Властите в Скопие пак пуснаха в ход лицемерието си
Делото против ръководителя на Културния център „ Иван Михайлов “ в Битоля Люпчо Георгиевски бе отсрочено за 21 май
Македонските ръководещи чакат нещастието в Кочани лека бавно да се покрие със давност
Доста бяхме хората, които се притеснявахме откровено за резултата от следващото гледане на делото против Люпчо Георгиевски - ръководителят на закрития, само че към момента настоящ Културен клуб „ Иван Михайлов “ в Битоля. Заседанието бе планувано за 27 март. На него като очевидец трябваше да се яви някогашният водач на ВМРО-ДПМНЕ и министър председател на Република Македония Любчо Георгиевски, с цел да обясни на съда дали патронът на клуба е бил фашист, както твърди обвиняването, или не.
Общото очакване бе, че Люпчо ще би трябвало да чуе присъдата по въпросното обвиняване, без значение от това, което Любчо ще приказва за живота и активността на водача на достоверното Вътрешна македонска революционна организация Ванче Михайлов. За разликата сред Люпчо и Любчо на двамата Георгиевски към този момент писахме.
Съдът отсрочи съвещанието за 21 май. Не чух някакви причини за това отсрочване, въпреки че в практиката сходни случаи не са изключение. Дори бих споделил, че по някои каузи отлаганията са повече от извършените съвещания.
Едни гледания на делата по най-тежките обвинявания против Сашо Миялков - някогашният началник на тайните служби в Северна Македония по времето на премиера Никола Груевски (двамата са първи братовчеди!) бяха толкоз постоянно отлагани, че най-сетне бяха „ покрити “ от периода за изтекла отминалост. Така Миялков - един типичен образец за корист и персонално обогатяване със служебно състояние на върховен държавен функционер, беше оневинен. И до момента в който локалните публицисти го търсеха за изявленията, той ненадейно се появи в целия си лустросан искра пред казиното в Монте Карло. Така и едно от делата против политическия заточеник в Будапеща - някогашният министър председател Никола Груевски, за покупката на висок клас „ Мерцедес “ за потребностите на протокола на държавното управление, който той употребил дружно със фамилията си, също попадна под чадъра на отминалостта. Е, той има още няколко каузи, само че в последна сметка нищо чудно и Груевски като братовчед си да се появи в първокласните европейски курорти. Какво му пречи - неговите хора от ВМРО-ДПМНЕ са на власт, а практиката на правосъдната система в Северна Македония от дълго време свързва правораздаването с политиката. По-точно правораздаването е инструмент на политиката и на хората, които сега ръководят страната.
В интерес на истината, щеше да е доста скандално, в случай че това с отлагането не се беше случило. Толкова скандално, че даже в Скопие са решили, че от едно гледане на делото в този миг за управляващите могат да произтекат повече неприятности, в сравнение с позитиви. И без това те са изправени пред нуждата да дават отговори пред обществото поради тези 59 млади живота, които изгоряха в дискотеката в Кочани. И без това цялостното им държание във връзка с следствието на същинските аргументи за нещастието търпи от ден на ден обществени рецензии. Заканите от премиера Християн Мицкоски, че ще доведат нещата до дъно, без значение от това кой е отговорен, каква е неговата политическа обязаност или към коя етническа общественост принадлежи, губят съществено своята стойност в случай, че с невъоръжено към проличава стремежът на проверяващите до стената да бъде изправен само някогашният министър на стопанската система - албанецът Крешник Бектеши, деятел на опозиционната ДСИ.
Самият Мицкоски се пробва да смъкна виновността от себе си и от своето държавно управление с аргумента, че те са единствено няколко месеца на власт, а системата, която даде опция на въпросната дискотека години наред да работи без нужния лиценз, е прогнила от десетилетия. С други думи, виновността не е наша, а на всички предходни ръководещи. Ние можем да носим отговорност единствено за интервала, в който сме на власт.
Така ли? Само преди по-малко от три месеца същият този Мицкоски твърдеше, че без значение от късия период отпред на властта, той и неговите министри имат правото да се гордеят с направеното от тях. Ставаше дума за откриването на новото трасе на пътя от Крива паланка до Страцин, което се изграждаше дълги години, като най-активната и ефикасна фаза в градежа бе в годините на кабинетите на Зоран Заев и Димитър Ковачевски. Но Мицкоски искаше толкоз доста да си припише заслугата за готовия инфраструктурен обект от Скопие към границата с България, че по никакъв начин не се посвени да си присвои славата.
Направи го с цялото си безсрамие и благодарение на цялата пропагандна мощност на следените от него медии. И какво се получава? Когато става въпрос за консумация на позитиви и за рейтинг, късият период на ръководството няма никакво значение, те са за нас. Обратното - когато става дума за персонални и политически неудобства, казусът е някъде обратно във времето и е в решенията на други. И това в случай че не е демонстрация на двуличие, не знам какво друго е.
Но в тази ситуация с делото против Люпчо Георгиевски явно и двуличието, толкоз особено за държанието на Мицкоски и екипа му, въпреки всичко има някакви граници. Ситуационно всичко към датата 27 март си беше наред, не е наред методът, по който се стигна до обвиняванията против Люпчо и по това по какъв начин самият правораздавателен развой се води. Защото това не е развой в неговата чиста юридическа форма, в който философията на върховенството на правото да е определяща. Те и промени в закона направиха, натамъниха ги към случая и го пуснаха да работи със задна дата. Къде го има това, в Европа ли? Това си е прям политически развой, присъдите от който ще имат за цел да санкционират жителите на Северна Македония с българско съзнание, да облъчат с нова порция боязън обществото, да сатанизизрат всеки, който има смелостта да изкаже на глас друго едно схващане за по този начин наречената „ македонска еднаквост “.
Да, никой в правосъдната система в Северна Македония, а и в цялото общество не е предполагал, че онази жертвена драма в Кочани ще се случи във времето преди датата 27 март. И в този момент, колкото и да си лицемерен, колкото и да търсиш плюсове за себе си персонално като политик или за своето ръководство, просто си заставен от обстановката да вземеш решение да отложиш делото. И таман тъй като то е политическо, е доста елементарно да поръчаш на услужливата правосъдна система да стори това. Защото си даваш сметка, че няма по какъв начин да обясниш на хората от Кочани по какъв начин по този начин изправяш на подсъдимата пейка човек поради това, че се счита за българин в случай, че 15 от потърпевшите при пожара в дискотеката бяха по неотложност закарани в България на лекуване. При това това бяха най-тежките случаи.
Как да съчетаеш двата обстоятелството - единият от съда в Битоля и всеобщата акция за кръводаряване в София и във Варна, единствено при споменаването, че болните от братска Северна Македония имат потребност. Как да събереш в едно обвиняванията към Люпчо за пропагандиране на фашизма с държанието на шефа на „ Пирогов “ лекар Валентин Димитров, самият той дарил кръв и когато видял родственик на един от потърпевшите от Кочани, самата тя с изгаряния, незабавно ѝ предложил да постъпи на лекуване в клиниката. Да описвам ли още?
И по този начин - 21 май. До тогава нещата ще са отшумели и обществената и медийна среда в Северна Македония ще е по-успокоена. Както виждам, пък и моите сътрудници край Вардар го откриват с всеки минал ден, нещастието в Кочани лека бавно се покрива със давност. По-скоро я „ покриват “ със давност. По същата „ технология “, по която други предходни случаи останаха единствено за тъжната статистика. Политиците в Скопие още веднъж ще се върнат към познатата ни антибългарска изразителност, защото това е най-лесно и безвредно за тях. И всичко ще тръгне по старите коловози, до момента в който нова драма не избухне и още веднъж не изискат поддръжката на България.
Но ние помним. И ще го напомним. На всеки с къса памет.
Македонските ръководещи чакат нещастието в Кочани лека бавно да се покрие със давност
Доста бяхме хората, които се притеснявахме откровено за резултата от следващото гледане на делото против Люпчо Георгиевски - ръководителят на закрития, само че към момента настоящ Културен клуб „ Иван Михайлов “ в Битоля. Заседанието бе планувано за 27 март. На него като очевидец трябваше да се яви някогашният водач на ВМРО-ДПМНЕ и министър председател на Република Македония Любчо Георгиевски, с цел да обясни на съда дали патронът на клуба е бил фашист, както твърди обвиняването, или не.
Общото очакване бе, че Люпчо ще би трябвало да чуе присъдата по въпросното обвиняване, без значение от това, което Любчо ще приказва за живота и активността на водача на достоверното Вътрешна македонска революционна организация Ванче Михайлов. За разликата сред Люпчо и Любчо на двамата Георгиевски към този момент писахме.
Съдът отсрочи съвещанието за 21 май. Не чух някакви причини за това отсрочване, въпреки че в практиката сходни случаи не са изключение. Дори бих споделил, че по някои каузи отлаганията са повече от извършените съвещания.
Едни гледания на делата по най-тежките обвинявания против Сашо Миялков - някогашният началник на тайните служби в Северна Македония по времето на премиера Никола Груевски (двамата са първи братовчеди!) бяха толкоз постоянно отлагани, че най-сетне бяха „ покрити “ от периода за изтекла отминалост. Така Миялков - един типичен образец за корист и персонално обогатяване със служебно състояние на върховен държавен функционер, беше оневинен. И до момента в който локалните публицисти го търсеха за изявленията, той ненадейно се появи в целия си лустросан искра пред казиното в Монте Карло. Така и едно от делата против политическия заточеник в Будапеща - някогашният министър председател Никола Груевски, за покупката на висок клас „ Мерцедес “ за потребностите на протокола на държавното управление, който той употребил дружно със фамилията си, също попадна под чадъра на отминалостта. Е, той има още няколко каузи, само че в последна сметка нищо чудно и Груевски като братовчед си да се появи в първокласните европейски курорти. Какво му пречи - неговите хора от ВМРО-ДПМНЕ са на власт, а практиката на правосъдната система в Северна Македония от дълго време свързва правораздаването с политиката. По-точно правораздаването е инструмент на политиката и на хората, които сега ръководят страната.
В интерес на истината, щеше да е доста скандално, в случай че това с отлагането не се беше случило. Толкова скандално, че даже в Скопие са решили, че от едно гледане на делото в този миг за управляващите могат да произтекат повече неприятности, в сравнение с позитиви. И без това те са изправени пред нуждата да дават отговори пред обществото поради тези 59 млади живота, които изгоряха в дискотеката в Кочани. И без това цялостното им държание във връзка с следствието на същинските аргументи за нещастието търпи от ден на ден обществени рецензии. Заканите от премиера Християн Мицкоски, че ще доведат нещата до дъно, без значение от това кой е отговорен, каква е неговата политическа обязаност или към коя етническа общественост принадлежи, губят съществено своята стойност в случай, че с невъоръжено към проличава стремежът на проверяващите до стената да бъде изправен само някогашният министър на стопанската система - албанецът Крешник Бектеши, деятел на опозиционната ДСИ.
Самият Мицкоски се пробва да смъкна виновността от себе си и от своето държавно управление с аргумента, че те са единствено няколко месеца на власт, а системата, която даде опция на въпросната дискотека години наред да работи без нужния лиценз, е прогнила от десетилетия. С други думи, виновността не е наша, а на всички предходни ръководещи. Ние можем да носим отговорност единствено за интервала, в който сме на власт.
Така ли? Само преди по-малко от три месеца същият този Мицкоски твърдеше, че без значение от късия период отпред на властта, той и неговите министри имат правото да се гордеят с направеното от тях. Ставаше дума за откриването на новото трасе на пътя от Крива паланка до Страцин, което се изграждаше дълги години, като най-активната и ефикасна фаза в градежа бе в годините на кабинетите на Зоран Заев и Димитър Ковачевски. Но Мицкоски искаше толкоз доста да си припише заслугата за готовия инфраструктурен обект от Скопие към границата с България, че по никакъв начин не се посвени да си присвои славата.
Направи го с цялото си безсрамие и благодарение на цялата пропагандна мощност на следените от него медии. И какво се получава? Когато става въпрос за консумация на позитиви и за рейтинг, късият период на ръководството няма никакво значение, те са за нас. Обратното - когато става дума за персонални и политически неудобства, казусът е някъде обратно във времето и е в решенията на други. И това в случай че не е демонстрация на двуличие, не знам какво друго е.
Но в тази ситуация с делото против Люпчо Георгиевски явно и двуличието, толкоз особено за държанието на Мицкоски и екипа му, въпреки всичко има някакви граници. Ситуационно всичко към датата 27 март си беше наред, не е наред методът, по който се стигна до обвиняванията против Люпчо и по това по какъв начин самият правораздавателен развой се води. Защото това не е развой в неговата чиста юридическа форма, в който философията на върховенството на правото да е определяща. Те и промени в закона направиха, натамъниха ги към случая и го пуснаха да работи със задна дата. Къде го има това, в Европа ли? Това си е прям политически развой, присъдите от който ще имат за цел да санкционират жителите на Северна Македония с българско съзнание, да облъчат с нова порция боязън обществото, да сатанизизрат всеки, който има смелостта да изкаже на глас друго едно схващане за по този начин наречената „ македонска еднаквост “.
Да, никой в правосъдната система в Северна Македония, а и в цялото общество не е предполагал, че онази жертвена драма в Кочани ще се случи във времето преди датата 27 март. И в този момент, колкото и да си лицемерен, колкото и да търсиш плюсове за себе си персонално като политик или за своето ръководство, просто си заставен от обстановката да вземеш решение да отложиш делото. И таман тъй като то е политическо, е доста елементарно да поръчаш на услужливата правосъдна система да стори това. Защото си даваш сметка, че няма по какъв начин да обясниш на хората от Кочани по какъв начин по този начин изправяш на подсъдимата пейка човек поради това, че се счита за българин в случай, че 15 от потърпевшите при пожара в дискотеката бяха по неотложност закарани в България на лекуване. При това това бяха най-тежките случаи.
Как да съчетаеш двата обстоятелството - единият от съда в Битоля и всеобщата акция за кръводаряване в София и във Варна, единствено при споменаването, че болните от братска Северна Македония имат потребност. Как да събереш в едно обвиняванията към Люпчо за пропагандиране на фашизма с държанието на шефа на „ Пирогов “ лекар Валентин Димитров, самият той дарил кръв и когато видял родственик на един от потърпевшите от Кочани, самата тя с изгаряния, незабавно ѝ предложил да постъпи на лекуване в клиниката. Да описвам ли още?
И по този начин - 21 май. До тогава нещата ще са отшумели и обществената и медийна среда в Северна Македония ще е по-успокоена. Както виждам, пък и моите сътрудници край Вардар го откриват с всеки минал ден, нещастието в Кочани лека бавно се покрива със давност. По-скоро я „ покриват “ със давност. По същата „ технология “, по която други предходни случаи останаха единствено за тъжната статистика. Политиците в Скопие още веднъж ще се върнат към познатата ни антибългарска изразителност, защото това е най-лесно и безвредно за тях. И всичко ще тръгне по старите коловози, до момента в който нова драма не избухне и още веднъж не изискат поддръжката на България.
Но ние помним. И ще го напомним. На всеки с къса памет.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ