Делът на по-образованите роми бележи чувствителен ръст в последните 9

Делът на по-образованите роми бележи сензитивен растеж в последните 9 години, като редом с това нараства и делът на хората от общността с непрекъсната претовареност. Това сочат данните от отчет на фондация " Тръст за обществена опция ", направен дружно с Алфа Рисърч.

Ромите с незавършено начално обучение понижава съвсем три пъти (от 15.3% през 2011 година на 5.6% през 2019 г.). Причините за това са в промяна на поколенията и вливане на кохорти, които са с по-висока степен на приключено обучение. В резултат на това е налице спад в каузи на лицата с начално обучение (от 31% на 13.8%) и нарастване на тези с главно обучение (от 31% на 39.7%).

Делът на лицата с главно обучение нараства в най-голяма степен измежду по-възрастното потомство роми (над 56 г.). Едновременно с това следим и наклонност на повишаване на каузи на ромите със приблизително обучение (от 22.8% на 34.5%). Принос в този растеж имат по-младите генерации (19–35 г.), при които лицата със приблизително обучение нарастват в най-голяма степен ( от 19% на 35% във възрастовата група 19–25 година и от 11% на 24% при възрастовата група 26–35 година ).

Отчита се и повишаване (шест пъти) в каузи на лицата, които са приключили висше обучение (от 0.2% през 2011 година до 1.2% през 2019 г.). Този скок се дължи на ниската база, от която започва индикаторът през 2011 година Групите, при които растежът на висшистите е максимален са младите генерации, в поголяма степен при дамите, в сравнение с при мъжете. Ако прибавим към групата на висшистите и приключилите полувисше обучение, общото повишаване като номинална стойност демонстрира ясна наклонност, а заради ниската изходна база, растежът в границите на проучвания интервал, е доста огромен.

Делът на приключилите висше обучение е два пъти по-висок измежду лицата, които са посещавали детска градина, като е налице ясна наклонност с увеличение броя на годините в детска ясла и градина да се усилва вероятността за довеждане докрай на висше обучение.

Увеличава се делът на лицата, обхванати в учебното обучение. Сравнение сред двете проучвания демонстрира, че във възрастовата група 7–15 година делът на обхванатите в учебно заведение роми през 2019 година е 92.8%, до момента в който през 2011 година той е бил 82.2% . Във възрастовата група 16–19 година нарастването е с 16 п.п. (от 32.7% през 2011 година на 49% през 2019 година Такава е наклонността и във възрастовата група 7–18 години, където нарастването е с 12 п.п. (от 72% през 2011 година на 84% през 2019 г.).

Важна илюстрация на по-високата просветителна интензивност е делът на учащите (ученици и студенти) във възрастовата група 15+ (през 2011 година в тази група учащите са били 4.2%, до момента в който през 2019 те стават 6.3%). Запазва се делът на учениците, които не вървят постоянно на учебно заведение, само че въпреки всичко са обхванати от просветителната система. Учениците с чести отсъствия във възрастовата група 7–18 година са в границите на към 8% и в двата изследвани интервала. − Налице е наклонност на по-силна централизация на ромските възпитаници в учебни заведения с доминиращ дял роми. Делът на посещаващи учебно заведение, които са в образователни заведения с преобладаващо ромско население, се усилва от 31% на 47%.

В съпоставяне с 2011 година, делът на ромите, които са в претовареност през 2019 година е над два пъти по-висок .

Във възрастовата група 15+ през 2011 година заетите са били 19%, до момента в който през 2019 година те са 45%. Респективно, делът на безработните пада от 39% на 20%. Във възрастовата група 18+ наклонността е сходна – работещите през 2011 година са 20%, а през 2019 година – 49%. Ако през 2011 година съотношението на заети роми в частна компания и в държавно или общинско сдружение е било в съответствие 72%:28% (три към едно), в този момент съотношението е 81%:19% (четири към едно).

Причината за това са редица политики, които водят до по-добра интеграция на уязвими групи на пазара на труда, само че също по този начин и в дефицита на работна мощ, с който се характеризира пазарът на труда през последните години.

Друга позитивна смяна в интервала 2011–2019 година е нарастване на каузи на ромите, които са с непрекъсната работа (почти два пъти от 11% на 21%) и спад в каузи на лицата, които са от време на време заети във възрастовата група 15+ (от 10.8% през 2011 година до 4.3% към 2019 г.), а във възрастовата група 18+ тази разлика е даже по-голяма (от 11.4% през 2011 година на 4.3% през 2019 г.).

Като част от общата наклонност за повишение на заетостта е и фактът, че делът на лицата, наети, въпреки и краткотрайно, също нараства. − Увеличава се делът на самонаетите лица (техният дял нараства към веднъж и половина). Сред лицата над 18 година през 2011 година самонаети са били 2.5%, а през 2019 техният дял е 3.7%. Сред дейното население (сред лицата, които не са безработни), самонаетите роми нарастват близо три пъти (от 2.6% на 8.3%). Нараства делът на квалифицираните служащи и ниско-квалифицираните служащи, за сметка на неквалифицираните.

Увеличава се делът на семействата, в които има приходи от заплати, което е обвързвано с по-висока претовареност и с увеличение на каузи на лицата, които са на непрекъсната работа (от 53% през 2011 година на 64% през 2019 г.).

В същото време, делът на семействата, в които има приходи от пенсии спада сензитивно (от 41% на 26%) . От една страна, това се дължи на по-големият дял семейства, в които живее единствено едно или две генерации, заради което делът на семействата с пенсионери понижава. От друга страна, се усилва възрастта за пенсиониране, заради което делът на този вид приход при семействата, понижава. Допълнителен фактор евентуално е и това, че едни от най-засегнатите от прехода генерации от ромските общности, които нямат работа в продължителни интервали от 1990 година до 2009 година не им доближават години застрахователен стаж, с цел да излязат в пенсия и отсрочват своето пенсиониране до приемане на право на обществена пенсия. Увеличава се делът на семействата, които получават парични преводи от другари и родственици в чужбина. Това е обвързвано и с повишения брой представители на ромския етнос, работещи в чужбина.

Без смяна остава делът на семействата, които получават детски добавки (48– 49%) , компенсации за безработица (7–8%) и други обществени помощи (18%). Това демонстрира, че в интервала на двете проучвания измежду ромските общности има почти подобен дял лица, които получават тези форми на подкрепяне.

Тези резултати демонстрират, че макар променената икономическа обстановка и увеличени шансове за претовареност, както и смяната в структурата на семействата, към момента избрани групи остават без благоприятни условия за други приходи, разнообразни от обществените помощи .

Общият брой обхванати в проучването лица е 4 164, от които 3 655 лица, които живеят в ромски селища/квартали/махали, или региони с плътно ромско население, които се самоидентифицират с ромски генезис и 509 лица, които живеят в квартали, с преобладаващо българско население или в квартали със смесено население.