 години, съгласно хилядите страници правосъдни документи и стотиците изявленията с юристи и правни специалисти, хора, които са работили за Тръмп, против Тръмп или и двете, както и доста от безбройните участници, които са били страни в правосъдните процеси и са попаднали под пресечен огън, Тръмп се е научил по какъв начин да се възползва и злоупотребява с американската правна система в своя изгода и поради своите цели, показва изданието.
Мнозина биха могли да гледат на правната система в Съединени американски щати като на място, което би трябвало да се опитат да заобикалят , или може би като на належащо зло, или може би даже като на доблестен съдия за тъждество и правдивост. Но не и Тръмп, отбелязва " Политико ". Той прекарва по-голямата част от зрелия си живот, оформяйки я като сцена, на която може да предявява искания и да търси въздействие. За него тя е била не толкоз място, което е последна инстанция, колкото място за непрекъснати разногласия. Конфликтът в съдилищата за него не е цена за правенето на бизнес - това е методът, по който Тръмп прави бизнес, написа в разбора си изданието.
По време на големия си брой (предимно граждански) правосъдни каузи, без значение дали става дума за нахлуване, за отбрана или постоянно за композиция от двете, Тръмп се е трансформирал в нещо като занаятчия фен в региона на правото и законността , отбелязва " Политико ".
" Той не гледа на американската правна система като на средство за реализиране на правдивост за всички ", сподели пред изданието Джим Зирин, създател на книгата " Главен просител: Портрет на Доналд Тръмп в 3500 правосъдни каузи ". Той я вижда по-скоро като " инструмент в устрема си да притегли вниманието и в последна сметка да получи власт ", добави пред " Политико " Иън Басин, някогашен правист на Белия дом в администрацията на президента Барак Обама, в този момент изпълнителен шеф на организацията с нестопанска цел " Протект демокраси ".
Но това не е просто инструмент. То е най-мощната му тактичност и е в основата на всички негови триумфи, разяснява " Политико ".
" Вероятно няма нито един човек в Америка ", сподели Ерик Суолуел, конгресмен демократ от щата Калифорния, някогашен прокурор и началник на процеса по импийчмънт на Тръмп, " който, бих споделил, да е по-запознат и умел в нашата правна система - и като просител, и като ответник - от Доналд Тръмп ".
Според " Политико " мнозина са комплицирани от неспособността на американската правна система да ограничи Тръмп, от способността му, най-малко до момента, да избегне да му бъде държана каквато и да било правна сметка за неговото държание, което даже някои водачи на личната му партия осъждат - и за какво тези догатки могат в никакъв случай да не се осъществен.
За да разберем това, е належащо да забележим Тръмп в нова роля, разяснява американското издание. Не като предприемач, трансформирал се в звезда, който след това се е трансформирал в политик, или като национал-популистки демагог, или като исторически водач на дясно придвижване, а по-скоро като войник на правния фронт .
" Това не е политически протест - това е правосъдна зала ", направи му забележка съдията в един миг през ноември в Ню Йорк. Но това бе вярно единствено в най-тесен механически смисъл, отбелязва " Политико ". Точно както бе преобърнал нормите в нюйоркската правосъдна зала, Тръмп промени самия метод, по който възприемаме правосъдната система в Съединени американски щати като цяло . Това не е нещо, което той стартира да прави, откакто пое изборна служба. Това е негов план за цялостен живот, заключава изданието.
Още от 1973 година, когато федералното държавно управление съди него и татко му за расистки практики при отдаването чартърен на притежаваните от тях жилища, Тръмп се учи от известния с печална популярност юрист Рой Кон, по-късно търси различен Рой Кон и най-после самият той се трансформира в безмилостния Рой Кон, напомня " Политико ".
Според изданието той се възползва от малките врати в главните правила на американската правна система, вглеждайки се в нея като цяло и по едно и също време с това в нейната вътрешна накърнимост - съвсем свещеното ценене на правата на обвинения, разискването, което изисква обективен развой, непрекъснатото конституционно балансиране, което разчита на споделена благосклонност, колкото и на закрепени, писани правила.
Тръмп рутинно трансформира очевидния риск в ефикасен източник на полза , като прави дълги описи със загуби и ги трансформира в нещо като победи - в случай че не в съда, то в този на публичното мнение, продължава разбора си " Политико ". Това е работило и продължава да работи. В последна сметка Тръмп бе в една от най-слабите си политически точки до първото от четирите си обвинявания против него предходната пролет. Оттогава насам правните му опасности и политическата му жизненост не вършат нищо друго, с изключение на да се покачват дружно, отбелязва американското издание. Отричайте, отлагайте и атакувайте, постоянно се правете на жертва, не спирайте да подкопавате системата - по този начин Тръмп употребява наръчника на Рой Кон , с цел да доближи до равнища, които даже Кон не би могъл да планува, сливайки правните си старания със своите бизнес ползи, с юристи, които са толкоз значими за него, колкото и кредитните инспектори, а в този момент прави същото и с политиката, показва " Политико ".
Понякога наподобява, че той не се бори толкоз със системата, в сравнение с се възползва от нея. Той набира средства от нея. Благодарение на нея той консолидира поддръжката за себе си. Проучванията на публичното мнение демонстрират, че той е най-вероятният претендент на републиканците. Той е любимецът за нов президент, предвижда изданието.
" През целия си живот той е атакувал правосъдната система, правораздаването и върховенството на закона ", сподели Дж. Майкъл Латиг, закостенял някогашен федерален апелативен арбитър и един от създателите на неотдавна основаното в Съединени американски щати Общество за върховенството на закона. " И това за него е огромният край ", сподели Латиг през " Политико ".
Според Пол Розенцвайг, специфичен прокурор по време на следствието на президента Бил Клинтън и асистент заместник-министър в американското министерство на вътрешната сигурност в администрацията на президента Джордж Буш-младши, президентските избори през 2024 година, не са референдум за настоящия президент на Съединени американски щати Джо Байдън. По думите му това даже не е референдум за Доналд Тръмп.
" Тези избори са референдум за върховенството на закона ", заключи Розенцвайг пред " Политико ".
Нюйоркският арбитър Робърт Рийд съобщи, че поради " сложността на въпросите " по делото и други фактори е рационално Доналд Тръмп да бъде заставен да заплати на юристите на в. " Ню Йорк таймс " и публицистите общо 392 638 $ за правосъдни такси.
" Решението от петък демонстрира, че новоизмененият щатски закон против такива искове може да бъде мощна мощ за отбрана на свободата на медиите ", сподели говорителката на в. " Ню Йорк таймс " Даниъл Роудс Ха, базирайки се на нюйоркския закон, който не разрешава неоснователни правосъдни каузи, целящи да накарат критиците да замълчат. Такива искове са известни като по този начин наречените стратегически искове против присъединяване на обществеността (SLAPP).
" Съдът изпрати обръщение на тези, които желаят да злоупотребяват със правосъдната система, с цел да се опитат да заглушат публицистите ", означи Ха.
Искът на Доналд Тръмп, подаден през 2021 година, упреква в. " Ню Йорк таймс " и неговите публицисти, че непрекъснато са търсили Мери Тръмп като източник на информация и са я убеждавали да им съобщи поверителни данъчни документи. Според желае публицистите са били наясно, че нейното авансово съглашение ѝ не разрешава да разкрива наличието на документите, получени в спор за парцелите на основоположника на семейството Фред Тръмп.
В материала на в. " Ню Йорк таймс " се оспорват изказванията на Доналд Тръмп, че е забогатял самичък, като се документира по какъв начин неговият татко Фред Тръмп му е дал минимум 413 милиона $ през десетилетията , в това число посредством схеми за отбягване на заплащане на налози.
Мери Тръмп бе разпозната като източник на документите в оповестена през 2020 година книга.
В изнесеното от в. " Ню Йорк таймс " се споделя, че Доналд Тръмп и татко му са избягвали да заплащат налози върху дарения и наследствени парцели посредством способи, включващи основаване на фиктивна корпорация и понижаване на цената на активите им пред данъчните управляващи. " Ню Йорк таймс " твърди, че изнесеното се основава на над 100 000 страници финансови документи, в това число поверителни данъчни заявления за бащата и неговите компании.
Доналд Тръмп, който бе изискал обезщетение в размер на 100 милиона $, твърди, че Мери Тръмп, в. " Ню Йорк таймс " и публицистите " са били стимулирани от персонална вендета " против него. Тръмп ги упрекна, че са взели участие " в подъл скрит план за приемане на поверителни и извънредно чувствителни по естество документи, които са употребявали за лична полза ".
Неговата племенница, 58-годишната Мери Тръмп, е щерка на брата на Доналд Тръмп, Фред Тръмп-младши, който умира през 1981 година на 42-годишна възраст. Тя е неприкрит критик на чичо си, който счита за " нарушител, нечовечен човек и изменник ", отбелязва Асошиейтед прес.
Освен тези рецензии против чичо си, Мери Тръмп го упреква също, че е несъответствуващ за водач, добавя изданието " Бизнес инсайдър ".
През юли Мери Тръмп подаде срещуположен иск против Доналд Тръмп по силата на нюйоркския закон срещу тъй наречените стратегически искове против присъединяване на обществеността, като твърди, че правосъдният иск на Тръмп е " чисто наказателен и безпочвен " и има за цел да " уплаши нея и други хора да го подлагат на критика в бъдеще ".
През май нюйоркският арбитър Робърт Рийд отхвърли желае, като написа в решението си, че обвиняванията на Тръмп " не дават отговор на същността на конституционното право ", отбелязва по този мотив сп. " Ролинг стоун ".
Рийд добавя, че " съдилищата от дълго време са признали, че публицистите имат право да правят законни и нормални действия по събиране на вести, без да се опасяват да бъдат подведени под отговорност по цивилен каузи, защото тези дейности са в основата на предпазената с Първата корекция на Конституцията на Съединени американски щати активност ", и Тръмп не е съумял да показа доказателства, че " публицистите на в. " Ню Йорк таймс " са направили каквото и да е непозволено деяние, попадащо отвън обсега на естествените им трудови отговорности ".
Решението " демонстрира, че новоизмененият щатски закон срещу стратегическите искове против присъединяване на обществеността може да бъде мощна мощ за отбрана на свободата на медиите ", сподели пред в. " Индипендънт " представител на в. " Ню Йорк таймс ".
" Съдът изпрати обръщение на тези, които желаят да злоупотребяват със правосъдната система , с цел да се опитат да заглушат гласа на публицистите ", се споделя още в изказването на американския вестник.
Законът за битка срещу " стратегическите правосъдни каузи против присъединяване на обществеността " е признат за първи път през 1992 година и уголемен през 2020 година в опит да се обезвреждат евентуално смразяващи закани за клюка от високопоставени и нашумели в обществото персони.
Заповедта на съдията по делото е последният юридически удар по някогашния американски президент , който бе изправен пред голям брой правосъдни каузи и наказателни обвинявания, до момента в който се стреми към републиканската номинация за президентския пост на изборите през 2024 година.
Последното предписание, подписано на 11 януари, бе оповестено ден след появяването му в съда в долната част на Манхатън за заключителни причини в цивилен развой, произлизащ от правосъден иск, който може да заплаши големия му бизнес с недвижими парцели.
Очаква се тази седмица той да се яви във федерален съд за началото на различен правосъден развой, произлизащ от втория иск за клюка от журналистката Елизабет Джийн Каръл след миналогодишното решение на журито, което го призна за виновен за клюка и полов тормоз.
Второто дело ще дефинира какво обезщетение би трябвало да заплати Тръмп, в случай че се стигне до такова, за това, че я е оклеветил за повторно, наричайки нейните изказвания за полово посягане " изцяло погрешни ", отбелязва в. " Индипендънт ".
Под заглавие " За него това е огромният край " - 50-годишната задача на Доналд Тръмп да дискредитира американското правораздаване " изданието " Политико " отбелязва, че някогашният американски президент е изправен пред непостижим юридически риск , само че той е овладял умеенето да потиска правната система и да се възползва от нея, а това към този момент трансформира и американската народна власт.
Това, което се случи в зала 300 на окръжния съд в Ню Йорк в долната част на Манхатън през ноември, не се бе случвало в никакъв случай. Не и през предходните съвсем два века и половина от историята на Съединени американски щати, разяснява " Политико ".
Доналд Тръмп бе на свидетелската пейка. Това не беше невиждано в летописите на американската правна система единствено тъй като Тръмп бе някогашен президент, макар че това бе изцяло правилно. Беше невиждано, тъй като динамичността на властта в правосъдната зала бе преобърната - обвиненият не бе в отбрана, най-уязвимият човек в залата бе най-доминиращият човек в залата, а хората, които трябваше да имат управителна роля, не можеха да създадат съвсем нищо по въпроса.
Беше невиждано и тъй като в продължение на към четири часа Тръмп нападаше съдията, прокурора, основния прокурор, делото и процеса - атакува самата правна система, отбелязва " Политико ". Той назова основния прокурор " политически наемник ". Той назова съдията " доста неприятелски ". Нарече процеса " безразсъден ", съда - " машинация ", а делото - " срам ". Той сподели на прокурора, че би трябвало да се " срами " от себе си.
Съдията неколкократно помоли юристите на Тръмп да го " управляват " . " Ако вие не можете ", сподели съдията, " аз ще го направя ". Но не го направи, тъй като не можеше, а от улиците на града извън се чуваха непрекъснато звуците на сирени, които изглеждаха безусловно уместни, показва изданието.
" Свършихте ли ", попита прокурорът.
" Свърших ", сподели Тръмп.
Но той надалеч не бе завършил, продължава " Политико ". Показанията на Тръмп, в случай че не друго, бяха единствено една дребна част от всичко. Според изданието страната в никакъв случай не е виждала и затова е изцяло неподготвена за това, което ѝ следва да преживее в идващите мъчителни седмици и месеци - дейни провокации, учредени на конституционни ремонти след Гражданската война, които не разрешават на метежниците да гласуват; екзистенциално значими въпроси за президентския имунитет, които съвсем несъмнено ще бъдат решени от Върховния съд на Съединени американски щати, на който американците рядко са имали по-малко доверие; и претендент, който се бори за Белия дом, до момента в който е изправен пред четири обособени наказателни обвинявания в хипотетични 91 съществени закононарушения, измежду които, несъмнено, са обвиняванията, че се е опитал да анулира резултатите от изборите, които е изгубил, и да събори демокрацията, която се е клел да пази.
И въпреки мнозина да намират държанието на Тръмп в правосъдната зала в Ню Йорк за шокиращо, в действителност за него самия то въобще не е шокиращо. За Тръмп то не е толкоз отклоняване, колкото продължение, ескалация, то е кулминационна точка. Тръмп в никакъв случай не е бил тъкмо в това състояние и степента на риска, пред който е изправен, несъмнено е нещо ново, само че също толкоз правилно е, че никой не се е подготвял за това толкоз дълго, колкото той самият, отбелязва " Политико ".
Тръмп и неговите съдружници настояват, че той е жертва на превръщането на правосъдната система в оръжие, само че в реалност е тъкмо противоположното, разяснява " Политико ". Буквално в продължение на повече от 50 години, съгласно хилядите страници правосъдни документи и стотиците изявленията с юристи и правни специалисти, хора, които са работили за Тръмп, против Тръмп или и двете, както и доста от безбройните участници, които са били страни в правосъдните процеси и са попаднали под пресечен огън, Тръмп се е научил по какъв начин да се възползва и злоупотребява с американската правна система в своя изгода и поради своите цели, показва изданието.
Мнозина биха могли да гледат на правната система в Съединени американски щати като на място, което би трябвало да се опитат да заобикалят , или може би като на належащо зло, или може би даже като на доблестен съдия за тъждество и правдивост. Но не и Тръмп, отбелязва " Политико ". Той прекарва по-голямата част от зрелия си живот, оформяйки я като сцена, на която може да предявява искания и да търси въздействие. За него тя е била не толкоз място, което е последна инстанция, колкото място за непрекъснати разногласия. Конфликтът в съдилищата за него не е цена за правенето на бизнес - това е методът, по който Тръмп прави бизнес, написа в разбора си изданието.
По време на големия си брой (предимно граждански) правосъдни каузи, без значение дали става дума за нахлуване, за отбрана или постоянно за композиция от двете, Тръмп се е трансформирал в нещо като занаятчия фен в региона на правото и законността , отбелязва " Политико ".
" Той не гледа на американската правна система като на средство за реализиране на правдивост за всички ", сподели пред изданието Джим Зирин, създател на книгата " Главен просител: Портрет на Доналд Тръмп в 3500 правосъдни каузи ". Той я вижда по-скоро като " инструмент в устрема си да притегли вниманието и в последна сметка да получи власт ", добави пред " Политико " Иън Басин, някогашен правист на Белия дом в администрацията на президента Барак Обама, в този момент изпълнителен шеф на организацията с нестопанска цел " Протект демокраси ".
Но това не е просто инструмент. То е най-мощната му тактичност и е в основата на всички негови триумфи, разяснява " Политико ".
" Вероятно няма нито един човек в Америка ", сподели Ерик Суолуел, конгресмен демократ от щата Калифорния, някогашен прокурор и началник на процеса по импийчмънт на Тръмп, " който, бих споделил, да е по-запознат и умел в нашата правна система - и като просител, и като ответник - от Доналд Тръмп ".
Според " Политико " мнозина са комплицирани от неспособността на американската правна система да ограничи Тръмп, от способността му, най-малко до момента, да избегне да му бъде държана каквато и да било правна сметка за неговото държание, което даже някои водачи на личната му партия осъждат - и за какво тези догатки могат в никакъв случай да не се осъществен.
За да разберем това, е належащо да забележим Тръмп в нова роля, разяснява американското издание. Не като предприемач, трансформирал се в звезда, който след това се е трансформирал в политик, или като национал-популистки демагог, или като исторически водач на дясно придвижване, а по-скоро като войник на правния фронт .
" Това не е политически протест - това е правосъдна зала ", направи му забележка съдията в един миг през ноември в Ню Йорк. Но това бе вярно единствено в най-тесен механически смисъл, отбелязва " Политико ". Точно както бе преобърнал нормите в нюйоркската правосъдна зала, Тръмп промени самия метод, по който възприемаме правосъдната система в Съединени американски щати като цяло . Това не е нещо, което той стартира да прави, откакто пое изборна служба. Това е негов план за цялостен живот, заключава изданието.
Още от 1973 година, когато федералното държавно управление съди него и татко му за расистки практики при отдаването чартърен на притежаваните от тях жилища, Тръмп се учи от известния с печална популярност юрист Рой Кон, по-късно търси различен Рой Кон и най-после самият той се трансформира в безмилостния Рой Кон, напомня " Политико ".
Според изданието той се възползва от малките врати в главните правила на американската правна система, вглеждайки се в нея като цяло и по едно и също време с това в нейната вътрешна накърнимост - съвсем свещеното ценене на правата на обвинения, разискването, което изисква обективен развой, непрекъснатото конституционно балансиране, което разчита на споделена благосклонност, колкото и на закрепени, писани правила.
Тръмп рутинно трансформира очевидния риск в ефикасен източник на полза , като прави дълги описи със загуби и ги трансформира в нещо като победи - в случай че не в съда, то в този на публичното мнение, продължава разбора си " Политико ". Това е работило и продължава да работи. В последна сметка Тръмп бе в една от най-слабите си политически точки до първото от четирите си обвинявания против него предходната пролет. Оттогава насам правните му опасности и политическата му жизненост не вършат нищо друго, с изключение на да се покачват дружно, отбелязва американското издание. Отричайте, отлагайте и атакувайте, постоянно се правете на жертва, не спирайте да подкопавате системата - по този начин Тръмп употребява наръчника на Рой Кон , с цел да доближи до равнища, които даже Кон не би могъл да планува, сливайки правните си старания със своите бизнес ползи, с юристи, които са толкоз значими за него, колкото и кредитните инспектори, а в този момент прави същото и с политиката, показва " Политико ".
Понякога наподобява, че той не се бори толкоз със системата, в сравнение с се възползва от нея. Той набира средства от нея. Благодарение на нея той консолидира поддръжката за себе си. Проучванията на публичното мнение демонстрират, че той е най-вероятният претендент на републиканците. Той е любимецът за нов президент, предвижда изданието.
" През целия си живот той е атакувал правосъдната система, правораздаването и върховенството на закона ", сподели Дж. Майкъл Латиг, закостенял някогашен федерален апелативен арбитър и един от създателите на неотдавна основаното в Съединени американски щати Общество за върховенството на закона. " И това за него е огромният край ", сподели Латиг през " Политико ".
Според Пол Розенцвайг, специфичен прокурор по време на следствието на президента Бил Клинтън и асистент заместник-министър в американското министерство на вътрешната сигурност в администрацията на президента Джордж Буш-младши, президентските избори през 2024 година, не са референдум за настоящия президент на Съединени американски щати Джо Байдън. По думите му това даже не е референдум за Доналд Тръмп.
" Тези избори са референдум за върховенството на закона ", заключи Розенцвайг пред " Политико ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ