България с най-ниското съотношение на държавния дълг спрямо БВП през първото тримесечие на 2025 г.
Делът на държавния дълг на страните от Европейски Съюз по отношение на брутния им вътрешен артикул (БВП) се покачва до 81,8 на 100 в края на първото тримесечие на 2025 година по отношение на 81 на 100 в края на четвъртото тримесечие на 2024 година Това демонстрират най-новите данни на европейската статистическа организация Евростат, оповестени през днешния ден на уеб страницата й. В еврозоната индикаторът е 88 на 100 по отношение на 87,4 на 100 през последното тримесечие на предходната година.
Делът на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт във връзка с първото тримесечие на 2024 година се покачва, както в Европейски Съюз (от 81,2 на 100 до 81,8 на сто), по този начин и в еврозоната (от 87,8 на 100 до 88 на сто).
В края на първото тримесечие на 2025 година общият държавен дълг се състои от 83,6 на 100 дългови скъпи бумаги в Европейски Съюз и 84,2 на 100 в еврозоната, 13,9 на 100 заеми в Европейски Съюз и 13,3 на 100 в еврозоната, както и 2,5 на 100 налична валута и депозити в Европейски Съюз о 2,6 на 100 в еврозоната.
В края на първото тримесечие на 2025 година най-ниско съответствие на държавния дълг по отношение на брутния вътрешен артикул (БВП) измежду страните от Европейски Съюз е регистрирано в България (23,9 на сто), Естония (24,1 на сто), Люксембург (26,1 на сто) и Дания (29,9 на сто).
Най-високо съответствие - държавен дълг към Брутният вътрешен продукт за първото тримесечие на 2025 година е записано в Гърция (152,5 на сто), Италия (137,9 на сто), Франция (114,1 на сто), Белгия (106,8 на сто) и Испания (103,5 на сто).
Спрямо четвъртото тримесечие на 2024 година 16 страни членки са записали растеж на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт в края на първото тримесечие на 2025 година. 10 са отчели спад, а индикаторът остава без смяна в Чехия. Най-голям спад в съотношението е регистриран в Ирландия (-3,7 процентни пункта), Латвия (-1,2 процентни пункта) и Гърция (-1,1 процентни пункта), а максимален растеж е регистриран в Австрия и Словакия (3,5 процентни пункта и в двете страни), Словения (2,9 процентни пункта), Италия (2,5 процентни пункта), Литва (2,4 процентни пункта), Полша (2,2 процентни пункта) и Белгия (2,1 процентни пункта). В България е регистриран спад в съотношението от 0,2 процентни пункта.
Спрямо първото тримесечие на 2024 година 13 страни членки са записали растеж на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт в края на първото тримесечие на 2025 година, 12 страни членки са отчели спад, а индикаторът остава без смяна в Словения и Естония. Най-голям спад в съотношението се следи в Гърция (-9,3 процентни пункта), Кипър (-8,2 процентни пункта), Ирландия (-6,1 процентни пункта), Хърватия (-3,6 процентни пункта), Дания (-3,2 процентни пункта), Испания (-2,8 процентни пункта) и Португалия (-2,7 процентни пункта). За сметка на това Полша (с 6,1 процентни пункта), Финландия (5,1 процентни пункта), Австрия и Румъния (4,1 процентни пункта и в двете страни), Франция (3,6 процентни пункта), Италия (2,9 процентни пункта), Словакия (2,6 процентни пункта)и Швеция (2 процентни пункта) записват най-голямо нарастване. В България е регистриран растеж от 1,5 процентни пункта за същия интервал.
Източник Българска телеграфна агенция
