Как изглеждат българските младежи?
Делът на младежите в България, които не работят, не учат и не се развиват, наподобява забележителен, въпреки и ненапълно сравним с сходни трендове в целия Европейски Съюз.
40 на 100 на възраст сред 15 и 29 на 100 декларират, че пушат обичайни цигари, над 18-годишна възраст те са към този момент над половината. Около една пета пък споделят, че имат " другари ", за които редовната употреба на марихуана е нещо всекидневно.
Двама от всеки петима например заявяват, че познават свои връстници, които всеки ден употребяват съсредоточен алкохол.
Ангажираността с дела не е необятно публикувана, а участието в организации и партии остава непопулярно.
Това са единствено част от изводите от извършено от „ Галъп интернешънъл болкан “ по поръчка на Министерството на младежта и спорта национално представително за младежите (15-29 г.) проучване.
В демографските разбивки проличава солидната група младежи, които са в риск от маргинализация и поддържат вреден и неперспективен жанр на живот, показват от организацията.
Нито учат, нито работят
Половината от запитаните младежи споделят, че познават свои връстници, които най-малко година нито учат, нито работят, нито по някакъв различен метод работят за повишение на своята подготовка, т.е. групата на така наречен NEETs (not in employment, education or training). Подобни индиректни въпроси съдържат и обща оценка на младите за връстниците им, и прикрит отговор, че самите те са изпадали в такава обстановка. Делът на познанствата с такива хора предстоящо се усилва с възрастта. Разбира се, той съдържа не толкоз съответна регистрация, колкото и оценка от страна на младите към личното им потомство, показват откривателите.
Над една втора от запитаните, които имат измежду връстниците си хора, които не поставят старания за своето развиване, обучение или за лични приходи, обобщават, че повода е в действителност тип мързел или безнаказаност. Вината се отдава по-рядко на обстоятелства, страната, институциите и други Въпреки това, аргументи свързани с неналичието на вероятност, подобаваща работа или съответно възнаграждение или пък просто липса на умения също изпъкват измежду отговорите с дялове сред 20 и 30% от познаващите. 23% от познаващите такива младежи, споделят, че в действителност казусът е в прекомерната родителска грижа.
Запитани непосредствено дали познават така наречен NEETs, които най-малко година не се развиват, само че пък имат добър живот, просто тъй като родители или близки ги устоят, 39,3% споделят „ да “. А на напълно директния въпрос дали сами са изпадали, или не са, в такава обстановка – най-малко за година да живеят добре, напълно „ на гърба “ на околните си хора, участниците в проучването предстоящо дават отговор по-сдържано. 85% настояват, че не са изпадали в такава обстановка. Част от тях може и да скриват. Останалите обаче не крият, че в този момент или преди са били в такова състояние. Това удостоверява и скорошни наблюдения, че от време на време казусът „ нито учат, нито работят “ има в действителност и по-просто пояснение: прекалено очакване на фамилна грижа.
Очаквано, директният или косвен допир с NEETs е присъщ за млади с повече време за житейски опит, както и за представители на общностите с по-ниски приходи, показват от организацията.
„ Леките “ субстанции
Данните от извършения сондаж демонстрират, че забележителна част от младежите у нас са пушачи – четиридесет на 100 декларират, че на процедура всеки ден пушат обичайни цигари. 14% от младежите под 18-годишна възраст също не се тормозят да заявят, че са пушачи. При тази група вероятно има и опити за прикриване и умишлено отказване на потреблението. Делът на пушачите приближава една втора измежду групите 18-24 – което приказва за по-ранно проявяване на навика за приложимост на цигари.
Алтернативите на обичайните цигари наподобява не са съумели да ги изместят в потреблението измежду младежите у нас. Електронни цигари с течност или с нагряване на тютюна са по-слабо известни. Въпреки това, сходни „ по-здравословни “ други възможности се използват от време на време от към и над една десета от българските млади. По-високи са тези дялове измежду най-ниските възрастови категории.
Употребата на марихуана също не е необикновена за средата на младежите у нас. Около една десета споделят, че имат познати на своята възраст, които използват марихуана всекидневно, към една пета пък споделят, че имат другари, за които постоянната (не по-малко от един път седмично, въпреки и не всеки ден) приложимост е нещо всекидневно.
Вземането на тежки опиати закономерно по-скоро се премълчава от младежите у нас. Отговорите са, както може да се чака, единствено индиректни. По няколко % признават, че познават употребяващи, в това число постоянно, хероин, кокаин и т.н.
Слабите алкохолни питиета (като бира и вино) съгласно заявените отговори са обект на ежедневна консумация за 7,3% от запитаните младежи. Над една четвърт употребяват леки алкохолни питиета по-рядко, само че не по-малко от един път седмично. Употребата на слаб алкохол е очевидно по-разпространена измежду младите мъже. След навършване на пълноправие ежедневната приложимост при младите пък доближава до дялове от към една трета от запитаните.
Употребата на мощни алкохолни питиета също не е непозната в всекидневието на българските млади. Освен директни, поради деликатността на тематиката, бяха приложени и индиректни въпроси. Двама от всеки петима, да вземем за пример, декларират, че познават свои връстници, които всекидневно използват съсредоточен алкохол.
Нашумелите у нас през последната година божествен газ и хелий също към този момент са добре познати измежду младежите. Ежедневната приложимост обаче не е толкоз публикувана – 4,1% от запитаните млади споделят, че познават свои връстници, които всеки ден използват божествен газ и 1,1% – хелий. Тук е мястото да се означи – несъмнено – известната конвенционалност в този вид отговори. Но дяловете в действителност са обилни, като се имат поради естеството и евентуалните резултати на използваните субстанции. Още по притеснителни са дяловете на отговорите „ познавам употребяващи един път седмично или малко по-често “ – което също е на процедура постоянна приложимост: 17,2%, що се отнася за използването на божествен газ. По-младите измежду участниците в проучването са в доста по-голяма степен изложени на заплаха от евентуална приложимост.
На този декор декларативната податливост на българските млади да дефинират използването на опиати като допустима въпреки всичко е минимална. Запазва се записана и в предходни сходни проучвания разлика в отношението към така наречен „ леки “ и „ тежки “ опиати. Около една десета (независимо от разпространяването и употребата) са склонни да оправдаят използването на леки опиати. Тежките опиати обаче остават табу на декларативно равнище за младежите у нас.
Младежкото присъединяване
Благотворителната активност (32,2% от запитаните споделят, че са участвали) и доброволчеството (27,2%) не престават да бъдат най-разпространените форми на младежко присъединяване (макар и законодателството у нас към момента да изостава в тази насока). Данните по тези знаци се удостоверяват и от извършено напълно неотдавна проучване на Евробарометър, а демонстрират и известна обнадеждаваща наклонност спрямо предходни талази на проучване. Времето ще потвърди дали в действителност пандемията, войната и така нататък са подтикнали активизация на доброволчеството, да вземем за пример. Като цяло обаче данните за въвлеченост на младежите в разнообразни действия и организации не престават да демонстрират, че това е по-скоро необичайност, регистрират от организацията.
Социалните мрежи явно са се трансформирали в съществена платформа за изложение на гражданска позиция измежду младите (21,3% от запитаните споделят, че използват обществени мрежи за изява на гражданско мнение). Природозащитничеството също резервира своето място като обичайно младежка за нашата страна форма на присъединяване (18,6%).
Съвсем ниска като цяло обаче остава степента на присъединяване в политически организации (4,1%) и това удостоверява данните от предходни проучвания. Досегът до вяра също е невисок. По-висок наподобява той при ромите и изключително в етнографската група българите мюсюлмани.
Изследването е проведено през месец октомври 2022 година измежду 1008 души на възраст сред 15 и 29 години по метода „ лице в лице “ по поръчка на Министерството на младежта и спорта. Извадката е представителна за групата на младежите (15-29 г.) в страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката дава отговор на 8540 младежи (15-29 години).
Още по темата
40 на 100 на възраст сред 15 и 29 на 100 декларират, че пушат обичайни цигари, над 18-годишна възраст те са към този момент над половината. Около една пета пък споделят, че имат " другари ", за които редовната употреба на марихуана е нещо всекидневно.
Двама от всеки петима например заявяват, че познават свои връстници, които всеки ден употребяват съсредоточен алкохол.
Ангажираността с дела не е необятно публикувана, а участието в организации и партии остава непопулярно.
Това са единствено част от изводите от извършено от „ Галъп интернешънъл болкан “ по поръчка на Министерството на младежта и спорта национално представително за младежите (15-29 г.) проучване.
В демографските разбивки проличава солидната група младежи, които са в риск от маргинализация и поддържат вреден и неперспективен жанр на живот, показват от организацията.
Нито учат, нито работят
Половината от запитаните младежи споделят, че познават свои връстници, които най-малко година нито учат, нито работят, нито по някакъв различен метод работят за повишение на своята подготовка, т.е. групата на така наречен NEETs (not in employment, education or training). Подобни индиректни въпроси съдържат и обща оценка на младите за връстниците им, и прикрит отговор, че самите те са изпадали в такава обстановка. Делът на познанствата с такива хора предстоящо се усилва с възрастта. Разбира се, той съдържа не толкоз съответна регистрация, колкото и оценка от страна на младите към личното им потомство, показват откривателите.
Над една втора от запитаните, които имат измежду връстниците си хора, които не поставят старания за своето развиване, обучение или за лични приходи, обобщават, че повода е в действителност тип мързел или безнаказаност. Вината се отдава по-рядко на обстоятелства, страната, институциите и други Въпреки това, аргументи свързани с неналичието на вероятност, подобаваща работа или съответно възнаграждение или пък просто липса на умения също изпъкват измежду отговорите с дялове сред 20 и 30% от познаващите. 23% от познаващите такива младежи, споделят, че в действителност казусът е в прекомерната родителска грижа.
Запитани непосредствено дали познават така наречен NEETs, които най-малко година не се развиват, само че пък имат добър живот, просто тъй като родители или близки ги устоят, 39,3% споделят „ да “. А на напълно директния въпрос дали сами са изпадали, или не са, в такава обстановка – най-малко за година да живеят добре, напълно „ на гърба “ на околните си хора, участниците в проучването предстоящо дават отговор по-сдържано. 85% настояват, че не са изпадали в такава обстановка. Част от тях може и да скриват. Останалите обаче не крият, че в този момент или преди са били в такова състояние. Това удостоверява и скорошни наблюдения, че от време на време казусът „ нито учат, нито работят “ има в действителност и по-просто пояснение: прекалено очакване на фамилна грижа.
Очаквано, директният или косвен допир с NEETs е присъщ за млади с повече време за житейски опит, както и за представители на общностите с по-ниски приходи, показват от организацията.
„ Леките “ субстанции
Данните от извършения сондаж демонстрират, че забележителна част от младежите у нас са пушачи – четиридесет на 100 декларират, че на процедура всеки ден пушат обичайни цигари. 14% от младежите под 18-годишна възраст също не се тормозят да заявят, че са пушачи. При тази група вероятно има и опити за прикриване и умишлено отказване на потреблението. Делът на пушачите приближава една втора измежду групите 18-24 – което приказва за по-ранно проявяване на навика за приложимост на цигари.
Алтернативите на обичайните цигари наподобява не са съумели да ги изместят в потреблението измежду младежите у нас. Електронни цигари с течност или с нагряване на тютюна са по-слабо известни. Въпреки това, сходни „ по-здравословни “ други възможности се използват от време на време от към и над една десета от българските млади. По-високи са тези дялове измежду най-ниските възрастови категории.
Употребата на марихуана също не е необикновена за средата на младежите у нас. Около една десета споделят, че имат познати на своята възраст, които използват марихуана всекидневно, към една пета пък споделят, че имат другари, за които постоянната (не по-малко от един път седмично, въпреки и не всеки ден) приложимост е нещо всекидневно.
Вземането на тежки опиати закономерно по-скоро се премълчава от младежите у нас. Отговорите са, както може да се чака, единствено индиректни. По няколко % признават, че познават употребяващи, в това число постоянно, хероин, кокаин и т.н.
Слабите алкохолни питиета (като бира и вино) съгласно заявените отговори са обект на ежедневна консумация за 7,3% от запитаните младежи. Над една четвърт употребяват леки алкохолни питиета по-рядко, само че не по-малко от един път седмично. Употребата на слаб алкохол е очевидно по-разпространена измежду младите мъже. След навършване на пълноправие ежедневната приложимост при младите пък доближава до дялове от към една трета от запитаните.
Употребата на мощни алкохолни питиета също не е непозната в всекидневието на българските млади. Освен директни, поради деликатността на тематиката, бяха приложени и индиректни въпроси. Двама от всеки петима, да вземем за пример, декларират, че познават свои връстници, които всекидневно използват съсредоточен алкохол.
Нашумелите у нас през последната година божествен газ и хелий също към този момент са добре познати измежду младежите. Ежедневната приложимост обаче не е толкоз публикувана – 4,1% от запитаните млади споделят, че познават свои връстници, които всеки ден използват божествен газ и 1,1% – хелий. Тук е мястото да се означи – несъмнено – известната конвенционалност в този вид отговори. Но дяловете в действителност са обилни, като се имат поради естеството и евентуалните резултати на използваните субстанции. Още по притеснителни са дяловете на отговорите „ познавам употребяващи един път седмично или малко по-често “ – което също е на процедура постоянна приложимост: 17,2%, що се отнася за използването на божествен газ. По-младите измежду участниците в проучването са в доста по-голяма степен изложени на заплаха от евентуална приложимост.
На този декор декларативната податливост на българските млади да дефинират използването на опиати като допустима въпреки всичко е минимална. Запазва се записана и в предходни сходни проучвания разлика в отношението към така наречен „ леки “ и „ тежки “ опиати. Около една десета (независимо от разпространяването и употребата) са склонни да оправдаят използването на леки опиати. Тежките опиати обаче остават табу на декларативно равнище за младежите у нас.
Младежкото присъединяване
Благотворителната активност (32,2% от запитаните споделят, че са участвали) и доброволчеството (27,2%) не престават да бъдат най-разпространените форми на младежко присъединяване (макар и законодателството у нас към момента да изостава в тази насока). Данните по тези знаци се удостоверяват и от извършено напълно неотдавна проучване на Евробарометър, а демонстрират и известна обнадеждаваща наклонност спрямо предходни талази на проучване. Времето ще потвърди дали в действителност пандемията, войната и така нататък са подтикнали активизация на доброволчеството, да вземем за пример. Като цяло обаче данните за въвлеченост на младежите в разнообразни действия и организации не престават да демонстрират, че това е по-скоро необичайност, регистрират от организацията.
Социалните мрежи явно са се трансформирали в съществена платформа за изложение на гражданска позиция измежду младите (21,3% от запитаните споделят, че използват обществени мрежи за изява на гражданско мнение). Природозащитничеството също резервира своето място като обичайно младежка за нашата страна форма на присъединяване (18,6%).
Съвсем ниска като цяло обаче остава степента на присъединяване в политически организации (4,1%) и това удостоверява данните от предходни проучвания. Досегът до вяра също е невисок. По-висок наподобява той при ромите и изключително в етнографската група българите мюсюлмани.
Изследването е проведено през месец октомври 2022 година измежду 1008 души на възраст сред 15 и 29 години по метода „ лице в лице “ по поръчка на Министерството на младежта и спорта. Извадката е представителна за групата на младежите (15-29 г.) в страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката дава отговор на 8540 младежи (15-29 години).
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ