Делът на просрочените задължения остава нисък в краткосрочен период, но

...
Делът на просрочените задължения остава нисък в краткосрочен период, но
Коментари Харесай

Прогноза: Без ръст на необслужваните кредити в България поне още половин година, след това плавно увеличение

Делът на просрочените отговорности остава невисок в кратковременен интервал, само че забавянето на икономическия напредък и рекордно високата съществена рента в Европа предопределят смяна в средносрочен, съгласно разбор на АСВ

Ниското равнище на необслужваните банкови заеми в България ще се резервира най-малко доникъде на 2024 година, като наклонността след това може да се обърне, по-отчетливо през 2025 година, само че растежът в просрочията ще е по-скоро равномерен и без внезапни придвижвания нагоре. Това предвижда една от водещите компании за изкупуване и ръководство на отговорности в България - Агенция за събиране на вземания ЕАД (АСВ). 

Сценарият стъпва на разбор на макроикономически данни, динамичността на кредитирането в България и Европа и ръководството на кредитните портфейли на банките. Качеството на банковите активи в България остава устойчиво към този момент. Рязкото повишаване на лихвите и възходящите разноски за обслужване на задълженията в Европа, в композиция със забавянето на икономическия напредък и високата инфлация, към момента не се отразяват осезаемо на потребителите и бизнеса в България, съгласно специалистите в АСВ. Затова и в кратковременен проект не се очаква доста оскъпяване на заемите и утежняване на качеството на кредитните портфейли. В момента лихвите по заемите в България, изключително на ипотечните, са по-ниски от тези в редица страни в еврозоната заради свръхликвидността на локалните банки. 

Затягането на паричната политика в Европа и ограниченията на Българската народна банка (БНБ) за изстудяване на кредитирането - антицикличните буфери и повишаването на минималните наложителни запаси, сигурно ще оставят отпечатък, само че по-скоро в средносрочен интервал, а през идващите 12 месеца инерцията в бранша от последните години ще продължи, планува АСВ.

Причината - от една страна към момента високата претовареност и възходящите средни доходи в българската стопанска система, освен това с изпреварващ ритъм на приръст спрямо този на разноските и инфлацията като цяло (от януари 2022 година до септември 2023 г. средната брутна работна заплата в България се е повишила с над 30% и вече надвишава 2 хиляди лева - най-силният растеж от интервала преди присъединението на страната към Европейски Съюз, а за същия интервал пенсиите са се нараснали с над 60%), и от друга - високата ликвидност в банковия бранш, която разрешава на кредитните институции да поддържат по-ниски лихви по депозитите и заемите по отношение на тези в редица други страни в Европа (по данни на Българска народна банка междинният лихвен % за новоотпуснатите жилищни заеми в левове през септември е 2.61%, до момента в който по данни на ЕЦБ междинната рента за нови ипотеки в страните от еврозоната е 3.93%).

“България към този момент е измежду дребното, запазили финансово успокоение в Европа във връзка с лихвите по заемите. При настоящата претовареност и продължаващия растеж на приходите, потребителите в страната се оправят с разноските и
обслужването на своите отговорности относително добре. В момента делът на просрочените заеми е рекордно невисок, хората всеобщо са заети и възнагражденията им като цяло към момента нарастват. Това им оказва помощ да се
оправят с погасяването на своите отговорности, при все че, че разноските за живот също се усилват. “, разяснява Димитър Бончев, ръководител на съвета на шефовете на АСВ.

Прогнозата му е, че просрочията няма да набъбнат осезаемо в месеците до края на идната година. “Икономическият напредък неизбежно ще се забави вследствие на преместването на отрицателните резултати от другите стопански системи в Европа, само че това няма да докара до важен растеж на лошите заеми в кратковременен интервал. ”, успокои той.

Изкупуването на просрочени отговорности продължава и сега. Независимо от прогнозата за задържане на неприятните заеми на ниско равнище в следващите месеци, банките и небанковите финансови институции не престават
да чистят своите салда от остарели необслужвани заеми, излиза наяве още от данните на АСВ. Сделки на пазара в последните две години не липсват, въпреки и далеч по мярка от тези в интервала 2018 година - 2019 година От АСВ показват, че
вложенията й в нови портфейли за първите 10 месеца на 2023 година нарастват малко над 2 пъти по отношение на същия интервал на 2022 година Това частично се дължи и на стратегията на АСВ да възвърне пазарен дял и да остане водеща компания в сектора след промяната на собствеността ѝ.

Компаниите за изкупуване и събиране на вземания са основен сътрудник на банките и небанковите сдружения за кредитиране при отписването и продажбата на портфейли с необслужвани заеми. Те бяха и в основата на прочистването на токсичните активи, насъбрани в икономическата рецесия след 2009 година Според данни на АСВ за интервала 2017-2022 година финансиращите сдружения са предложили за продажба портфейли с обща номинална стойност близо 10 милиарда лева Рекорден обем беше реализиран през 2019 година, когато общият номинал на търгуваните портфейли надвиши 3 милиарда лева. 

 


 

FaceBookTwitterPinterest
Източник: tribune.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР