Абсурди и италиански комици атакуват България! Един се контузи от... радост, друг си татуира емблема
Делио Роси ще води Левски. Италианецът дойде у нас и ще бъде показан в 17:30 часа на „ Герена “. Специалистът идва с повече от прилична визитка, бе отпред на Лацио, който изведе до купата на Италия. Като треньор в Серия „ А “ има над 600 мача, което е задоволително доказателство за равнището му.
В рубриката БЛИЦ Архив ще ви напомним за предшествениците на Делио у нас. Защото италиански треньори имаше и преди
Роси да поеме Левски. До какъв брой бяха експерти е напълно различен въпрос. Първите, които идват у нас, от Апенините, са Салваторе Полверино (на фотографията вляво) в Нефтохимик и Енрико Катуци в ЦСКА. Христо Порточанов се сдуши с Викторио Мунгай, който преди този момент редеше прехвърляния в Черноморец. Именно Мунгай бе назначен за шеф в Нафтата и стартира да влачи италианци на кг.
През лятото на 2000 година, с цел да стане по-безболезнена раздялата с Димитър Стойчев, Порточанов измисли следните назначения – Стойчев остава старши треньор, а Полверино – основен треньор. Не беше ясно обаче кой защо ще дава отговор и кой ще взима окончателните решения по селекция, тренировки и установяване на състава. Скоро и този въпрос бе изчистен. Още на първия предварителен лагер Полверино и Стойчев влязоха в спор, защото италианецът иззе всички функционалности. Оттогава Стойчев към този момент бе разгласен за асистент и стартира да извършва второстепенни функционалности. Тоталният раздор в тима обаче пристигна след първите несполучливи контроли на лагера в Италия. Още при първото занятие на Апенините Полверино наредил на българския си сътрудник да гледа тренировките в профил. Присъстващите на лагера публицисти свидетелстват за кавги по отношение на тактиката на тима и наличието на няколко италиански футболисти. Нефтохимик загуби два пъти от румънския Глория - с 0:1 и 0:3. Двете провали обаче не бяха най-лошото. Още в първите дни на август пристигна страшната злополука. Нефтохимик записа най-срамната загуба вкъщи в историята си – 2:5 от Спартак Варна. На мига Порточанов изгони Салваторе Полверино и техническия шеф Серджо Борго, които направиха дебют. Натирен бе и италианският футболист Гулиелмо Балдини, който игра плачевно против Спартак.
През това време в ЦСКА са удовлетворени от Енрико Катуци. Тимът върви добре, макар че отпадна от унгарския слабак МТК в евротурнирите. На полусезона обаче Васил Божков сменя Катуци с Александър Станков. Той дебютира неприятно напролет – с две жестоки загуби от Литекс, по една за купата и шампионата (0:3 за купата и 1:4 за шампионата). Спешно е върнат Катуци, който е посрещнат с транспарант от почитателите „ Welcome again Catuzzi “. До края на сезона обаче италианецът, който към този момент е мъртвец, не съумя да реализира поврат и ЦСКА остана на второ място.
През пролетта на 2002 година в България идва несъмнено най-голямото име в треньорския отрасъл. Луиджи Симони поема ЦСКА. Специалистът е бил отпред на Лацио, Наполи, Интер, Емполи и най-малко още десетина клуба в Италия. А най-големият връх в кариерата му е Купата на УЕФА, която завоюва с Интер през 1998 година. Всъщност, Симони пристигна, с цел да подпише контракт още при започване на декември 2001 година. На представянето си известният италианец споделя: „ Аз не съм пристигнал тук за пари, а с цел да работя. “ Симони от самото начало показваше почитание към ЦСКА, а и много години по-късно. По-късно в свои изявленията Луиджи споделя: „ ЦСКА бе огромно прекарване, което ме накара да не скърбя, че не одобрих предложения от Англия и Испания. " Завинаги в историята ще остане 2 март 2002 година, когато се състоя следващото издание на безконечното дерби. ЦСКА поведе с 1:0 след гол от фаул на Любослав Пенев. Симони скочи толкоз внезапно от аварийна пейка, с цел да се зарадва, че се контузи и довърши дуела... с патерици. След това ЦСКА удвои преднината си, само че я изпусна и мачът приключи 2:2. В последна сметка „ алените “ не съумяха да станат първенци, а изгубиха и финала за купата на България от Левски с 1:3. Симони даже не изчака последния кръг от плейофите, а си отпътува по-рано. 
Именно в този финален мач ЦСКА бе воден от помощника му Стоян Йорданов, който победи Левски с 1:0 с гол на Владимир Манчев. След това Стойчо Младенов пое щафетата в Борисовата градина.
През есента на 2004 година Христо Порточанов прави втори италиански опит в Нефтохимик. Кани Клаудио Масели (на фотографията вдясно) и Салваторе Бианкети, както и техен наставник, който да поправя понякога техните дейности – починалият към този момент Франко Сколио. Последният несъмнено е име във футбола на Апенините и назначението му като управител в Нафтекс в действителност респектира. Обещанията на бургаските босове към италианските експерти са, че имат задоволително време да си изградят тим по техен модел. Всичко обаче още веднъж приключва по български, откакто някои от опитните футболисти очевидно не желаят да одобряват методиката на тандема Масели-Бианкети и тимът се показва зле. Нафтата пада тежко от ЦСКА с 0:4, а месец по-късно, при загубата в Севлиево с 0:3 от Видима-Раковски, двамата треньори са уволнени. Сколио обаче остава в отбора като съветник преди и той да приключи взаимоотношения с Нафтекс в края на сезона.
Със сигурност най-колоритната фигура, която идва от Ботуша в България, се споделя Енрико Пичони. Той води Ботев Пловдив през есента на 2009 година в тежко време за клуба. По това време в отбора бе цялостно с италианци. Безспорно най-големият мач на Пичони бе дербито с Локомотив. За всеобща изненада „ италианският “ Ботев завоюва с 1:0 след гол на Морини (б.а. – в действителност, това бе единствената победа на Пичони отпред на тима). А почитателите на „ канарчетата “ в действителност бяха с положителни усеща към Пичони. Той им отвръщаше със същото и даже татуира... емблемата на Ботев на гърба си. В края на 2009 и началото на 2010 година обаче в Пловдив дойдоха самозванци, доведени от Христолов. Франческо Салерно, Малу Мпасинкату и още сходни герои сякаш щяха да купуват Ботев и да го трансформират в стращилище за родните отбори. Нищо сходно не се случи и Ботев затъна дефинитивно.
Последният италианец, който се подвизаваше у нас, бе отпред на Ботев Враца. Джулияно Сондзони записа пет загуби от пет мача и скоропостижно бе натирен от клубната администрация.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Италианските треньори в България:
Салваторе Полверино (Нефтохимик) – есен 2000
Енрико Катуци (ЦСКА) - 2000/01
Луиджи Симони (ЦСКА) – пролет 2002
Клаудио Масели (Нефтохимик) – есен 2004 (в трио дружно със Салваторе Бианкети и Франческо Сколио)
Енрико Пичони (Ботев Пловдив) – есен 2009
Джулиано Сондзони (Ботев Враца) – есен 2012
В рубриката БЛИЦ Архив ще ви напомним за предшествениците на Делио у нас. Защото италиански треньори имаше и преди
Роси да поеме Левски. До какъв брой бяха експерти е напълно различен въпрос. Първите, които идват у нас, от Апенините, са Салваторе Полверино (на фотографията вляво) в Нефтохимик и Енрико Катуци в ЦСКА. Христо Порточанов се сдуши с Викторио Мунгай, който преди този момент редеше прехвърляния в Черноморец. Именно Мунгай бе назначен за шеф в Нафтата и стартира да влачи италианци на кг. През лятото на 2000 година, с цел да стане по-безболезнена раздялата с Димитър Стойчев, Порточанов измисли следните назначения – Стойчев остава старши треньор, а Полверино – основен треньор. Не беше ясно обаче кой защо ще дава отговор и кой ще взима окончателните решения по селекция, тренировки и установяване на състава. Скоро и този въпрос бе изчистен. Още на първия предварителен лагер Полверино и Стойчев влязоха в спор, защото италианецът иззе всички функционалности. Оттогава Стойчев към този момент бе разгласен за асистент и стартира да извършва второстепенни функционалности. Тоталният раздор в тима обаче пристигна след първите несполучливи контроли на лагера в Италия. Още при първото занятие на Апенините Полверино наредил на българския си сътрудник да гледа тренировките в профил. Присъстващите на лагера публицисти свидетелстват за кавги по отношение на тактиката на тима и наличието на няколко италиански футболисти. Нефтохимик загуби два пъти от румънския Глория - с 0:1 и 0:3. Двете провали обаче не бяха най-лошото. Още в първите дни на август пристигна страшната злополука. Нефтохимик записа най-срамната загуба вкъщи в историята си – 2:5 от Спартак Варна. На мига Порточанов изгони Салваторе Полверино и техническия шеф Серджо Борго, които направиха дебют. Натирен бе и италианският футболист Гулиелмо Балдини, който игра плачевно против Спартак.
През това време в ЦСКА са удовлетворени от Енрико Катуци. Тимът върви добре, макар че отпадна от унгарския слабак МТК в евротурнирите. На полусезона обаче Васил Божков сменя Катуци с Александър Станков. Той дебютира неприятно напролет – с две жестоки загуби от Литекс, по една за купата и шампионата (0:3 за купата и 1:4 за шампионата). Спешно е върнат Катуци, който е посрещнат с транспарант от почитателите „ Welcome again Catuzzi “. До края на сезона обаче италианецът, който към този момент е мъртвец, не съумя да реализира поврат и ЦСКА остана на второ място.
През пролетта на 2002 година в България идва несъмнено най-голямото име в треньорския отрасъл. Луиджи Симони поема ЦСКА. Специалистът е бил отпред на Лацио, Наполи, Интер, Емполи и най-малко още десетина клуба в Италия. А най-големият връх в кариерата му е Купата на УЕФА, която завоюва с Интер през 1998 година. Всъщност, Симони пристигна, с цел да подпише контракт още при започване на декември 2001 година. На представянето си известният италианец споделя: „ Аз не съм пристигнал тук за пари, а с цел да работя. “ Симони от самото начало показваше почитание към ЦСКА, а и много години по-късно. По-късно в свои изявленията Луиджи споделя: „ ЦСКА бе огромно прекарване, което ме накара да не скърбя, че не одобрих предложения от Англия и Испания. " Завинаги в историята ще остане 2 март 2002 година, когато се състоя следващото издание на безконечното дерби. ЦСКА поведе с 1:0 след гол от фаул на Любослав Пенев. Симони скочи толкоз внезапно от аварийна пейка, с цел да се зарадва, че се контузи и довърши дуела... с патерици. След това ЦСКА удвои преднината си, само че я изпусна и мачът приключи 2:2. В последна сметка „ алените “ не съумяха да станат първенци, а изгубиха и финала за купата на България от Левски с 1:3. Симони даже не изчака последния кръг от плейофите, а си отпътува по-рано. Именно в този финален мач ЦСКА бе воден от помощника му Стоян Йорданов, който победи Левски с 1:0 с гол на Владимир Манчев. След това Стойчо Младенов пое щафетата в Борисовата градина. През есента на 2004 година Христо Порточанов прави втори италиански опит в Нефтохимик. Кани Клаудио Масели (на фотографията вдясно) и Салваторе Бианкети, както и техен наставник, който да поправя понякога техните дейности – починалият към този момент Франко Сколио. Последният несъмнено е име във футбола на Апенините и назначението му като управител в Нафтекс в действителност респектира. Обещанията на бургаските босове към италианските експерти са, че имат задоволително време да си изградят тим по техен модел. Всичко обаче още веднъж приключва по български, откакто някои от опитните футболисти очевидно не желаят да одобряват методиката на тандема Масели-Бианкети и тимът се показва зле. Нафтата пада тежко от ЦСКА с 0:4, а месец по-късно, при загубата в Севлиево с 0:3 от Видима-Раковски, двамата треньори са уволнени. Сколио обаче остава в отбора като съветник преди и той да приключи взаимоотношения с Нафтекс в края на сезона.
Със сигурност най-колоритната фигура, която идва от Ботуша в България, се споделя Енрико Пичони. Той води Ботев Пловдив през есента на 2009 година в тежко време за клуба. По това време в отбора бе цялостно с италианци. Безспорно най-големият мач на Пичони бе дербито с Локомотив. За всеобща изненада „ италианският “ Ботев завоюва с 1:0 след гол на Морини (б.а. – в действителност, това бе единствената победа на Пичони отпред на тима). А почитателите на „ канарчетата “ в действителност бяха с положителни усеща към Пичони. Той им отвръщаше със същото и даже татуира... емблемата на Ботев на гърба си. В края на 2009 и началото на 2010 година обаче в Пловдив дойдоха самозванци, доведени от Христолов. Франческо Салерно, Малу Мпасинкату и още сходни герои сякаш щяха да купуват Ботев и да го трансформират в стращилище за родните отбори. Нищо сходно не се случи и Ботев затъна дефинитивно.
Последният италианец, който се подвизаваше у нас, бе отпред на Ботев Враца. Джулияно Сондзони записа пет загуби от пет мача и скоропостижно бе натирен от клубната администрация.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Италианските треньори в България:
Салваторе Полверино (Нефтохимик) – есен 2000
Енрико Катуци (ЦСКА) - 2000/01
Луиджи Симони (ЦСКА) – пролет 2002
Клаудио Масели (Нефтохимик) – есен 2004 (в трио дружно със Салваторе Бианкети и Франческо Сколио)
Енрико Пичони (Ботев Пловдив) – есен 2009
Джулиано Сондзони (Ботев Враца) – есен 2012
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ