Нивото на предприемачеството у нас сред най ниските в света
Делът на хората в България, които вземат решение да се заемат със личен бизнес, е извънредно невисок. Това излиза наяве от втория народен отчет на Глобалния предприемачески мониторинг (GEM) за България.
Негативно въздействие в това отношение оказва извънредно ниската припознаваемост на опциите за предприемачество в България - през 2016 година единствено една пета - 21%, от пълнолетното население в страната осъзнават положителни благоприятни условия за пускане на бизнес (15,8% през 2015 г.).
Според изследването малко над половината от пълнолетните българи - 52,9%, биха определили предприемачеството като добър избор в професионален проект. Осъзнатата подготвеност за започване на бизнес обаче в България е ниска, въпреки че се усъвършенства. Едва 39,7% от популацията оповестява, че имат качества за впускане в такова начинание. Сред главните спънки за започване на предприемаческа активност у нас се показват високите равнища на корупция, незадоволителната държавна поддръжка за хората, както и липса на съответно обучение и потенциал за предприемаческа интензивност.
Иначе отчетът демонстрира, че броят на българите, които се захващат с предприемаческа активност, постепенно нараства. За 2016 година равнището на предприемаческа интензивност в начална фаза в страната доближава 4,8%, което е с 1,3% повече спрямо миналата година. Тук се включват 2,6% от пълнолетното население в страната, ангажирано с зараждащи предприемачески занимания, както и 2,2% нови притежатели на бизнес. Тези стойности обаче са измежду най-ниските в света, демонстрира отчетът.
От изследването излиза наяве, че към 70% от българите считат предприемачеството за добра опция за професионално израстване, както и че способства за по-висок публичен статус. Най-много започващи компании в България се следят в региона на търговията на дребно или на едро, които са надлежно много подвластни на измененията в пазарните условия.
Близо една пета от новите предприятия се числят към секторите с по-висока добавена стойност като произвеждане и опазване на здравето, обучение, държавни и обществени услуги, до момента в който делът на превоза и известията, осведомителните и професионалните услуги е по-малко от 15% от предприемачеството в начална фаза. България има по-малък дял от започващите компании в начална фаза, които спадат към наукоемките браншове на активност, в сравнение с иновационно обусловените стопански системи, написа още в отчета.
Негативно въздействие в това отношение оказва извънредно ниската припознаваемост на опциите за предприемачество в България - през 2016 година единствено една пета - 21%, от пълнолетното население в страната осъзнават положителни благоприятни условия за пускане на бизнес (15,8% през 2015 г.).
Според изследването малко над половината от пълнолетните българи - 52,9%, биха определили предприемачеството като добър избор в професионален проект. Осъзнатата подготвеност за започване на бизнес обаче в България е ниска, въпреки че се усъвършенства. Едва 39,7% от популацията оповестява, че имат качества за впускане в такова начинание. Сред главните спънки за започване на предприемаческа активност у нас се показват високите равнища на корупция, незадоволителната държавна поддръжка за хората, както и липса на съответно обучение и потенциал за предприемаческа интензивност.
Иначе отчетът демонстрира, че броят на българите, които се захващат с предприемаческа активност, постепенно нараства. За 2016 година равнището на предприемаческа интензивност в начална фаза в страната доближава 4,8%, което е с 1,3% повече спрямо миналата година. Тук се включват 2,6% от пълнолетното население в страната, ангажирано с зараждащи предприемачески занимания, както и 2,2% нови притежатели на бизнес. Тези стойности обаче са измежду най-ниските в света, демонстрира отчетът.
От изследването излиза наяве, че към 70% от българите считат предприемачеството за добра опция за професионално израстване, както и че способства за по-висок публичен статус. Най-много започващи компании в България се следят в региона на търговията на дребно или на едро, които са надлежно много подвластни на измененията в пазарните условия.
Близо една пета от новите предприятия се числят към секторите с по-висока добавена стойност като произвеждане и опазване на здравето, обучение, държавни и обществени услуги, до момента в който делът на превоза и известията, осведомителните и професионалните услуги е по-малко от 15% от предприемачеството в начална фаза. България има по-малък дял от започващите компании в начална фаза, които спадат към наукоемките браншове на активност, в сравнение с иновационно обусловените стопански системи, написа още в отчета.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ