Делегацията от депутати от I ВНС, която на 4 май

Делегацията от депутати от I Велико народно събрание, която на 4 май 1879 година връчва на Ал. Батенберг в Ливадия решението за избора му за български княз

Създаването на първото българско държавно управление напълно не се оказва лесна работа. Според Берлинския контракт краткотрайното съветско ръководство на България би трябвало да завърши до 9 месеца след подписването му и се упоменава, че то " ще се управлява до изработването на един органичен правилник от един императорски съветски комисар ". " Уставът " е признат на 16 април 1879 година

На идващия ден е определен за княз Александър Батенберг, който е по-правилно да се назовава княз Александър I Български. Веднага откакто се възкачва на българския трон, той отива в Ливадия на Кримския полуостров за среща с император Александър II – въпреки всичко е племенник на съветската императрица Мария Александровна.

Княз Александър Батенберг

В диалог му изяснява, че би трябвало да се промени конституцията, която съгласно него е несъвършена и лимитира правата му, само че императорът отвръща, че формирана небрежно от политици без опит, тя не може да няма недостатъци, само че би трябвало да се използва, пък след това да се трансформира. В Ливадия го намира и българската делегация, която му връчва акта за избирането му. Тя е в състав Преславския митрополит Симеон, софийския губернатор, назначен от руснаците, Тодор Бурмов, Константин Стоилов, Цанов, депутат от Кула, лекаря в съветското посолство в Цариград Каракановски и турчина Хаджи Муезин.

След това княз Александър потегля да обикаля европейските столици и да търси подпомагане. По-късно Константин Стоилов ще стане негов частен секретар. В Берлин канцлерът Бисмарк му споделя: “Идете в България: все ще ви остане най-сетне един прелестен спомен ”. Както демонстрират последвалите събития, споменът по никакъв начин не е прелестен.

Междувременно в България е настъпило първото политическо разделяне на либерали и консерватори. Либералите са с ореола на борци за национално избавление, от техните редици са дадени много жертви за реализирането му и като резултат – съвсем всички оживели поборници са привлечени в новосъздадените държавни органи на Временното съветско ръководство. На консерваторите, като по-подготвени и учили в чужбина, е отделено много по-малко внимание, само че и без тях не може. Когато още през 1876 година Марко Балабанов и Драган Цанков са тръгнали да пазят българската идея след Априлското въстание из Европа, те се срещат на 8 ноември и с френския министър на външните работи Деказ, който ги пита дали народът ни е узрял за политическа автономност, кой ще управлява страната и дали в България ще се намерят хора, на които може да се повери независимото ѝ ръководство.

Драган Цанков

И Балабанов, и Цанков бодряшки дават отговор, че хора, които да поемат администрацията, щели да се намерят, тъй като образованието се трансформирало и давало добра подготовка, търговията създавала будни и опитни хора, а такива взели участие и в църковноосвободителните битки. След срещата двамата написват писмо до Деказ, в което изясняват, че при нужда можели да изброят най-малко 30 българи, завършили във Франция, Австрия, Германия и Русия, и те щели да образуват “едно положително и почтено държавно управление ”.

Най-логичното е да се сформира съдружно държавно управление. На процедура обаче несъгласията сред първите две партии прерастват в открита омраза и то се оказва невероятно. При предварителните съвещания даже отпътуващите руснаци се разделят на две – едните желаят отпред на ръководството на България да се слагат съветски жители, другите – да не се месят в ръководството на страната. Княз Дондуков се заема да помири двете позиции и упорства в министерствата да се поканят изтъкнати водачи и на двете партии.

Най-трудно това се оказва в Министерството на вътрешните работи. Князът прави съвещания с Димитър Греков и Драган Цанков. Цанков обаче изрично отхвърля да влезе в ръководството дружно с консерваторите. С Греков те имат остаряла омраза, почнала още на Учредителното заседание. Княз Батенберт изпраща телеграми до Цанков за среща, само че той не дава отговор, тъй като не били персонално от княза, а от неговия секретар Константин Стоилов. Когато князът най-сетне му телеграфира, той изрично отхвърля. Тогава стартира диалог с Каравелов, който е податлив да одобри.

Разлютеният Драган Цанков афишира, че ще го “афореса ” от партията. След като сондажите за съдружно държавно управление не дават резултат, княз Александър I Български взема решение да повери ръководството на консерваторите.

На 5 юли (17 юли по нов стил), 1879 година с декрет той афишира, че според членове 150, 152 и 161 от конституцията назначава Тодор Бурмов за министър на вътрешните каузи и в същото време за министър на просвещението, Марко Балабанов за министър на външните каузи и на вероизповеданията, генерал-майор Петър Д. Паренсов за боен министър, Григор Д. Начович за министър на финансите и Димитър П. Греков за министър на правораздаването. След това прецизира, че назначава Бурмов, министър на вътрешните работи, за “председател на Министерский съвет ”. Прави усещане, че Тодор Бурмов и Марко Балабанов в разнообразни години са учили богословие – Бурмов в Киевската духовна семинария, а Марко Балабанов – на остров Халки.

Първият български министър-председател Тодор Бурмов

Правителството отвръща с декларация (виж карето долу), само че скоро излиза наяве, че желанията са едно, а дейностите - напълно друго. 

Какво свърши първото правителство

Сред първите му задания е да подмени окръжните шефове, които са либерали. След това основава митници по южните граници на България, открива дипломатически връзки с Румъния, Сърбия и Османската империя. За дипломатически сътрудник в Цариград е назначен Драган Цанков. Това, от една страна, е самопризнание за присъединяване му в църковноосвободителните битки, а от друга – да е по-далеч от партийните битки. В Сърбия пръв български посланик е Димитър Кирович, а в Букурещ - ръководителят на Учредителното заседание. Антим I пък е назначен на синекурна служба като асистент в поделение на външното министерство. Създава правила за общинско, градско и селско ръководство. Премахва таксите от два френски франка за българите от Македония и Източна Румелия с претекста, че хората от там постоянно пътували до княжеството и това ги ощетявало. Прави опит да откупи жп линията Русе - Варна, само че договорката се проваля поради несъразмерните финансови претенции на британския притежател. Също по този начин пробва да стартира строителството на жп линията Цариброд - Вакарел, само че и той е несполучлив заради дефицит на пари в хазната. Правителството е насила да взема и непопулярни ограничения - възбрана за експорт на царевица, до повишение на митото за солта. Въведен е и конвертируем български лев, само че това води до рухване на курса на сребърната рубла.

Големите проблеми, с които държавното управление на консерваторите не може да се оправи, са два. Единият е появяването на разбойнически банди към Търговище, Омуртаг, Герлово, Тузлука и Разградско. Другият е с либералите, които не могат да се примирят, че ръководството не е предоставено на тях. Те даже отиват още по-далеч и атакуват княза.

Лидер на опозицията става Стефан Стамболов, като измества Каравелов и Драган Цанков. С огнения си характер той написа няколко публикации във в. “Целокупна България ”, издаван от Петко Славейков, през юли. Стамболов убеждава, че консерваторите нарушават конституцията.

Аргументите му са, че в декларацията на министрите от първото държавно управление на България князът е наименуван “височество ”, а в Търновската конституция категорично е упоменато, че неговата купа е “светлост ” и позволява, че тя може и да е “сиятелство ”, само че не и “величество ”.

Другият му мотив е, че министърът на външните каузи Марко Балабанов не може да е определян като “негово превъзходителство ”. Той заиграва и на сензитивната за българите струна, че до момента в който либералите са проливали кръв за свободата, то консерваторите са водили спокоен живот по чужбина.

През август либералите привикват протестни манифестации против ръководството. Първият от тях е на 15 август в Търново. Организатори са Стамболов и Петко Славейков, чиито речи, изпълнени с жар, харесват на тълпите. Митингът излиза с декларация, която изпраща до княза, че с изключение на да погазват конституцията, консерваторите назначавали в ръководството “люде, извънредно ненавистни за народа по причина на тяхната мрачна предприемчивост във време на турското господство ”. След дни протестни събрания заливат цялата страна.

Младият Стефан Стамболов

На 29 август княз Батенберг издава декрет за избиране на представителите на Първото нормално национално заседание. То би трябвало да се отвори на 15 октомври, а за ден на изборите е избран 30 септември. Либералите печелят безапелационно, само че и това заседание не просъществува дълго. Консерваторите в финален опит да уязвят своите съперници излизат с аргумента, че Стефан Стамболов не може да е депутат, тъй като нямал навършените по закон 24 години. В реалност той е роден на 31 януари 1854 година и му остават малко повече от три месеца, до момента в който навърши 25, само че в разправии минават няколко дни. Първото нормално национално заседание е останало в историята ни с обстоятелството, че не приема нито един законопроект. А опитите за коалиция в България са забравени чак до 1923 година, когато по силата на събитията ръководството е поверено на Демократическия сговор. 

Симеон Радев за тогавашните министри: 

В кабинета влизаха несъмнено най-просветените хора на Консервативната партия. Те обладаваха европейско обучение и въпреки лишени от персонален опит, бяха осведомени най-малко на доктрина с ръководството на модерните страни. Истински политически качества обаче множеството от тях нямаха. Д-р Атанасович, някогашни професор по медицината в Букурещ, бе остарял човек, некадърен на никаква самодейност. (Атанасович по това време е на 58 година – б.а.) Марко Балабанов, богослов и правист, стоеше на кръстопътя на всичките вероятни правила, гледайки къде ще надделее силата, с цел да ѝ заеме своята провизия от софистически причини и от подправен възторг. Твърде малко воля у него, никакъв кураж и свръхвсичко едно изумително лицеприятие с пресметнати дози, добито в гръцката семинария в Халки.

Димитър Греков бе несъмнено от всички свои сътрудници индивидът с най-големи естествени дарования и най-солидна просвета, само че у него пък минусите сковаха качествата. Една изключителна леност на концепциите се съчетаваше с един правилен политически инстинкт, един плевел характер, неизпълнителен още и който в никакъв случай няма да доближи до цялостно хладнокръвие, само че непреклонен за дълго време и съставляющ в Консервативната партия единственото проявяване на темперамент. Човек на правилата, той имаше религия в хората и бе кадърен на лоялност, само че дружно с това доверчив, както множеството сангвиници, трудолюбив единствено на припадъци, живящ без ред, епикурейска натура, в която удоволствието ще хаби всичките пружини на волята, без обаче да засегне мозъка.

Съвсем противопоставен на Грекова бе Начович. Начович е и до момента един емпирик в политиката. У него има доста на практика знания, само че никакво мировъзрение. Обладающ огромна дарба за асимилация, той няма никаква досетливост на мозъка. Крайно работлив, само че безрезултатен, той няма да остави съвсем никаква диря от организаторска активност. Но една легенда ще се сътвори към името му: неговата мизантропия ще мине за загадъчност, неговата пасивна непримиримост – за сила, и неговата пристрастеност към канцеларска работа – за реформаторство.

Тодор Бурмов - наподобява, че той е криел под своята добродушна и плаха физиономия една същинска неотстъпчивост на характера. Умерен в своите хрумвания, той не се е боял да ги ползва в краен случай с известна грубост, прочее постоянно неумела. Един безкористен човек, изпълнен с най-благи планове, само че съвсем неопитен за ръководеща политическа роля.

Отговорът на пионерите във властта за доверието на княз Александър I

Към българский народ

Мили съотечественици!

Поканени от Негово Височество Князът Александър I-ый да заемем постът на първи министри в младото наше Княжество, ний надълбоко чувствуваме тежестта на службата, която ни се постанова от доверието на обичания ни стопанин.

Не без съмнение приехме ний предлагането на Негово Величество да съставим първото Българско Министерство.

Обстоятелствата измежду които почнува народът ни своя самостоятелен политический и гражданский живот са прекомерно значими, и мъчнотиите, които се съставляват от всяка страна, прекомерно огромни. Но таман по тази причина патриотизмът постанова на всички ни свещена служба да бъдем абсолютно подготвени да служим на Князът и на отечеството с безкрайна лоялност, с цялостно самоотвержение.

Чувството на тази служба накара и нас да се не отречем от приемането на тойзи товар, колкото тежък и да е той.

Като изцяло осъзнаваме огромната значимост на делото, което ни се разпореди, ний сме решени да не пощадим никакъв труд и да създадем всички старания с цел да оправдаем доверието към нас на Негово Величество Княза Александър I и да спомогнем за благоустройството и напредъка на нашето родно място.

Като имаме непрекъснато поради конституцията, главният закон на Княжеството, нашата първа грижа ще бъде да почнем приспособлението и развиването на началата, които са положени в нея. За това министерството ще се погрижи, доколкото разреши късото време, да подготви за в идущото национално заседание, част от законопроектите, които водят към тая цел.

Между това министерството ще има пред очи да вкара още занапред ония улучшения на ръководството на страната, които не търпят отлагателство.

То е длъжно такоже да съобщи, че ще взема всеки път о време всичките ония потребни ограничения за предвардване на разстройства и овардването на редът и спокойствивето в рамките на княжеството.

Като се грижи за вътрешното устгройство и успокоение на Княжеството, министерството ще има за своя непременна обвързаност, измежду дълбоката благодарност от която е вдъхновен всичкий българский народ към Държавата, негова благодетелка и освободителка от игото, да поддържа връзки на най-искрено другарство и уважение на всички други страни покровителници и прочии прилежащи и несъседни страни, и да се старае да покаже, че българский народ изцяло заслужава благосклонностите на всичките европейски държавни управления.

За осъществяването на тая задача ний разчитаме от една страна на мъдрото управление на Негово Височество, а от друга върху патриотическото подпомагане на всичките съотечественици и твърдо сме уверени, че по здравомислието си, с което нормално се отличават те, старателно ще ни покажат това подпомагане.

Инфо: " 24 часа "

Следвайте " Гласове " в Телеграм и Инстаграм